№ 145045
гр. София, 17.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20231110161889 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "С.К." ООД срещу А. Б. Б.. Със
заявлението се претендира сумата от 2199,14 лева, от които
главница: 700лв.
възнаградителна лихва: 191,96 лв. - дължимата и неплатена за периода
20-03-2022 г. до 20-03-2023 г.;
договорна неустойка: 902,04 лв. - дължимата и неплатена за периода от
20-03-2022 г. до 20-03-2023 г.;
законна лихва за забава: 95,26 лв. - дължимата и неплатена за периода от
01-06-2022 г. до 01-09-2023 г.;
неустойка за забава: 174,88 лв. - дължимата и неплатена за периода от
19-07-2022 г. (начислена еднократно) до изплащане на задължението;
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането: 135 лв.
дължими и неплатени за периода от 27-04-2022 г. до 01-09-2023 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на задължението.
, Съдът намира че за част от сумите заявлението следва да бъде
отхвърлено по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи
заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи
на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
1
обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията
в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази
и представените към заявлението договор, всички негови приложения и
изменения и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за договорна неустойка
в размер на договорна неустойка: 902,04 лв. - дължимата и неплатена за
периода от 20-03-2022 г. до 20-03-2023 г.
По отношение на неустойката, дължима при непредоставяне на поне
едно от обезпеченията, посочени в Договора съдът намира, че има
обосновано съмнение за нейната неравноправност. Неустоечната клауза в
Договора предвижда задължение за длъжника за заплащане на неустойка за
непредставяне в срок на обезпечение на задълженията му по договора. Така
уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. С тази клауза кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се
престира от негова страна, респективно без да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на
обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора. Поставените
прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за
изпълнение на задължението му за връщане на главницата по договора сочат
на единствената цел, противоречаща на добрите нрави - задължението за
предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и
като последица от това неизпълнение кредиторът да получи претендираната
неустойка. Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
2
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита, поради което целта излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г.
по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта относно
претендираната неустойка за забава в размер на 174,88 лв., претендирана
еднократно. В настоящия случай със заявлението е претендирана
едновременно лихва за забава и неустойка за забава. Съдът приема, че е
дължима лихвата за забава като законна последица при допуснато неточно
изпълнение във времево отношение, докато в частта за неустойката за забава
заявлението следва да бъде отхвърлено, защото се достига до едновременно
претендиране на две санкционни последици от едно и също неизпълнение.
Следва да се държи сметка и че начисляване на неустойка за забава във
фиксиран размер и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, е
недопустимо заобикаляне на законовата забрана, уредена в чл. 33, ал. 1 и 2 от
ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и сътоветно,
ал.2 на същия член, според която когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за сумата от 135 лв. - дължими
и неплатени за периода от 27-04-2022 г. до 01-09-2023 г., представляващи
разходи за събиране на вземането.
По отношение на таксите за събиране на вземането, касаят такси и
разходи, свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, т.е.
представляват обезщетение за забавено плащане, защото са уговорени, че при
забавено плащане се дължат отнапред определени разходи за действия по
събиране на задължението. Тази отговорност представлява по същество
неустойка, а не такса за конкретна услуга, в случая "за покриване на разходи
по събиране на вземането". С предвиждане и начисляване на тези такси по
същество също се цели заобикаляне ограничението на въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на
3
забава на длъжника.
За тези вземания на заявителя, съдът не следва да издава заповед за
изпълнение, поради вероятната им неравноправност, но няма пречка
кредитора да ги претендира отделно по общия исков ред, чрез предявяване на
осъдителен иск.
Мотивиран от гореизложеното
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 319434/09.11.2023г. В ЧАСТТА, с която се
иска длъжникът да плати сумите:
902,04 лв. представляваща договорна неустойка за периода от 20-03-2022
г. до 20-03-2023;
174,88 лв. представляваща неустойка за забава, начислена еднократно;
135 лв. – разходи за събиране на вземането.
УКАЗВА на заявителя "С.К." ООД, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че
може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от
съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в
заповедното производство държавна такса, като и следва да довнесе
единствено разликата и представи доказателство за довнесена дължима
държавна такса /която е в размер на 4 процента по всеки един от кумулативно
съединените искове поотделно минус заплатената държавна такса при
подаване на заявлението/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4