№ 3338
гр. С., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря И. Ст. В.
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100514776 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 265036 от 19.08.2024г. по регистъра на
СРС, подадена от малолетните ищци М. В. М., С. В. М. и Й. В. М., действащи чрез
своята майка и законен представител И. С. С., срещу съдебно решение №
15597/14.08.2024г., поправено с решение № 18938/21.10.2024г., постановени по гр.
дело № 18186/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 181 състав. Съдебното
решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете за увеличение на
месечните издръжки за децата М. В. М., С. В. М. и Й. В. М. за разликата от 250 лева
до 350 лева – за всяко дете.
В жалбата се твърди неправилност на решението поради необоснованост. Не са
направени нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. Р. М., чрез
упълномощения представител, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва,
като неоснователна. С отговора не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание страните, чрез представителите си по
пълномощие поддържат жалбата, респ. отговора на жалбата.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за
нововъзникнали след подаването на отговора на жалбата обстоятелства, които са от
1
значение за делото – актуалните доходи на всеки от родителите на въззивниците.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е
задължен по силата на влязло в сила Решение постановено по гр.д. № 10350/2022 г. по
описа на СРС, 84–ти състав, да им заплаща месечна издръжка в размер на по 215,00
лева месечно за всеки от тях. Твърдят се увеличени нужди на тримата ищци с оглед на
изминалия период и израстването им и по конкретно това, че М. е ученичка, а С. и
предстои започване на първи клас и увеличени нужди за консумативи, дрехи, храна и
извънучебни занятия. Заявяват, че определената издръжка е под официално приетия
минимум. Претендират увеличаване на месечната издръжка на всеки от ищците от по
215,00 лева месечно на по 350,00 лева месечно.
С решение № 15597 от 14.08.2024г., постановено по гр. дело № 18186/2024г., на
СРС, 181 състав, съдът на основание на основание чл. 143, ал. 2 от СК е осъдил В. Р.
М. да заплаща на М. В. М., С. В. М. и Й. В. М., действащи чрез своята майка и законен
представител И. С. С., месечна издръжка в размер на по 250,00 лева за всяко едно дете,
считано от 01.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла месечна
вноска до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване, като е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер от
350 лева, като неоснователни.
С решението си съдът е осъдил В. Р. М. да заплати на ищците сумата от 428,57
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска. Допуснал е на основание чл. 242, ал. 1, предложение първо от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо в
обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в
повече от поисканото.
Неправилната правна квалификация на иска, обективирана в диспозитива на
обжалваното решение, е резултат от неправилно приложение на материалния закон,
поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за
разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на
предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото
обезсилване (виж в този смисъл Решение № 65/27.04.2016 г. по гр.д. №3693/2015 г. на
ВКС, III ГО, Решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1585 от 2013 г. на ВКС, IV г.о.,
2
Решение № 289/14.01.2014 г. по гр.д. № 1698/2013 г. на ВКС, III ГО, Решение № 146 от
19.07.2013 г. по гр.д.№ 1725/2013 г. на ВКС, II г.о. и др.).
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото. Наведените доводи за
неправилност на решението са частично основателни, след съвкупната преценени на
събраните и във въззивното производство нови доказателства.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на
чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите
на родителя. Това са двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази
при произнасянето си по спора.
Получаването на издръжката е безусловно, тъй като не е обусловено от
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие
дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от
издръжка при подрастващите се предполага.
Нормата на чл. 150 от СК постановява, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Съобразявайки Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленум на ВС,
приложимо и към действащия СК (Обн. в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
01.10.2009 г.) и задължително за съдилищата (арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ), където в т.
IV е прието, че „Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за
даване на издръжка и показател за размера , следва да се приеме, че възможността
за предоставяне на издръжка е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от
доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице.“ Следва, че исковата
претенция може да бъде уважена ако бъдат установени не само нуждите на всяко от
децата, които съдът приема за доказани по делото.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените
(увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Това са двете кумулативни изисквания при наличие на които съдът следва да
формира изводите си по основателността на искането за размера на месечната
издръжка. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава
на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя,
който дължи издръжката му.
Не е спорно по делото, а и от приетите от първата инстанция копия от
оригинали на три броя удостоверения за раждане се установява, че И. С. С. и В. Р. М.
са родители на малолетните деца М. В. М., С. В. М. и Й. В. М., родени съответно на
**** година, на ****г. и на ****г. Към момента на приключване на съдебното дирене
пред въззивната инстанция децата М. В. М., С. В. М. и Й. В. М. са навършили
съответно девет години и четири месеца, седем години и шест месеца и пет години и
седем месеца. Безспорни са обичайните нужди за възрастта на всяко от децата,
3
свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, медицински грижи, транспорт, учебни
пособия и културни потребности.
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
въззиваемата страна да заплаща месечна издръжка за всяко от децата от по 350 лева.
Съдът съобрази, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка
зависи от възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на
чл.143, ал.2 от СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените
си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете, в
противен случай нуждаещият се може да я търси от лица от друг ред, посочен в
закона.
Във въззивното производство са приети нови неоспорени доказателства от
които се установи, че В. Р. М. в периода от 01.10.2024г. до 30.04.2025г. е получил
брутен доход в общ размер от 6 620.22 лева – видно от удостоверение № 32 от
09.05.2025., издадено от „Органик Бранд“ ЕООД. В декларация от 12.05.2025г.
въззиваемият М. е декларирал, че получава само трудово възнаграждение в размер от
1077 лв., не притежава МПС и недвижими имоти.
Видно от удостоверение с изх. № 2025-04 от 09.05.2025г., издадено от „Кафе
Компания“ ЕООД, И. С. С. е получила в периода от м. 05.2024г. до м. 04.2025г. вкл. от
трудово правоотношение общ брутен доход в размер от 30 918.18 лева и обезщетения
за временна нетрудоспособност от 646.14 лв.
Законните критерии и събраните доказателства в хода на производството, дават
основание на въззивния съд да приеме, че за месечната издръжка на децата М. В. М.,
С. В. М. и Й. В. М. ще са необходими съответно от около 700 лв., 600 лв. и 500 лв. – с
оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито всяко от
децата би имало, ако родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата разполага с материални възможности да
заплаща част от претендираната пред въззивния съд месечна издръжка за всяко от
децата в размер от по 270 лева, тъй като по делото не е установено бащата да страда от
заболяване, което да намалява трудоспособността му, нито да има алиментни
задължения и към други още ненавършили пълнолетие лица (в същия смисъл и реш.
№ 154 от 16.07.2013г. по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.). Установи се, че
бащата макар и да осъществява трудова дейност, реализира ежемесечни доходи, които
са в размер на минималната работна заплата за страната (съгласно приетото
Постановление № 359 на МС от 23.10.2024 г.). Следва, че доходът на въззиваемия към
момента на приключване на производството пред въззивната инстанция не му
позволява да заплаща за всяко от децата си месечна издръжка от по 350 лева. Съдът
съобрази също и направеното признание на неизгоден за В. Р. М. факт, който съдът
приема за доказан, че въззиваемият заплаща за всяко от децата по 270 лева месечна
издръжка.
Съдът отчита и бързо настъпващите инфлационни процеси в страната от
началото на 2022г. Т.е. настъпили са и обективни обстоятелства, с които размерът на
издръжката следва да бъде съобразен, с оглед преценка най-добрия интерес на трите
деца.
При определяне на посочения размер на дължимата от бащата издръжка за
децата съдът отчита и установения месечен доход на майката, за който страните не
спорят, както и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за децата М.
В. М., С. В. М. и Й. В. М., което поражда необходимостта неотглеждащият родител да
заплаща по – голяма част от издръжката на децата, но само ако е съобразена с
установените реални възможности. Разликата над посочения размер от по 270 лв.
4
издръжката за децата, следва да се поеме от тяхната майка И. С. С..
Следва, че въззиваемият разполага с материални възможности да заплаща част
от претендираната от ищците месечна издръжка до размера от 270 лв., която се дължи,
считано от датата на исковата молба - 01.04.2024г., ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска, до окончателното плащане. Въз основа на изложените
съображения съдът приема, че участието на въззиваемия в издръжката на децата,
присъдена с решението по гр.д. № 10350/2022 г. по описа на СРС, 84 – ти състав, от
215 лева месечно, следва да се увеличи до размера от 270 лева, за всяко от трите деца.
Издръжка в по-висок размер не следва да бъде присъждана, доколкото по делото не се
установи месечен доход, обосноваващ наличие на материални възможности за
плащане на месечна издръжка в пълния претендиран размер от по 350 лева.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната с първата инстанция,
първоинстанционното решение, следва да се отмени, като вместо него се увеличи
месечната издръжка за ищците до размера от по 270 лева за всяко от тях, като за
разликата до пълния предявен размер от по 350 лева обжалваният съдебен акт следва
да се потвърди, като правилен и законосъобразен.
По разноските във въззивното производство съдът приема следното:
Въззиваемият своевременно претендира разноски за въззивното производство
и съдът дължи произнасяне.
Пред въззивния съд В. Р. М. е направил разноски в размер на 500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 12.09.2024 г., служещ като разписка за
получаване на сумата в брой (лист 16 от делото). Упълномощеният представител на
въззивниците своевременно е направила възражение за намаляване на адвокатското
възнаграждение на другата страна на основание чл. 78, ал.5 от ГПК.
Производството пред въззивната инстанция не се отличава от типичната за
този тип въззивни дела фактическа и правна сложност. Проведено е едно открито
съдебно заседание в което са събрани само нови писмени доказателства и са
проведени устните състезания. Съдът определя адвокатското възнаграждение за
адвоката на възиваемия в размер от 300 лв.
Съобразно с отхвърлената част от исковете, съдът осъжда М. В. М., С. В. М. и
Й. В. М., действащи чрез своята майка и законен представител И. С. С. да заплатят на
В. Р. М. сумата от 177.78 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция.
Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка В. Р. М. дължи
държавна такса в размер от 237.60 лева по сметка на СГС, за която сума съдът го
осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въззивниците не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 15597 от 14.08.2024г., поправено с
5
решение № 18938 от 21.10.2024г., постановени по гр. дело № 18186/2024 г. по
описа на Софийския районен съд, 181 състав, в частта, с която на основание
чл. 143, ал. 2 от СК е осъден В. Р. М., ЕГН **********, да заплаща на М. В.
М., ЕГН **********, С. В. М., ЕГН ********** и Й. В. М., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител И. С. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на по 250,00 лева за всяко едно дете,
считано от 01.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла
месечна вноска до настъпване на законна причина, обуславяща нейното
изменение или прекратяване и е отхвърлен иска за разликата над уважения
размер от 250,00 лева до пълния предявен такъв от 350,00 лева за малолетните
М. В. М., ЕГН **********, С. В. М., ЕГН ********** и Й. В. М., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител И. С. С.,
ЕГН **********, като неоснователен, както и в частта, с която В. Р. М., ЕГН
**********, е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 540,00 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размерите на месечните издръжки определени с решение №
8138 от 19.05.2023 г. по гр. дело № 10350/2022 г. по описа на СРС, 84 състав в
полза на М. В. М., ЕГН **********, С. В. М., ЕГН ********** и Й. В. М.,
ЕГН **********, като на основание чл. 150 от СК ги УВЕЛИЧАВА и
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, да заплаща на дъщеря си М. В.
М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И.
С. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 270 (двеста и
седемдесет) лева, считано от 01.04.2024 г. до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата до пълния
размер от 350 лева, като неоснователен;
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, да заплаща на дъщеря си С. В. М.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. С.
С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 270 (двеста и седемдесет)
лева, считано от 01.04.2024 г. до настъпване на законна причина, обуславяща
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата до пълния размер от 350
лева, като неоснователен;
6
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, да заплаща на сина си Й. В. М.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител И. С. С.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 270 (двеста и седемдесет)
лева, считано от 01.04.2024 г. до настъпване на законна причина, обуславяща
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля иска за разликата до пълния размер от 350
лева, като неоснователен;
В останалата част съдебно решение № 15597 от 14.08.2024г., поправено
с решение № 18938 от 21.10.2024г., постановени по гр. дело № 18186/2024 г.
по описа на Софийския районен съд, 181 състав, е влязло в сила, като
необжалвано.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд, с адрес: гр. С., бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, сумата от 237.60 (двеста тридесет и седем лева и шестдесет стотинки)
лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 14776/2024 г. по описа на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, С. В. М., ЕГН ********** и Й.
В. М., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител
И. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на В.
Р. М., ЕГН **********, сумата от 177.78 (сто седемдесет и седем лева
седемдесет и осем стотинки) лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по въззивно гр. дело № 14776/2024 година
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7