Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 104
27.12.2018 година град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На двадесет и седми
декември две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БОНКА ЯНКОВА
Секретар: Ж.Христова
Прокурор: А.Моллов
Като разгледа докладваното от съдия Б.Янкова ЧНД № 243 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 32 ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в
Окръжен съд гр. Търговище Удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
по преписка с реф.№ *********, постановено на 21.05.2018г от несъдебен орган – „Отдел за трансгранично
прилагане“ на Централно инкасаторско
бюро към Нидерландското
министерство на правосъдието - „Ваучерни транзакции“ гр. Рисуик /
Rijswijk, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 02.07.2018г, с
което на българския гражданин П.И.И., с ЕГН **********,***, са били наложени финансови санкции- глоба в размер на 140 евро за допуснато нарушение изразено в следното „ Като водач на превозно средство
се движи с него, докато същото не е оборудвано
с добре работещи стоп светлини“ - нарушение по чл.2 от Закон
относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движението по пътищата. Нарушението е било констатирано в 17.00ч на 28.09.2017г
в s-Gavenhage, главен път - Erasmusweg .
В съдебното заседание прокурорът взема
становище за основателност на
направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената
финансова санкция .
Засегнатото лице – П.И.И., не е
бил намерен за да бъде призован, като от извършеното с оглед кратките
процесуални срокове призоваване по постоянния и настоящ адрес ***, извършено
по реда на чл.178 ал.8 от НПК,
субсидиарно приложим на основание чл.32 ал.4 от Закона е било установено, че същия е извън страната.
На адреса по Удостоверението – в гр.Омуртаг, ул.“П.Волов“ № 4 е установено, че
такъв номер липсва на улицата, а по данни от
живущите в съседни номера 1
и 3, лице с данните на И. не е
познато. При така изложеното и съобразно изискването
на чл. 16 ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС е била допусната
правна помощ на засегнатото лице, като
му е бил назначен служебен защитник, а
именно – адвокат В.Нейчев от ТАК, който
взема становище за основателност на постъпилото искане за признаване на
издаденото Решение .
Съдът като се запозна с доказателствата
по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда
на чл.30 и сл от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС
)Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета , издадено въз
основа на Решение на несъдебен орган –
„Отдел за трансгранично прилагане“ на Централно инкасаторско бюро
към Нидерландското министерство
на правосъдието - „Ваучерни транзакции“ гр. Рисуик / Rijswijk, Кралство
Нидерландия, влязло в
сила на 02.07.2018г е било постановено по повод констатирано административно нарушение, което съгласно
фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство : по чл.185 от ЗДвП , предвиждащ санкция на водач, „За
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв“,
във връзка с допуснато
нарушение на изискването по чл.138 ал.1
от ЗДвП, а именно : „На
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които
отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови актове“. С
оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал.2
от чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния
случай, макар и налична, двойната наказуемост не е и изискуема като условие
за признаване.
Удостоверението е
законосъобразно от формална
страна, като видно е, че
същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава, съгласно чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
– „Отдел за трансгранично прилагане“ на Централно инкасаторско бюро
към Нидерландското министерство
на правосъдието - „Ваучерни транзакции“ гр. Рисуик / Rijswijk, Кралство
Нидерландия. Придружено е
с изискуемия превод на български език и
същото е издадено по образец, съгласно чл.4 ал.1 от Закона . Удостоверението е постъпило по пощата, съставляващ
един от начините, предвиден в
условията за надлежна кореспонденция по
чл.9 ал.3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество,
доколкото при извършената проверка съдът
не установи основания за прилагане на
факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да
откаже признаване и изпълнение на Решението .
1.Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено
по делото/л.14-15/, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената финансова
санкция, реф номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в
преведеното Удостоверение.
2.Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в
изпълняващата държава не е постановено
решение срещу същото лице за същото
деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в
държава , различна от решаващата или изпълняващата държава / б.”з” т 1
б.”б” от Удостоверението/ , не е
налице условието за отказ по чл. 35 т
2 от Закона.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин,
спрямо когото е издадено Удостоверението : Видно от установените пълни данни за
самоличността на И., същият е пълнолетен
- роден е през 1990г и съгласно
българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед
социалния и обществения му статус, не е лице по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия , правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са
налице и основанията за отказ от
признаване и изпълнение , предвидени в чл. 35
т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС
4.Не са налице и основания
за отказ, изведени от материално
правните предпоставки за действие на
постановеното Решение и наложената със
същото финансова санкция за административно
нарушение . Видно от констатираното
време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението – изпълнението
на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл.285 ал.1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български
съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено
изцяло или отчасти на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което
да е било извършено и з в ъ
н територията на издаващата държава и
българското законодателство да не позволява
предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице
основанията за отказ от признаване и
изпълнение , предвидени и в чл. 35 т. 3
и т 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и
в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 140 евро,
което е над предвидената в чл.35 т. 6
минимална санкция от 70 евро, поради
което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35 т 6 от Закона.
6.Не е налице на следващо място и основанието, изведено от
неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на
защита на наказаното лице, обобщени в
условията по чл. 35 т.9, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з”
т. 2 б.”б” от представеното Удостоверение,е видно, че производството е било писмено и в съответствие
със законодателството на издаващата държава - Кралство Нидерландия, засегнатото лице е било
уведомено лично /или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото си да
обжалва решението, както и сроковете за обжалване Съгласно б.”ж” от
Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на
засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да
отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл, гаранциите,
предвидени с разпоредбите на чл. 35 т.10 и т.11
са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени
в тези разпоредби.
При извършената справка за фиксинга на БНБ, за курса на българската
валута към паричната единица - евро,се установи , че съгласно
Решение №233/1998г на БНБ постоянното
съотношение между двете парични единици е – 1 евро
се равнява на 1955,83 лева . С прилагането и на Закона за деноминацията на лева обн. в
ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. официалния фиксиран курс
на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото следва,че равностойността на 140 евро по официалния фиксиран курс на БНБ
към датата на постановяване на Решението
/съгласно чл. 16 ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС / - 21.05.2018г
е 273.82лв
По изложените съображения,
съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане
на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното
Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение
на компетентния за това орган, който в Република България, съгл.чл.6
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС , е Националната агенция
за приходите .
Ето защо и на основание чл.6 ал.1 и чл. 31 ал.1
от ЗПИИРКОРНФС , съдът :
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА Решение, издадено по преписка с реф.№ *********,
постановено на 21.05.2018г от несъдебен
орган – „Отдел за трансгранично прилагане“ на Централно инкасаторско бюро към Нидерландското министерство на
правосъдието -
„Ваучерни транзакции“ гр. Рисуик / Rijswijk, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 02.07.2018г, по отношение на българския гражданин П.И.И., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, с което на същия е била наложена финансова санкция в
размер на 140 евро, с равностойност 273.82лв, за наказуемо деяние по
националния закон на решаващата държава -
нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия .
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за
изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението
Националната агенция за приходите незабавно
да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите - т.е. за приключване
на изпълнението, с оглед изпълнение
задължението на съда по чл.
38 ал.1 т 4 от Закона, за уведомяване компетентния орган на издаващата държава .
Да се уведоми незабавно
компетентния орган на издаващата държава Bonnen§Transacties Transactiemod,
Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk, Nederland – за признаване
на Решението за налагане на
финансови санкции и че същото е
своевременно изпратено за изпълнение на
компетентния орган - НАП. Уведомлението да бъде преведено на един от
официалните езици на Кралство Нидерландия/ посочени за контакт в б.“й“ от Удостоверението , като разноските съгласно чл.13 от Закона са за сметка на изпълняващата
държава - Република България .
Копие от Уведомлението да се
изпрати незабавно на Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно
от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на
решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.