Решение по дело №223/2019 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 11.10.2019 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

           Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и четвърти септември през  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                     СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 223/2019 г. по описа на КАС и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от С.С.Х. от ***, против Решение № 2153-08-59/16.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП НОИ - Кърджали.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизодствените правила. Неправилно решаващият орган  приел, че не е възникнало осигуряване по чл.10, ал.1 КСО, защото не било приложимо българското законодателство. Твърди, че липсата на удостоверение А1, издавано от ТД НАП, не е основание за неприлагане на националното законодателство, а  наличието на валидно възникнало трудово и осигурително правоотношение, сочи на приложимост именно на българското законодателство. Счита също, че в хода на административното производство, органът не е изяснил всички обстоятелства, относими към случая. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като в тази връзка сочи  решение от 25.10.2018 г., по дело С-451/17 г. на СЕС, постановено с оглед преюдициално запитване за тълкуването на разпоредбата на  чл.12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., както и на разпоредбата на чл.14 от Регламент (ЕО)  № 987/2009.  Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че визираното решение на СЕС е неотносимо към случая, тъй като последното било постановено във връзка със спор, касаещ постановен отказ да се издаде удостоверение А1 за приложимото законодателство. 

          Съдът, като взе пред вид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

С трудов договор №***/*** г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.2, вр. с чл.107р, ал.4, т.1 КТ, между „Интер Групс“ ЕООД, ***, като работодател и С.С.Х., като работник, жалбоподателят е назначен в последното дружество на длъжността „***“. ТД е сключен, при условията на чл.107р, ал.1 КТ, на пълно работно време, при месечно възнаграждение в размер на *** лв. С Допълнително споразумение към горния ТД, страните са договорили изменение на мястото на работа, а именно - обект на територията на ***, увеличение на договореното трудово възнаграждение и др. клаузи на ТД. 

На 18.05.2018 г., работодателят „Интер Групс“ ЕООД, като предприятие, осигуряващо временна заетост, на основание чл.121, ал.5 КТ, е командировало жалбоподателя за периода от 19.05.2018 г. до завършване на определената работа, в ***, ***, за полагане на труд в предприятие ползвател, съгласно длъжностна характеристика, връчена на работника. 

Със заповед №***/*** г.,  на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, трудовото правоотношение по сключения ТД №***/*** г., е прекратено, считано от 07.08.2018 г.

          Със заявление № ***/*** г., на основание чл.54а от КСО, жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е приложен и актът за прекратяване на трудовото правоотношение. 

С разпореждане № ***/*** г. на ръководителя по осигуряване на безработицата в ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателя  е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 07.08.2018 г. до 06.04.2019 г., в размер на *** лв дневно.

С разпореждане №***/*** г. на ръководителя по осигуряване на безработицата в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54г, ал.4 от КСО, производството по изплащане на паричното обезщетение е спряно, поради извършвана проверка от контролните органи на ТП НОИ, на осигурителя „Интер Групс“ ЕООД. Спряното производство е възобновено с разпореждане №***/*** г., считано от 01.09.2018г., като с разпореждане №***/*** г., на основание чл.54ж, ал.2, т.2 КСО, е отменено разпореждане № ***/*** г. за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода 07.08.2018 г. - 06.04.2019 г.

С разпореждане №***/*** г.  на ръководителя по осигуряване на безработицата в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. с чл.11, §2 от Регламент (ЕО) №883 / 2004, на жалбоподателя е отказано  отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.  В мотивите е посочено, че след запитване към Национална агенция по приходите, компетентна да определи приложимото законодателство, се установило, че заявителят не е подавал искане за издаване на Удостоверение А1. По тази причина е прието, че за лицето е неприложимо правилото на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883 / 2004, и следва да се приложи основното правило на чл.11, §3, б.“а“ от Регламент (ЕО) №883 / 2004, според което лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия осъществяват дейност, в случая - ***. Прието е, че за лицето не е възникнало осигуряване  в Р България, в т.ч. и за фонд „Безработица“, и то няма право на исканото парично обезщетение.

Според писмено обяснение от 10.05.2019 г., депозирано от „Интер Групс“ ЕООД, във вр. със задължителни предписания от 01.04.2019 г. на контролен орган при ТП НОИ, искания за издаване на удостоверение А1 са подадени за  11 лица, измежду които жалбоподателят не фигурира. Горното се установява и от приложеното по делото писмо изх.№***/*** г. от ТД НАП-Пловдив, офис Кърджали.

С процесното Решение № 2153-08-72/16.05.2019 г., постановено по повод жалба на С.Х. срещу разпореждане №***/*** г.  за отказ да се отпусне заявеното парично обезщетение, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлил жалбата, като неоснователна. За да постанови горния резултат, органът приел, че се касае за случай на български гражданин, нает на територията на Р България от „Интер Групс“ ЕООД и командирован да извършва временно работа на територията на друга държава-членка на ЕС. В тези случаи, на основание чл.88 от ДОПК, вр. с процедурата по прилагане на чл.12 от Регламент (ЕО) №883 / 2004 командированото лице или неговият работодател, са имали възможност да подадат пред съответната ТД НАП, искане за предоставяне на атестация /Удостоверение А1/, за приложимост на българското законодателство, като компетентен да прецени наличие на предпоставките за издаване на горния документ бил компетентния орган по приходите. Прието е, че жалбоподателят или работодателят не са поискали издаване на Удостоверение А1 от компетентната ТД на НАП, като липсата на такова удостоверение правело българското осигурително законодателство неприложимо и изключвало възникването на осигуряване по чл.10, ал.1 КСО и произтичащите от него права.

При така установените факти,  съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице – адресат на оспореното решение и в установения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по осигуряване на безработицата при ТП на НОИ - Кърджали са валидни актове, издадени от административни органи в кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма.

В случая, жалбоподателят е гражданин на държава - членка на ЕС, страна по трудово правоотношение, възникнало в Р България, наето от  работодател - предприятие, което осигурява временна работа,  и командировано от работодателя в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, поради което, спрямо лицето  е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност.  

Според общите правила, уредени в чл.11, §1 и §3, б.а от Регламент (ЕО) № 883 / 2004  

 

 

 

, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, като спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.
          В чл.12, §1 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004  

 

 

 

е въведено изключение от горните общи правила, в случаите на краткосрочно командироване, като е предвидено лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.

Безспорно е по делото, че от 22.05.2018 г. до 06.08.2018 г., жалбоподателя е бил в трудови правоотношения с „Интер Групс“  ЕООД, както и че работодателят „Интер Групс“ ЕООД, като предприятие, осигуряващо временна заетост, на основание чл.121, ал.5 КТ, е командировало лицето в ***, ***, за полагане на труд в предприятие ползвател. Не се спори също, че за горното лице, осигурителят „Интер Групс“ ЕООД е подавал данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, считано от 22.05.2018 г. до 06.08.2018 г., с код „01“ – работници и служители, осигурени по чл.4, ал.1, т.1 КСО, при един работодател. Според административния орган обаче, българското осигурително законодателство било неприложимо в конкретната хипотеза, поради липсата на документ /Удостоверение А1, издадено от компетентната ТД на НАП/, удостоверяващ приложимостта на българското законодателство.  

          Съгласно чл.19, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, по искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия. С Препоръка № А1/18.10.2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, Административната  

 

 

 

комисия за координация на системите за социална сигурност, е определила структурата и съдържанието на преносим документ А1 относно приложимото законодателство, което се прилага спрямо притежателя му.

Съгласно чл. 88, ал. 2, вр. с чл.89, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК, удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, се издават по реда на глава ХII от с.к., по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция. Институцията, компетентна да предостави атестация за приложимото законодателство - преносим документ А1 /Удостоверение А1/, установяващ, дали работникът или служителят попада в обхвата на специалната разпоредба на §12 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, и при какви условия, е съответната ТД на НАП по седалището на местното юридическо лице – работодател или териториалната дирекция по постоянния адрес на физическото лице /чл.8, ал.1 ДОПК/.

В случая, според приложените доказателства, нито жалбоподателят, нито  работодателят са депозирали искане за издаване на преносим документ А1, респ. не е постановен влязъл в сила отказ да бъде издаден такъв документ. Макар да е препоръчително удостоверяването на приложимото законодателство да се извърши преди командироването на работника в приемащата държава, няма пречка искането за издаване на такъв  документ да бъде подадено и след прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка и с оглед данните по случая, сочещи необходимост от преценка на приложимото законодателство, респ. наличието на хипотезата на §12 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, административният орган, пред който е образувано производството по основното искане за отпускане на обезщетение, е следвало да спре това производство, до изясняване на въпроса с приложимото законодателство с издаването на Удостоверение А1 от компетентната ТД НАП или влязъл в сила отказ да бъде издадено такова удостоверение, тъй като последният документ безспорно е от значение за изясняване на случая. Същевременно, на основание чл.33, ал.5 АПК /тъй като заявлението за обезщетение е подадено преди влизане в сила на чл.36, ал.6 АПК/, органът е следвало да уведоми заявителя, че за установяване на приложимото законодателство следва да депозира отделно искане по реда на глава ХII от ДОПК, до компетентната ТД НАП.  Вместо това, без да е налице произнасяне на компетентния орган по този въпрос, решаващият орган приел, че липсата на Удостоверение А1 изключва приложението на българското осигурително законодателство, респ., че не е възникнало осигуряване по чл.10, ал.1 КСО, както и правото на обезщетение, произтичащо от него.

Горното налага извод, че оспореното решение и издадено в нарушение на изискванията чл.35 АПК, поради неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за основателността на предявеното искане. Последното съдът преценява като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото недопускането му би довело до различно разрешение на случая. Констатираното нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради което са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна на оспорения акт.  

Във връзка с изложените в оспореното решение доводи за произнасяне на ТД НАП по аналогични случаи, следва да се отбележи също, че приложените доказателства, сочат на наличие на условията за прилагане на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, по отношение на жалбоподателя. Установено е, че трудовото правоотношение е възникнало в Р България, и непосредствено преди да започне работа, спрямо лицето е било приложимо българското законодателство. Работодателят „Интер Групс“ ЕООД е предприятие, регистрирано по българския ТЗ, без данни за обичайно извършвана дейност извън Р България. Установи се също, че лицето е командировано от работодателя в друга държава-членка, за да осъществява дейност от името на работодателя, като работникът не е изпратен да замества друго командировано лице, а предвидената продължителност на работата не е превишила 24 месеца.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради което  следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни. Тъй като съдът не е компетентен да се произнесе по съществото на спора, следва на основание чл.173, ал.2 АПК, преписката да се изпрати на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Кърджали, за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите.

При този изход на делото, с оглед направеното от жалбоподателя искане  и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдено ТП на НОИ – Кърджали да заплати на С.С.Х.  разноски по делото в размер на 400 лв., за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено, съгласно ДПЗС №***/*** г.

 Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-59/16.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на С.С.Х.  срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП НОИ - Кърджали.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Кърджали, за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите към решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, да заплати на С.С.Х. от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в

14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                       С Ъ Д И Я: