Р Е Ш Е Н И Е № 140/17.7.2019г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на девети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела И.
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело №
1429 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49,
бл.53Е, вх.В чрез пълномощника си юрк. Р.И.И. против В.Б.И. с ЕГН ********** ***.
Твърди се в молбата, че на 18.07.2017г. между „Профи Кредит България“
ЕООД, и
ответника- в качеството му на солидарен съдлъжник, е сключен
Договор за потребителски кредит №
********** при следните параметри: сума на кредита 5000 лева; срок на
кредита 36 месеца; размер на месечна вноска 243.98 лева; ГПР /годишен процент
на разходите/ – 49.89%; годишен лихвен процент 41.17%; лихвен процент на ден-
0.11%. Така общото задължение по кредита
възлиза на сумата от 8783.28 лева. Избран и закупен е още и пакет от допълнителни услуги за сумата 4519.80 лева, което също следва да
се плати разрочено за срок от 36м. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 12303.08 лева, а общия размер на вноската е
369.53 лева.
Твърди се, че
„Профи Кредит България“ ЕООД е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 19.07.2017г. превежда парична сума в размер на 2763.32 лева
по посочената от длъжника банкова сметка, ***.68лв. погасява старо задължение на
ответника към кредитора.
Предвид факта, че
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения, а направил само
3 пълни погасителни вноски и една
непълна, последната от които с дата 05.02.2018г. На 06.03.2018г. договорът е
прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД и е обявена
неговата предсрочна изискуемост.
Поради
неизпълнение на договорното задължение „Профи Кредит България“ ЕООД подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК пред РС-Карнобат. След като длъжникът не е намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Предвид изложеното е направено искане да се
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника,
че съществува вземането на ищеца в размер на 12 191.84 лева, представляващо неизплатено парично задължение
по Договор за потребителски кредит
№ **********, ведно със законната лихва
за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.Представят
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на назначения на основание чл. 47,ал.6 ГПК особен представител, който оспорва основателността на иска.
В с.з.
представител не дружеството не се явява, но депозира молба, с която се поддържа
иска и се излагат допълнително аргументи в негова подкрепа.
В с.з. особения
представител поддържа подадения отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.07.2017г.
между „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството на кредитодател, и Христо
Венелинов Илиев в качеството на кредитополучател и ответника-в качеството на солидарен длъжник,
е сключен Договор за потребителски
кредит №
********** при следните параметри: сума на кредита 5000 лева; срок на
кредита 36 месеца; размер на месечна вноска 243.98 лева; ГПР /годишен процент
на разходите/ – 49.89%; годишен лихвен процент 41.17%; лихвен процент на ден-
0.11%. Така общото задължение по кредита
възлиза на сумата от 8783.28 лева. Избран и закупен е още и пакет от допълнителни услуги за сумата 4519.80 лева, което също следва да
се плати разрочено за срок от 36м. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 12303.08 лева, а общия размер на вноската е 369.53
лева.
По делото е
представен погасителен план към договора, както и доказателства за получаването
му единствено от кредитополучателя Христо Илиев, но не и от ответника в
качеството му на солидарен длъжник.
По делото е
представено доказателство за извършена на 19.07.2017г. транзакция, видно от
която „Профи Кредит България“ ЕООД е превела парична сума в размер на 2763.32
лева по посочената от длъжника банкова сметка. ***н превод за погасяване на старо задължение на
кредитополучателя в размер на 2236.68лв. към ищеца.
Представено е
извлечение от сметката на ищеца по договора, видно от която ответниците са
погасили само три пълни месечни вноски и една частична като размерът на погасената главница възлиза на
сумата от 227.50лв.
На 06.03.2018г.
договорът е прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД и е
обявена неговата предсрочна изискуемост.
Поради
неизпълнение на договорното задължение на 05.09.2018г. „Профи Кредит България“
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по която е издадена заповед за изпълнение срещу
двамата длъжници.
При така
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:
С оглед наведените от процесуалния представител на
ответника възражения съдът
намира, че на първо място следва да се извърши преценка за валидността на
договора за кредит и едва при извод за неговата
действителност да се произнесе по материалноправните въпроси, свързани с
предсрочната изискуемост и дължимостта на вземането,
още повече, че за действителността на сделката, от която за
ищецът извлича вземанията си съдът следи служебно.
В
настоящия случай спрямо процесния договор за потребителски кредит намират
приложение нормите на Закона за потребителски кредит. Съдържанието на договора за кредит е установено в
разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗПК, като при неспазване на изискванията на чл.
10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл. 12, ал.1,
т.7-9 от ЗПК, съобразно чл. 22 от ЗПК, същият е недействителен.
Съобразно
нормата на чл. 11, ал.1, т. 11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.Следва да съдържа още информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Тази
информация следва да бъде обективирана в съдържанието на самия договор, като
неизпълнението на това изискване има за последица недействителност на договора
за потребителски договор, съобразно императивната правна норма на чл. 22 от ЗПК.
Действително
в настоящия случай в общи условия към договора за потребителски кредит в
т.7.3.1 е посочено, че кредитополучателят има право да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение под
формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания с посочване на
дължимите плащания, срокове и условията за извършване на тези плащания, но
доколкото този който определя правата и задълженията на страните е
индивидуалният договор, в
каквато връзка и законодателят е предвидил, че съответната информация по т. 11 и т.12 следва да се съдържа в
договора, то настоящият съдебен състав приема, че независимо, че общите условия
са неразделна част от договора за потребителски кредит и ответникът е положил подпис
върху всяка една страница от тях, то това обстоятелство не санира допуснатия
порок ( в това число
и да се връчи погасителен план на солидарния длъжник), поради което следва де се
приеме, че не е налице спазване на изискването относно императивно установеното
съдържание на настоящия договор за потребителски кредит.
Отделно от
изложеното съдът намира, че е налице и друго основание за недействителност на
договора за кредит. Основателни са възраженията на ответника за
недействителност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - поради противоречие с
добрите нрави, на клаузите за размер на ГПР и на годишен лихвен процент, със
следните съображения:
Както се посочи
по-горе, уговореният между страните по процесния ДПК годишен лихвен процент, е
41.17%. При основен лихвен процент в размер на 0% към датата на подписване на
ДПК, съотв. размер на законната лихва към същия момент - 10%, уговорената
възнаградителна лихва надвишава 4 пъти законната лихва по просрочени
задължения.
Преценката дали
дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед
момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства,
относими към нея. С решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС, 2-ро г. о. по гр. д. №
5093/2007 г. е прието, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използува се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг; няма изискване възнаградителната лихва да е равна
на законната лихва, но с оглед изискването на закона при договаряне да не се
накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е
действително. С решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2-ро г. о. е прието, че
максималния размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 от ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави, а противно на добрите нрави е да
се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния
размер на законната лихва. Настоящият съдебен състав възприема трайната съдебна
практика, наложила критериите за добри нрави при уговаряне на възнаградителната
лихва при обезпечените и необезпечените кредити и приема, че уговарянето на
по-голям от 2-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения
накърнява добрите нрави. Ето защо клаузата за възнаградителната лихва е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Главницата по кредита, която ищецът е
предоставил на ответника, не е голяма от гледна точка на финансовата институция
(5000 лв). Като съобрази това, срокът, за който е предоставен кредитът – 3
години, както и, че ищцовото дружество е икономически по-силна страна, която
извършва дейността по предоставяне на потребителски кредити по занятие, съдът
намира, че клаузите от договора за заем, предвиждащи задължение за ответника за
заплащане на възнаградителна лихва при годишният лихвен процент от 41.17%, са
нищожни на основание като накърняващи добрите нрави. Това е така, тъй като преценката
за нищожност се прави с оглед на всички обстоятелства, при които съответният
кредит е сключен, а не само въз основа на размера на лихвата.
По отношението за
възражението за нищожност на клаузите относно Годишния процент на разходите съдът намира следното.
Съгласно чл. 19,ал.4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Според чл. 19,ал.5
с.з. клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
В процесния случай официално
е предвиден ГПР в размер на 49.89% или съобразно
предвиденото от закона.
По настоящото дело не се
спори и се установява, че с процесния договор за потребителски кредит страните
са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги,
свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение
за пакета в размер на 4519.80 лева (което е над 90% от стойността на главницата
по кредита).
С уговарянето на
допълнително възнаграждение от 4519.80 лв., съдът счита, че така се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за
услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело
до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Тези
разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е самостоятелно
нарушение на закона. Включвайки обачетези разходи в ГПР така той надхвърля
значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за
допълнителни услуги са нищожни.
За да приеме, че възнаграждението
по допълнителния пакет услуги представлява прикрити разходи по кредита съдът
съобрази следното: В чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да изисква заплащането на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" се включват и разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, а "Допълнителни услуги" по чл.
10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата
/заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж.
В настоящия случай обаче посочените в
споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на
задълженията на потребителя по договора – конкретно тези описани по т. 2, т. 3
и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както
и на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1 допълнителна услуга, като
по отношение на нея съдът намира, че те по своята същност е действие по
усвояването на кредита.
Допълнителната
услуга "улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства" реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема
никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна
възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ
кредит и условията по него става "по съгласие на страните"- т.е.
кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици
и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази
"услуга" клиентът не получава нищо. Това се отнася и до приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което същност се уговаря след
сключването на договора за кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски и възможност за смяна на датата на падежа, които не могат да бъдат също
възприети като допълнителни услуги, първо защото са само една възможност, което
вече бе обсъдено по-горе, и то такава, каквато по принцип съществуваща по всеки
един договор, при наличие на евентуално съгласие на страните в този смисъл.
Според чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като
е „спестил“ съществена част от „общата сума, дължима от потребителя“,
кредиторът заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи
общата сума за погасяване и годишен процент на разходите, са нищожни. След като
те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а когато не е спазено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен – чл.22 от ЗПК.
Съобразно нормата
на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Констатираната недействителност на
процесния договор има за последица недължимост и на акцесорните задължения,
уговорени в него за възнаградителна лихва и възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги.
По делото обаче са
представени доказателства единствено за превеждането на сумата 2763.32лв. Не са
представени доказателства, че действително ищецът е предприел действия и е
погасил съществуващото старо задължение на длъжника Илиев. Предвид изложеното
именно сумата от 2763.32лв. следва да бъде върната от ответника, но след
приспадане на заплатената до момента главница в размер на 227.50лв. или
2535.82лв. До този размер предявеният установителен иск следва да бъде уважен.
Съгласно дадените
от ВКС указания исковия съд се произнася по разноските, сторени в заповедното
производство. В процесния случай дължимите разноски са в размер на сумата 62.15
лева и при този изход на спора, сумата следва да бъде възложена на ответната
страна.
На ответника
следва да бъдат възложени и разноските за исковото производство в размер на
336.53лв.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.Б.И. с ЕГН ********** ***, че съществува
вземане на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В в размер на
2535.82лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 18.07.2017г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата над посочената сума до пълния заявен размер от
12191.84лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Б.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е,
вх.В сумата от сумата
62.15 лева, разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.Б.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е,
вх.В сумата от сумата
336.53лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: