НОХД № 793/2015 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимите К.С.С. и Г. Г. Е. за престъпление по чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 и с  чл.63 ал.1, т.3 от НК  за това, че на 14.09.2014 г. в с.Главиница, обл.Пазарджик, в съучастие помежду си като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - дамска чанта с намиращи се в нея гребен, мокри кърпи, носни кърпи, крем, дезодорант, ключ- обикновен, химикал, тефтерче и портфейл, всички вещи на обща стойност 40 лв., както и сумата от 150 лв., намираща се в портфейла, от владението на С.Д.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила - нанесли са й удар в областта на тила, вследствие на който пострадалата е паднала на земята, удари в областта на тялото и краката, както и удар с юмрук в областта на главата, като макар и непълнолетни, са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимия  на наказание ЛС с приложението на чл.66 от НК.

Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със служебни защитници, признават се за виновни по обвинението, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тях.  

От пострадалата С.Д.И. се предявиха граждански искове против подсъдимите, както следва:

против К.С.С. за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди;

против Г.Г.Е. за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди;

солидарно против К.С.С. и Г.Г.Е. за сумата от 190 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

          Гражданските искове се приеха за съвместно разглеждане в процеса, а пострадалата С.И. бе конституирана като гр.ищец. Същата в съдебно заседание поддържа исковете си и пледира за уважаването им в пълен размер.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Към инкриминираната дата подс.Г.Е. бил на 16 години и 4 месеца, а подс.К.С. – на 17 години и 6 месеца. Двамата били криминално проявени и против тях били разглеждани възпитателни дела и налагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Същите били настанени в ЦНСТ гр.Велинград. Няколко дни преди инкриминираната дата те избягали от институцията, в която били настанени и пребивавали в гр.Пазарджик. Парите им за храна и хотел обаче свършили, поради което на 14.09.2014г. тръгнали към дома на родителите на С. ***, минавайки през с.Главиница, обл.Пазарджишка.

На същата дата, св.С.И.,***, около 19.45 часа се прибирала от работа и се намирала в центъра на горепосоченото населено място, където влязла в хранителен магазин. След като напазарувала тръгнала към дома си, находящ се на ул.”Девета” №7. Носела със себе си дамска чанта, в която имало лични вещи - гребен, мокри кърпички, крем, дезодорант, ключ за гардероб, химикал, тефтерче, портфейл, лична и дебитна карта, както и парична сума в размер на 150 лв. Придвижвайки се по пътя тя забелязала двамата непълнолетни подсъдими, които вървели след нея.

Междувременно подсъдимите решили да вземат чантата на св.И., след което да се разпоредят с вещите и парите, намиращи се в нея, поради което я следвали. В изпълнение на замисъла си двамата се приближили до постр.И., като подс.Е. дръпнал дамската й чанта. Тя стиснала здраво чантата си и по този начин се противопоставила на отнемането й, двамата й нанесли удар в областта на тила. Вследствие на удара св.И. паднала на земята. Тогава двамата продължили да й нанасят удари в областта на главата, тялото и краката. Вследствие на горепосочените действия св.И. получила травматични увреждания, а двамата подсъдими успели да издърпат от ръката й дамската чанта с намиращите се в нея вещи и пари, след което избягали, отнасяйки ги със себе си.

Св.С.И. потърсила помощ от съседката си - св.Стоянка Радулова. Последната от своя страна сигнализирала полицейските органи. След извършени издирвателни мероприятия подсъдимите били разкрити като извършители на деянието.

По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената в ДП на процеса съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, общата стойност на отнетите движими вещи, предмет на престъплението, възлиза на сумата от 40 лв., като стойността на отделните вещи е както следва: 1 бр. дамска чанта - 30 лв.; 1 бр. портфейл - 1 лв.; 1 бр. гребен - 2 лв.; 1 пакетче носни кърпички - 0,30 лв.; пакетче носни кърпи - 0,10 лв.; крем - 1 лв.; дезодорант - 0,60 лв.; ключ за гардероб - 2,50 лв.; химикал - 1 лв.; тефтерче - 1,50 лв. Тази обща сума, прибавена към намиращата се в чантата на пострадалата парична сума от 150 лева дава общ размер на вещите, предмет на посегателство със стойност от 190 лева.

Видно от заключенията на изготвените в ДП на процеса съдебни психолого-психиатрични експертизи на двамата подсъдими, които  съдът цени като обективни и компетентни подс.К.С. към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да възприема фактите от значение за делото. Според заключението на експертите, изготвили експертизата, трудно може да се приеме, че извършеното от него се дължи на увлечение или лекомислие. Това е така, тъй като той е извършил подобни деяния и по-рано, освен това при него е установен стремеж да омаловажи тежестта на извършеното.

По отношение на Г.Е. експертите също са категорични, че същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието.  

Горната фактическа обстановка съдът възприе, въз основа на самопризнанието на подсъдимите, за фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза доказателства, които напълно подкрепят самопризнанията: показанията на свидетелите С.И., С.А., Г.В., Д.С., Г.Я. и М.Т., така също и от заключенията на СОЕ и двете СППЕ, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства, които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства, като взаимно се допълват, подкрепят направените самопризнания и очертават по категоричен начин  гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите К.С.С. и Г. Г. Е. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на  чл.198 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 и с  чл.63 ал.1, т.3 от НК,  като на 14.09.2014 г. в с.Главиница, обл.Пазарджик, в съучастие помежду си като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - дамска чанта с намиращи се в нея гребен, мокри кърпи, носни кърпи, крем, дезодорант, ключ- обикновен, химикал, тефтерче и портфейл, всички вещи на обща стойност 40 лв., както и сумата от 150 лв., намираща се в портфейла, от владението на С.Д.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила - нанесли са й удар в областта на тила, вследствие на който пострадалата е паднала на земята, удари в областта на тялото и краката, както и удар с юмрук в областта на главата, като макар и непълнолетни, са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

Авторството на деянието  се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимите са съзнавали всички обективни елементи на престъплението , като  са предвиждали и искали настъпването на общественоопасните последици на  деянието си , т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Макар и непълнолетни те са могли да разбират свойството и значението на извършеното от тях, както и да ръководят постъпките си.

Подсъдимите се извършили умишленото престъпление в съучастие и са  действали като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, т.к. са участвали в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението – принудата над жертвата и отнемането на владението над вещите. Двамата са имали общност на умисъла за извършване на престъплението, като всеки един от тях е съзнавал престъпната деятелност на другия и приноса на всеки при постигане на общия престъпен резултат.

При определяне вида и размера на наказанието което следва да се наложи на подсъдимите съдът взе предвид разпоредбите на чл.60 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянието е завишена предвид начина на извършването му – на публично място, с демонстрирано чувство за безнаказаност и чрез  използване на груба физическа над пострадалата.

Съдът прецени завишената степен на обществена опасност на  двамата подсъдими. Независимо, че не са осъждани те са регистрирани в ДПС като извършители на противообществени прояви, налагани са им възпитателни мерки по ЗБППМН и са негативно охарактеризирани по местоживеене.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в недобре формираната и изкривена ценностна система, провокираща желанието на подсъдимите да си набавят средства по бърз и дори престъпен начин, което е една рефлексия от лисата на адекватен родителски контрол.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало, направените  самопризнания, изразеното критично отношение към стореното, оказаното съдействие на разследващите органи. Като отегчаващи – се отчетоха негативните характеристични  данни и грубата физическа сила упражнена над пострадалата по време на грабежа.

Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи  наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери, че е налице баланс на същите. При спазване на разпоредбата на  чл.373 ал.2 от НПК, при индивидуализиране на наказанието за престъплението по чл.198 ал.1 от НК, след неговата редукция по  чл.63 ал.1, т.3 от НК съдът  приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК като определи наказание за подсъдимите  при условията на общата  част в НК. При това положение съдът определи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода за всеки от двамата, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК. Веднага след това съдът намали така определеното наказание с една трета, т.е. с шест месеца и осъди  подс.С. и подс.Е.  на по една година лишаване от свобода.

Предвид данните за личността на подсъдимите и основно предвид чистото им съдебно минало и младежка възраст съдът прие, че няма пречка за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, т.к. те могат да бъдат поправени, превъзпитани и подготвени за обществено полезен труд и без да се постанови ефективно изтърпяване на наложеното им наказание ЛС.

С оглед на горното съдът отложи изтърпяването на наказанието ЛС за изпитателен срок от  по три години за двамата подсъдими. При определяне размера на изпитателния срок съдът отново съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

От престъплението св.С.И. е претърпяла имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания,  в резултата на упражнената върху нея сила, като начин за отнемане на владението над вещите, за които вреди подсъдимите  дължат обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.

При определяне размера на обезщетението за имуществени вреди съдът съобрази стойността на вещите предмет на посегателство – 190 лева, както и факта, че до момента тази сума не е репарирана. При това положение съдът намери, че предявеният граждански иск за имуществени вреди, предявен солидарно против двамата подсъдими е доказан по основание и размер.

При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл. 52 от ЗЗД,  съдът взе предвид възрастта на пострадалата, естеството и многобройността на причинените леки телесни повреди, за които са събрани гласни доказателства в достатъчен обем – показания на св.И. и св.А.. Бяха взети предвид и интензитета на изпитаните болки, а също и нейните страдания във връзка с изпитания към момента на деянието и все още изпитван страх, за което свидетелства жертвата на престъплението. При това положение съдът намери предявените против всеки от подсъдимите граждански искове за неимуществени вреди за доказан по основание и размер.

С оглед на това  съдът  осъди подсъдимите подсъдимите К.С. и Г.Е. солидарно да заплатят на С.Д.И. парична сума в размер на 190 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Отделно от това осъди подсъдимия К.С. да заплати на С.Д.И. парична сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди.

Също така осъди подсъдимия Г.Е. да заплати на С.Д.И. парична сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди.

С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите  К.С. и Г.Е. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски за експертизи в размер на по 295.47 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик държавни такси върху размера на уважените граждански искове в размер на по 75 лв. за всеки един от тях, както и по 5 лева държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.  

 

По тези съображения съдът постанови присъдата си

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: