Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Анна Димитрова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
КАД № 2222/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
12305/08.10.2020г. на Н.В.В., ЕГН: **********,***, чрез адвокат К.Г. срещу
Решение № 1099/27.07.2020г., постановено по н.а.х.д. № 2159/2020г. на Районен
съд гр. Варна, тридесет и осми състав.
Жалбоподателката счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
необосновано. Твърди се, че направените от въззивната инстанция изводи при
постановяване на обжалваното решение са неправилни и не отговарят на
фактическата обстановка. Иска се съдът да отмени решението.
Ответникът по касационната жалба –
Комисия за финансов надзор с депозирано становище с.д. № 14976/30.11.2020г.
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б.Г., оспорва жалбата
считайки същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С наказателно постановление № Р-10-195/07.05.2020г.
на Заместник председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, за извършено
нарушение на чл.116, ал.3, т.3 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа /ЗППЦК/, на основание чл.221, ал., т.3 от същия закон, на
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 3000
/три хиляди/ лева.
При постановяване на съдебното решение първоинстанционния
съд е установил от фактическа страна следното: През месец септември 2019г.
служители на КФН, сред които св. Ц., извършили проверка на дейността на
„Алтерон“ АДСИЦ. Сред представените за проверка документи бил и дневник от
заседанията на Съвета на директорите. Свидетелката Ц. установила, че в
представения за проверка дневник, протоколите от отделните заседания са на
отделни листа, които дори не били номерирани. При това бил формиран извод, че
дневникът не е воден и съхраняван по начин, непозволяващ последващи промени и
допълнения в същия. Предвид констатацията е съставен акт за установяване на
административно нарушение № Р-06-1216/18.12.2019г., а въз основа на него е
издадено процесното наказателно постановление.
В мотивите на оспорения съдебен акт съдът е приел, че
при съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Приел е още, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а извършеното нарушение е категорично установено
от доказателствата по делото, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Изложил е мотиви
и относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в
касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния
си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е
била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на
предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички
доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя.
От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не
други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично
противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението
е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.
В настоящия случай извършеното от жалбоподателя административно
нарушение на чл.116, ал.3, т.3 от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа е категорично доказано. Съгласно тази разпоредба директорът за връзки с
инвеститорите води и съхранява дневник за проведените заседания на управителния
и контролния орган, в който в хронологичен ред се отразяват дата, час на
откриване и час на закриване на заседанието, дневен ред и взети решения, по
начин, непозволяващ извършването на последващи изменения или допълнения в него.
Съдът е кредитирал изложеното в наказателното постановление, че в настоящия
случай санкционираното лице в качеството си на Директор за връзки с
инвеститорите на „Алтерон“ АДСИЦ, не е
изпълнило задълженията си да съхранява дневник за проведените заседания на управителния
орган по начин, непозволяващ извършването на последващи изменения или
допълнения в него.
Установените данни от страна на районния съд, законосъобразно
са го мотивирали да приеме, че жалбоподателката е извършила вмененото и
нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно
административнонаказващият орган e ангажирал административнонаказателната и отговорност.
За пълнота на изложеното настоящият състав намира за
необходимо да посочи, че необосноваността не е сред касационните основания и не
може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да
обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.
Основателно и своевременно направено се явява
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1099 от
27.07.2020г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 2159/2020г.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН: **********,***, да заплати на
Комисия за финансов надзор сумата в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: