Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ С.
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от мл. съдия С. в.гр.д. № 9544/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 02.03.2020 г. на Н.В., подадена лично, срещу Решение № 15436
от 17.01.2020 г. по гр.д. № 18091/2019 г. на СРС в частта, с която е признато
за установено по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, че Н.В. дължи
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 04.12.2018 г. по ч.гр.д. №
74131/18г. по описа на СРС, 141 – ви състав, както следва: на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 4263,88 лева представляваща цена за
доставена топлинна енергия за абонатен № 009589 за периода от м.11.2015 г. до
30.04.2018 г., сумата 67,70 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за период от м.11.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2018 г. до погасяването на вземанията.
Твърди,
че ищецът не е представил издадените от него помесечни данъчни фактури,
включително изравнителни фактури относно процесния период във връзка с
оспорването на ответника относно количеството на доставена топлинна енергия
(ТЕ) в топлоснабдения имот и съответно неуваженото му от районния съд искане за
тяхното представяне по реда на чл. 190 ГПК. Оспорва техническата годност на
общия топломер при липса на свидетелство за неговата периодична метрологична
проверка, както и на протоколите за демонтаж и обратен монтаж на топломера,
които изискал също по реда на чл. 190 ГПК. Липсват и доказателства, че соченият
от вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ) топломер е еднакъв с
монтирания в абонатната станция на процесната сграда-етажна собственост, както
и доказателства относно неговата индивидуализация относно тип, марка и фабричен
номер. Напротив, вещото лице в устното изложение пред СРС заявило, че в горното
свидетелство за метрологична проверка липсва информация за административния
адрес на топломера, както и че не е посетил абонатната станция, за да се увери,
че става въпрос за същия топломер, а му били представени документи за топломера
от ищеца, само въз основа на които изготвил заключението на СТЕ. Ищецът не
представил доказателства за публикуване на цената на ТЕ в средствата за масово
осведомяване и в интернет страницата си в нарушение на задълженията му съгласно
нормативна уредба, на която ответникът се позовава. За процесния период м.
07.2016 г. – м. 05.2018 г. ищецът не представил доказателства за публикуване и
на издадените от него кредитни известия на интернет страницата на дружеството
си. Ответникът оспорил заключението на СТЕ с твърдения, че в абонатната станция
е монтиран топломер с друг номер и марка, различен от посочения в заключението
на СТЕ. Изразява несъгласие с приетото от СРС, че при оспорване на горното
заключение е следвало да поиска ново такова, след като в процесуална тежест на
ищеца е да докаже всички свои твърдения, конкретно твърденията, че е доставяна
ТЕ при наличието на преминал периодична метрологична проверка топломер, който е
монтиран в абонатната станция и е еднакъв с топломера, въз основа на чиито
показания вещото лице по СТЕ е изградило своето заключение. Вкратце, ищецът оспорва
по основание и размер доставката на ТЕ в неговия имот, тоест количеството на доставена
ТЕ и съответно дължимите месечни суми за нея. Иска отмяна на акта в обжалваната
част.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК
от заявителя и ищец по делото. Постъпило е възражение в срок от длъжника и
ответник срещу издадената заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които са
предявени исковете.
Предявени
са искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Настоящото
производство има за предмет само исковете за главница за топлинна енергия и за
дялово разпределение, както е изрично посочено в жалбата на ответника.
С
обжалваното решение е прието, че с неоспорения и приет за окончателен доклад по
делото е отделен за безспорен фактът, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, което се установява и от приложените
писмени доказателства. Поради това ответникът е страна по облигационно
правоотношение с ищеца по доставка на ТЕ в процесния имот, в който е доставена
ТЕ в обем, съответстващ на претендираната цена съгласно заключението на СТЕ,
чиито изводи са подробно разгледани от районния съд. Липсват доказателства,
представени от ответника, че е инициирал рекламационно производство в срока по
чл. 29, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от 2014 г., нито че е
поискал рекламация за отчет на показанията на уредите и разпределението на ТЕ
по реда на чл. 70, ал. 6 от Наредба от 2007 г. за топлоснабдяването. Ответникът
е оспорил заключението на СТЕ, но не е поискал назначаване на друга СТЕ, нито е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че в абонатната станция
(АС) е монтиран общ топломер, различен от посочения в заключението на СТЕ. Съдът
е кредитирал същото заключение като вярно с оглед изготвянето му въз основа на
изравнителни сметки, главен отчет, подписна от клиента на ТЕ, протоколи и
свидетелства за метрологична проверка на общия топломер, ежемесечни отчети и
акт за разпределение на кубатура. Поради това е доказано правилното измерване
на съответно количество ТЕ, чийто размер съгласно кредитираното от районния съд
заключение на СТЕ е 4 702,14 лв., която дължима сума се определя не според
стойностите на прогнозния дял съгласно издадените от ищеца фактури, а според
стойностите по изравнителните сметки, обективирани в общите фактури, издадени от
ищеца за всеки годишен отчетен период. При това положение съдът е счел за
основателно възражението на ответника за погасителна давност на претендираните
суми за ТЕ и за ДР за периода м. 05-10.2015 г. при съобразяване на общото
правило на чл. 114, ал. 2 ЗЗД с оглед чл. 32 и чл. 33 от действащите за
съответна част от процесния период Общи условия в сила от 12.03.2014 г.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че е собственик на топлоснабдявания имот за исковия
период. Следователно съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се
явява заварен потребител на енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия
/чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на
административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал ТЕ е без значение
– достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се
счита за потребител. При това те остават такива, дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съдържанието на този договор е уредено в
представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците,
дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Обстоятелството дали и кога е открита партида при ищцовото дружество е
ирелевантно, доколкото същата има само счетоводно значение и не може да
дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г./. Следователно, установено е
принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между
страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците дължат
заплащане на стойността на ползваната услуга.
Според
нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Основният
спорен въпрос на етапа на въззивното производство е този за количеството
доставена топлинна енергия в топлофицираната сграда – етажна собственост.
Ответникът е релевирал изрично възражение досежно техническата изправност на
общия топломер, монтиран в абонатната станция. Установяването на
обстоятелството, че доставената топлинна енергия в сградата е отчитана с
технически изправно средство за търговско измерване /общ топломер, монтиран в абонатната
станция/ е възложено в доказателствена тежест на ищеца, доколкото ответникът
дължи заплащане на реално потребеното количество топлинна енергия.
Определянето
на размера на задължението за плащане на цената на потребената топлинна енергия
на всеки потребител от сградата – етажна собственост, начинът на разпределяне
на топлинната енергия, респективно формирането на месечното задължение, е
регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост.
За да бъде признато твърдяното вземане за
главница, ищецът дължи да докаже конкретното доставено количество топлинна
енергия, измерено в абонатната станция, както и че претендираната цена
съответства на нормативно установения механизъм за разпределение между
потребителите в сграда в режим на етажна собственост – приспадащият му се дял
от общото количество топлинна енергия, както и съответствие между определената
цена и нормативно установения лимит. Това произтича от съдържанието на договора
за продажба на топлинна енергия. Доколкото в полза на ищцовото дружество е
признато правото на собственост върху средството за търговско измерване – общия
топломер, се налага извод, че задължение на ищеца е да го поддържа в
изправност, включително и чрез периодични проверки да удостоверява
измервателната му годност.
Съгласно чл. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/
за осигуряване точност и достоверност на техническите средства, използвани за
нуждите на търговски плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален
и последващ. Според нормата на чл. 44, т. 1 ЗИ се забранява използването на
средства за търговско измерване, чиято годност не е установена и надлежно
удостоверена. Законът не установява предположение в полза на топлоснабдителното
дружество в тази насока, поради което ищецът е длъжен да докаже годността на
измервателното средство при наличие на изрично оспорване на това обстоятелство
от насрещната страна. Безспорно установяването на техническата годност на
монтирания в абонатната станция общ топломер е относимо към определянето на
съответния припадащ се дял за всеки отделен имот в сградата в режим на етажна
собственост, доколкото съгласно нормата на чл. 144 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите
единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно ал. 3 от същата норма, топлинната енергия
за една дялова единица се определя като топлинната енергия за отопление на
сградата, намалена с количеството топлинна енергия, определена по чл. 143, ал.
1 и ал. 2, т.1, се раздели на сбора от дяловите единици за всички отоплителни
тела в сградата.
В
отговора на исковата молба е оспорена техническата годност на общия топломер,
монтиран в абонатната станция на процесната сграда при липса на свидетелства за
метрологична проверка на общия топломер и протоколите за демонтаж и обратен
монтаж на топломера по време на извършване на периодичните метрологични
проверки, представянето на които документи ответникът е изискал по реда на чл.
190, ал. 1 ГПК.
С
определението по чл. 140 ГПС СРС е оставил без уважение доказателственото
искане на ответника, което е обхващало и други документи, с мотива, че третото
лице-помагач ще бъде задължено да представи една част от исканите документи, а
друга част от документите са неотносими към спора.
В
заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че на вещото лице
във връзка с изготвянето на експертизата са представени свидетелства за
проверка на средства за измерване от 29.05.2013 г., от 15.07.2015 г. и от
27.07.2017 г. В устното изложение при приемането на заключението в съдебно
заседание на 17.12.2019 г. вещото лице е заявило относно свидетелството за
метрологична проверка от 2013 г., че не са му представени от представители на
ищеца протоколи за демонтаж и обратен монтаж на общия топломер, монтиран в
абонатната станция, в които протоколи е посочен административният адрес на
проверявания общ топломер. В същото изложение във връзка с останалите две
свидетелства за метрологична проверка от 2015 г. и 2017 г. вещото лице е
отбелязало, че видно от номера на топломера в горните свидетелства се касае за
един и същи топломер, тоест топломерът бил монтиран непосредствено след
извършената проверка.
Неправилно
е приетото от районния съд, че ответникът следвало да поиска назначаването на
повторна експертиза, след като оспорил първоначалната експертиза. По делото
действително не е доказано, че общият топломер, монтиран в абонатната станция,
е еднакъв с топломера, посочен в оспореното от ответника заключение на СТЕ, за
който се твърди, че е измерил правилно ТЕ, доставена в имота на ответника.
Липсват доказателства, от които да се
изведе, че свидетелствата за метрологична проверка касаят именно топломера в
процесната сграда, в която се намира жилището на ответника. Самото вещо лице
изрично потвърждава, че нему не са представени протоколи за демонтаж и обратен
монтаж, в които е посочен административният адрес на топломера. Поради това
заключението на СТЕ не следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно изготвено,
тъй като не отразява с категоричност, че е изготвено във връзка с данни именно
от топломера от абонатната станция в процесната сграда-етажна собственост. При
това положение по делото не са представени други доказателствени средства, от
които да се направи категоричен извод, че претендираните стойности за ТЕ,
възлизащи на съответни суми, са правилно измерени от общия процесен топломер.
Ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства за установяване на техническата
изправност на средството за търговско измерване, на чиито показания се основава
претенцията за целия исков период. Предвид обстоятелството, че задължението за
плащане на цената на топлинната енергия се поражда при установено реално
доставяне на такава в абонатната станция, невъзможността за еднозначен извод,
че регистрираното количество е надлежно отчетено от техническото средство за
измерване, правилото на чл. 162 от ГПК
е неприложимо.
По
изложените съображения се налага извод, че предявените претенции за главници за
ТЕ и за ДР са неоснователни и следва да се отхвърлят. В този смисъл съдът не
споделя изводите на районния съд относно дължимостта на главницата за ТЕ и ДР,
поради което въззивната жалба е основателна и следва да се уважи, а решението в
обжалваната част да бъде отменено.
По
разноските
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника претендирани от него разноски в размер на 86,63
лв., сторени за заплащане на държавна такса за въззивната жалба.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 15436 от 17.01.2020 г.
по гр.д. № 18091/2019 г. на СРС В ЧАСТТА,
с която е признато за установено по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК на „Т.С.“
ЕАД, че Н.В. дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от
04.12.2018 г. по ч.гр.д. № 74131/18г. по описа на СРС, 141 – ви състав, както
следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 4263,88
лева представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен № 009589 за
периода от м. 11.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата 67,70 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за период от м.11.2015 г. до 30.04.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018г. до погасяването на
вземанията, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****срещу Н.С.В., ЕГН: ********** за признаване на
установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение от 04.12.2018 г. по ч.гр.д. № 74131/18г. по описа на СРС, 141 – ви
състав, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ –
сумата 4263,88 лева представляваща цена за доставена топлинна енергия за
абонатен № 009589 за периода от м. 11.2015 г. до 30.04.2018 г., както и сумата
67,70 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за период от
м.11.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
22.11.2018г. до погасяването на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *****да заплати на Н.С.В., ЕГН: **********, адрес: ***6, сумата от
86,63 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД - трето лице-помагач на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.