№ 9
гр. Пещера, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.А
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.А Административно
наказателно дело № 20245240200006 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Батак, ул. „Петър Кънев“ № 3, чрез адв. И. К. от АК - Пазарджик, против
Наказателно постановление № 23-0315-000661/05.12.2023 г., издадено от
Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на
жалбоподателя Г. И. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500,00 лв. (петстотин лева), на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл.
177, ал. 1, т. 2 от от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, както и че на посочената в НП
дата не е управлявал мотоциклет „Хонда“, не е спиран за проверка от
контролен орган и не му е извършвана полицейска проверка. Отрича
извършването на вмененото му административно нарушение по чл. 150 от
ЗДвП. Акцентира върху това, че актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) не му е предявяван, за да се запознае със съдържанието
1
му и не му е връчен. Сочи, че за факта, че срещу него е съставен АУАН, с
който е започнато административнонаказателното производство и
впоследствие е ангажирана административнонаказателната му отговорност
разбрал едва когато му било връчено обжалваното НП. Твърди, че от начина,
по който е описано нарушението в АУАН и НП не става ясно къде е
извършено нарушението. Прави искане за отмяна на НП. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Д., чрез процесуалния си
представител адв. И. К., поддържа жалбата, излага съображения за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна – АНО - Началникът на РУ - Пещера към ОДМВР
- Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание. Депозира писмено становище по делото, в което намира
жалбата за неоснователна и моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като
правилно, обосновано и законосъобразно. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена административнонаказателната преписка, релевира възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатското
възнаграждение за процесуален представител.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2023 г., около 14:30 часа, в гр. Батак, на ул. „АнтонИ.овци“
пред номер № 23, с посока на движение към гр. Велинград, жалбоподателят
Г. Д. управлявал мотоциклет „Хонда“ без регистрационни табели. В същото
време свидетелите О. В. Г. и Н. А. А. – двамата полицейски служители в ПУ-
Батак при РУ-Пещера изпълнявали служебните си задължения по
осъществяване на контрол за изпълнение на правилата за движение в района.
Полицейските служители забелязали движещия се мотоциклет „Хонда“,
управляван от жалбоподателя Г. Д., който бил с поставена каска на главата,
но с вдигната изцяло нагоре предна защитна част на каската, поради което се
виждало цялото лице на водача на мотоциклета. Свидетелите О. Г. и Н. А.
познавали много добре жалбоподателя, тъй като същият живеел в
непосредствена близост до полицейския участък в гр. Батак и по категоричен
2
начин го разпознали като водач на мотоциклета. Контролните органи подали
на жалбоподателя светлинен и звуков сигнал да спре от служебния
автомобил, но той не спрял. Жалбоподателят само намалил скоростта, след
което рязко ускорил и продължил движението си, напускайки мястото,
където следвало да му бъде извършена проверката. Полицейските служители
последвали водача, но жалбоподателят се движил с много висока скорост и
успял да се укрие. На свидетелите О. Г. и Н. А. им било служебно известно,
че жалбоподателят не притежава СУМПС, тъй като той имал извършени
предишни нарушения на ЗДвП. Въпреки това извършили проверка в
информационната система на МВР, от която установили по категоричен
начин, че жалбоподателят продължава да е неправоспособен водач, тъй като
няма издадено СУМПС. За случая свид. Н. А. съставил докладна записка, в
която индивидуализирал управлявания от жалбоподателя мотор като марка
„Хонда“, тип „Крос“, червено бял на цвят, с жълт надпис „GEICO“. Въпреки
че е неправоспособен водач, жалбоподателят често си позволявал да кара този
мотоциклет на територията на Община Батак и при предишна извършена му
проверка представил документ за собственост на този мотор, от който
полицейските служители при ПУ – Батак знаели, че въпросният мотоциклет е
с номер на рамата JH2PE05AXDK202380.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН с бл. №
332610/20.11.2023 г. Актосъставителят И. С. Ч. квалифицирал нарушението
по чл. 150 от ЗДвП. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, като
преди това на същата дата - 20.11.2023 г. нарушителят бил поканен устно от
свидетелите И. Ч. и Г. С. да се яви в сградата на ПУ – Батак за съставяне на
АУАН, но той отказал. На 20.11.2023 г., известно време след съставянето на
АУАН, свид. И. Ч., в присъствието на колегите си Г. С. и О. Г., поканил устно
жалбоподателя да се запознае със съдържанието на АУАН и да получи
препис от АУАН. Жалбоподателяг категорично отказал да се запознае със
съдържанието на АУАН и да удостовери с подписа си, че се е запознал с акта,
като отказът му бил удостоверен с подписа на свид. Г. С. – младши
полицейски инспектор в ПУ – Батак при РУ - Пещера. Жалбоподателят
отказал да получи и препис от АУАН, въпреки желанието на полицейските
служители да му връщат препис от АУАН. Отказът на жалбоподателя да
получи препис от АУАН бил удостоверен с подписа на свид. Г. С..
След издаването на АУАН и преди издаване на НП
3
административнонаказващият орган констатирал, че нарушението е
извършено при условията на повторност. Било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя Г. И. Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал.
1, т. 2 от от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят И. Ч. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият сочи, че не
е присъствал при установяване на нарушението, като е съставил АУАН въз
основа на докладна записка на полицейските служители А. и Г.. Твърди, че
жалбоподателят по принцип управлява един и същ мотоциклет в гр. Батак –
„Хонда“, червено бял на цвят и всички в гр. Батак знаят този мотоциклет.
Сочи, че свидетелите А. и Г. му споделили, че категорично разпознали
жалбоподателя като водач на въпросния мотоциклет, както и че те му казали,
че когато видели жалбоподателя той управлявал същия мотоциклет „Хонда“,
червено бял на цвят, който обичайно кара в гр. Батак. Актосъставителят
уточнява, че знае номера на рамата на този мотоциклет от доброволно
представено от жалбоподателя при друга проверка по ЗДвП копие от
фактурата за закупуване на въпросния мотоциклет. Заявява, че от предходни,
извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, знае, че той не притежава
СУМПС, както и че се е убедил, че жалбоподателят продължава да е
неправоспособен водач от нарочно извършена справка в системата на КАТ.
Твърди, че преди да състави АУАН е поканил устно нарушителя да присъства
при съставяне на АУАН, но той отказал, както и че след съставянето на
АУАН отново поканил устно нарушителя да се запознае със съдържанието на
АУАН и да получи препис от него, но жалбоподателят му заявил: „Не искам
да се запознавам със съдържанието на акта и не искам да получавам препис
от него. Ще си обжалвам по съответния ред, ще се виждаме в съда.“
За разкрИ.е на обективната истина в качеството на свидетели са
разпитани лицата О. Г. и Н. А., присъствали при установяване на
4
нарушението. Същите подробно разказват за процесния случай от 17.11.2023
г., като изложеното от тях напълно кореспондира с казаното от
актосъставителя. Същите са категорични, че 17.11.2023 г., около 14:30 часа, в
гр. Батак, на ул. „АнтонИ.овци“, с посока на движение към гр. Велинград,
жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН и НП мотоциклет „Хонда“,
червено бял на цвят. Твърдят, че жалбоподателят е местен жител на гр. Батак
и често кара този мотоциклет и често го срещат по пътя в гр. Батак с
въпросния мотоциклет. Свидетелят Н. А. уточнява, че въпросният мотоциклет
„Хонда“, червено бял на цвят, е тип „Крос“, с жълт надпис „GEICO“, без
регистрационни табели. Свидетелите О. Г. и Н. А. категорично заявяват, че
познават много добре жалбоподателя, който живее в близост до полицейския
участък в гр. Батак. Сочат, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал мотоциклета с поставена каска на главата, но вдигната изцяло
нагоре предпазна част отпред на каската, поради което се виждало цялото му
лице. Така по категоричен начин разпознали жалбоподателя, с когото се
разминали на разстояние от около 2-3 метра. Свидетелят О. Г. сочи, че лицето
на жалбоподателя е специфично, широко, и категорично го разпознал като
водач на мотоциклета. Свидетелите Орлн Г. и Н. А. заявяват, че познават
жалбоподателя и по телосложение, стойка и нямат никакви съмнения, че той е
бил водачът на въпросния мотоциклет на процесните дата и място.
Свидетелят Н. А. излага, че е присъствал при съставяне на акта, но не и при
връчването му, а свид. О. Г. заявява, че е присъствал при съставяне на акта и
при отказа на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да получи
препис от него. От своя страна свид. Г. С. сочи, че е бил заедно с
актосъставителя, когато последният е поканил жалбоподателя да се яви в
сградата на ПУ –Батак, за да присъства при съставяне на АУАН, както и че е
очевидец на отказа на жалбоподателя да се запознае със съдържанието на акта
и да получи препис от него.
Съдът намира, че изнесените от свидетелите И. Ч., Г. С., Н. Атастасов и
О. Г. данни отразяват логично действителното развитие на събитията.
Показанията им са ясни, конкретни, недвусмислени, категорични,
еднопосочни и непротиворечиви. Не се установява свидетелите И. Ч., Г. С., Н.
Атастасов и О. Г. да са се намирали в някакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си. Поради това
съдът намира, че същите не са заинтересовани и предубедени от изхода на
5
делото и кредитира показанията им, като достоверни и правдиви.
От представената по делото справка за нарушител/водач се установява,
че жалбоподателят Г. И. Д. е неправоспособен водач и няма издадено
СУМПС.
От приетата като писмено доказателство по делото справка от
„Бултрако“ АД – официален вносител на автомобили и мотоциклети с
марката „Хонда“ за Р.България се установява, че на рама №
JH2PE05AXDK202380 съответства мотоциклет „Хонда“, на който фабрично е
монтиран двигател PE05Е-300407 с обем 450 куб.см.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна в искането за
отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Камен
Радев – Началник РУ – Пещера към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице – свид. И. С. Ч. – мл. полицейски инспектор
при РУ – Пещера. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
давностните срокове чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и не са допуснати
6
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена
в НП.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение, че от
съдържанието на АУАН и НП не става ясно къде е извършено нарушението. В
АУАН и НП недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено в гр.
Батак, на ул. „АнтонИ.овци“ пред номер № 23, с посока на движение към гр.
Велинград. По този начин в достатъчна степен е конкретизирано мястото на
извършване на нарушението, така че жалбоподателят да не бъде затруднен да
разбере къде се твърди то да е извършено и да може да организира
пълноценно защитата си срещу акта.
Спазени са изискванията на чл. 40 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН. В
процесния случай от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
жалбоподателят е бил поканен устно от актосъставителя да се яви в сградата
на ПУ – Батак, за да присъства при съставяне на АУАН, но той категорично
отказал да стори това. Едва след това, на същата дата, бил съставен АУАН в
отсъствие на жалбоподателя, но в присъствието на свидетелите-очевидци на
нарушението Н. А. и О. Г.. Актът е подписан от съставителя и от свидетелите-
очевидци на нарушението, посочени в него, предявен е на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише, но същият е отказал да
направи това. Отказът на жалбоподателя да подпише акта и да получи препис
от него е удостоверен чрез подписа на свид. Г. С., името и адреса на който са
отбелязани в акта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице
съществено процесуално нарушение, тъй като е допусната грешка при
изписване на датата на раждане на свидетеля по акта. Изискването на чл. 42,
т. 7 от ЗАНН в АУАН да бъдат посочени имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите има за цел единствено да обезпечи
индивидуализирането на лицата, подписали акта. Евентуално допуснатата
техническа грешка при изписване на датата на раждане на свидетеля очевидец
на нарушението не опорочава административнонаказателното производство,
след като същият е установен по категоричен начин и разпитан за нуждите на
процеса. Дори и датата на раждане на свидетелите-очевици на нарушението
да не са въобще записани в АУАН, то тази непълнота не може да се
7
квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като липсата на
само този реквизит не би ограничила правото на защита на жалбоподателя (в
този смисъл Решение № 790/21.07.2023 г. по к.а.н.д. № 1053/2023 г. на
Административен съд – Бургас, Решение № 6173/25.10.2022 г. по к.а.н.д. №
4564/2022 г. на Административен съд – София, Решение № 1176/21.0.2023 г.
по к.а.н.д. № 2314/2022 г. на Административен съд – Пловдив). В случая
свидетелите-очевидци на нарушението са ясно индивидуализирани
посредством трите им имена и адрес за призоваване по месторабота, т.е.
същите са установими при необходимост за целите на
административнонаказателното производство и в конкретния казус са
призовани и разпитани.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобИ.е на правоспособността по реда на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП.
За нарушаването на това задължение от водача нормата на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ от 100 до 300 лв.
Според § 6, т. 13 от ДР на ЗДвП „мотоциклет“ е двуколесно пътно
превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над
50 куб.см.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка за
нарушител/водач жалбоподателят е неправоспособен водач и не му е
издавано СУМПС.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите – очевидци на извършване на нарушението се установява по
безспорен и еднозначен начин, че на 17.11.2023 г., около 14:30 часа, в гр.
Батак, на ул. „АнтонИ.овци“, с посока на движение към гр. Велинград,
жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет „Хонда“, без
регистрационни табели. Показанията на свидетелите Н. А. и О. Г. относно
8
лицето, управлявало въпросния мотоциклет, са конкретни, логични и
непротиворечиви и дават яснота за релевантните за спора факти. Същите
категорично заявяват, че познават визуално много добре жалбоподателя, тъй
като живее в непосредствена близост до полицейския участък в гр. Батак и
има констатирани предходни негови нарушения на ЗДвП със същия
мотоциклет, както и че той е лицето, управлявало посочения в АУАН
мотоциклет на процесните дата и място. Обстоятелството, че водачът е бил с
поставена каска на главата не означава автоматично, че не може да бъде
разпознат, след като предната защитна част на каската е била вдигната изцяло
нагоре и се е виждало цялото му лице. Още повече, че свидетелите Н. А. и О.
Г. без колебание сочат, че много добре познават жалбоподателя и по
телосложение и стойка (в този смисъл Решение № 101/10.03.2022 г. по к.а.н.д.
№ 979/2021 г. на Административен съд - Плевен). Следователно по делото по
безспорен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на мотоциклета „Хонда“,
въпреки че не притежава СУМПС и е неправоспособен водач.
Управляваният от жалбоподателя мотоциклет „Хонда“ е с фабрично
монтиран двигател с обем 450 куб.см., т.е. притежава техническите параметри
за обем на двигателя, посочени в § 6, т. 13 от ДР на ЗДвП и съгласно чл. 150а,
ал. 2, т. 4, буква „а“ от ЗДвП е от категория А. Следователно, за да управлява
процесния мотоциклет, жалбоподателят трябва да притежава СУМПС,
валидно за категория А, а от доказателствената съвкупност по делото се
установява, че жалбоподателят въобще не притежава СУМПС.
Обстоятелството, че жалбоподателят е неправоспособен водач не се оспорва
от същия. Липсата на правоспособност да се управлява моторно превозно
средство, без значение на категорията му, е нарушение на забраната по чл.150
от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че на посочената в
НП дата не е управлявал мотоциклет „Хонда“. Жалбоподателят не ангажира
никакви доказателства в подкрепа на тази си теза. Това твърдение на
жалбоподателя е изолирано и не кореспондира с доказателствените източници
по делото по основните подлежащи на доказване факти. Няма преки или
косвени доказателства, които несъмнено да опровергават думите на
полицейските служители О. Г. и Н. А., които са категорични, че на
процесните дата и място жалбоподателят е управлявал въпросния
9
мотоциклет. Изложеното от жалбоподателя, съдът възприема изцяло като
негова защитна версия, целяща само и единствено избягване на
административнонаказателна отговорност.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
извод, че с поведението си на пътя, жалбоподателят Г. Д. е извършил
описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 150 от ЗДвП, тъй като е
управлявал мотоциклет без да е правоспособен водач, доколкото не му е
издавано СУМПС.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че е неправоспособен водач, както
и задължението си да има необходимата правоспособност за управление на
мотоциклета при управлението му, но въпреки това е управлявал мотоциклет,
за което действие се изисква СУМПС, каквото той не притежава, тъй като
никога не му е издавано такова, като е искал и целял именно това.
В АУАН липсва описание, че деянието е извършено повторно. С НП
обаче жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 150 от ЗДвП,
извършено при условията на повторност. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
„повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 от ЗДвП – в двегодишен срок, от влизането в сила на НП, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В обжалваното НП обаче не са изложени никакви факти относно предходно
наказване на жалбоподателя за нарушение от същия вид, поради което
същият е изправен пред невъзможност да се защити, като оспори изобщо
факта на наказването, датата на влизане в сила на НП, с което е наказан, а
така също и дали е узнал за това наказване. Няма съмнение за настоящия
съдебен състав, че непосочването в НП на предходния санкционен акт, който
обуславя наказването на лицето при условията на повторност, представлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо в значителна степен
правото на защита на наказания субект. Повторността не може да се извлича
от представени по делото доказателства, без фактите да са били надлежно
описани в НП, тъй като по този начин недопустимо би се разширил
предметът на обвинението с въвеждането за пръв път в хода на съдебното
производство на факти, срещу които жалбоподателят не е могъл да възрази
10
своевременно.
Неизлагането в НП на конкретните факти, които обуславят
извършването на нарушението при условията на повторност, обаче не може
да доведе до цялостна отмяна на НП. В принципен план недоказването, че
нарушението е извършено при условията на повторност би могло да доведе до
изменение на НП. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта
по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 8 от
16.09.2021 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВАС, съгласно които в производството
по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Следователно при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление районният съд може да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган
факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан
при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от
фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което
изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление законова разпоредба. Този резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.
В процесния случай приетите за установени в НП факти сочат на
извършено от жалбоподателя нарушение по основния, а не по
квалифицирания състав, и приложима се явява санкционната разпоредба по
чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща налагането на глоба в размер от 100
лв. до 300 лв.
При липса на съществено изменение на съставомерните елементи от
състава на нарушението настоящият съдебен състав счита, че следва да
упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и т. 1 от ТР № 8 от
16.09.2021 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВАС да приложи закон за по-леко
11
наказуемо нарушение, като измени и преквалифицира основанието за
налагане на глобата от чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и намали размера на наложената глоба от 500 лева до
минимално предвидения в закона размер от 100 лева. Правилно на
жалбоподателя не е наложено кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 175 от ЗДвП, предвид
обстоятелството, че същият е неправоспособен водач.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът счита, че процесното административно нарушение по чл. 150 от
ЗДвП не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид, поради
което не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Напротив, обществената опасност на нарушението по чл. 150 от ЗДвП се
явява по-висока от обичайната за този вид нарушение по гореизложените
съображения, доколкото жалбоподателят е избягал от местонарушението и
видно от справката му за нарушител/водач, той е наказван и друг път с влязло
в сила НП за извършване на идентично нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Очевидно наложеното по-рано административно наказание на жалбоподателя
за нарушение по чл. 150 от ЗДвП не е въздействало възпитателно и
предупредително по отношение на него, като се наблюдава една опасна за
обществото упоритост в действията на жалбоподателя да управлява МПС,
въпреки че не е правоспособен водач. Следва да се съобрази и това, че с
нормата на чл. 189з от ЗДвП се въведе правилото, че за нарушенията по
ЗДвП, каквото е процесното нарушение, не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от
ЗАНН. С оглед гореизложеното административнонаказващият орган
правилно не е приел, че нарушението по чл. 150 отЗДвП представлява
маловажен случай.
По-гореизложените съображения от фактическо и правно естество,
съдът намира, че жалбата е неоснователна в искането за отмяна на атакуаното
НП, като са налице единствено основания за неговото изменение.
По разноските:
Съгласно 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, тоест ЗАНН
12
препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В случая изходът на спора не е
отмяна на оспореното НП, напротив установено е извършено
административно нарушение, за което е повдигнато обвинението, като е
намален размерът на санкцията, определена от
административнонаказващия орган. Поради това право на разноски има
административнонаказващият орган (в този смисъл Определение №
2369/01.04.2021 г. по адм.д. № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV
касационен състав, Определение № 10316/24.11.2023 г. по адм.д. №
10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав). Същият
обаче не е направил искане за присъждане на разноски и не е ангажирал
доказателства за реалното извършване на такива, поради което разноски
не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7,
т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0315-000661/05.12.2023 г.,
издадено от Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на
жалбоподателя Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. „Петър
Кънев“ № 3, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500,00 лв., на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от от ЗДвП,
за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
основанието за наложената санкция от чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „глоба“ от 500 (петстотин) лева на
100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
13
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14