Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .......

 

гр. Добрич, 17.12.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МТЕВА

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 979 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „КАЛИДИС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. С* ул. „* адрес за кореспонденция гр. Д*, ул. „*”, представлявано от Д.Х.Ц. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 440773/06.06.2019 г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което за нарушение по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

С депозираната пред съда жалба се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Релевират се претенции за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаване на НП, които по своето естество съставляват основание за неговата отмяна и нарушават правото на защита на нарушителя.

В съдебно заседание въззъвникът не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и излага доводи за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С.Ж., оспорва жалбата, която намира за неоснователна, а наказателното – за правилно и законосъобразно. Застъпва становище, че нарушението се явява безспорно доказано от приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. По отношение на размера на наложената имуществена санкция счита, че същата е определена правилно и законосъобразно в самия законов минимум от наказващия орган, което е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено.

Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в пределите и обхвата на въззивната проверка, посочени в разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

С Резолюция за извършване на проверка № *** г. на Началника на Сектор при ТД на НАП В*, св. Е.В.К. –А. на длъжност „инспектор по приходите”, извършила данъчна проверка на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – с. С*, ул. „*” № *, адрес за кореспонденция гр. Д*, ул. „***”, представлявано от Д.Х.Ц. ЕГН ********** в качеството му на регистрирано и задължено лице по ЗДДС.

Проверката обхващала периода 01.12.2018 г. - 28.02.2019 г. и била инициирана във връзка с подадена от задълженото лице /ЗЛ/ справка – декларация № *** г., с която ЗЛ е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 3 737,46 лв.

В хода на данъчната проверка, обективирана в Акт за прихващане и възстановяване № *** г., св. К.-А. извършила проверка на счетоводните регистри на търговеца и представените от него първични счетоводни документи, включително и в дневниците на покупки на контрагентите на търговеца като задължено лице, регистрирано по ЗДДС, при което констатирала, че в данъчния период за месец януари 2019 г. от ЗЛ е декларирано ДКИ № * г. към фактура № * г. с контрагент „*” ЕООД. ЕИК *** с данъчна основа – 3 659,20 лева и ДДС – 731,84 лева.

Установено било, че кредитното известие не е включено от „***” ЕООД в дневника за покупките за м. ноември 2018 г., а е отразено в дневника за покупки за м. януари 2019 г.

При установената фактическа обстановка актосъставителят приел, че като регистрирано по ЗДДС лице дружеството не е изпълнило задължението си да отрази горепосоченото кредитно известие в дневника за покупки за данъчен период м. ноември 2018 г., което води до определяне на данък в по-малък размер. Определеният от задълженото лице резултат за данъчен период м. ноември 2018 г. по ДДС за внасяне е бил в размер на 6,84 лева, а е следвало да бъде 738,68 лева, т. е. определен е данък в по-малък размер със 731,84 лева.

Водена от установените фактически констатации от данъчната проверка св. Е.К., в качеството си на длъжностно лице, притежаващо необходимите властнически правомощия, съставила против „***” ЕООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № *** г., с който приела, че „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – с. С*, ул. „*” № *, адрес за кореспонденция гр. Д*, ул. „*”, представлявано от Д.Х.Ц. ЕГН ********** е осъществил състава на административно нарушение по чл. 124, ал. 5, във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, след като не е изпълнил задължението си като регистрирано лице по ЗДДС, да отрази получено кредитно известие № * г. с ДДС в размер на 731,84 лв. за данъчен период месец ноември 2018 г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер.

Св. К. квалифицирала нарушението като такова по чл. 124, ал. 5, вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. В обстоятелствената част на АУАН длъжностното лице изложило подробно и ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението и обстоятелства, при които е извършено. Изрично в акта са посочени документите и писмените доказателства, на които се основава обвинителната теза.

Актът бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на представляващия търговеца, въпреки надлежно отправена към него покана /л. 14/ да се яви в държавната институция на определена дата и час за съставяне на АУАН във връзка с извършената данъчна проверка. Впоследствие, така съставения АУАН е връчен надлежно на представляващия, който посочил, че е получил ДКИ със закъснение. Възражения не са релевирани пред наказващия орган по-късно, в законоустановения 3-дневен срок на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН след съставяне на акта.

Въз основа на съставения АУАН в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното Наказателно постановление № * г., с което за процесното административно нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като му е наложил имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

В законоустановения преклузивен срок по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима.

В хода на проведеното съдебно следствие и предвид обясненията на жалбоподателя, че е получил в по-късен момент кредитното известие и е бил в невъзможност да го декларира към м. ноември 2018 г., съдът изиска информация от „*” ЕООД, видно от която на 27.11.2018 г. от офиса на „*” ЕООД е била изпратена ел. поща на служител на дружеството с месторабота в гр. Добрич с прикачени файлове с фактури и протокол за прихващане, но е пропуснато прикачването на цитираното кредитно известие. Кредитното известие обаче е било цитирано в изпратения протокол за прихващане. На 22.01.2019 г. на дружеството е била изпратена нова ел. поща с кредитното известие.

Описаната фактическа обстановка на административното нарушение съдът намира за безспорно установена от показанията на актосъставителя Е.В.К.-А. и тези на св. С. А*Х. /присъствал единствено при съставяне на АУАН/, както и събраните по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл. 314, ал. 1 от НПК съдът констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила, както и от компетентни длъжностни лица в кръга на предоставените им властнически правомощия /по арг. от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на Изп. директор на НАП/.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Процесното административно нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво точно нарушение е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Посочена е конкретно и нарушената материално-правна норма, датата и мястото на установяване на нарушението, както и фактическите обстоятелства, на които се основава обвинителната теза. Изложените правни съображения формират у съда еднозначен извод, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които по своето естество да ограничават правото на защита на санкционирания субект и да го поставят в невъзможност да се защити - в каквато насока са и претенциите на жалбоподателя.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в НП не е посочен размерът в намаление на определения спрямо дължимия от субекта данък, който освен съставомерен елемент, е и определящ при индивидуализиране на наказанието. Доколкото и в АУАН и в НП е посочен размерът на данъка, който се отнася към сумата от ДКИ, то логично е, че този размер се явява и намаленият ДДС. В тази насока са и показанията на актосъставителя, която в съдебно заседание посочи, че „В месец ноември е деклариран ДДС за внасяне 6,84 лева, а е следвало да бъде 738,68 лева”. Разликата се явява сумата, с която е намален дължимия данък – 731,84 лева.

Съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. От изложеното се налага извода, че в конкретния случай полученото от „*” ЕООД през м. януари 2019 г. кредитно известие, издадено от „П*” ЕООД през м. * г. е следвало да бъде отразено в дневника за покупки за м. ноември 2018 г. Редът за това отразяване е уреден в текста на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС - чрез извършване на корекция в отчетния регистър за съответния месец, като за извършената корекция се уведомява компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период. „*” ЕООД не е изпълнило това си задължение, с което е извършило нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е научил по-късно за кредитното известие предвид събраните доказателства в хода на съдебното следствие, че още на 27.11.2018 г. от офиса на „*” ЕООД е била изпратена ел. поща на служител на дружеството с месторабота в гр. Добрич с прикачени файлове с фактури и протокол за прихващане. Макар и изрично да е било пропуснато прикачването на самото кредитно известие /факт, който не би могъл да се установи по безспорен начин/, то същото е било цитирано в изпратения протокол за прихващане. Това обстоятелство сочи на неглижиране от страна на търговеца на задълженията му по ЗДДС и свързания с това подробен анализ и изясняване на всички данъчни и счетоводни документи, получени във връзка с осъществяваната от търговеца дейност и стриктното спазване на данъчното законодателство на страната. Добрата практика изисква от контрагентите да имат своевременна комуникация по между си и добра координация на действията на служителите на дружеството. Съдът намира, че информацията, получена по ел. поща от жалбоподателя, макар и евентуално да е непълна, то тя е била своевременна и достатъчна, за да инициира у него действия, необходими с оглед установяване и запознаване с издаденото тогава кредитно известие с оглед декларирането му в законоустановените срокове.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че времето на получаване на КИ не е елемент от фактическия състав на деянието. Терминът „получените” е използван от законодателя, за да разграничи търговците - автори на кредитни известия. Ако беше от значение, то тогава не би съществувало, съответно би се обезмислило изискването във втората част на разпоредбата, а именно: „...в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени”. Безспорно нарушение е налице, доколкото има издадено ДКИ през месец ноември 2018 г. и то не е отразено от задълженото лице в дневниците за покупки за месец ноември, за който период се отнася ДКИ

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение се явява напълно доказано от обективна и субективна страна.

Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДДС за това нарушение дружеството носи отговорност в размер на определения в по-малък размер данък за м. 11.2018 г., в конкретния случай 731.84 лв., но не по-малко от 1 000 лв.

Наложеното от административно-наказващия орган административно наказание за нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно 1 000 лв., поради което не подлежи на преразглеждане от съда.

Споделя се извода на АНО, че въпреки че нарушението е за първи път, то правилно и законосъобразно административно-наказващият орган не е приложил хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Определящото в настоящия случай е значимостта на конкретно увредените обществени отношения, свързани с гарантиране спазване на данъчните правила в държавата, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените мотиви и съображения, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като постановено в съгласие с приложимия материален закон и процесуалните правила, уреждащи реда и начина за издаване на наказателните постановления.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. В*, с което „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – с. С*, ул. „*” № *, адрес за кореспонденция гр. Д*, ул. „*”, представлявано от Д.Х.Ц. ЕГН ********** за нарушение по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр. Добрич, по реда на глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс.

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                  /Галя Митева/