РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Етрополе, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20221830100136 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.8 от ЗОДОВ.
Предявена е искова молба от АНДР. Й. Б., от гр.Етрополе против Прокуратурата на
РБългария, в която се твърди, че в гр.Етрополе срещу него било образувано ДП №127/
2018г. по описа на РУ-Етрополе, пр.пр. №301/2018г. по описа на РП-Етрополе, с което се
започнало наказателно преследване за извършено от него престъпление по чл.216,ал.1 от
НК. В тази връзка бил привлечен като обвиняем, била му взета мярка за неотклонение с
постановление на 25.07.2019г. и му било повдигнато обвинение по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК. Твърди, че същият този ден-25.07.2019г. му била направена и пълна
криминалистическа регистрация, която има действие не само на територията на РБ, но и на
целия ЕС по линия на Шенгенската информационна система. Тъй като бил сигурен, че не е
извършил вмененото му деяние, по искане на разследващите органи се съгласил и на
унижението за проверка от полиграф, където при извършването на съответните действия
останал с впечатлението,че се извършава манипулация и злоупотреба с доверието му.
Твърди, че впоследствие с постановление на ЕРП това ДП било прекратено спрямо него и
била отменена взетата мярка за неотклонение „подписка“, като било разпоредено да
продължат ОИМ от органите на МВР с цел установяване и издирване на извършителя на
това престъпление. Твърди, че с оглед на посоченото, срещу него била извършена
наказателна репресия и преследване, която по никакъв начин не била оправдана и
мотивирана, защото можело още в хода на предварителната проверка да се установи, че
няма никакви данни за образуването на наказателното производство срещу него и с акт на
прокуратурата да се откаже образуването на такова производство, още повече, че
1
първоначално на 05.02.2019г. бил призован в качеството на свидетел по този случай.
Твърди, че отделно от това в резултат на повдигнатото му обвинение му била извършена и
пълна криминалистическа регистрация по чл.68 от ЗМВР, с което действие като човек
изпитал много силно унижение, срам, гняв и притеснение. Били му снети пръстови
отпечатъци и направени фотографски снимки като на най-закоравял престъпник. Твърди, че
никога до този момент не е имал никакви проблеми с органите на реда и не е давал поводи
за такива. Също така нито към момента на наказателното преследване срещу него, нито след
това и към днешна дата не е осъждан. Твърди, че изпитал неудобство, стрес, срам и
унижение, както в личен, така и в професионален и обществен план. Било посегнато на
нравствеността му като чест, достойнство и добро име. Претърпял отрицателни емоции,
включително злепоставяне пред близките му и обкръжаващата го социална и професионална
среда. Особено негативно това се отрази и в семейството му. В резултат на това претърпял
много силни морални, нравствени и психически страдания. Получил високо кръвно налягане
и развил хипертония. Бил поруган целия спектър на нравствения му патримониум.
Претендира 2 000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата от 500.00 лева имуществени вреди за адвокатски разноски, съгласно адв. договор с
пълномощно към него №27/25.07.2019г., наличен в ДП №127/ 18г., ведно с мораторната
лихва върху общата сума от 2 500 лева, считано от 29.08.2019г. до окончателното й
изплащане. Претендира и разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, чрез прокурор
от РП-Етрополе, в който предявеният иск се оспорва по основание и размер, като се твърди,
че претендираните вреди не са доказани, че се касае за престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл.93 т.7 от НК. Твърди, че исковата претенция в частта й за криминалистичес-
ката регистрация е недопустима и ПРБ не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди за
тези действия, които са извършени от други органи.
В съдебно заседание ищеца А.Б., редовно призован се явява, като лично и чрез адв.
Г.У. поддържа предявените искове, ангажира доказателства, като моли да бъдат уважени
изцяло.
В съдебно заседание ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурор
на Районна прокуратура-Етрополе, редовно призован оспорва предявения иск. Счита същия
за неоснователен и недоказан и моли като такъв да бъде отхвърлен изцяло.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщеното към доказателствения материал ДП №127/2018 год. по описа на РП-
Етрополе /сега РП-Ботевград, ТО-Етрополе/ се установява, че с постановление от 29.08.2019
год., производството по същото ДП е частично прекратено по отношение на А.Б. за
престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Със същото постановление е отменена и
взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“, с постановление от 25.07.2019
година. Установява се още, че досъдебното производство е започнато на 22.09.2018 год. с
действие по разследването – оглед на местопроизшествие, извършен на 22.09.2018 година.
