№ 164
гр. Сливница, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Мария В. И.
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20201890100505 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Ц. Д. С., Д. В. С.
и Р. В. С. чрез адв. Н. и Ц. от САК срещу община Д., И. Г. В. (починал в хода
на производството и заместен по реда на чл.227 ГПК от наследниците си Й. С.
В., Г. И. Н. и К. И. Т.) и К. Г. П., с който ищците претендират да бъде
признато за установено спрямо първия ответник, че са собственици на част с
площ от 248 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Д., Софийска
област, м. „Р.“ при съседи на частта: ПИ с идентификатор *** и ПИ с
идентификатор ***, която част е заснета погрешно като като земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ, и по отношение на другите двама ответници, че са собственици на
част с площ от 1420 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Д.,
Соф. област, м. „Р.“, при съседи на частта: поземлен имот с идентификатор
*** и поземлен имот с идентификатор ***, която част е заснета погрешно
като част от имот на тези ответници.
В исковата молба е изложено, че наследодателката на ищците Т. Г. С. е
притежавала градина находяща се в местността „С.“ в землището на гр. Д., с
площ от 1 640 кв. м., при съседи: изток - път, запад - н-ци на Т. С., север - н-ци
на М. Г. С., юг - н-ци на Свилен Г. С.. Отразено, е че наследодателката на
ищците е владяла имота от 1939 г., а след смъртта й той се владее от
наследниците й. С нотариален акт № 79, том II, дело № 501/05.05.1994 г. на
PC- Сливница ищците са признати за собственици на гореописания имот на
1
основание давностно владение. Ищците заявяват, че в така съставения
нотариален акт е отразено, че имотът няма държавен и общински произход и
съобразно представено удостоверение от ликвидационния съвет в гр. Д. не е
внасян в ТКЗС. Заявяват, че повече от десет години преди да се снабдят с
констативния нотариален акт и до настоящия момент владеят непрекъснато
имота си в посочените граници, без някой да е пречил или оспорвал
собствеността им. Още от тогава имотът е ограден с мрежа и се е ползвал
като градина с насадени овощни дървета, които всяка година се подрязват,
пръскат, берат и цялото място се коси и поддържа. В него има построена
дървена барака. Ищците твърдят, че реално имотът се ползва като двор към
къщата им. Съседи на имота от всички страни са техни роднини - наследници
на общата наследодателка Т. С., тъй като е бил един голям имот (получен в
дял от наследодателката им съобразно разделителен договор от 1939 г.),
който е поделен доброволно между синовете й и понастоящем всички
наследници ползват повече от 50 години явно и безспорно своите имоти, като
са изградили в тях сгради. Границите на имотите не са променяни от
съставянето на разделителния договор от 1939 г. и са същите и към момента.
Ищците посочват, че след като поискали да се снабдят със скица за
имота, от техническия отдел в община Д. им отговорили, че не е възможно да
им бъде издадена такава, тъй като в КККР на гр. Д. одобрени със заповед №
РД-18-1045/02.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът им не
е нанесен и следва да се обърнат към геодезист, за да го заснеме.
При геодезическото заснемане било установено, че имотът на ищците
попада с 248 кв. м. в ПИ с идентификатор ***, който е записан като
собственост на ответната община - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и с 1 420 кв. м. в
ПИ с идентификатор ***, който е записан като собственост на И. Г. В. и К. Г.
П., съгласно н.а. № 35, т. IV, н. д. 422/02.06.2007 г., издаден на основание
решение за възстановяване на правото на собственост на ПК – гр. Д. в полза
на наследодателя на тези ответници и наследство.
Ищците поддържат, че имотът никога не е бил внасян в ТКЗС, за да
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от ПК гр. Д., нито е владян от
друг освен от тях и техния наследодател.
При тези твърдения за тях е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с който молят да бъде признато за установено по отношение
на ответниците за съответните части, че те са собственици на процесния
недвижим имот, една част от който е заснета в имот, актуван по чл.19 ЗСПЗЗ
като собственост на община Д., а друга - заснета като попадаща в имот,
собственост на другите двама ответници.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответната
община е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който
признава предявения иск като основателен. Твърди се в писмения отговор, че
ищците разполагат с доказателства, установяващи придобИ.ето на правото на
2
собственост върху процесния имот чрез някой от посочените в чл.77 ЗС
способи. Отразено е, че при извършено служебно проучване действително
претендираният от ищците имот с проектен идентификатор № *** се явява
част от по-голям имот, находящ се в землището на гр. Д., която най-вероятно
неправилно е била приобщена към имот по чл.19 ЗСПЗЗ. Ответната община
изтъква, че на нейната територия са налице множество случаи, в които
Комисията към ОСЗ е включила частни имоти, собственост на граждани в
списъка със земите по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, като това се дължало на
бездействието на собствениците да изключат земите си от списъка по чл.19
ЗСПЗЗ в сроковете за иницииране на тези процедури, които понастоящем са
изтекли. При тези съображения ответната община признава иска за
основателен. Моли, с оглед направеното признание на иска, на ищеца да не
бъдат присъждани разноски.
Другите ответници не се депозирали писмен отговор в срока по чл.131
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
От удостоверение за наследници № АО – 245/23.12.2000 г.,издадено от
община Д. се установява, че ищците са законни наследници на Т. Г. С.,
починала на 20.05.1965 г. и В. Г. С., починал на 25.11.1993 г.
По силата на разделителен договор от 1939 г. наследодателката на
ищците е получила в дял две ниви в местн. „Зад Р.“ и нива и ливада в
местн.“С.“, землището на село Д..
С н.а. № 79/05.05.1994 г., том II, н.д. № 501/1994 г. ищците са признати
за собственици по давност и наследство на недвижим имот, представляващ
градина, находяща се в местн. „С.“ в землището на гр. Д., цялата от 1640 кв.м.
при съседи – от изток – път, запад – наследници на Т. С., север – наследници
на М. Г. С., юг – наследници на Свилен Г. С..
С решение № R3479 / 08.08.2000 г. на ПК – гр. Д. в полза на
наследниците на Г. В. С. (И. Г. В. - наследодател на отв. В., Н. и Т. и К. Г. П.)
е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху нива от 3.570 дка, четвърта категория, местн. „Р.“,
имот № *** по картата на землището на гр. Д., при граници (съседи): имот №
*** – наследници на Б.П. Я., имот № *** – полски път на община Д., имот №
*** – имот, стопанисван от общината, имот № *** – нива на наследниците на
3
Й.Т.Ф., имот № *** – нива на наследниците на П.Л.Ф. и имот № *** – нива на
наследниците на Ст.П. Я
С н.а. № 16/02.06.2007 г., том III, н.д. № 422/2007 г. И. В. Г. -
наследодател на ответниците и К. Г. П. са признати за собственици по давност
и наследство на нива, пета категория, с площ от 3,570 дка, в местн. „Р.“,
съставляваща имот № *** по картата на землището на гр. Д., при граници и
съседи: имот № *** – наследници на Б.П. Я., имот № *** – полски път на
община Д., имот № *** – имот, стопанисван от общината, имот № *** – нива
на наследниците на Й.Т.Ф., имот № *** – нива на наследниците на П.Л.Ф. и
имот № *** – нива на наследниците на Ст.П. Я..
Според представеното удостоверение № 61/29.03.1994 г., издадено от
ОПК – Д. на наследниците на Т. С., земя от 35 дка, IX категория, м. „С.“ не е
внасяна в ТКЗС.
От показанията на св. М.В.П. се установява, че процесният имот е с
площ от около 1,5 дка и се намира в местн. „Р.“ в края на гр. Д.. Св. Петкова
посочва, че имотът от едната страна граничи с неин имот и наследниците на
М. С., от другата страна е Васил С. (като наследник на Свилен С.), от трета
страна – път и от четвърта – наследници на Т. С.. Свидетелят твърди,че
имотът е ограден, в него има овощни дървета и се ползва от ищците от
повече от 15 години. Твърди, че имотът е наследствен и всички съобсвеници
на съседни имоти са наследници на Т. С. и е получен от ищците след
извършена назад във времето делба. Заявява, че имотът не е бил земеделска
земя, не е бил включван и не е бил обработван от ТКЗС. Свидетелят обяснява,
че освен ищците, не е виждала никой друг в имота.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза не може да
се твърди категорично нито липсата, нито наличието на идентичност между
имота, описан в н.а. № 79/05.05.1994 г., том II, н.д. № 501/1994 г. и имота,
описан в н.а. № 16/02.06.2007 г., том III, н.д. № 422/2007 г. По действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Д. процесният имот попада с
248 кв.м. в имот с идентификатор *** (по КВС имот ***) и с 1420 кв.м. в
имот с идентификатор *** (по КВС ***).
При горните факти съдът прие следното от правна страна:
Предмет на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване
правото на собственост върху имот в гр. Д., Софийска област, м.“Р.“ с площ
4
около 1 640 кв. м., който понастоящем е идентичен с част от имот с
идентификатор *** с площ от 248 кв.м. (земи по чл.19 ЗСПЗЗ) и с част от
имот с идентификатор *** с площ от 1420 кв.м. (имот на ответниците К. П.,
Й. В., Г. Н. и К. Т.) на основание наследство и давностно владение. Съдебно
предявеното спорно право представлява претенция за установяването правото
на собственост към настоящия момент.
При иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да
проведе пълно доказване на факта, от който извежда твърдяното си право на
собственост върху вещта, предмет на претенцията му - притежанието на
правото на собственост предполага придобИ.ето му по първичен или
производен способ, както и липсата на основание за изгубване на правото. В
настоящия случай е налице е интерес от съдебно - потвърдително
установяване правото на собственост на ищеца върху спорния имот по
отношение на ответника, тъй като последния бил актуван като собственост на
община Божурище като земя по чл.19 ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл.19
ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона
срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на
собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие право на
собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Реално се запазва правото на
собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на
такава земя не е бил член – кооператор, не е установено и земята да е била
отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на
ЗСПЗЗ в сила и върху такъв имот правото на собственост не подлежи на
възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение
разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила
5
спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното
основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не
може да придобие правото на собственост върху един имот по причина, че
този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да
докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.
В конкретния случай при позоваване от страна на ищцата на
наследствено правоприемство и придобивна давност, същата следва да
установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички
елементи от посочените придобивни способи.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на десет години. С оглед тази норма признаването на правото на
изключителна собственост върху определен недвижим имот е в зависимост от
пълното и пряко доказване на упражняването в период от 10 години или
повече на фактическа власт по отношение на имота (corpus), без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при
демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение
на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи
на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем. С
осъществяване на посочените условия владелецът придобива в собственост
владения обект. В конкретния случай с оглед въведените от ищеца в исковата
молба твърдения, той следва да докаже, че е упражнявал в период от 10
години фактическата власт по отношение на процесния имот, както и че е
демонстрирал по отношение трети лица поведение на пълноправен
собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. За
установяването на тези придобивни основания са събрани гласни
доказателства. От показанията на разпитания по делото свидетел е
установено, че праводателката на ищците от своя страна е придобила имота
по силата на наследствено правоприемство, като след нейната смърт те
владеят имота, с площ от около 1 640 кв.м. в местн. „Р.“ в гр. Д., без някой да
е оспорил правата им. От представените скици и заключението на СТЕ се
6
установява идентичността на частта от имота с площ от 1420 кв. м., която
погрешно е заснета като част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д.,
Софийска област, м. „Р.“ и частта от имота с площ от 248 кв.м., която
погрешно е заснета като част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д.,
Софийска област, м. „Р.“ като земи по чл.19 ЗСПЗЗ.
