и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 44/22.06.2006 г., постановена по НОХД № 177/2006 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият Митко Иванов Ванчев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 15.09.2005 г. в гр.Кърджали, с цел да принуди орган на властта – Юлиян Емилов Петков и Ясен Митков Сариев, двамата от гр.Кърджали – служители на РДВР – Кърджали, да пропуснат нещо по служба – да изпълнят задължението си по чл.68, ал.1, т.2 от ЗМВР – „Полицейските органи могат да извършват проверка за установяване самоличността на лица, когато това е ниобходимо за разкриване на престъпления”, което задължение им е било възложено за изпълнение и на основание Заповед №898/15.09.2005 г. на Директора на РДВР – Кърджали издадена във връзка с установяване и задържането на лица, извършващи престъпление по чл.354а от НК – престъпление по чл.269, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.302 от НПК e оправдан по така повдигнатото му обвинение. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда била неправилна и като такава следвало да бъде проверена по реда на чл.313 и сл. от НПК, респ. отменена по реда на чл.336, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че само и единствено показанията на подсъдимия Ванчев не били достатъчни за да обосноват извода на съда, че в действията му спрямо служителите на РДВР-Кърджали /св.Сариев и Юлиян Петков/, извършени на 15.09.2005г., около 19.50-20.00 часа, в гр. Кърджали, на ул.„Булаир", в непосредствена близост до сградата на Районен съд-гр.Кърджали, и изразили се в нанасяне на юмручен удар в областта на долната челюст, бутане и блъскане с ръце в областта на гърдите спрямо св.Сариев и удар с крак в областта на шията спрямо Юлиян Петков, не е доказано наличие на пряк умисъл, респ. наличие в съзнанието му на съставомерната специална цел - да принуди служителите на РДВР-Кърджали да пропуснат изпълнение на своите служебни задължения по чл.68 от ЗМВР, допълнително възложени им и със Заповед № 898/15.09.2005г. на Директора на РДВР-Кърджали. Показанията на св.Димитрова, съпоставени с тези на св.Сариев, изключвали обективно възможността агресивните действия на подсъдимия, насочени срещу двамата служители на РДВР-Кърджали - св.Сариев и Ю. Петков, да са били осъществени в условията на мнима неизбежна отбрана, погрешно приемайки, че срещу себе си има нападатели, които целят да го ограбят. С наличните доказателства по делото били установени всички обстоятелства, свързани с време, място и начин на извършване на действията както от страна на полицейските служители/Сариев и Петков/, така и от страна на подс.Ванчев, които обстоятелства водели към извода, че на 15.09.2005г. около 20.00 часа, последният не е могъл да бъде заблуден с нищо, включително с това, че срещу него ще се предприеме или се предприема непосредствено противоправно нападение. Не можело да се говори за погрешна представа в съзнанието на подс.Ванчев относно наличието на непосредствено противоправно нападение от страна на св.Сариев, след като от показанията на св.Сариев и св.Димитрова, ставало ясно, че св.Сариев, преди да осъществи какъвто и да е телесен контакт с подсъдимия и намирайки се на разстояние от няколко метра зад него е извикал ясно и високо "Полиция! Спри!", при което подс. Ванчев без да се обръща е тръгнал да бяга. С този факт се опровергавала изградената защитна теза на подсъдимия, че не бил чул зад себе си никакви заповеди и разпореждания, а непознато за него момче първо го застигнало, хванал го с едната ръка за рамото, а с другата започнал да му дърпа сака, при което считайки го за нападател го ударил с юмрук в лицето /в областта на брадата/. Относно това дали Ванчев е разбрал, чул и осъзнал отправеното разпореждане /"Полиция"! Спри!"/ към него, били показанията на св.Димитрова, която в този момент наблюдавала действията на св.Сариев и подс.Ванчев, от терасата на своя апратамент, находящ се на третия етаж, в жилищен блок, разположен на ъгъла/кръстовището/, образуван от бул."Беломорски" и ул."Булаир", респ. намирала се на разстояние /по права линия/ около тридесет метра от случващото се, и чула ясно и отчетливо това разпореждане. Защитната позиция на подс.Ванчев в частта, в която твърдял, че св.Сариев не се бил представил пред него като служител на полицията се опровергавала отново от показанията на св.Димитрова и св.Сариев, от които се установявало, че последният, след като е застигнал бягащия Ванчев, не се е нахвърлил, с движения на ръцете или краката си, към тялото или главата на подсъдимия, както и не е посягал към чантата му, а е извадил служебната си карта от джоба на панталона си, след което я е вдигнал пред лицето на подсъдимия на достатъчно близко разстояние от о¸ите му, за да бъде видяна. Дори да се приемело, че и към този момент /до застигането на подсъдимия от св. Сариев и преди показване на служебната карта/ в съзнанието на Ванчев е била налице все още невярна представа, относно личността на преследващото го лице и неговите намерения, то след показването на служебната полицейска карта, тези неверни представи във всички случаи били заличени и подсъдмият е съзнавал, че срещу него стои лице, което ясно се идентифицира като полицейски служител и в тази връзка подс.Ванчев е следвало да съобрази поведението си с издаденото преди това /а и впоследствие повторено/ полицейско разпореждане, с което му е било указано да спре и остане на мястото си. Вместо това той предприел агресивни действия, с цел да попречи на извършване на проверка по установяване на неговата самоличност, като нанесъл удар в областта на долната челюст на св.Сариев, а впоследствие продължил да нанася удари и по отношение на приближилия се, и идентифицирал се също като полицейски служител, Юлиян Петков. Обстоятелствата, свързани с времето и мястото на задържане на подсъдимия, също косвено подкрепяли извода, че действията на св.Ясен Сариев, а впоследствие и на колегата му Юлиян Петков, не са могли да доведат до създаване на заблуда у Ванчев, относно действителния характер на тяхните действия. Неприемлива била и защитната позиция на подсъдимия, че влияние върху създадената у него погрешна представа за това,че срещу себе си имал нападатели, които целели да го ограбят, оказало и цивилното облекло на св. Сариев и колегата му Ю. Петков. В Закона за МВР, никъде не било посочено, че упражняването на полицейските правомощия, свързани с издаване на разпореждания, извършване на проверки за установяване на самоличност, задържане на лице и т.н., е задължение само на униформения /охранителния/ състав в МВР. А това, че в полицейските териториални служби по места/РПУ, РДВР/ работят не само униформени служители, но и цивилно облечени такива бил ноторноизвестен факт и несъмнено бил известен и на самият подсъдим към 15.09.2005г. Предлага се Кърджалийският окръжен съд да отмени присъдата от 22.06.2006г., по НОХД № 177/2006г., по описа на Кърджалийски районен съд, и вместо нея да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимият МИТКО ИВАНОВ ВАНЧЕВ, с ЕГН-**********, от гр. Кърджали, за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 269, ал.1 от НК. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста. Подс.Ванчев лично и чрез защитника си – адв.Врачев моли протеста да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена обправдателната присъда на РС – Кърджали, тъй като доказателствата по делото по безспорен начин доказвали, че подсъдимият не е осъществил престъплението по чл.269, ал.1 от НК. На основание чл.313 и сл. от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на проведеното съдебно следствие от въззивния съд не са искани и представяни, настоящата инстанция установява следната фактическа обстановка: На 15.09.2005г. в сектор „Криминална полиция” при РДВР- Кърджали била получена оперативна информация от служители на РДВР- Благоевград за това, че две лица от гр.Кърджали били закупили от гр.Петрич наркотично вещество - 2 килограма марихуана - като на същата дата се очаквало да пристигнат с автобус в гр.Кърджали. Въз основа на този сигнал Директорът на РДВР- Кърджали издал Заповед № 898/ 15.09.2005г., с която разпоредил провеждането на специализирана полицейска акция на територията на гр.Кърджали за времето от 17.00 часа на 15.09.2005г. до 17.30 часа на 16.09.2005г. с цел установяване и задържане на лица, пренасящи наркотично вещество - марихуана. Като за ръководител на операцията бил определен свидетелят Димитър Костов. Последният сформирал две групи от полицейски служители, които следвало да покриват като периметър на наблюдение всички спирки на междуселищния автобусен транспорт от входа на гр.Кърджали до „автогара ХХІ век”- Кърджали. В едната група били служителите Ясен Сариев, Юлиян Петков и Борислав Ботев, а в другата- Златко Келфанов, Красимир Спиров, Кирил Владимиров и Георги Григоров. Първата група следвало да наблюдава и съответно задържи слизащите пътници от автобусите на спирки „Байкал” и „Съдебна палата”, които отговаряли на даденото описание за извършващи престъпление, а втората група със същата задача на територията на автогара „ХХІ век”. За целта на служителите били извършени два инструктажа- първоначално от Димитър Костов, а след това и от Златко Келфанов, при които били показани снимки, данни за самоличността и сведения за телосложение и ръст на двете лица, които били обект на специализираната полицейска операция, както и за поведението, което следва да имат извършващите акцията. Към 17.00часа на 15.09.2005г. Ясен Сариев, Юлиян Петков и Борислав Ботев, които били цивилно облечени, а не в полицейски униформи, на които бил предоставен за ползване служебен автомобил марка „Опел- Вектра” с ДК № К 1129 АВ, заели мястото си по плана - спирка „Байкал”. Около 19.50ч. там спрял автобус на фирма”Мариета” пристигащ от гр.София. Тъй като от него не слезли лица отговарящи на описанието, Ясен Сариев и Юлиян Петков се качили в служебния автомобил и последвали автобуса, който около 20.00ч. спрял на спирка „Съдебна палата”, а двамата полицаи били принудени да изчакат на кръстовището образувано от бул.Беломорски и ул.Булаир, тъй като светнал червен сигнал на светофара. В това време св.Сариев видял, че от автобуса слязло момче – подс.Митко Ванчев, което отговаряло на описанието на едно от издирваните лица, като носело пътна чанта - сак и се насочило пеша по ул.Булаир от страни по тротоара на съдебната палата. За да не го изпуснат, св.Сариев слязъл от служебната кола, пресякъл уличното платно и тръгнал по тротоара откъм съдебната палата. Пред него вървял деецът и настигайки го по тротоара до средата на сградата, свидетелят извикал „Полиция, спри”, при което първият започнал да бяга в същата посока, по която вървял. В края на сградата полицаят го застигнал и го хванал за лявата ръка. Тогава св.Ясен Сариев бръкнал в джоба си, за да извади служебната си карта, при което дееца се извъртял леко и му нанесъл един удар в областта на лицето с лявата ръка, тъй като си мислил, че спрямо него се извършва обир или грабеж, след което успял отново да побягне, като преди това пуснал носената от него пътна чанта. Св.Сариев го настигнал и го хванал отзад с двете си ръце за якето в областта на раменете. През това време Юлиян Петков паркирал служебният автомобил на платното на ул.Булаир, пресякъл улицата и отишъл при колегата си и дееца, като взел падналата на земята пътната чанта на подсъдимия и я поставил в автомобила, след което се върнал при колегата си и дееца. Двамата полицаи се опитвали да сложат белезници на подсъдимият, но тъй като той се съпротивлявал и не могли да му хванат ръцете, се получило бутане и размяна на удари между тримата, при което подсъдимият и Юлиян Петков паднали на земята и при изправянето си подс.Ванчев нанесъл удар с крак в областта на шията на Петков. Св.Ясен Сариев и Юлиян Петков чрез използване на физическа сила повалили отново подс.Митко Ванчев на земята, при което той започнал да вика „Помощ, полиция”. Служителите успели да му сложат белезниците, след което го изправили и повели към служебният автомобил. През това време подсъдимият продължавал да вика „Помощ” и спрял викането едва, когато бил вкаран в автомобила. Деецът бил отведен в РДВР- Кърджали, където за първи път св.Ясен Сариев и Юлиян Петков му поискали документите за самоличност. На процесната дата около 19,50 ч. свидетелите Любка Кечеджиева и Петко Кечеджиев – майка и син се придвижвали с лек автомобил, управляван от Кечеджиев по ул.”Булаир” в посока от СОУ”Й.Йовков” към Съдебната палата и от около 50-70 м. по посока на движението забелязали сбиване, поради което Кечеджиева казала на сина си да намали скоростта. Когато минавали покрай тях те видели на тротоара до платното, че едно момче е на земята свито, а други двама надвесени над него му нанасяли удари с ръце, като чули и викове от болка. Св.Кечеджиев се възмутил от видяното и поискал да спре и да се намеси, но майка му не му разрешила. Случилото се било наблюдавано и от свидетелката Ваня Димитрова, която се намирала на терасата на апартамента си в бл.”Простор-1”, находящ се срещу мястото на инцидента на отсрещната страна на ул.”Булаир”. Св.Димитрова чувайки, че момчето, което било повалено на земята от другите две лица, извикало за помощ и след това било отведено и качено в автомобил марка „Опел Вектра”, се обадила на оперативния дежурен в РПУ- Кърджали. Междувременно св.Сариев уведомил по телефона началника си – св.Златко Келфанов за случилото се. След като била установена самоличността на подсъдимият в сградата на РДВР- Кърджали, деецът бил отведен в ЦСМП- Кърджали, където бил прегледан от неврохирург, след което бил настанен за 4 дни в хирургично отделение. От извършената съдебномедицинска експертиза се установява, че на Митко Ванчев били причинени две разкъсно - контузни рани на главата, кръвонасядане и охлузване на кожата по дясната странична повърхност на корема. По делото са приети и още две медицински експертизи, от които се установява, че на Ясен Сариев е било причинено оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на лицето, лигавицата на долната устна, гръдния кош и дясната ръка, а на Юлиян Петков- кръвонасядания и охлузвания на кожата на шията и дясната ръка. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Тя се приема за установена от събраните гласни и писмени доказателства – обясненията на подс.Ванчев, показанията на свидетелите Сариев, Григоров, Спиров, Ботев, Иванов, Костов, Димитрова, Аврамов, Кечеджиев, Кечеджиева и Лятиф, заключенията на вещото лице д-р Маринов и разпита му в съдебно заседание, както и писмените доказателства приобщени по делото. Именно на базата на тези доказателтва, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подсъдимият Митко Иванов Ванчев не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.269, ал.1 от НК – по повдигнатото му обвинение. Противоречия в така описаната фактическа обстановка съществуват единствено в обясненията на подс.Ванчев, в частта им, в която твърди, че преди да бъде хванат за рамото от св.Сариев, не е чул последния да изрича думите „Спри, полиция”. Тези обяснения обаче се опровергават освен от показанията на св.Сариев и от показанията на св.Димитрова, която е напълно безпристрастна и незаинтересована от изхода на делото, поради което съдът дава вяра на разказаното от свидетелите, а не от подс.Ванчев в тази му част. От значение по делото обаче е дали подсъдимият е възприел хваналото го за рамото лице като полицейски служител или като лице, което го напада с цел да му бъде извършен грабеж. В тази връзка съдът изцяло дава вяра на обясненията на подс.Митко Ванчев, тъй като св.Сариев извиквайки на разстояние няколко метра от подсъдимия „Спри, полиция”, преди да предприеме последващите действия не се е убедил, че лицето го е възприело именно като полицейски служител, тъй като същият не е бил с униформа, а цивилен. Това обстоятелство безспорно е от значение, тъй като подс.Ванчев се е прибирал у дома си след пътуване от гр.София, носел е у себе си документ за самоличност и нищо противоправно не е извършил, за да се притесни или още повече да употреби сила, за да не му бъде извършвана проверка от полицейски орган, който да установи самоличността му. Т.е. за подсъдимият не е съществувал мотив и причина, за да извърши вмененото му престъпно деяние. Нещо повече при създалата се ситуация, нито в един момент и нито един от двамата полицейски служители не са обяснили да подсъдимия, че целта на спирането му е единствено установяване на самоличността му. Поискване на документ за самоличност от страна на полицеския орган е станало едва в сградата на РДВР – Кърджали, където е бил насилствено отведен подсъдимия. В подкрепа на твърденията на Митко Ванчев, че е възприел св.Сариев като нападател, а не като полицески служител, са и показанията на св.Димитрова, която е чула подсъдимият, когато е бил повален на земята да вика „Помощ, полиция”, което обстоятелство е мотивирало свидетелката да се обади в дежурното полицейско управление и да съобщи за спречкване между три лица, след което единият е бил вкаран в автомобил марка „Опел”. За св.Димитрова е било неясно защо първоначално се е викало полиция, а впоследствие, момчето което първоначално е било застигнато от друго лице, е викало за помощ. Или и свидетелката Димитрова не е била убедена т.е. не е възприела св.Сариев и Петков като полицейски служители, поради което и се е обадила в РПУ – Кърджали. Че подс.Ванчев не е възприел св.Сариев като полицески служител се установява и от показанията на св.Костов, който непосредствено след инцидента в сградата на РДВР – Кърджали е разговарял с подс.Ванчев и последният е обяснил поведението си с обстоятелството, че е помислил, че се опитват да го ограбят и не е възприел нападателите като полицейски служители. В тази връзка съдът дава вяра на обясненията на подс.Ванчев, че е нанесъл удар в лицето на св.Сариев, защото го е възприел като нападател, а не за да му попречи да изпълни задължението си по извършване на проверка за установяване на самоличността му. С оглед на изложеното законосъобразни и правилни са изводите на районният съд, че деянието извършено от подс.Митко Ванчев не осъществява нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по чл.269, ал.1 от НК. От обективна страна, субектът следва да упражни принуда чрез употреба на сила или заплашване спрямо огран на властта, като го мотивира към правнозначимо поведение във връзка със служебните му задължеÝия. Изисква се органът на властта, какъвто в случая безспорно е полицейския орган в лицето на своите служители Сариев и Петков, да бъде заставен да извърши сам или да пропусне да извърши някаква дейност свързана с негови задължения, като резултата е неблагоприятното въздействие, което органът изпитва. Освен видът и формата на вината, които винаги са прякият умисъл, се изисква и специална цел, а именно органът на властта да наруши или да не изпълни задължение по служба. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява при това по категоричен и бесъмнен начин подс.Ванчев на инкриминираната дата да е извършил принуда чрез употреба на сила, с цел орган на властта – слжителите на РДВР – Кърджали, Петков и Сариев да не извършат проверка за установяване на самоличността му. В тази връзка правилно е посочил в мотивите си първоинстанционния съд, че упражнената сила от страна на подсъдимия, изразяваща се в удар по лицето спрямо св.Сариев и оказана впоследствие съпротива, не е била с цел да го принуди да не изпълни задължението си по служба – да извърши проверка за установяване на самоличността на подс.Митко Ванчев, тъй като за такава проверка на инкриминираното място дори не е правен опит. Липсват кавито и да било доказателства, че поведението на подсъдимия е било умишлено насочено към лицата/полицаите/, при това възприемайки ги като орган на властта и с цел да ги принуди да не ивършат службените си задължения по установяване на самоличността му. Още повече, че по делото безспорно е установено, че изпълнение на задължението си по установяване самоличността на подсъдимия, както вече бе посочено, св.Сариев е извършил едва в сградата на РДВР – Кърджали, където е бил отведен Ванчев. Действията на подсъдимия говорят единствено за отбранителни и защитни такива, което по категоричен начин изключва прекия умисъл за принуда от негова страна. До този правилен извод е достигнал и районния съд въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. С оглед на всичко изложено следва единствения възможен извод, че по делото не се установи извършено от подс.Ванчев деяние, което да осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.269, ал.1 от НК, поради което правилно подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. При разглеждане на делото и постановяване на присъдата районния съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да налагат отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Предвид горното, въззивния протест се явява неоснователен, а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №44/22.06.2006 г., постановена по НОХД № 177/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |