РЕШЕНИЕ
№ 1262
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300501677 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от С. В. Р. ЕГН **********, с адрес ***, чрез
назначения особен представител адвокат Г. К., против решение № 1403/27.04.2022 г.,
изменено в частта за разноските с определение № 6166/07.06.2022 г., постановено по г.
д. № 6529/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено в
отношенията между страните, съществуването на вземането на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, против С. В. Р. за следните суми: 105,57 лева,
представляваща стойността на електрическа енергия, предоставени за периода
23.07.2019 г. – 22.09.2019г. за обект с клиентски № *** на адрес ***; сумата 13,66 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 11.09.2019 г. до 27.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.01.2021 г. до окончателното заплащане,
относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д № 1570/2021г. по
описа на Районен съд Пловдив.
По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и противоречие на
обжалваното решение с материалния закон и събраните по делото доказателства, се
иска неговата отмяна и вместо това отхвърляне на предявените претенции като
недоказани или като погасени, чрез плащане в хода на делото. Поддържа се, че между
страните не е налице сключен договор за снабдяване на електрическа енергия, поради
което и жалбоподателят няма качеството „битов клиент“ и не дължи заплащане на
доставеното електричество и обезщетение за забава върху него. Излагат се оплаквания,
че в първоинстанционното производство неоснователно не е взета предвид
представена от ищеца молба, с която се сочи, че ответникът е заплатил изцяло
1
претендираните задължения, ведно с разноските по заповедното производство и
изрично се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Сочи се, че последното
следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, като правопогасяващ
вземането факт, настъпил в хода на процеса. Не се правят доказателствени искания.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. С молба вх.№ 19833/25.07.2022 г. се взема становище, че
атакуваното с жалбата решение следва да бъде отменено, а исковата претенция
отхвърлена поради доброволно плащане от страна на ответника в хода на
производството по делото. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно кумулативно
съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
98а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД против С. В. Р. за признаване за установено
съществуването на вземания на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по
отношение на С. В. Р. за сумите: 105,57 лева, представляваща стойността на
електрическа енергия, предоставена за периода 23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. за обект с
клиентски № ***, на адрес ***; 13,66 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 11.09.2019 г. до 27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.01.2021 г. до окончателното заплащане.
Претенцията е обоснована с твърдения че ищецът, в качеството си на краен
снабдител, който на основание чл. 98а от Закона за енергетиката продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия, за периода 23.07.2019 г.
– 22.09.2019 г., е снабдявал с електрическа енергия обект на потребление на ответника
С. В. Р., с ИТН ***, находящ се в гр. ***, , в качеството му на битов клиент, съгласно
§1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката. Твърди се, че общата
стойност на доставената и неплатена електрическа енергия за процесния период
възлиза на сумата от 105,57 лева, както и че поради забава в заплащането на така
посочената консумирана ел. енергия, за периода 11.09.2019 г. – 27.01.2021 г.
ответникът дължи и законна лихва в общ размер от 13,66 лева, както и законна лихва за
забава върху същата главница за времето от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.01.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението. Твърди се, че за претендираните вземания ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. г. д.№
1570/2021 г. по описа на РС Пловдив, срещу длъжника, но поради връчването на
същата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, до заявителя били дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си.
В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от ответника С. В. Р., предявените
искове са оспорени като неоснователни по съображения, че ответникът не притежава
качеството „битов клиент“ и не е налице правоотношение между страните по договор
за продажба на електическа енергия при общи условия.
За да постанови обжалваното решение, с което исковите претенции са уважени
изцяло, първоинстанционният съд е приел, че за процесния период дружеството ищец
предоставя електроснабдителни услуги в качеството си на краен снабдител по смисъла
на чл. 98а от Закон за енергетиката и като такъв между него и ответника е налице
договор за снабдяване с електрическа енергия, по който ответникът, като абонат с
2
клиентски номер ***, дължи заплащането на цената на количеството използвана
енергия, доставено до място на потребление с ИТН ***, находящо се в гр. ***, в
предявения размер. Поради неизпълнението е прието, че върху неплатената цена се
дължи и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са
налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е
длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:
От фактическа страна не е спорно, че ищецът е краен снабдител на
електроенергия съгласно чл. 98а от Закон за енергетиката и осъществява дейността си
въз основа на Общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане, които условия, касателно процесния период, са утвърдени с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., публикувани
на сайта на дружеството.
Няма спор и че обект на ответника с ИТН ***, находящ се в гр. ***,
представляващ жилище, е присъединен към електроснабдителната мрежа на ищеца за
периода 23.07.2019 г. – 22.09.2019 г.
Не се спори между страните, като изрично признание на ищеца е обективирано
в молба вх.№ 67390/10.11.2021 г. (л. 36 от делото на РС), че след образуване на
производството по делото ответникът е извършил доброволно плащане за погасяване
на задълженията за главница, лихва, както и разноски на ищеца, сторени в настоящото
и заповедното производство.
С оглед характера на предявените с жалбата възражения, следва да бъде
разгледано на първо място това за недължимост на претендираните суми, поради
липсата на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по
силата на договор за снабдяване с електрическа енергия, съответно липсата на
качеството битов клиент на жалбоподателя и едва при извод за неговата
неоснователност, да се пристъпи към разглеждане на това за недължимост поради
извършено в хода на процеса плащане.
Първото посочено възражение е неоснователно поради следното:
Легално определение на понятието „битов клиент“ се съдържа в § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ. Според него това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел.
енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, където е посочено,
че под „клиент“ следва да се разбира „потребител на електрическа енергия“, който пък
от своя страна е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. В случая, както се посочи по – горе не е спорно, че за процесния
период жалбоподателят е ползвател на процесния недвижим имот, представляващ
жилище, като последният е присъединен към електроразпределителната мрежа. На
свой ред въззиваемото дружество, като краен снабдител с електрическа енергия,
съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните общи
3
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл следва да се приеме,
че е налице облигационно правоотношение между страните по делото с източник -
договор при публично известни условия, в случая „Общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД“, действащи за
процесния период, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 013/ 10.05.2008 г. в сила от
27.06.2008 г. Съответно жалбоподателят има качеството на „битов клиент“ по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
На следващо място, доколкото не се отрича фактът, че за релевантния период
процесният обект е бил снабден с електрическа енергия, както и не се оспорва
фактурираното количество потребена такава, съгласно представените по делото
фактури с № ********** и № **********, то предявеният иск за главницата се явява
доказан по основание и размер. Възражение за плащане преди предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК не е въведено в процеса, ето защо съгласно чл. 27, ал. 1
от посочените Общи условия при неплащане на дължимите суми в сроковете и по
начините по чл. 18, ал. 1 и 2 от Общите условия, клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Посоченото налага извод,
че в настоящото производство предявените установителни искове са доказани и по
основание и размер.
Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. Това налага при съблюдаване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК, да бъдат взети предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те
са от значение за спорното право, било защото го пораждат, изменят или погасяват. В
тази връзка съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3
от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от
ГПК. Такъв се явява безспорният между страните факт на извършено в хода на
първоинстанционното производство пълно погасяване на задължението на
жалбоподателя, предмет на предявените искове, ведно с разноски в настоящото и
предхождащото го заповедно производство. Изключението по посочената т. 9 на
тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., касателно удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес, е неотносимо към настоящия случай, доколкото е налице хипотеза на заповед
за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, а не такава по чл. 417 от ГПК.
Следователно с оглед извършеното плащане, към момента на приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция претенцията на ищеца е неоснователна,
респективно предявените положителни установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК следва да бъдат да бъдат отхвърлени.
Не до същите правни изводи е достигнал първостепенният съд, поради което
подадената въззивна жалба се явява основателна. Решението следва да бъде отменено,
вместо което предявените установителни претенции отхвърлени изцяло, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и с оглед задължителните указания в т. 7 от
4
тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 25,00 лева,
представляваща държавна такса за настоящото въззивно производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1403/27.04.2022 г., изменено в частта за разноските с
определение № 6166/07.06.2022 г., постановено по г. д. № 6529/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, против С. В. Р. ЕГН **********, с адрес ***, искове за установяване по реда на чл.
422 от ГПК на парични притезания в размер на: 105,57 лева, представляваща
стойността на електрическа енергия, предоставени за периода 23.07.2019 г. –
22.09.2019 г. за обект с клиентски № *** на адрес ***; сумата 13,66 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 11.09.2019 г. до 27.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.01.2021 г. до окончателното заплащане, за
които суми е издадена Заповед № 989/02.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1570/2021 г. по описа на РС Пловдив, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща
държавна такса за производството по в.г.д.№ 1677/2022 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5