Р Е Ш Е
Н И Е
№ 384
гр. Несебър, 19.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 1892 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „С.Б.С.” ЕООД, срещу
наказателно постановление № 02-0001862 от 20.08.2018г. на директора на д. „И.п.т.”***,
с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 и чл.
414, ал. 1 КТ, за извършено нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса
на труда, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв. Жалбоподателят
счита, че НП е незаконосъобразно. Сочи, че НП не е издадено от оправомощено
лице и в него липсват имена и длъжност на издалото го лице. Развива подробни
съображения в насока за нередовност при връчването на НП. Твърди, че
дружеството не е извършило соченото нарушение, тъй като поради забавяне на
системата на НАП работникът не е допуснат до работното си място в 09:00 часа на
18.06.2018г., а едва след получаване на справката, в която е положил подпис.
Навежда, че от АУАН и НП не става ясна датата на нарушението, като развива
доводи в тази насока. Намира, че приложение е следвало да намери нормата на чл.
28 ЗАНН. Сочи, че наказанието необосновано е наложено в максимален размер. С
тези доводи моли съда да отмени обжалваното НП или да го измени като намали
размера на наложеното наказание към предвидения в закона минимум.
Ответната страна в производството - д. „И.п.т.”***, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че нарушението се доказва от установените по делото факти и обстоятелства.
Сочи, че санкцията е определена законосъобразно от наказващия орган. Моли
обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 18.06.2018г. между „С.Б.С.” ЕООД и П.П. бил сключен
трудов договор № 135 (на л. 27 от делото). Съобразно договора Пантелеев
следвало да изпълнява трудови функции като масажист в обект, стопанисван от
жалбоподателя – „Риу Хелиос Парадайс“ в гр. Свети Влас. В договора било
вписано, че служителят постъпил на работа на 18.06.2018г., за което той положил
подписа си в него, като на същата дата му били връчени екземпляр от трудовия
договор и длъжностната характеристика. На 29.06.2018г. и на 09.07.2018г. от
служители при д. „И.п.т.”***, сред които св. Д., била извършена проверка на
място и по документи, за спазване на трудовото законодателство във връзка с осъществяваната
търговска дейност в обект хотел „Риу Хелиос Парадайс“, стопанисван от „С.Б.С.”
ЕООД. При проверката на място Пантелеев изпълнявал трудовите си функции в
хотела, като попълнил справка по чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от
Кодекса на труда, в която вписал, че работи в хотела от 18.06.2018г. с трудов
договор, работно време от 09:00 до 18:00 часа и два почивни дни. На дружеството
работодател била връчена призовка по чл. 45 АПК, с която представител на
дружеството бил приканен да се яви на 09.07.2018г. в 13:30 часа в ДИТ Бургас и
да представи документи, свързани със спазване на трудовото законодателство в
обекта. На посочената дата се явило упълномощено от дружеството лице – Мехмед
Ферзу (с пълномощно на л. 36 от делото), което представило документи, сред
които график за работното време в „С.Б.С.” ЕООД за периода 18.06.2018г. – 20.06.2018г.
и платежна ведомост за месец юни 2018г. При извършената проверка на
представените от работодателя документи св. Д. констатирала, че П.П. бил
допуснат на работа на длъжност „масажист” на 18.06.2018г. от 09:00 часа. Установило
се, че П.П. бил допуснат до работа преди да му се предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, тъй като същото било регистрирано в НАП
на 18.06.2018г. в 12:47 часа. При тези констатации св. Д. съставила АУАН № 02-0001862
от 09.07.2018г. на жалбоподателя за това, че е допуснал до работа лице на 18.06.2018г.,
преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. АУАН бил връчен на Ферзу – упълномощеното от управителя на
дружеството лице. Впоследствие срещу АУАН била депозирана жалба от управителя
на дружеството, в която декларирал, че Пантелеев не е допуснат до работа преди
13:00 часа на 18.06.2018г. Към жалбата била приложена справка за подадени
уведомления, видно от която уведомлението за Пантелеев било подадено в 10:35
часа на 18.06.2018г. За констатациите от проверката бил изготвен и протокол №
ПР18236918 от 09.07.2018г. за извършена проверка, с който били дадени
предписания на работодателя. С уведомително писмо, изпратено на 20.08.2018г.,
работодателят уведомил ДИТ Бургас, че предписанията са изпълнени, като приложил
към писмото и екземпляр от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 КТ с положен в нея подпис на Пантелеев. Възражението срещу АУАН било
прието за неоснователно и въз основа на него наказващият орган издал процесното
НП, предмет на проверка по настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0001862 от 09.07.2018г., трудов
договор № 135 от 18.06.2018г., справка от 18.06.2018г., издадена от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, протокол № ПР18236918 от
09.07.2018г. за извършена проверка, уведомително писмо от жалбоподателя до ДИТ
Бургас, жалба срещу АУАН, справка по чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от
Кодекса на труда, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, график за работното време в „С.Б.С.”
ЕООД за периода 18.06.2018г. – 20.06.2018г., платежна ведомост за месец юни
2018г., пълномощно, справка за подадени уведомления, заповед № 3-0058 от 11.02.2014г.
на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” и свидетелските
показания на свидетелката Д.. От посочените доказателства се установява в
пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду
си и съдът ги кредитира. Впрочем фактическата обстановка не се оспорва и от
жалбоподателя в по-голямата си част. Единственото негово фактическо твърдение,
че Пантелеев бил допуснат до работа след 13:00 часа на 18.06.2018г., остава
недоказано. На първо място в самия трудов договор на Пантелеев е посочено, че е
постъпил на работа на 18.06.2018г., без да е отбелязано, че преди постъпване на
работа е получил екземпляр от завереното уведомление. В справката по чл. 402 КТ
той лично е декларирал, че е постъпил на работа на 18.06.2018г. и е посочил
работно време от 09:00 часа до 18:00 часа. В съставения график за работното
време при работодателя (на л. 29 от делото) е отбелязано, че Пантелеев е
работил на 18.06.2018г. от 09:00 часа до 18:00 часа. За месец юни 2018г. му е
изплатено възнаграждение за пълни отработени 10 дни, без да е отразено, че на
18.06.2018г. е работил през половината от работния ден. Т.е. всички
доказателства по делото, изходящи от работодателя и от работника, са изцяло в
насока, че Пантелеев е започнал работа на 18.06.2018г. в 09:00 часа, а
възраженията на жалбоподателя в обратната посока не са подкрепени от нито едно
доказателство и не отговарят на съставените от самия работодател писмени
документи (вкл. график за отработеното време).
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП със заповед № 3-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на
ИА „Главна инспекция по труда”) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В НП изрично са посочени имената на съставителят му – Павлин Тодоров, както и длъжността му – директор на
ДИТ Бургас. Ето защо възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на
наказващия орган и за липса на посочени име и длъжност, не се подкрепят от
доказателствата по делото. При издаване на АУАН и наказателното постановление
са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не представлява съществено процесуално нарушение връчването на НП. Видно
от изготвената обратна разписка (на л. 18 от делото) същото е оформено като
връчено на 09.10.2018г. Жалбата срещу него е подадена на 16.10.2018г. – т.е.
при спазване на предвидения срок. Ето защо дори и да са налице нарушения при
връчването на НП, същите по никакъв начин не са нарушили правото на защита на
жалбоподателя и той е упражнил в пълнота правото си да обжалва НП. Съдът не
споделя доводите за нарушение при отразяване на датата на нарушението. В АУАН и
НП изрично са разграничени конкретните дати – 18.06.2018г. (на извършване на
нарушението), 29.06.2018г. (на проверката на място в обекта) и 09.07.2018г. (на
проверката по документи, предоставени от жалбоподателя). Следователно не може
да става дума за объркване и датата на нарушението е уточнена по напълно ясен и
точен начин.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
В конкретния случай се касае за извършено нарушение, квалифицирано от
наказващия орган по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Според
цитираната норма работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя
преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното
уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя
срещу името му в справката за заверените уведомления. Разпоредбата е аналогична
на чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1, сред които е и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. От фактическа страна
по делото се установява, че Пантелеев е бил допуснат от работодателя си „С.Б.С.”
ЕООД до работа на 18.06.2018г. в 09:00 часа. В същото време безспорно се
установява, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било заверено от органите
на НАП на същата дата (18.06.2018г.), но в по-късен час - 12:47 часа. Налага се
извод, че от фактическа страна по делото е доказано, че на посочената в НП дата
Пантелеев е бил допуснат до работа и е осъществявал трудови функции в процесния
обект без да му е предоставен документът по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5. Т.е.
по делото се доказва формалното извършване на вмененото с обжалваното НП
нарушение.
Съдът констатира, че нарушението е квалифицирано по чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 5, но фактически представлява нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, наказуемо по чл. 414, ал. 3 от КТ, за
което е неприложим маловажният случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ – арг.
от чл. 415в, ал. 2 КТ. Доколкото обаче тази квалификация е изцяло в интерес на
наказаното лице, което практически е наказано по по-леко наказуем текст, то с
оглед доказаното в хода на процеса нарушение липсва основание за промяна на
приложената санкционна норма (съдът няма правомощие да влошава положението на
наказаното лице). В подобна насока е и практиката на касационната инстанция –
Решение № 387 от 27.02.2015г. по к.н.а.х.д. № 2289/2014г. по описа на
Административен съд Бургас, в което е прието, че квалифицирането на нарушението
като маловажен случай не променя факта на извършването му.
В санкционната норма на чл. 415в, ал. 1 КТ за работодателя се предвижда
наказание имуществена санкция в размер от 100 лв. до 300 лв. Наказващият орган
е наложил на жалбоподателя санкция в максималния размер от 300 лв. При
определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна
до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството
е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 100
лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане
на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и
несправедливо, поради което наложената санкция от 300 лв. следва да бъде
намалена до минимално предвидения размер от 100 лв. С така наложеното наказание
в размер на 100 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум (при липсата на данни за други нарушения на
трудовото законодателство от страна на търговеца) в достатъчна степен ще
отговори на целите на административното наказание. Този размер отговоря и на
специфичния характер на конкретното нарушение, тъй като същото е отстранено по
инициатива на самия работодател непосредствено след извършването му.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не може да намери
приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност
на случая по смисъла на този текст. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения,
свързани със спазване на трудовото законодателство, съдът намира, че самото
нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност.
Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се
приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Както се посочи наказващият орган е бил достатъчно
снизходителен, квалифицирайки нарушението като маловажен случай по чл. 415в,
ал. 1 КТ, поради което не е налице възможност за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Следва
да се има предвид, че задължението на работодателя за предоставяне на заверено
уведомление на работника има за цел последният да бъде уверен, че сключеният
писмен договор е съобщен на ТД на НАП и че приемането на работа се извършва в
съответствие с изискванията на закона и договора. По този начин може да бъде
създадена сигурност и увереност в работника или служителя, че постъпването му
на работа се извършва по установения в закона ред. Именно поради тази причина
работодателят не следва да допуска работника до работа преди да получи заверен
екземпляр от подаденото уведомление, който да може да връчи на работника.
Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„имуществена санкция”, като размерът се намали от 300 лв. на 100 лв., а в
останалата част следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0001862 от
20.08.2018г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на „С.Б.С.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
415в, ал. 1 и чл. 414, ал. 1 КТ, за извършено нарушение на чл. 4, ал. 3 от
Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.
5 от Кодекса на труда, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
300 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 300 лв. на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: