Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 02.07.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.

                                                             ЧЛЕНОВЕ :     СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  АНЕТА ИЛЧЕВА

 

секретар Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   4685   по    описа  за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 415192 от  25.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2535/2018 г. на СРС, 124 състав, е осъдена Р.Б.В., да освободи наетия въз основана договор от 01.01.2015г. имот, а именно - апартамент № 8, находящ се в
гр.София, ул.*******, и да върне същия на Т.К.М. и П.К.Н.. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответницата Р.Б.В. да заплати на Т.К.М. и П.К.Н. 816.00 лева – разноски по делото, и е оставил без уважение молбата на Р.Б.В. за присъждане на разноски по делото.

С определение № 551815 от 03.12.2018 г. по чл.248 от ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответницата Р.Б.В. за оизменение на решението в частта за разноските-.

Решението и определението по чл.248 от ГПК са обжалвани от ответницата Р.Б.В. чрез пълномощник адв.Д.Д..

С въззивната жалба срещу решението се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск и неправилност поради липсата на сонование за прекратяване на договора за наем, тъй като вземането на ищците за наемната цена било прихванато от товетницата с нейно насрещно вземане за стойността на вещи- на стойност общо 6000 лв., погинали поради виновно бездействие на ищците.

С частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК се излагат оплаквания за неправилност на същото поради липсата на мотиви, а по същество поради липсата на доказателстза за платено от ищците на адвоката възнаграждение.  

Въззиваемите страни – ищците  Т.К.М. и П.К.Н. с писмен отговор оспорват въззивната жалба и частната жалба, чрез пълномощници съответно адв.П.Б.и адв.К.Д..

Намират оплакванията за недопустимост и неправилност на решението за неоснователни, тъй като СРС е дал правилна правна квалификация на иска - по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, отнасящ се до задължението на наемател на вещ да върне наетата вещ, съобразно твърденията с исковата молба, както и че са събрани по делото доказателства, установяващи, че наемния договор епрекратен едностранно без предизвестие съгласно чл.15, т.4 от договора-уведомлението за което е получено от ответницата, като и връчването на препис от исковата молба играело такава рола. Оспорват да е доказано, че дължат парични суми на ответницата. Оспорват да няма доказателства за платено ад.възнаграждение- плащането било брой, удостоверено с договора за правна защита.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция с основание по чл.233, ал.1 от ЗЗД, според изложените твърдения и петутим на исковата молба. В мотивите на обжалвавното решение СРС е обсъдено твърдението по исковата молба, че договорът за наем е бил прекратен без предизвестие, съгласно чл.15, т.4 от наемния договор, което било доказано с изпратено уведомление за това до ответницата на 08.01.2018 г. и поради неизпълнение на задължението на ответницата е приел, че договорът за наем е прекратен. Тези мотиви съотвестват на исковата молба, при което не е налице произнасяне по нещо различно от изложеното в исковата молба. Наличието на разминаване между доклада на съда по чл.146 от ГПК и мотивите на решението, не води до порок на решението, доколкото с въззивната жалба на ответницата не се твърди, че поради това разминаване страните, и в частност ответницата е била лишена от възможността да докаже възраженията си, и е налице порок в процеса по допускане и събиране на доказателства. Ответницата не е направила искане с въззивната жалба за събиране на нови доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради неточен доклад и нарушаване доказателствената тежест между страните, поради което въззивният съд следва да прецени основателността на иска и защитните възражения на ответницата при същия доказателствен материал като този, събран пред СРС като първоинстанционен съд. Мотивите на съда съотвествант на предявения иск и на постановения диспозитив на решението,  същите са ясни и непротиворечиви.Несъгласието на страната с мотивите на съда не прави решението недопустимо или неправилно.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

За да уважи предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, доколкото ищците като наемодатели са уведомили ответницата за изявление за прекратяване на наемния договор без предизвестие на 08.01.2018  г. съгласно чл.15, т.4 от наемния договор, налице е неизпълнение задължението на ответницата за плащане по договора, и същият се счита прекратен, като е приел още, че и  получаване на препис от исковата молба от ответника на 19.03.2018г.  играе роля на уведомление, при което към датата на приключване на устните състезания, между страните не съществува наемно правоотношение. Приел е за неоснователно възражението на ответницата, че е претърпяла вреди от противоправно бездействие на ищците, в размер на 6000 лв., като не е кредитирал показанията на св.Андреев като годно доказателство за такива факти, т.к. свидетелят не е възпроизвел свои лични възприятия на такива факти, а пресъздава информация, получена от ответницата.

Изложените в обжалваното решение  констатации и правни изводи за основателност на предявения иск въззивният съд споделя  и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за връщане на дадена по наемен договор вещ, поради прекратяване на договора за наем на основание чл.15, т.4 от договора- прекратяване без предизвестие поради неплащане на наемната цена и след изтичане на 10 дни от датата на която трябва да се плати- до 10-то число на месеца, за който се дължи. Ищците твърдят с исковата молба, че наемът за м.декемврри 2017 г. не бил платен в уговорения срок и до 20.12.2017 г., поради което на 21.12.2017 г. отправили уведомление по ел.път до отвтеницата за прекратяване на договора и връщане на имота до 07.01.2018 г. По делото са събрани писмени доказателства- електронни писма, разменени между страните двустранно-представени с исковата молба и със становището на ищците по отговора на исковата молба, от които се установява, че на дата 21.12.2017 г. е изпратено ел.писмо от ищците до ответницата с изявление за прекратяване на наемния договор между тях, скл. на 01.01.2015 г. Тези електронни писма са допустимо доказателство по смисъла на чл.184 от ГПК, поради което съдът приема, че същите удостоверяват изявленията на страните по делото, направени с тях. Не се споделя възражениеуто на ответницата, че ел. писмо до нея от 21.12.2017 г. не е получено от нея, доколкото същото е изпратено на същия ел. адрес, от който тя е изпращала писма по ел.път на ищците. Но дори и да се приеме за доказано възражението за неполучаване на това ел. писмо, то същото това уведомление е било връчено чрез нотариус на ответницата на 0902.2018 г.- след подаване на исковата молба като нотар. Покана, рег.№ 76/22.12.2017 г., чрез  нотарияс Д.Н.№ 609 на НК, също и с връчване на препис от исковата молба на 19.03.2018 г. Всяко от тези две връчвания на изявлението на ищците за прекратяване на наемния договор на основание чл.15, т.4 от същия-неплащане на наема за м.12.2017 г. до 20-то число на месеца, е факт, настъпил в хода на делото и до приключване на устните прения, който съдът е длъжен да съобрази съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, и да приеме за установено, че наемният договор е прекратен на посоченото в исковата молба основание- чл.15, т.4 от договора. В този смисъл има и установена съдебна практика. Ответницата не е доказатал да е платила наемната цена в срока по чл.6, ал.2 от договора, нито и до 20.12.2017 г.

Неоснователно е възражението на ответницата, че е прихванала задължението си за наем за м.12.2017 г.  със свое насрещно вземане за вреди в размер на 6000лв.  Доказателства, годни да установята такова вземане, не се събраха по делото. Наемният договор от 01.01.2015 г. няма за предмет и мазе към жилището, факнтическата власт съгласно приемо-предавателния протокол от 01.01.2015 г. е предадена на ответницата върху описаното жилище с посочени помещения, но не и на мазе.  В обясненията си по чл.176 от ГПК ищците са обяснили, че по предходен наемен договор за същия ап.8-вече прекратен, са предоставили на ответницата за ползване и мазе към този ап.8- мазе № 13, но по процесния наемен договор от 01.01.2015 г. не са й предоставали и мазе за ползване. Не се събраха доказателства за постигнато съгласие между ищците-като наемодатели, и ответницата-като наемател, за прихващане на наема за м.12.2017 г. с насрещно вземане на ответницата за липсващи нейни вещи – с ел. писмо от 11.12.2017 г. ответницата е отправила такова презложение до ищците, но няма доказаелства това предложение да е било прието, нито липсата на тоговор от ищците на това предложение може да се презумира за приемане на предложението / за разлика от Търговския закон в отношенията между търговци, ЗЗД не предвижда такава презумпция   в гражданскоправните отношения/. А за извънсъдебно прихващане е необходимо и двете насрещни везмания да са ликдвидни и изискуеми, а в случая това на ответницата за вреди е спорно, т.е. не е ликвидно и изискуемо.

 Предвид изложеното настоящият състав счита за доказани всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските за въззивното производството: С оглед изхода на спора, направените от въззивницата-ответник разноски остават в нейна тежест. Въззиваемите-ищци нямат искане за разноски за тази инстанция.

По частната жалба на ищцата срещу определението по чл.248 от ГПК:

За да остави без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските, които ищцата е осъдена да плати на ответницата, СРС е приел, че в  решението е изложил мотиви за това. В решението е посочено, че на ищците се дължат от ответницата 816 лв. за направени разноски за държ.такса и адв.възнаграждение. Доказателства за разнодски в този общ размер има в делото на СРС- държ.такса 216 лв. и адв. възнаграждение 600 лвр., платено в брой съгласно удостовереното с договора за правна защита на л.62 от делото на СРС, представен договора в съдебното заседание на 15.05.2018 г. преди приключване на устните прения. съда- общо 660 лв., от които 360 лв. за държавна такса и 300 лв. разноски. Ето защо оплакванията по частната жалба за липса на доказателства за плащане са неоснователни. Частната жалба не може да се уважи и обжалваното определени подлежи на потвърждаване.

Предвид цената на иска, определена по чл.69, ал.1, т.5 от ГПК- 5400 лв., решението ще подлежи на касационно обжалване.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 415192 от  25.05.2018 г., постановено по гр.д. № 2535/2018 г. на СРС, 124 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 551815 от 03.12.2018 г. по чл.248 от ГПК постановено по гр.д. № 2535/2018 г. на СРС, 124 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                                                        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.