№ 654
гр. Плевен, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20224400500291 по описа за 2022
година
Частно въззивно гражданско производство по реда на чл.274 сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание частна жалба, подадена от адвокат
Т.С. Я.С. от САК – пълномощник на Ж. Г. К. с постоянен адрес в с.***, Област-Ловеч –
ищца в производството по гр.д.№74282019г. по описа на Районен съд-Ловеч, Гражданско
отделение, срещу постановеното по делото Определение №*********.02.2022г., с което
частната жалбоподателка е осъдена да заплати по сметка на РС-Ловеч държавна такса от
821.60лв.
В частната жалба се твърди, че цялото определение е неправилно като
постановено в нарушение на раз поредбата на чл.78,ал.6 от ГПК, тъй като в случая делото не
е решено в полза на лице, освободено от внасяне на държавна такса. В случая
правоприемникът на първоначалната ищца не е бил освободен от внасяне на държавна
такса, поради което е следвало да бъде осъден да заплати дължимата д.т. върху предявените
искове на основание чл.77 от ГПК.
На самостоятелно основание, отделно от изложеното се твърди, че
неправилно частната жалбоподателка е осъдена да заплати д.т. от 143.60лв., тъй като
неправилно са определени цените на два от исковете – иск за прогласяване нищожност на
пълномощно и иск за връщане на дадено без основание. Цените на двата иска следва да се
определи съобразно чл.71,ал.2 от ГПК и чл.69,ал.1,т.3 от ГПК, от което следва,че
държавната такса е върху ¼ от цената на иска и в случая е в минималния размер от 50лв.
На следващо място се прави искане да се отмени обжалваното
определение с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция.
1
Претендират се разноски в размер на 15лв.- държавна такса съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК.
Препис от частната жалба е връчен на адвокат Ст.Г. от АК-Ловеч-
пълномощник на ответниците. Писмен отговор не е постъпил.
Въззивният съд, като прецени данните по делото, приема, че
частната жалба е ДОПУСТИМА и частично ОСНОВАТЕЛНА.
От данните по делото се установява следното:
По възз.гд.№139/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд,
Гражданско отделение, въззивният съд е сезиран с два броя въззивни жалби, против
съдебно Решение №260026/09.09.2020г. на Ловешки районен съд, ІХ-ти състав,
постановено по гр.д.№742/2019г. по описа на същия,подадени съответно от адвокат П.К. от
АК-Ловеч –процесуален представител на нотариус М.Д., с район на действие ЛРС, Рег.
№*** на Нотариалната камара – трето лице – помагач на страната на ответника в
първоинстанционното производство и от адвокат Т.С. Я.С. от САК – процесуален
представител на Ж.Г. К., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.****** – ответник в
първоинстанционното производство,както и с частна въззивна жалба, подадена от адв.Т.С.
Я.С. от САК – процесуален представител на Ж. Г. К., ЕГН-**********, против Определение
№260337/27.11.2020г.постановено по същото дело по реда на чл.248 от ГПК.
Въззивното производство е приключило с постановяване на въззивно
Решение №36/11.02.2022г., постановено по възз.гр.д.№139/2021г., с което Плевенският
окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав ( настоящият съдия-докладчик)
се е произнесъл по двете въззивни жалби и частната въззивна жалба.
При разглеждане на делото, въззивният съд е констатира, че в първата
инстанция не е събрана държавна такса по водене на делото, а именно: Първоначалната
ищца Й.И.А. е била освободена от предварително внасяне на такси и разноски на основание
чл.83,ал.2 от ГПК.При това положение, съгласно чл.78,ал.6 от ГПК, когато делото е решено
в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е задължено да заплати всички дължащи се такси и разноски, като
съответните суми се присъждат в полза на съда. Първоинстанционният съд обаче е
пропуснал да присъди на основание чл.78,ал.6 от ГПК държавна такса върху уважената част
от исковата претенция, в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд-
Ловеч. Затова с Определение №211/15.02.2022г. е изпратил първоинстанцонното гр.д.
№742/2019г. на РС-Ловеч, ІХ-ти състав за присъждане на държавна такса на основание
чл.78,ал.6 от ГПК с указание след изтичане на срока за обжалване, респ. след подаване на
частна жалба срещу определението, делото да се върне на Окръжен съд-Плевен, като
въвзивна инстанция, по възз.гр.д.№139/2021г. по описа на същия съд, Гражданско
отделение.
Същият състав на Ловешкия районен съд е постановил обжалваното
Определение №*********.02.2022г., с което на основание чл.78,ал.6 от ГПК е осъдил
2
ответницата Ж. Г. К. ( понастоящем частна жалбоподателка) да заплати по сметка на РС-
Ловеч държавна такса от върху уважените искове с гр.д.№260026/09.09.2020г. па гр.д.
№742/2019г. в размер на 821.60лв.
В мотивите на определението, съдът е определил следния размер на
държавните такси върху уважените искове: По иска за парично вземане с цена 13200.00лв.
(връщане на сума, дадена при начална липса на основание)- 528.00лв.; по иска за
прогласяване нищожност на упълномощно поради липса на форма- 121.80лв.; По иск за
връщане на получено без основание – 121.80лв. По иск за прогласяване на нищожност на
договор за дарение поради липса на основание – 50.00лв.
Въззивният съд приема, че постановеното определение е валидно,
допустимо и частично правилно.
Преди всичко първоинстанционният съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.78,ал.6 от ГПК, като с оглед изхода на делото е осъдил ответницата да
заплати държавна такса върху уважените искове, тъй като първоначалната ищца е била
освободена от предварително внасяне на такса съгласно чл.83, ал.2 от ГПК.
Неоснователно е изложеното в частната жалба твърдение, че
държавната такса е следвало да се внесе от процесуалните правоприемници на
първоначалната ищца, които не са освободени от такси и разноски. – При положение, че
производството по делото вече е приключило на две инстанции, без съдът да е събрал
дължимата държавна такса, същата следва да се заплати от ответницата по уважените
искове. Впрочем, с оглед изхода на производството, присъдената като държавна такса сума
се дължи на ответницата – било като разноски по чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца, било
като държавна такса по чл.78,ал.6 от ГПК в полза на съда.
В частната жалба не се излагат оплаквания във връзка с размера на
държавната такса от 528.00лв., определена върху иска за парично вземане в размер на
13200.00лв. и на държавната такса от 50.00лв. върху иска за прогласяване нищожност на
договора за дарение на недвижим имот. Въззивнят съд констатира, че двете такси правилно
са определени по размер.
Неправилно обаче е определена държавната такса от 121.80лв. върху
иска с правно основание чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото без основание. Предмет на
връщане е владението на недвижим имот, осъществено въз основа на договор за дарение,
прогласен за нищожен.В случая искът за връщане на даденото по нищожна сделка съгласно
чл.34 от ЗЗД, всъщност е иск за ревандикация на недвижим имот по чл.108 от ЗС. Затова
цената на иска се определя съгласно чл.69,ал.1,т.2 от ГПК в размер на ¼ от данъчната
оценка, която е 761.28лв, от което следва, че дължимата държавна такса е 50.00лв. При това
положение, в частта, в която ответницата е осъдена да заплати държавна такса от 71.80лв.,
представляваща разлика между дължимата д.т. от 50.00лв. и присъдената д.т. от 121.80лв.
върху иска с правно основание чл.34 от ЗЗД, обжалваното определение е неправилно и
следва да бъде отменено.
3
С оглед изхода на въззивното производство по възз.гр.№139/2021г. по
описа на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което частично е отменено
първоинстанционно Решение №260026/09.09.2020г., постановено по гр.д. №742/2019г. на
Ловешки районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният
против настоящата частна жалбоподателка иск за прогласяване нищожност на
пълномощно, по аргумент от разпоредбата на чл.78,ал.6 от ГПК,същата не дължи
заплащане на държавна такса. Поради това в частта, в която Жанета Г.К. е осъдена да
заплати по сметка на РС-Ловеч държавна такса от 121.80лв. върху иска за програсяване
нищожност на пълномощно, обжалваното определение следва да бъде отменено.
Пред вид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени в
частта, в която жалбоподателката Ж.К. е осъдена да заплати по сметка на ЛРС на
основание чл.78,ал.6 от ГПК държавна такса върху два от исковете общо в размер на
193.60лв. (121.80лв.+71.80лв.), представляваща разлика между дължимата държавна такса с
оглед изхода на въззивното производство от 628.00лв.-(528.00лв.+50.00лв.+50лв.) и
присъдената с определението д.т. от 821.60лв. (528.00лв.+121.80лв.+121.80лв.+50.00лв.).
В останалата част, в която настоящата жалбоподателка е осъдена да
заплати по сметка на РС-Ловеч държавна такса от 628.00лв. на основание чл.78,ал.6 от ГПК,
обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящето частно въззивно производство,
ответниците по въззивната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивната
жалбоподателка част от претендираните разноски за д.т. от 15лв., а именно – 3.54лв. - всеки
по 1.77лв.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, ІV-ти граждански въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260014/25.02.2022г.на Ловешки
районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№742/2019г. В
ЧАСТТА, с която Ж. Г. К., ЕГН-********** с постоянен адрес в с.***, Област-Ловеч е
осъдена да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по сметка на Районен съд-Ловеч
държавна такса от 193.60лв.( сто деветдесет и три лв. и 60ст.), представляваща разлика
от 628.00лв. до 821.60лв.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно определението в останалата част.
ОСЪЖДА С.Х.Д. –ЕГН-**********(син) и М.Х.П., ЕГН-**********
(дъщеря) – и двамата с адрес в ******** – ПРАВОПРИЕМНИЦИ на починалата на
30.01.2022г. насрещна страна - Х.Д.Д>, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж. Г. К., ЕГН-********** с
4
постоянен адрес в с.***, Област-Ловеч, РАЗНОСКИ за настоящето частно въззивно
производство, ОБЩО в раздмер на 3.54лв. – всеки по 1.77лв.
ОПРЕДЕЛЕНЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-
седмичен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5