Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен
18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание
на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при
секретаря …………………… като разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 819 по описа за 2019
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №1311 от 15.07.2019 г. по
гр.д. №706/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Ш., с ЕГН: **********, на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1 816.19
лв. – главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода
01.02.2016 г. – 01.02.2019 г., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение между странните, ведно със законната лихва за върху главницата,
считано от датата на ИМ-01.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Ш., с ЕГН: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо 440 лв., представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Плевенски Районен съд, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата 72.65 лв., представляваща дължимата
държавна такса върху уважената претенция.
С решение №590 от 10.12.2019 г. по
в.гр.д.№819/2019 г. Плевенски Окръжен съд е:
ОТМЕНИЛ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение
№1311 от 15.07.2019 г. по гр.д. №706/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд
в частите му, с които:
- ОД на МВР-Плевен, с ЕИК: **** е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Ш., с
ЕГН: **********, на основание чл. 179,
ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1 816.19 лв. – главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд,
вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 01.02.2016 г. –
01.02.2019 г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между
странните, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на
ИМ-01.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
- ОД на МВР-Плевен, с ЕИК: **** е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Плевенски Районен съд, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, сумата 72.65 лв., представляваща дължимата държавна
такса върху уважената претенция и вместо него е ПОСТАНОВИЛ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1,
предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2
от НОСРЗ ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК:
**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.Г.Ш. ***, с ЕГН: ********** сумата от 1 209.87 лв., явяваща се неизплатено
допълнително възнаграждение за 1 963 часа нощен труд, положен в периода 01.02.2016 г. до 01.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото – 01.02.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, а иска за разликата до претендираните 1 816.19
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК:
**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДТ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Б.Г.Ш. ***, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК:
**** сумата от 45.51 лв., явяваща се разноски според уважената част на
въззивната жалба срещу решението.
Изрично във въззивното
решение е посочено, че първоинстанционното решение в частта му относно
разноските /по чл.78, ал.1 от ГПК/ е било изменено от Плевенски Районен съд на основание чл.248 от ГПК с определение №3747 от 09.09.2019 г., като ОД на МВР-Плевен
е осъдено да заплати на Б.Г.Ш., с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 540 лв., представляваща направените по делото разноски,
вместо присъдените с решението 440 лв.
Изрично във въззивното
решение е посочено, че въззивна жалба срещу определение №3747 от 09.09.2019 г. по гр.д. №706/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд не е постъпвала в Плевенски Окръжен съд, поради което то е влязло в
сила на 27.09.2019 г.
Изрично във въззивното
решение е посочено, че при това положение предмет на въззивно обжалване се явява
първоинстанционното решение по същество, не и относно разноските в първата
инстанция.
Въпреки
горните изрични посочвания, на 05.08.2020 г. ОД на МВР-Плевен подава
молба с искане за тълкуване на въззивното решение като неясно. Юриск. Ф. счита,
че Плевенски Окръжен съд е „пропуснал“
да се произнесе относно направените в първата инстанция от Б.Г.Ш. разноски за
адв. възнаграждение – 400 лв. и за депозит за ВЛ – 140 лв., т.е. за общо 540
лв.
Юриск. Ф. твърди, че Б.Г.Ш. е „пропуснал“ да поиска допълване на
въззивното решение с произнасяне по въпроса за направените от него в
първоинстанционното производство разноски.
Юриск. Ф. отбелязва, че с въззивното решение не
било потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, явно
считайки, че такава „останала“ част
се явява произнасяне по въпроса за направените от Б.Г.Ш. в първоинстанционното
производство разноски.
Юриск. Ф. не може да си обясни как тогава в полза
на Б.Г.Ш. е издаден изп. лист от 16.01.2020 г. за сумата от 540 лв., дължима на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и иска тълкуване на въззивното решение.
Според Б.Г.Ш., чрез искането за тълкуване се цели
изменение/допълване на решението в частта относно разноските.
Плевенски Окръжен съд намира решението си за съвършено ясно и разбираемо,
т.е. за ненуждаещо се от тълкуване.
Следва да бъде разяснено защо съдържанието на
изп. лист от 16.01.2020 г. е такова, каквото е.
При внимателен прочит на въззивното решение, ще
се установи, че първоинстанционното решение включва три части: по същество, по
чл.78, ал.1 от ГПК и по чл.78, ал.6 от ГПК и че предмет на въззивно обжалване
са само частите по същество и по чл.78, ал.6 от ГПК. Извън този предмет остава
частта по чл.78, ал.1 от ГПК, произнасяне по която има в необжалваното от
страните определение по чл.248 от ГПК.
Неправилно юриск. Ф. приема, че изп. лист от
16.01.2020 г. в частта му за сумата от 540 лв. е издаден въз основа на
въззивното решение. Основание за издаването му е влязлото в сила на 27.09.2019
г. определение
№3747 от 09.09.2019 г. по гр.д.
№706/2019 г. на Плевенски Районен съд, постановено на основание чл.248 от ГПК.
С това определение е решен окончателно въпроса по чл.78, ал.1 от ГПК – за
направените от страните разноски в първоинстанционното производство.
Ето защо, въззивният съд е приел, че този въпрос
е извън предмета на въззивно обжалване, т.е. не следва нито да отменя, нито да
потвърждава произнасянето на Плевенски Районен съд. Казано иначе – липсата на
произнасяне във въззивното решение по чл.78, ал.1 от ГПК – за направените от
страните разноски в първоинстанционното производство не е „пропуск“.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш Е Н И Е :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА
молбата по чл.251 от ГПК, подадена от ГПК ОД на
МВР-ПЛЕВЕН с искане за тълкуване на решение №590 от
10.12.2019 г. по в.гр.д.№819/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: