МОТИВИ
към Присъда № 260026/13.11.2020г. по НОХД №1235/2020г. по описа на
Пловдивски окръжен съд.
Срещу
подс. Л.Т.Л. са повдигнати обвинения :
по чл. 195 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК за това, че на 04.02.2020 г. в гр.
Карлово, обл. Пловдив, кв.“Сушица“, отнел чужди
движими вещи, а именно: 1 бр. портфейл, мъжки, кожен, черен на цвят с 2
вътрешни прегради и трета вътрешна с цип на стойност 6,00 лева и пари - 40,00
лева, всички вещи на обща стойност 46,00 лева (четиридесет и шест лева) от
владението на Д.Г.Г., ЕГН ********** *** без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са
били под постоянен надзор;
и по
чл. 249 ал. 1 от НК за това, че на
04.02.2020 г. в гр.
Карлово, обл. Пловдив, чрез АТМ устройство № D0011509 на банка „ДСК“
използвал платежен инструмент, а именно дебитна карта на „Първа Инвестиционна
Банка“ с № *** и данни от платежен инструмент - ПИН - код за същата дебитна
карта без съгласието на титуляра Д.Г.Г., ЕГН ********** ***, вследствие на което е изтеглил
парична сума в размер на 50,00 лева (петдесет лева), като деянието не
съставлява по-тежко престъпление и е получена сумата от 50,00 (петдесет лева).
За
съвместно разглеждане в настоящото производство не е предявен
граждански иск. Пострадалият Д.Г.Г. е заявила
становище, че не желае да бъде да участва в процеса и да се конституира в
качеството на граждански ищец и/или частен обвинител.
Прокурорът
в съдебно заседание поддържа повдигнатите спрямо подс.Л.
обвинения от фактическа и правна страна,
така както са описани в обвинителния акт. Пледира за налагане на наказания
около минимума, предвиден в закона, при превес на смекчаващи обстоятелства,
които след редукцията по чл.58а от НК да бъдат намалени. Счита обаче, че за
престъплението по чл.
249, ал.1 от НК, следва да се наложи и кумулативното
наказание „Глоба“ в еднократен размер. На основание чл. 23 от НК предлага да се
определи общо най-тежко наказание измежду наложените за отделните престъпления,
изтърпяването на което да се отложи по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок
от 3 години.
Защитникът на подсъдимия- адв.Г.
не оспорва
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като счита, че описаните
деяния, с оглед самопризнанието на подсъдимия и събраните други доказателства,
са доказани. Намира обаче, че деянието по чл.195, ал.1, т.2 от НК следва да се
преквалифицира по по-леко наказуемия състав на чл.194, ал.3 от НК, предвид
ниския размер на щетите. В тази връзка се твърди и наличие на безотговорно
поведение на самия пострадал. По отношение на другото престъпление, счита, че
то следва да се определи при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, отчитайки ниския размер на вредите, както и семейното и социално
положение на подс.Л..
Подсъдимият Л.Т.Л.
се признава за виновен, признава всички факти
и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Моли съда за снизхождение
и по-леко наказание, тъй като твърди, че следва да се грижи за болен родител.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Въз
основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
нормата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Л.Т.Л. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, женен е и към инкриминираната дата
е бил безработен. Не е осъждан /реабилитиран/, видно от приложената справка за
съдимост/ на л.15 от д.п./.
На 03.02.2020г. около 19,00 ч. пострадалият Д.Г.Г. паркирал личния си автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № *** пред имота, който притежавал на ул. Д. № *** в гр. Карлово. Г. не
заключил автомобила. На предна дясна седалка свидетелят оставил портфейла си
-кожен, черен на цвят с 2 вътрешни прегради и трета вътрешна с цип. В него
имало парична сума от 40лв., както и различни документи - лична карта, СУМПС,
контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС част 2, карта за кръвногрупова принадлежност, дебитна карта от „Първа
Инвестиционна Банка“ с № *** и листче с данни от платежен инструмент - ПИН -
код за същата дебитна карта с титуляр Д.Г.Г..
Наличността в картата била около 100 лв. В портфейла имало и 1 брой карта на
„Райфайзенбанк“ на името на Д.Г. с № ***.
В периода между 01,00ч.-02,00ч. на 04.02.2020г. подс. Л.Т.Л. ***. Когато достигнал до номер 16 и видял
автомобила на св. Г.. Забелязал, че една от страничните врати била леко открехната.
Отворил я и видял портфейла на Г., който бил оставен без постоянен надзор. Л.
го взел, отдалечил се и се прибрал в дома си. Когато се събудил след около два
часа решил да провери съдържанието на отнетия от владението на св. Г. портфейл.
Взел наличната парична сума от 40лв., както и дебитна карта от „Първа Инвестиционна Банка“ с № *** с ПИН кода за нея. Излязъл от дома си
в кв. Сушица рано сутринта и отишъл пеша до гр. Карлово на ул. Република № 1,
където чрез ATM устройство № D0011509 на банка „ДСК“ използвал платежения
инструмент, а именно - дебитната карта на „Първа Инвестиционна Банка“ с № *** и
данни от платежен инструмент - ПИН - код за същата дебитна карта, без
съгласието на титуляра - св.Д.Г.Г.,
вследствие на което е изтеглил парична сума в размер на 50,00 лева. После
отишъл до друго АТМ устройство и опитал безуспешно да изтегли още пари. След
това обв. Л. се прибрал в дома си.
Междувременно около обяд на 04.02.2020г. св. Г. потърсил
портфейла си. След като не го открил се обадил на дежурния оператор на Първа
Инвестиционна Банка, откъдето му било казано, че на същата дата сутринта от
картата му е била изтеглена сумата от 50лв. На 05.02.2020г. св. Г. ***, където
съобщил за отнетия му портфейл и негово съдържание, както и че от дебитната му
карта е била изтеглена сумата от 50лв. Работа по случая започнал св. Й. А. Г.
/полицейски служител при РУ Карлово ОДМВР - Пловдив/, който установил подс. Л. като лицето, отнело портфейла на св. Г. и
изтеглило от картата му сумата от 50лв.
Самият Л. на 12.02.2020г. около
08,30ч. отново бил в гр. Карлово. Отишъл до банкомат, за да провери наличността
на дебитната карта на св. Г., но този път банкомата не я върнал. След това
подсъдимият се прибрал. По-късно същия ден в дома на Л. пристигнали полицейски служители
от РУ -Карлово. Подсъдимият предал доброволно следните вещи - 1 бр. кожен
портфейл черен на цвят, СУМПС на името на Д.Г.Г. с №
***, контролен талон на името на Д.Г.Г. с № ***,
лична карта името на Д.Г.Г. с № ***, СРМПС част 2-ра
на ремарке с per. № *** с № ***, карта за кръвногрупова принадлежност на името на Д.Г.Г. с рег.№ 57, 1 брой карта на „Райфайзенбанк“ на името на
Д.Г. с № ***, като пояснил по какъв начин се е сдобил с тях. Бил съставен
надлежен протокол. Л. ***, където дал подробни обяснения.
Впоследствие СУМПС на името на Д.Г.Г. с № ***, контролен талон на името на Д.Г.Г. с № ***, лична карта името на Д.Г.Г.
с № *** и СРМПС част II- ра на ремарке с per. № *** с № *** били върнати срещу разписка на пострадалия. Останалите вещи -
1 бр. кожен портфейл черен на цвят, карта за кръвногрупова
принадлежност на името на Д.Г.Г. с рег.№ *** и 1 брой
карта на „Райфайзенбанк“ на името на Д.Г. с № *** били предадени на домакина на
РУ Карлово ОДМВР - Пловдив.
На 04.03.2020г. Г. Р. Т., охранител в ДСК
Транс Секюрити гр. Пловдив, предал на органите на РУ
Карлово ОДМВР - Пловдив задържаната от банкомата дебитна карта на „Първа
Инвестиционна Банка“ с № *** на името на Д.Г., за което се съставил надлежен
протокол. От банка ДСК е бил изискан диск със запис от охранителната камера на ATM № D001150.
При извършения оглед на ВД ясно се
виждало лицето на подс. Л. в момента, в който
изтеглил паричната сума от картата на св. Г.. Съставил се надлежен протокол, а
също и снимков материал.
От заключението на назначената
стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на 1 бр. портфейл,
мъжки, кожен, черен на цвят с 2 вътрешни прегради и трета вътрешна с цип е 6,00
лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание от подсъдимия Л., както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Д.Г. и Й.
Г., от приетите
писмени доказателства- протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД и фотоалбум /
на л.29-30 от д.п./, разписки за връщане на вещи/ на л.16,17 от д.п./, отчет от
сметка и справка от банка „ДСК“/ на л.18 и л.24 от д.п./, справка
за съдимост/ на л.15 от д.п./, характеристична
справка/ л.46 от д.п./.
Направеното от подсъдимия Л.Т.Л. самопризнание, съдът
намира, че се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Г. и
Й. Г., които подробно описват случилото се и това, което непосредствено са
възприели от разказа на подсъдимия. Св.Г., описва мястото и вещите, които е
оставил, а в последствие и установяването на тяхната липса, както и начина за
уведомяването му за изтеглена сума от негова сметка, посредством платежен
инструмент-дебитна карта. Показанията на свидетеля Г., кореспондират с тези на
св.Г., който като оперативен работник е отработил подадената от пострадалия
жалба и чрез разговор със служители на банките, е установил хронологията на
ползване на отнетата дебитна карта, както и лицето, извършило това. Показанията
на двамата свидетели изцяло кореспондират на писмените доказателства-протоколи
за доброволно предаване на вещи и протоколи за оглед на веществени
доказателства, както и на получените справки от съответните банкови институции.
Ето защо, показанията на посочените свидетели, съдът кредитира изцяло с доверие поради липсата на
противоречия и последователността в изложението на свидетелите за случилото
се.
Обсъдените по-горе показания, съответстват и на
обясненията на самия подсъдим, депозирани в хода на досъдебното производство, в
които последният не отрича извършеното и също така последователно описва
извършените от него деяния, посочвайки времето, мястото, какви са били отнетите
вещи, установени от него. Сочи и последващите си
действия по използване на банковата карата, издадена на чуждо име, изтеглената
сума, както и опитите същата да бъде използвана повторно.
Настоящата инстанция намира, че няма основания, поради
които да не бъдат кредитирани гласните доказателствени
средства. Същите са точни, последователни, кореспондират помежду си, както и на
събраните писмени доказателства, посочени по-горе. Настоящия състав счита, че
не са налице съществени противоречия в доказателствата, които да опровергават
възприетата по-горе фактическа обстановка. Същата е установена и от
заключението на приетата експертиза, която съдът възприема с доверие като
обективно изготвена.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С гореописаното подсъдимият Л.Т.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 194 ал. 1
от НК за това,
че на 04.02.2020 г. в гр. Карлово, обл. Пловдив,
кв.“Сушица“, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. портфейл, мъжки, кожен,
черен на цвят с 2 вътрешни прегради и трета вътрешна с цип на стойност 6,00
лева и пари - 40,00 лева, всички вещи на обща стойност 46,00 лева (четиридесет
и шест лева) от владението на Д.Г.Г., ЕГН **********
*** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
откраднатите вещи не са били под постоянен надзор.
От
обективна страна е установено, че на инкриминираната дата -04.02.2020г. в
гр.Карлово, обл.Пловдив, подс.Л.
е отнел посочените по-горе движими вещи от владените на пострадалия Д.Г. и това
е станало без съгласие на последния. Според съда е доказано и присвоителното намерение на подсъдимия. Последното обстоятелство се установява
безспорно от действията и поведението на подс.Л.,
който след отнема на вещите от автомобила на Г. се е отдалечил, а по-късно,
вече в дома си е разгледал съдържанието на отнетия портфейл и въпреки наличието
на документи, указващи собственика, не е върнал вещите , а се е възползвал от
намираща се вътре сума пари-40 лева, както и от съдържанието на банковата
дебитна карта. От обективна страна е
установена също и стойността на отнетото. Несъмнено деянието е извършено по
отношение на вещи-портфейл и намиращи се вътре вещи, които не са под постоянен
надзор в хипотезата на чл.195, ал.1, т.2 от НК. Същите са оставени в автомобил,
до който пострадалият не е имал постоянен контрол и наблюдение.
Неприемливи
са възраженията на защитата, че за реализиране на деянието е „способствал“
пострадалия, който не е заключил автомобила си. Дори и така, е налице
противозаконно отнемане на чужди вещи, без значение дали същите са били заключени
или достъпът е бил безпрепятствен. Без съгласие на владелеца, подсъдимият е
посегнал и отнел чужди вещи. Не могат да
бъдат споделени и доводите за наличието на по-леко наказуемия състав по чл.194,
ал.3 от НК. Първо, защото според съда е налице квалифициращия признак по
чл.195, ал.1, т.2 от НК. И второ, защото стойността на отнетите вещи не е
единствено определящият белег за квалифициране на деянието като маловажен случай. В конкретния казус, след отнемане на
вещите, въпреки по-ниската им стойност, подс.Л. е
пристъпил към реализиране на друго престъпно деяние, с което е реализирал още
едно престъпление. Налице е проявена упоритост от негова страна при реализиране
на намисленото, поради което, настоящият състав не споделя доводите, че
деянието по чл.195, ал.1 от НК се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от други подобни деяния. Несъмнено ниската стойност на отнетите вещи
следва да бъде отчетена при определяне на наказанието, но не е основание за
преквалифициране на извършеното по по-леко наказуем състав.
С
оглед установеното по-горе , съдът намира, че с действията си подс.Л.Т.Л. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК за това, че на
04.02.2020 г. в гр.
Карлово, обл. Пловдив, чрез АТМ устройство № D0011509 на банка „ДСК“
използвал платежен инструмент, а именно дебитна карта на „Първа Инвестиционна
Банка“ с № *** и данни от платежен инструмент - ПИН - код за същата дебитна
карта без съгласието на титуляра Д.Г.Г., ЕГН ********** ***, вследствие на което е изтеглил
парична сума в размер на 50,00 лева (петдесет лева), като деянието не
съставлява по-тежко престъпление и е получена сумата от 50,00 (петдесет лева).
От обективна
страна това престъпление е против
паричната и кредитна система, като отново на инкримираната
дата 04.02.2020г. в гр.Карлово, подсъдимият Л., чрез АТМ устройство, е
използвал платежен инструмент -дебитна карта на „Първа Инвестиционна Банка“ и данни от платежен инструмент
- ПИН - код за същата дебитна карта, като е изтеглил парична сума в размер на
50 лева.
Това е сторил без съгласие на титуляра на картата
Д.Г.Г., което е несъмнено установено от показанията
на последния.
От
субективна страна подсъдимият Л. е действал при форма на вината пряк умисъл при
осъществяване и на двете престъпления, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянията. Подсъдимият е предвиждал
общественоопасните им последици и е искал настъпването им. В
потвърждение за намеренията на подсъдимия за извършване на кражбата е
обстоятелството, че веднага след отнемането на веща, се е отдалечил от мястото,
заедно с отнетия портфейл и вещите, намиращи се вътре, които е задържал, а в
последствие и се е възползвал от част от вещите-пари и дебитна карта.
Изтеглянето чрез АТМ устройство на сума от
чуждата дебитна карта и опитите за последващо
използване на тази карта от подсъдимия, ясно и недвусмислено сочи за умисъла на
подс.Л. да изтегли парични суми от банковата карта,
при липсата на съгласие за това от страна на пострадалаия.
Поради това, според настоящия състав и двете вменени на подсъдимия
престъпления, са осъществени при пряк умисъл- с предвиждани и целени
последици.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.195, ал.1, т.2 вр. чл.194 от НК,
законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода”
от една до десет години, а за престъплението по чл.249, ал.1 от НК от две до
осем, както и наказание глоба до двойния размер на получената сума . С оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК, съдът
следва да определи наказание при условията на чл.58а от НК. В конкретния
случай, съдът отчете невисока стойност на отнетите вещи –общо в размер на 96
лева и връщането на част от тях още в хода на досъдебното производство-от една
страна, а от друга- изказаното съжаление за извършеното от подсъдимия Л.,
признанието на вината и съдействието му за разкриване на обективната истина още
в досъдебното производство, чистото му съдебно минало, както и неговото тежко
социално положение, определящо се липсата на постоянни доходи. Отчитайки
горните обстоятелства, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които в своята съвкупност намаляват
обществената опасност на извършеното по начин, че и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко. Изложените обстоятелства
обуславят определяне на наказания и за двете престъпления при условията на
чл.55 от НК. В настоящия случай определянето на санкцията при условията на
чл.55 от НК се явява по-благоприятно за дееца, тъй като нормата на чл.58а, ал.1
от НК установява редукция единствено на наказанието „лишаване от свобода“, а в
случаите на чл.55 от НК е възможно кумулативната санкция глоба, предвидена за
престъплението по чл.249, ал.1 от НК, да бъде редуцирана или да не се наложи.
Ето защо и с оглед наличието едновременно на условията по чл.58а, ал.1 от НК и
на чл.55 от НК, както и предвид това, че определянето на наказанието по чл.55
от НК се явява по-благоприятно за подсъдимия, то във вр.
чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58А, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК , съдът наложи на подс.Л.Т.Л. наказания „лишаване от свобода“ под минималния
предвиден в закона размер, а именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА за престъплението по чл.195,
ал.1, т.2 вр. чл.194 от НК и в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА за
престъплението по чл.249, ал.1 от НК.
По отношение на кумулативното наказание „Глоба“, предвидено за второто престъпление, съдът е
на становище, че същото не следва да се налага, предвид материалното положение
на подсъдимия и липсата на постоянни доходи. Настоящият състав прие, че целите
на наказанието ще се изпълнят и без да се определя това наказание по отношение
на подсъдимия и на основание чл.55, ал.3 от НК не наложи кумулативно
предвидената за това престъпление „глоба“.
Не са налице отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, тъй като
посочените престъпления са извършени от подсъдимия преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях. Ето защо, съдът определи едно НАЙ-ТЕЖКО
НАКАЗАНИЕ измежду наложените му, а именно лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
така наложеното на подс.Л. общо най-тежко наказание
от една година и шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимият към момента е с
чисто съдебно минало, като съдът прие, че за поправянето му не е необходимо
същият да изтърпява наложеното му наказание ефективно. Същевременно според
съда, следва да бъде отложено изпълнението на това наказание с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. При определянето на
изпитателния срок в минималния предвиден от закона, настоящият състав отчете
изразеното искрено съжаление за случилото се от подсъдимия и неговото
съдействие за приключване на делото и доброволно връщане на част от отнетите
вещи. Поради това и наказанието, в рамките на така определения изпитателен
срок, според настоящия състав ще изиграе дисциплиниращо въздействие спрямо
подсъдимия Л.Л..
Според настоящия съдебен състав, макар наложените
наказания да са от един и същи вид, то така
определеното спрямо подс.Л. общо най-тежко
наказание, не следва да бъде увеличавано по реда на чл.24 от НК, тъй като за
постигане целите на наказанието, същото в така определения размер, ще изиграе в
достатъчна степен своята поправителна и превъзпитателна роля.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК следва да бъде приспаднато времето, през което
подс.Л.Т.Л. е
бил задържан под стража по настоящото дело, считано от 12.10.2020 година до
13.11.2020 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода/ виж справка от РД „Охрана“ –Пловдив и справка от затвора-Пловдив на
л.40 и л.44 от НОХД/.
Съдът
се произнесе и по отношение на веществените доказателства, като прие, че
намиращи се на съхранение при
домакина на РУ на МВР гр. Карлово- 1 бр. черен кожен портфейл, 1 бр. карта за
кръвно-групова принадлежност на името на Д.Г.Г. с per.
№ 57; 1 брой карта на
„Райфайзенбанк“ на името на Д.Г. с № ***, както и 1 бр. карта от Fibank, следва ДА СЕ
ВЪРНАТ на пострадалия Д.Г.Г. след влизане на
присъдата в сила. По отношение на вещественото доказателство, приложено по
делото поставено в найлонов плик на л. 21, а именно 1 бр. диск със снимков
материал за времето на извършените операции с банкова карта *** на 04.02.2020
г. на ATM D0021509 с локация гр. Карлово, ул.“Васил Левски“ № 13, съдът
прие, че същият следва ДА ОСТАНЕ приложен по делото.
На
последно място, предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от
НПК съдът осъди подсъдимия Л.Т.Л. да
заплати
по сметка на ОД на
МВР-Пловдив сума в
размер на 36,60 лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: