РЕШЕНИЕ
№28
гр. Габрово, 5.05.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от пети
април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 10 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-198 от 2.02.2022 г., подадена от Д.И. ***,
ЕГН **********, против Решение № 60 от 29.12.2021 г. на директор ТП на НОИ –
Габрово, с което е отхвърлена жалба, подадена от И., вх. № 1012-07-2156-4 от
2.12.2021 г. срещу Разпореждане № 071-00-855-3 от 29.10.2021 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при същата административна структура.
В процесния ИАА е отразено, че с оспореното
Разпореждане на жалбоподателката е отказано отпускане на обезщетение за
безработица. Трудовото й правоотношение, прекратено на 16.10.2017 г., е
признато за незаконно и е било отменено с влязъл в сила съдебен акт, а тя е
била възстановена на работа на 1.02.2021 г., след което работодателят й е
прекратил отново трудовото правоотношение с нея, считано от 25.02.2021 г. И.
счита, че за целия период на незаконосъобразното й уволнение до
възстановяването й на работа осигурителните вноски за фонд „Безработица“ са
били дължими от нейния работодател, независимо от това, че не са били внесени
реално от него и следователно тя има право на такова обезщетение. Затова е
подала заявление за получаване на обезщетение за безработица, но е получила
отказ, който оспорва в настоящото производство.
В процесния ИАА е отразено, че след направена
служебна проверка във връзка с подадено Заявление за отпускане на
обезщетението, се установява, че в Регистър на осигурените лица /РОЛ/ липсват
данни за нея от този осигурител за периода на уволнението. Извършена е проверка
от органи на НОИ, която констатира твърдяните от жалбоподателката факти.
Контролният орган е издал Задължителни предписания на осигурителя същият да
подаде коректни данни в РОЛ за лицето за периода от месец 01.10.2017 г. до
24.02.2021 г. Предписанията са изпълнени от осигурителя. Подадени са данни за
това, че от м-ц 10,2017 г. до м-ц 02,2021 г. лицето е било без работа поради
уволнение, признато в последствие за незаконно, като за периода работодателят е
внесъл вноски за фонд „Пенсии“ и ДЗПО, УПФ, но не и за фонд „Безработица“.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на ПОБ имат
лицата, за които са внесени или за които са дължими осигурителни вноски за фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяването на осигуряването, отговарящи на посочените в нормата изисквания.
Времето, през което лицата не са били на работа поради уволнение, признато от
съда за незаконно, се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 3, т.
2 от КСО, а според ал. 5 са определени осигурителните вноски и те са за
посочените по-горе пенсионни фондове, не и за „Безработица“. Следователно
предпоставката да са внесени или дължими осигуровки за „Безработица“ не е
налице, поради което макар и периодът да се зачита за трудов стаж на
жалбоподателката, той не може да й послужи за придобиване ПОБ.
Мотивите, поради които жалбоподателката смята, че
определеното й обезщетение е незаконосъобразно са следните: Спорът не е по
фактите, а по тълкуването и прилагането на правото и по-конкретно за това, дали
в случая са дължими вноски за фонд „Безработица“ при така описаната ситуация и
за посочения период, а въз основа на това има право да и бъде зачетен в
осигуряване като стаж с определена ставка периодът, през който е била незаконно
уволнена. Съгласно чл. 2, ал. 2,т. 5 от КСО лицата, подлежащи на ДОО, се
осигуряват във фонд „Безработица“, като в случая е налице задължение за
осигуряване, което прави внасянето на осигурителни вноски дължимо от осигурителя.
Веднъж възникнало, ДОО покрива всички фондове за работещите по трудови
правоотношения. Следва да се има предвид и нормата на чл. 10 от КСО, очертаващ
времевия период на осигуряването, като то възниква от момента, в който лицата
започнат да упражняват трудова дейност, което за И. е датата 8.11.2016 г. Краят
на периода е 25.02.2021 г. През целия период, който следва да се счита като
непрекъснат период в осигуряване, лицето е подлежало на ДОО, вкл. за ОСР
„безработица“. Целият период на незаконно уволнение е признат за осигурителен
стаж и за него са внесени пенсионни осигуровки, с оглед на което и по смисъла
на чл. 10, ал. 2 от КСО не са налице периоди на прекъсване в осигуряването,
поради което и за целия период се дължат осигуровки и за безработица. Веднъж
признато за незаконно, трудовото правоотношение се възстановява в целия му
обем, като да не е било прекъсвано изобщо, съгласно константната съдебна
практика, поради което следва да се приеме и че се възстановяват и задълженията
за осигуряване и внасяне на ДОО за всички фондове.
В жалбата си до АСГ И. моли за отмяна на това
Решение и органите на ТП на НОИ– Габрово да бъдат задължени да отпуснат
исканото обезщетение за безработица.
Решението е получено от И. на 14.01.2022 г., а
жалбата против него е подадена на 27.01.2022 г., видно от поставената дата на
клеймото на пощенския плик, с която тя е била изпратена до ТП на НОИ – Габрово,
което я прави подадена в законния срок. Като подадена от заинтересовано лице и
против подлежащ на съдебно оспорване ИАА
същата се явява редовна и допустима и следва да се разгледа по същество.
В
проведено по делото о.с.з. жалбоподателката се явява лично и поддържа
подадената жалба. Представя писмена защита, в която отново развива с мотивите,
изразени подробно в депозираната пред съда жалба.
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт Р., която оспорва депозираната жалба.
Освен че поддържа изложените в Решението мотиви, страната допълва, че
зачитането на един стаж за осигурителен не е достатъчно условие едно лице да
придобие право на обезщетение за ОСР „безработица“. В случая вноски за този
фонд нито са били дължими, нито са били внасяни, поради което и лицето не
следва да се счита за осигурено за този риск.
По
делото няма спор по фактите. И. е назначена по трудов договор към НУККЛИИЕКУРИ
– София на 8.11.2016 г., а на 16.10.2017 г. трудовото й правоотношение е било
прекратено. Уволнението й е признато от съда за незаконно и тя е възстановена
на работа на 1.02.2021 г., видно от приложената по делото Заповед на директора
на учебното заведение – работодател. Отново е била освободена от длъжност на
25.02.2021 г. На 17.05.2021 г. е подала заявление за отпускане на обезщетение
за ОСР „Безработица“. За осигурителя са подадени данни в РОЛ за това, че от
месец октомври, 2017 г., до февруари, 2021 г.
е била без работа поради уволнение, признато за незаконно по съдебен ред
и за този период за нея работодателят е внесъл осигуровки за пенсионните
фондове. В хода на административното производство са събрани всички релевантни
данни и доказателства за установяване на относимите факти. На 4.08.2021 г. е
съставен Констативен протокол за направена проверка по случая, с който се
потвърждават гореизложените обстоятелства, описани подробно и в процесното
Решение, в жалбата на И. до съда и в писмените становища на страните.
Протоколът, като официален удостоверителен документ не е оспорен от страните и
следва отразените в него констатации да се считат за верни. С Разпореждане І
071-00-855-3 от 29.10.2021 г. на ръководител на осигуряването за безработица е
отказано отпускането на исканото обезщетение поради изложените вече мотиви –
липса на осигуряване във фонд „Безработица“ за посочения в КСО период. Срещу
Разпореждането госпожа И. е подала жалба и го е оспорила по административен
ред. Ответникът се е произнесъл по нея с Решение № 60 от 29.12.2021 г., което И.
оспорва пред АСГ по настоящото дело. Органите на НОИ приемат, че заявителката
не отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО – липсва осигуряване за фонд
„Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на
трудовото й правоотношение.
Разпореждането
и Решението са издадени от компетентни органи при изпълнение на предоставените
им със закон правомощия. Авторът на Решението, П. Н. – И., на длъжност „главен
счетоводител“, е определена със Заповед
№ 1015-07-19 от 31.01.2020 г. на директор ТП на НОИ – Габрово да го замества
при отсъствие. На датата на издаване на процесното Решение директорът е отсъствал
въз основа приложена по делото заповед за отпуск. На същия ден е отсъствал и
заместникът му – *** И., началник отдел „Административен“, поради което със
Заповед № 35362 от 7.12.2021 г. П. Ноева-И. е определена като заместващ
титуляра. В това си качество тя е издала процесния ИАА.
Тъй като
спор по фактите не е налице, съдът анализира относимата правна регулация, с
оглед на което приема следното:
Съгласно
цитираната в процесното Решение норма на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които отговарят на посочените в същата норма допълнителни условия. В случая не се оспорва,
че работодателят не е внесъл въпросните осигуровки за времето, през което И. е
била уволнена неправомерно. Фактът се установява и от приложените извлечения от
системата на НОИ, като и от Регистъра на осигурените лица, както и Констативен
протокол № КП-5-21-00973045 от 4.08.2021 г., официален констативен документ,
неоспорен от страните. Спорът е дали дължимото обезщетение е било дължимо.
Времето, през което лицата са били без работа
поради уволнение, което е признато за незаконно от съда - от датата на
уволнението до възстановяването им на работа, безспорно се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно изричната разпоредба на чл. 9, ал. 5 от КСО, осигурителните вноски по ал. 3, са в
размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно
осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Следователно за времето, през което е
останало без работа поради незаконно уволнение, лицето няма статута на
осигурявано за всички социални рискове, вкл. за ОСР "Безработица", а осигуряването касае
само пенсионните фондове. Законоустановената материалноправна предпоставка, при
наличието на която възниква правото на парично обезщетение по чл. 54а, ал. 1 КСО, въвежда изискването за безработните лица да
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Поради горното, макар и
периодът на незаконното уволнение да се зачита за осигурителен стаж на
жалбоподателя, този стаж не може да му послужи за отпускане на парично
обезщетение за безработица, тъй като не са внесени, нито са дължими
осигурителни вноски за фонд "Безработица" и не е налице първата и
основна предпоставка за отпускането му по чл. 54а, ал. 1 от КСО, без която е
безпредметно да се обсъждат и анализират останалите предпоставки. В този смисъл - Решение № 135 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 2713/2018 г., VI о.; Решение № 4374 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2018 г., VI
о.; Решение
№ 7266 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2017 г., VI о.; Решение № 2826 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 13659/2014 г., VI о.; Решение № 16476 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2013 г., VI
о.; Решение
№ 16297 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2013 г., VI о.
В
заключение съдът намира, че процесното
Решение № 60 от 29.12.2021 г. на Директор
ТП на НОИ – Габрово е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените
му от закона правомощия. То съдържа всички необходими реквизити, като е
мотивирано фактически и правно подробно и ясно. Спазена е процедурата за
издаването му, за изясняване на случая административният орган е спрял
производството, за да установи релевантните факти, предприел е съответните
действия, за да бъдат внесени задължителните вноски за дългосрочното обществено
осигуряване на жалбоподателката от бившия й работодател. ИАА съответства на
материалния закон и целта му.
С оглед
на така изложеното съдът следва да остави жалбата без уважение.
В тази връзка и на основание чл. 172, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. №
СДА-01-198 от 2.02.2022 г., подадена от Д.И. ***, ЕГН **********, против
Решение № 60 от 29.12.2021 г. на директор ТП на НОИ – Габрово, с което е оставена
без уважение жалба, подадена от И., с вх. № 1012-07-2156-4 от 2.12.2021 г.
срещу Разпореждане № 071-00-855-3 от 29.10.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при същата административна структура.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен
съд.
Препис от настоящия съдебен акт да се изпрати на
страните, в едно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/