При така събраните от страна на ищците доказателства за правото им на
собственост върху спорния имот и липсата на ангажирани от страна на
ответната община доказателства за валидно придобИ.е правото на
собственост от последната по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, и от ответниците за
придобИ.е от тяхна страна на погрешно заснетата част от процесния имот в
техния имот следва да бъде признато за установено, че ищците са
собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство и
придобивна давност.
Съдът констатира, че поради пропуск по производството не е внесена
държавна такса, тъй като ищците не са изпълнили задължението си да
представят актуална данъчна оценка на процесния имот, за което са им
дадени указания с разпореждане от 04.02.2021 г. и от 08.03.2021 г.
Безпротиворечива е и практиката на касационната инстанция, че
нередовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 ГПК поради невнасянето на
дължимата държавна такса по иска не обуславя недопустимост на решението,
поради задължението на съда да постанови събирането на държавната такса
допълнително на основание чл. 77 ГПК. Съгласно определения на ВКС №
104/9.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., № 67/19.03.2015 г. по ч. гр. д.
№ 385/2015 г., № 222/18.04.2017 г. по ч. т. д. № 813/2017 г. и др. когато страна
остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на
основание чл. 77 ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере
принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение
може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след
приключване на делото в рамките на давностния срок. Разноските по чл. 77
ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на
постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на
задължението за внасянето им.
При този изход от спора и доколкото разноски се претендират само от
ответниците Й. В., Г. Н. и К. Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК последните
7
следва да бъда осъдени да заплатят направените от ищците разноски в размер
на 465 лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и
деловодни разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на община Д., представлявана от кмета Андрей И.ов чрез адв.
Миланов от САК, че Ц. Д. С., с ЕГН **********, Д. В. С., с ЕГН **********
и Р. В. С., с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. К., ул.“Д.“ № 1В чрез
адв. Н. и Ц. от САК, са собственици на следния недвижим имот: част с площ
от 248 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Д., Софийска област,
м. „Р.“ при съседи на частта: ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор
***, която част е заснета погрешно като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, и по
отношение на К. Г. П. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., ж.к.“М. 1“, бл.87,
вх. И, Й. С. В., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к.“Д.“, бл.116, вх.В, ет.4,
ап.46, Г. И. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к.“Хр.С.“, бл.31, ет.3,
ап.12 и К. И. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к.“Д.“, бл.185, вх.А,
ет.3, ап.8, че ищците са собственици на част с площ от 1420 кв. м. от ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. Д., Соф. област, м. „Р.“, при съседи на
частта: поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с
идентификатор ***, която част е заснета погрешно като част от имот на тези
ответници, на основание наследствено правоприемство и давностно владение.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК Ц. Д. С., с ЕГН **********, Д. В.
С., с ЕГН ********** и Р. В. С., с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. К.,
ул.“Д.“ № 1В чрез адв. Н. и Ц. от САК, да заплатят по сметка на РС – гр.
Сливница сумата от 50 лева, представляваща дъражвна такса по
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Г. П. с ЕГН ********** с
адрес в гр. С., ж.к.“М. 1“, бл.87, вх. И, Й. С. В., с ЕГН **********, с адрес в
гр. С., ж.к.“Д.“, бл.116, вх.В, ет.4, ап.46, Г. И. Н., с ЕГН **********, с адрес в
гр. С., ж.к.“Хр.С.“, бл.31, ет.3, ап.12 и К. И. Т., с ЕГН **********, с адрес в
гр. С., ж.к.“Д.“, бл.185, вх.А, ет.3, ап.8, да заплатят на Ц. Д. С., с ЕГН
**********, Д. В. С., с ЕГН ********** и Р. В. С., с ЕГН ********** със
8
съдебен адрес в гр. К., ул.“Д.“ № 1В чрез адв. Н. и Ц. от САК, сумата от
465.00 лева, представляващи разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9