РЕШЕНИЕ
№ 2002
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110110983 по описа за 2021 година
Производството пред РС Варна е образувано по молба с която са
предявени осъдителни искове с пр.осн.чл. 49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД и иск по
чл.86 ЗЗД от ЕЛ. М. ЯН. с ЕГН *****от град Варна за осъждане на Община
Варна да й заплати сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за закупуване на медицинско изделие на стойност 4085
лева и медицинско изделие на стойност 115 лева, причинени от падане след
стъпване на неравен терен - счупени и разместени плочки на общински
тротоар в гр.Варна, по ул.“Ал.Рачински“, непосредствено до сп.Нептун
вследствие на което ищцата е получила травма на дясната ръка, за което й е
извършена медицинска интервенция в МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД в областта
на раменния пояс и горния крайник и акцесорен иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Понастоящем ищцата продължава да изпитва дискомфорт - налага се да
използва лявата ръка като доминиращи при обикновенни действия. Ищцата
моли ответникът да й заплати разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита, че
предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен и завишен по размер.
1
Оспорва размера на иска за имуществени вреди. Прави следните възражения
срещу иска: Счита, че претендираните суми за закупуване на два броя
инплатни са завишени и в условия на евентуалност моли съдът да ги намали
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители
поддържат молбата и отговора.
Съдът, като прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните в
производството и относими към разрешаване на спора доказателства, във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства Фактура №********** от
22.08.2018 год., Решение от 08.08.2019 год. по гр.д.№ 3452 описа на ВРС - 39
състав и Решение от 06.07.2020 год. по гр.дело № 16901 по описа на ВРС - 43
състав се установява по безспорен начин, че ищцата е получила травматично
увреждане на 01.08.2018 г. при падане, непосредствено до спирка „Нептун“ в
град Варна, при движение по общинска улица, получено след падане поради
неравност на тротоара от счупени и разместени плочки.
От заключението на СМЕ, което съдът цени като пърно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че проведеното оперативно
лечение на ищцата дава най-добри възможности за възстановяване на
функциите на раменната става. Така направената операция дава най-добри
шансове за възстановяване. Има пряка причинно-следствена връзка между
злополуката и направената операция за поставяне на импланта. Направените
разходи са необходими. НЗОК не ги заплаща.
С влязло в сила решение от 08.08.2019 г., постановено по гр.дело №
3452/2019 г. на РС Варна, 39 състав ответникът Община Варна е осъден да
заплати на ищцата сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от
обезщетение в общ размер на 15000 лева за неимущедтвени вреди, получени
в резултат на стъпване върху неравност на тротоара ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението и сумата в размер на 14.22 лева, представляваща
имуществени вреди, представляваща стойността на заплатени медикаменти
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.03.2019 г. до
изплащане на задължението, на осн.чл.49 и чл.86 ЗЗД.
В медицинските документи на ищцата е посочена диагноза на
2
пострадалото лице „счупване на горния край на раменната кост закрито в
дясно“. Проведено е оперативно лечение на 06.08.2018 г. под обща анестезия,
като е извършена частична смяна на раменна става. Проведени са
рехабилитационни процедури за възстановяване на движението на крайника.
В цитираните производства са изслушани заключения на СМЕ и СПЕ.
От представената в производството фактура № **********/22.8.2018
г. и два броя фискални бонове се установява, че на 02.08.2018 г. ищцата е
заплатила за медицинско изделие съгласно талон общо сума в размер на 4200
лева /сбор на сумите 115.00 лв. и 4085.00 лв./.
Събраните в производството гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите Неделчев и Велева кореспондират напълно на
писмени такива.
При така установеното от фактическа страна съдът извежда
следните правни изводи:
Предявеният иск за ангажиране отговорността на ответника Община
Варна е такъв с пр.осн.чл.49, вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт,
чиито елементи следва да са налице в кумулативност и това са: деяние,
изразяващо се в действие или бездействие, неговата противоправност,
настъпила вреда и причинна връзка между деянието и вредата, вредата да е
причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена от
ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на
възложителя е необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на
когото е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата.
Съгласно действащите към датата на увреждането подзаконови
нормативни актове, а именно Наредба № 4 от 01.07.2009 г. на МРРБ за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията на ЗУТ, общината има вменено задължение да проектира,
изпълни и поддържа достъпна среда за населението на територията на
общината, включително и за хората с увреждания. От събраните в
3
производството доказателства се установи по безспорен начин, че такова
изпълнение на конкретните задължения на общината към датата на инцидента
не е налице. От същите се установи, че за ищцата са настъпили преки вреди,
изразяващи се в увреждане на нейното физическо и психическо здраве, както
и че за ищцата е настъпила имуществена вреда в претендирания размер, за
което са налице писмени доказателства. Безспорно е установено в
производството, че същата вреда е настъпила пряко от бездействието на
ответника, след като същият не е изпълнил предписани му нормативно
задължения да поддържа улиците, тротоарите и пътното платно на
територията на общината в състояние, което не е опасно за живота и здравето
на гражданине и да позволява тяхното изполване според тяхното
предназначение. Горното е установено с влезли в сила решения на РС Варна
по гр.д.№ 3452/2019 г. и гр.д.№ 16901/2019 г.
С оглед изложеното съдът намира, че от доказателствата по делото
са доказани елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане,
водещи до извод за основателност на молбата за ангажиране отговорността на
Община Варна за обезщетяване на вредите от незаконосъобразно бездействие
на нейните органи. Искът е установен по основание и доказан по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради
което обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се дължи
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.8.2018 г. /датата на
която е направен разход за закупуване на медицинското изделие съгласно
фискален бон за 115.00 лева и фискален бон за 4085.00 лева/ до
окончателното изплащане на задължението.
По въпроса за разноските:
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът Община Варна следва да заплати
на ищцата разноски за производството в размер на 420.00 лева съгласно
представения списък по чл.80 ГПК от която сума за държавна такса 170.00 лв.
и за възнаграждение на вещо лице 250.00 лв.
На осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът следва да
определи на процесуалния представител на ищцата – адв.М.Т. Т. от ВАК
възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от
2004 г. за МРАВ при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното
4
възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лева. Така изчислено
минималното възнаграждение на адвоката на ищцата е 524.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, с адрес гр.Варна, бул.
"Осми Приморски полк" № 43 да заплати на ЕЛ. М. ЯН. с ЕГН ********** от
град Варна сумата 4200 /четири хиляди и двеста/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за закупуване на медицинско изделие на
стойност 4085 лева и медицинско изделие на стойност 115 лева, получени от
падане след стъпване на неравен терен - счупени и разместени плочки на
общински тротоар в гр.Варна, по ул.“****“, непосредствено до сп.Нептун,
вследствие на което ищцата е получила травма на дясната ръка, за което й е
извършена медицинска интервенция в МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД в областта
на раменния пояс и горния крайник ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от датата на увреждането 02.8.2018 г.
/датата на която е направен разход за закупуване на медицинското изделие –
съгласно фискален бон за 115.00 лева и фискален бон за 4085.00 лева/ до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 49 ЗЗД, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството /държавна такса и
възнаграждение на вещо лице/ в размер на 420.00 лева, на осн.чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *****, с адрес гр.Варна, бул. "Осми
Приморски полк" № 43 да заплати на адвокат М.Т. Т. от ВАК, адрес
гр.Варна, ул.“Пр.Козма“ 12 възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на
524.00 /петстотин двадесет и четири/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5