ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№642
Гр.Варна,22.10.2018 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на 22.10.2018 г. в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ:
Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия
Петрова ч.гр.д. № 531
по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 531/2018 г. по описа на Апелативен съд -
гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна
жалба на Т.Я.П. и Г.Я.С. – П. против
определение № 1819 от 16.07.2018 г. по в.гр.д. № 1558/2018 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата им с вх. № 11943/13.04.2017г.
срещу отказа на ЧСИ да
отмени насрочения за 06.04.2017г. въвод във владение на апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул.
„Тинтява", № 5, ет. 1, с идентификатор 10135.2553.478.1, тяхна собственост съгласно НА № 88, т. 2,
вх.рег. № 19854 от
10.07.2008г. Настоявали са, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно
по подробно развити съображения, като са молили за отмяната му и за връщане на
делото на окръжния съд за разглеждане по същество на жалбата им срещу
действието на съдебния изпълнител.
Насрещната страна – взискателят
„Банка Пиреос България“ АД е подал писмен отговор, с който е оспорил частната
жалба и по съображения за правилността на обжалвания съдебен акт е молил за
неговото потвърждаване.
Частната жалба е подадена в срок, от
лица с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като
неизгодно за тях, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Пред окръжния съд, настоящите
жалбоподатели са обжалвали отказа на съдебния
изпълнител да отмени насрочения за
06.04.2017г. въвод във владение на апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул.
„Тинтява", № 5, ет. 1, с идентификатор 10135.2553.478.1, тяхна собственост съгласно НА № 88, т. 2, вх.рег. №
19854 от 10.07.2008 г, предмет на изпълнението, обективиран в действията му по
извършване на въвода във владение от 06.04.2017 г. Въводът също бил
незаконосъобразен тъй като: липсвала скица на имота, изготвена преди него; имотът не бил индивидуализиран от вещо лице; посочената от ЧСИ
„голяма тераса" в описа от 17.08.2015г. не била собственост на длъжниците,
не била ипотекирана в полза на
взискателя, не била предмет на изпълнителното дело и била във фактическа власт
на трето лице; имало подобрения в процесния имот - втора баня с тоалет и обособяване на две двустайни жилищ,
като ЧСИ приел пазарна оценка на
имота от вещо лице на 24.08.2015г., без последният да е посещавал и оглеждал апартамента; приложените по изпълнителното
дело данъчни оценки не съответствали на действителното състояние на имота; ЧСИ направил опит за спази
изискванията на чл. 485, ал. 1 и ал.
2 от ГПК фиктивно, като се касаело до изготвяне на официални документи с невярно съдържание. Молили са на осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК да бъде открито производство за проверка
истинноста на пазарната оценка от
24.03.2015г. и съдът да се произнесе с решението си. Настоявали са за
провеждане на делото в открито съдебно заседание с изслушване на двама свидетели, включително и за
изслушване на вещото лице Атанасов.
Жалбоподателите имат
качеството на длъжници по изпълнителното дело, което е образувано по молба на
взискателя „Банка Пиреос България“ АД за събиране на парично вземане солидарно
от тях, като изпълнението е насочено срещу ипотекиран в полза на банката недвижим
имот. След проведена публична продан, имотът е възложен на банката – взискател
с влязло в сила на 15.09.2016г.
постановление за възлагане. С постановление от
23.02.2017г. ЧСИ е насрочил въвод във
владение на купувача „Банка Пиреос България" АД на 06.04.2017 г. На 27.03.2017 г. длъжниците са подали молба до съдебния изпълнител за
отмяна на насрочения въвод във владение, като по тази молба липсва изрично
произнасяне. На 06.04.2017 г. съдебният
изпълнител е извършил въвода на банката в имота.
С действащия ГПК /2007г./,
възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до
лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен
кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и
отказите на съдебния изпълнител. Така, на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК /в
ред. ДВ, бр. 100 от 2010г./, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба
и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. С
изменението на чл. 435, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 86/2017г./, кръга на подлежащите
на обжалване действия от длъжника е разширен, като наред с вече уредените
такива, на обжалване подлежат и отказа на СИ да извърши нова оценка по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице пазач, както и
отказа на СИ да спре, да прекрати или приключи принудителното изпълнение. Съгласно
чл. 435, ал.5 ГПК, въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само
от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице
може да предяви владелчески иск.
Наведените в жалбата оплаквания и
атакуваното действие на съдебния изпълнител не попадат в нито една от
посочените в закона хипотези. Въпреки, че изричен отказ на съдебния изпълнител
за отмяна на въвода не е постановяван, то и при наличиетно на такъв, действието
не покрива хипотезата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК, а доколкото оплакванията са
свързани с твърдения за незаконосъобразност на извършения въвод, то
жалбоподателите като длъжници в изпълнителното производство не разполагат и с
право на жалба по см. на чл. чл. 435, ал.5 ГПК. Те не могат да упражняват права
и на трети лица, за които сочат, че владеят „голямата тераса“. Жалбата е
подадена при действието на новата редакция на текста на чл. 435, ал.2 ГПК, но
никое от наведените от тях оплаквания и заявени искания не попада в допустимите
за обжалване хипотези на действия на съдебния изпълнител. Затова и жалбата им
срещу действието на съдебния изпълнител е недопустима и не е подлежала на
разглеждане по същество. Именно, поради изложените съображения за допустимост
на обжалване само на изрично посочените от законодателя действия на съдебния
изпълнител и на посочените основания в закона, неоснователни са и оплакванията
в жалбата пред настоящата инстанция за обжалваемост на всяко неправилно
действие на съдебния изпълнител, както и за нарушения на чл.117, ал.2 и чл. 121, ал.2 от Конституцията
на Република България. Защитата на страните в изпълнителното производство срещу
неподлежащи на обжалване незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител е
уредена от законодателя като отговорност на съдебния изпълнител за вреди в
исково производство по чл.441 от ГПК.
Като е оставил без разглеждане
жалбата, окръжният съд е процедирал правилно, като определението му не страда
от визираните в настоящата жалба пороци и следва да бъде потвърдено.
Поради изложените съображения, Апелативен съд – Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1819 от 16.07.2018 г.
по в.гр.д. № 1558/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.