На 26.09.2018 год. ищецът Б. е разпитан в качеството му на свидетел по досъдебното
производство, като са му задавани въпроси, от отговорите на които е видно, че същия е
2
заподозрян в извършване на престъпление по чл.216 ал.1 от НК. На 06.02.2019 година,
ищецът отново е разпитван в качеството му на свидетел, този път в присъствието на адв.
Г.У., като е заявил, че е съгласен да бъде подложен на проверка на полиграф, с цел
доказване на твърденията му. На същата дата - 06.02.2019 година, на ищеца Б. е връчен
протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, като е предупреден да не предизвиква
конфликти и скандали със Стоян Продкин. По досъдебното производство са приложени и
два протокола за разпит на свидетел от 12.06.2019 год. и 14.06.2019 год., от които се
установява, че двама полицейски служители при ОД МВР-София – Валентин Карпузов и
Данко Колев, на 27.02.2019 год. са провели оперативна беседа с Б., т.к. бил „установен като
извършител на престъпление по чл.216 ал.1 от НК-унищожаване и повреждане“, като
последния си признал, че спукал гумите на два автомобила, собственост на лицето Стоян
Продкин. На 25.07.2019 год., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Постановлението за частично прекратяване на досъдебното
производство срещу Б. е изготвено на 29.08.2019 год. и е влязло в законна сила на
10.09.2019 година.
От справка /л.29/, издадена от ОД МВР-София, РУ-Етрополе се установява, че на А.Б.
е извършена полицейска регистрация на 25.07.2019 год. с рег.№2228, като до момента на
издаване на справката, същата не е свалена от информационните масиви на полицейската
регистрация.
От писмо, издадено от НСлС /л.30/ се установява, че за периода от 25.07.2019 год. до
10.05.2022 год., няма данни за образувани наказателни производства, които да не са
приключени по отношение на А.Б..
От показанията на свидетелите Георги Маринов Димитров и Радостина Георгиева
Димитрова, които са съпрузи, се установява, че познават А.Б., т.к. са съседи и живеят блок
срещу блок. Знаят, че имали пререкания със съседа си Продкин за това, кой къде да паркира.
Знаят, че се разчуло за спукани гуми; че Б. бил викан в полицията, били му снети
отпечатъци, бил регистриран, а това го притеснило във връзка с работата му в РК „Елаците“.
Установяват, че същия се променил, бил притеснен и се опасявал да не загуби работата си.
Тези обстоятелства ги разбрали както лично от него, така и от съседи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният иск е допустим, като същия ще следва да бъде уважен частично по
следните съображения:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето, какъвто е настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно трайната практика на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство; от влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление; от влизане в сила на решението, с което е оправдано
лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено административното наказание. От този
момент съответния държавен орган изпада в забава, дължи лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за установено и
3
относимо към съществото на спора следното:
Досъдебното производство е започнато на 22.09.2018 год. с действие по
разследването – оглед на местопроизшествие, извършен на 22.09.2018 година. Още на
26.09.2018 год., ищецът Б. е разпитан в качеството му на свидетел по досъдебното
производство, като от протокола за разпит се установи, че са му задавани въпроси, от
отговорите на които е видно, че същия е заподозрян в извършване на престъпление по
чл.216 ал.1 от НК. На 06.02.2019 година, ищецът отново е разпитван в качеството му на
свидетел, този път в присъствието на адв. Г.У., като е заявил, че е съгласен да бъде
подложен на проверка на полиграф, което обстоятелство означава, че същия е заподозрян
като извършител на престъпление. На същата дата - 06.02.2019 година, му е връчен и
протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР. На 12.06.2019 год. и 14.06.2019 год., са
разпитани двама полицейски служители при ОД МВР-София – Валентин Карпузов и Данко
Колев, като същите са свидетелствали, че на 27.02.2019 год. са провели оперативна беседа с
Б., т.к. бил „установен като извършител на престъпление по чл.216 ал.1 от НК-унищожаване
и повреждане“, като последния си признал, че спукал гумите на два автомобила. На
25.07.2019 год., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по отношение на него е взета мярка за неотклонение
„Подписка“. Постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство
срещу Б. е изготвено на 29.08.2019 год. и е влязло в законна сила на 10.09.2019 година.
От изложената фактическа обстановка се налага обоснованият извод, че при
определяне на началния момент, от който ищецът е изпитал негативите от воденото срещу
него досъдебно производство, следва да се има предвид първия му разпит в качеството му
на свидетел, който е проведен на 26.09.2018 година, т.к. още тогава за същия е станало ясно,
че е заподозрян в извършване на престъпление. В последствие е бил разпитан още веднъж в
това качество, връчен му е протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР,
провеждана е оперативна беседа с него от страна на полицейски служители в ОД МВР
София, а видно от доказателствата по досъдебното производство спрямо него е извършено и
полиграфическо изследване. Същия е бил привлечен като обвиняем на 25.07.2019 година и е
имал това качество до 29.08.2019 година, когато досъдебното производство срещу него е
било частично прекратено. Съдът приема, че неудобствата и притесненията от воденото
наказателно преследване срещу него са започнали още на 26.09.2018 година, при първия му
разпит като свидетел, от който за него е станало ясно, че е заподозрян в извършване на
престъпление.
Съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.2-ро от ЗОДОВ
за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратура на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост. Съдебната практика е в
насока, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен
случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта на повдигнатото и
поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на
наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху
доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и
приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите и др./.
Съдът приема, че периодът на наказателната репресия спрямо ищецът е от 26.09.2018
година до 10.09.2019 година, когато е влязло в сила постановлението на прокуратурата за
частично прекратяване на досъдебното производство, т.е. почти една година.
От първия разпит в качеството му на свидетел до момента на влизане в законна сила
на прокурорското постановление, ищецът е изпитвал притеснения, огорчения и тревоги за
воденото досъдебно производство. Претеснявал се за това да не изгуби работата си и от
4
усмихнат и весел, станал затворен човек.
При съобразяване на горните обстоятелства съдът счита, че обезщетение в размер на
1 200 лева би обезщетило претърпените морални вреди от ищеца. С оглед на това
предявената искова претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва
да се уважи в размер на сумата от 1 200 лева, като върху нея се присъди и законната лихва,
считано от 10.09.2019 г., когато е влязло в законна сила прокурорското постановление.
Исковата претенция в останалата й част до пълния й предявен размер от 2 000 лева следва да
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По отношение на претенцията за начален момент, от който се дължи законната лихва
за забава, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна, т.к. се претендира, че
същата се дължи, считано от 29.08.2019 година /датата на постановяване на прокурорския
акт/, но съдът счита, че законната лихва за забава се дължи, считано от 10.09.2019 година,
когато същия този акт е влязъл в законна сила, поради което и претенцията в тази й част
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди. В досъдебно производство №127/2018 год. по описа на РУ-
Етрополе на л./33/ е приложен договор за правна защита и съдействие №27/25.07.2019 год.,
от който е видно, че ищецът Б. е заплатил сумата в размер на 500 лева на адв.Г.У. за
предоставената му правна защита, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати и тази сума, която представлява претърпени от ищеца имуществени вреди от
наказателното преследване.
Съдът приема доводите на ответника, за това, че не дължи обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца, свързани с полицейската регистрация, т.к.
тези действия били извършени от органите на МВР за защитна теза, поради което същите са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 вр. ал.2 т.1 и т.4 от НПК „Прокурорът повдига и
поддържа обвинението за престъпления от общ характер, като в изпълнение на тези задачи :
ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор и взема мерки за отстраняване на
допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за
законност при изпълнение на принудителните мерки“.
В тази връзка съдът приема, че всяко едно действие в хода на образуваното
досъдебно производство се извършва със санкцията на наблюдаващ прокурор, поради което
и отговорността за причинени неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е изцяло на
ПРБ.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 346.80 лева съобразно уважената
част от исковите претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да
заплати на АНДР. Й. Б., ЕГН-**********, от гр.Етрополе, кв.Осем, бл.15, ет.5, ап.15, сумата
от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №127/2018 г. на РУ-Етрополе в
5
извършване на престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, което е прекратено, ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване –
10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният иск в останалата част до пълният претендиран размер от 2 000 лв., както и в
частта за началния момент на претенцията за заплащане на законна лихва за забава.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да
заплати на АНДР. Й. Б., ЕГН-**********, от гр.Етрополе, кв.Осем, бл.15, ет.5, ап.15, сумата
от 500 /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията за заплащане на законна
лихва за забава, считано от 29.08.2019 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да
заплати на АНДР. Й. Б., ЕГН-**********, от гр.Етрополе, кв.Осем, бл.15, ет.5, ап.15, сумата
от 346.80 /триста четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки/, направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните за постановяването му,пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
6