Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261766
гр. Пловдив, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 19.05.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16588 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба от М.Й.В., ЕГН ********** срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за прогласяване за недействителен на договор за паричен заем № ***, поради нищожност на възнаградителната
лихва, което влече след себе си недействителност на договора за кредит като
цяло, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД, поради противоречие на закона чл.11, ал.1,
т.10, предявен е иск от ищцата срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване
за недействителен на договор за предоставяне на поръчителство № ***, поради противоречие с добрите нрави,
както и поради това, че е сключен за обезпечаване на недействителна
сделка.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между М.Й.В. и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за кредит от ***, по силата на който на ищеца е
предоставен заем. Излагат се доводи, че уговорената в договора възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, доколкото надхвърля трикратния размер на
законната лихва. Счита, че недействителността на клаузата за възнаградителна
лихва влече след себе си недействителност на целия договор за кредит, по
аргумент от чл.26, ал.4 ЗЗД, доколкото договорът не би бил сключен без тази
недействителна клауза. Наред с това, счита, че договорът е недействителен
доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР, в него не е включено
възнаграждението за поръчител.
Излагат се твърдения, че във връзка с
договора за кредит и с оглед отпускането му, ищцата била задължена да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, който да
обезпечи задълженията й по договора за кредит. В договора било уговорено
възнаграждение за поръчителя. Счита, че този договор е недействителен поради
противоречието му с добрите нрави при липса на еквивалентност на насрещните
престации на страните по него. Наред с това счита, че договорът е недействителен,
доколкото обезпечава недействителна сделка.
С оглед изложеното са предявени
исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който оспорва исковете. Счита, че
договорната лихва не е нищожна и не противоречи на добрите нрави. Счита, че в
договора е уговорен ГПР, който не е в противоречие на чл.19, ал.4 ГПК.
Вземанията по договора за поръчителство не са включени в ГПР, доколкото не са
част от него, те не са част от договора за кредит и неформирали ГПР. Излага съображения
за действителност на договора за поръчителство.Счита същите за неоснователни и
моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Моли
за отхвърляне на исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който оспорва исковете. Счита, че
договорът за поръчителство е действителен и не страда от сочените от ищеца
пороци. Също така договорът бил сключен като обезпечение на действителна
кредитна сделка. Моли за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл.26, ал.4 ЗЗД, чл.22 вр. с
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.2 и т.3 ЗЗД и
чл.138, ал.2 ЗЗД срещу „Файненшъл
България“ ЕООД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност
на договорите.
В тежест на ответниците е да докажат, че са обвързали ищеца
с валидни правоотношения.
С
определение от
10.03.2021 г. като безспорно
между страните е отделено, че са сключили
договор за кредит № *** с посоченото от
ищеца съдържание за обезпечаването на вземането по който е сключен договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата, в който е предвидено
възнаграждение за поръчителя в размер на 269.40 лева. Безспорно е че по
договора за кредит в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Същото се
отнася и за ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, който предоставя по занятие услуги по гарантиране на
вземания по договори за кредит, предвид което поръчителският договор има
качествата на потребителски такъв.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за заем
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В настоящия
случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва
служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от
ищеца.
В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния
договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК.
След изследване
съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието
на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.
Ищецът счита,
че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК, вр. с чл.26, ал.4 ЗЗД, доколкото уговорената лихва е недействителна,
като противоречаща на добрите нрави и като такава, счита че липсва уговорена
лихва, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК
В
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора
за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането
му.
Видно от договора
за заем /л.8/, в чл.2, т.6 е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 35 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран
за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за
прилагането му, доколкото такива условия няма и не се прилагат. Лихвата е във
фиксиран размер от 55.60 лева, което ясно личи от посочения общ размер на
вземанията по договора в чл.7 от същия, като се направи проста аритметична сметка,
като от общо дължимата сума от 55.60 лева се извади сумата в размер на 500 лева
= 55.60 лева.
Съдът
не споделя доводът на ищеца, че клаузата за възнаградителна лихва е
недействителна поради противоречие с добрите нрави, че същата е прекомерна и
неравноправна.
Съдът е запознат с практиката на ВКС,
цитирана и в исковата молба, която указва в кои случаи възнаградителната лихва
по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля
два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени
кредити. Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на
чл.19, ал.4 ГПК /в сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени
преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила
23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Безспорно
елемент от ГПР е възнаградителната лихва. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо
възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е
единственият разход по кредита. В процесния договор, единственият разход, който
формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други в самия
договор. С оглед изложеното предвидения в договора лихвен процент не
противоречи на предвидения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК.
Наред с
това в договора за кредит е предвидена фиксиран размер на договорната
възнаградителна лихва за целия период на договора в размер на 55.60 лева.
Периодът на договора е от усвояване на кредита 27.09.2019 г. до крайния падеж
24.04.2020 г. за този период, ако приложим практиката на ВКС, законната лихва
върху главница от 500 лева е в размер на 29.31 лева /изчислена служебно от съда
с помощта на онлайн калкулатор на НАП/. Двукратния размер на законната лихва за
този период при обезпечен кредит, какъвто е процесния е 58.62 лева. Тоест
договорната лихва, предвидена в договора не надхвърля, а напротив е в размер
по-малък от двукратния размер на законната лихва за срока на договора.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на
конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката,
който носи кредитора, както и автономията на волята. Няма нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включена възнаградителната лихва/ е в размер
на допустимия от закона.
С оглед изложеното съдът приема, че по договора е предвидена валидна клауза
за възнаградителна лихва и не е налице противоречие с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, вр.
с чл.26, ал.4 ЗЗД.
Предвид
изложеното този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По иска за
недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва
да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът
намира следното:
В чл.2, т.7 от
договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 555.60
лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 41.78 % – реквизити по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора
отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае
действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него,
което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така
обстоятелството дали предвиденото в договора за поръчителство възнаграждение
следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос
относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като
цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в
смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с
тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била
именно това, което се разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени
за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита.
Съдът не споделя доводът на ищеца, че при неправилно
посочен ГПР потребителят не можел да прецени дали договорът е икономически
изгоден и какви суми следва да връща по него.
В договорът ясно е посочено с фиксирани суми какъв заем
се отпуска при каква възнаградителна лихва. Други вземания по този договор
няма.
Наред с това Законът за защита на потребителите също
регламентира неравноправни клаузи, като при наличие на такива в договора,
именно самата неравноправна клауза е недействителна, а не договорът като цяло.
В този смисъл е и цитираната от ищеца Директива и решение
на Европейския съд, а именно, че при неравноправни клаузи са нищожни клаузите,
а не договорът като цяло.
Предвид
изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
– посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Предвид
изложеното и този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По за
недействителност на договора за поръчителство:
Видно от
договора за предоставяне на поръчителство № *** /л.13/ за обезпечаване на
задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на „Файненшъл
България“ ЕООД, в полза на последното се дължи възнаграждение в размер
на 269.40 лева, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за
кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл България“ ЕООД.
При
извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на
ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че
печалбата на „Файненшъл
България“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като
поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
С оглед това
обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се
цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
кредит, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност
на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за
заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК, както и поради липса на основание, основанието не е това което е посочено
в договора.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат и за ищеца
и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена
държавна такса /л.31/, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на 50 лева.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е.И., която е
поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.30/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е.И.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е.И. в размер
на 300 лева, определено въз основа
на уважената претенция, което ще й се присъди.
Ответникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е определено в
размер на минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД се е представлявал в
производството от юрисконсулт, като се претендира юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК,
във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия, от която сума на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди,
посочената сума.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Й.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. – и. д.,
искове за прогласяване на недействителността на договор за кредит №***., сключен между
М.Й.В., ЕГН ********** и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* на основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9
и т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
ОБЯВЯВА за
нищожен договор за предоставяне на поръчителство № ***, сключен между М.Й.В.,
ЕГН ********** и „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, поради липса на основание,
неравноправност, противоречие на добрите нрави.
ОСЪЖДА М.Й.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. – и. д. сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ДА
ЗАПЛАТИ НА М.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 50 лева – разноски в производството, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., с личен № ***,
вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