Присъда по дело №146/2025 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 52 |
| Дата: | 28 май 2025 г. (в сила от 13 юни 2025 г.) |
| Съдия: | Виолета Костадинова Апостолова |
| Дело: | 20252310200146 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 21 май 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимата Н.С.Х. /N. S. K./, родена на ***, Ислямска република Иран, по обвинение в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК за това, че на 06.05.2025 година, в района на гранична
пирамида № 254, находяща се в землището на село Вълча поляна, община Елхово, област
Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимата да бъдат наложени при
условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимата е редовно призована за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3 от
НПК чрез защитник, по нейно изрично искане, направено в ДП, но производството по
делото пред съда е протекло в нейно отсъствие и с участието на служебен защитник –
адв.М.Д.М. от АК Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимата не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на Н.С.Х..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимата - адв. М.М. заявява, че
обвинението е доказано от събраните по делото доказателства и желае съдът да определи
наказание на подсъдимата при условията на чл. 55 от НК, като на основание чл. 55, ал.3 от
НК не налага наказание глоба, а наказанието лишаване от свобода се отложи от изтърпяване
на основание чл. 66 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Н.С.Х. е родена на ***, Ислямска република Иран и е гражданин на
тази страна.
Подсъдимата живеела в родината си, но по неустановено по делото време я
напуснала и заедно със съпруга си отишли в Република Турция. След това те решили да
отида и да се установят във Великобритания, където да живеят и работят. Преминаването им
от Република Турция в Република България през границата на страната ни трябвало да се
извърши не по установения от закона ред, тъй като те не притежавали съответното
изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на
намерението си подсъдимата, нейният съпруг и други двама мъже – всички от ИР Иран, на
04.05.2025 година пътувайки с лек автомобил достигнали границата на Република Турция с
Република България, като това пътуване било организирано от неустановено по делото лице,
което срещу заплащане на определено парично възнаграждение обещало да ги отведе от гр.
Истанбул до гр. София. В гориста местност, близо до границата между двете държави,
всички слезли от автомобила и тръгнали да вървят през гората. Вървели два дни и на
06.05.2025г. достигнали възпрепятстващо съоръжение /телена ограда/, изградено на
границата между Р България и Р Турция. Същият ден, около 20.30 часа водачът на групата
поставил на това съоръжение дървена стълба и подсъдимата заедно с тримата мъже
преодолели възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни в района на
гранична пирамида № 254, находяща се в землището на село Вълча поляна, община Елхово,
област Ямбол, като преминали по стълбата над него. Водачът на групата им казал по-рано,
че като преминат над това съоръжение ще бъдат на територията на Р България, след което
1
той се върнал обратно към вътрешността на Р Турция. При преминаването на съоръжението
подсъдимата паднала и наранила крака си. След около пет минути при тях пристигнали
полицейски служители, между които и свид. Г.А. – служител на ГПУ Елхово при РДГП –
Елхово. Последните поискали да бъде изпратена линейка за оказване медиц. помощ на
подсъдимата, а тримата мъже били задържани.
От показанията на Г.А. е видно, че по време на работа на 06.05.2025г. около 20.30 часа
бил изпратен за проверка на сигнал за нарушители на държавната граница в района на 254
гр.пирамида в землището на с. Вълча поляна. При пристигането на свидетеля и колегите му
на указаното място, там те открили група от четири лица – трима мъже и една жена, която
била с наранен крак. Тези лица не говорели български език, заявили че са от Иран, но никой
не представил документ за самоличност. Жената била отведена с линейка за оказване на
медиц. помощ в лечебно заведение, а тримата мъже били задържани и отведени в ГПУ
Елхово.
При регистрацията на лицата било установено, че жената от групата – подсъдимата
се представила като Н.С.Х. /N.S.K., гражданин на Ислямска република Иран. При влизането
си в страната ни подсъдимата Н.С.Х. не е носела документ за самоличност, нито е имала
надлежно разрешение, даващо й право да влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към
МП на РБ, се установява, че Н.С.Х. не е осъждана на територията на Република България
към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелят Г.А., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля Г.А. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетеля са и обясненията на самата подсъдима и писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата Н.С.Х. е осъществила с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 06.05.2025 година, в района на гранична
пирамида № 254, находяща се в землището на село Вълча поляна, област Ямбол, влязла през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и
ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля А., а и в
обясненията на подсъдимата. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в
страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането
им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е
2
довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимата е била наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане
в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова тя е предприела
незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на
територията на Република България, като е съзнавала, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана представата
за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици,
които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимата Н.С.Х. за виновна в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимата съдът намира в незачитането
на установеният в страната ни законов ред и желанието й на всяка цена, дори и по
непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р
България, за да достигне територията на България, след което да продължи към
Великобритания.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимата е влязла в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е била преследвана заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимата не е направила нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита й в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимата свидетелства, че преминаването й през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към
Великобритания, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за
съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Н.С.Х. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимата, която не е висока, предвид на това, че същата не е
осъждана към момента на деянието, както и предвид направените от нея самопризнания в
хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено
съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимата, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимата престъпление се
явява несъразмерно тежко в случая и определи наказание на подсъдимата при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и
глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и й наложи наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/
3
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на Н.С.Х., тъй като към момента на деянието тя не е
осъждана за престъпление от общ характер, наложеното й наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс.Н.С.Х. за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.3 от
НК и на Н.С.Х. да не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази разпоредба
би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като процесното и
затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2 НК ще доведе до
изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В случая са налице и
отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена опасност на
деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не налагането на
кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4