№ 756
гр. **** , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500679 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. В. М. чрез
процесуалния му представител адвокат С.И. срещу решение № 260065 от 13.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 8817 по описа за 2020 г. на Районен съд – ****, седми състав, в
частта, с която е осъден М. В. М. да заплаща в полза на детето **** М. месечна издръжка за
разликата над 200 лева до 250 лева, платима чрез неговата майка и законен представител Г.
Ц. Г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание член 143 от
Семейния кодекс /СК/; в частта, с която е осъден М. В. М. да заплати в полза на детето ****
М. издръжка за минало време за периода 01.04.2020 г. до 27.07.2020 г. в размер на 774,19
лева, платима чрез неговата майка и законен представител Г. Ц. Г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /28.07.2020 г./, на основание член
149 от СК; както и в частта, с която е осъден да заплати съответните държавни такси.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди,
че първоинстанционният съд е направил грешни изводи за податните възможности на
бащата, въпреки доказаните месечни вноски към банка по договор за кредит. Сочи се, че по
делото не е установен размерът на доходите на майката, а изводът е направен само въз
основа на твърденията й, че е в отпуск по майчинство. Иска се отмяна на решението в
обжалваните му части и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска за разликата над
200 лева до присъдената сума от 250 лева, както и предявения иск по член 149 от СК.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Излага се, че размерът на получаваното обезщетение за отглеждане на
1
дете до навършването му на двегодишна възраст е определен в Закона за държавното
обществено осигуряване и за 2020 г. той е 380 лева.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. Ц. Г., в която се твърди,
че с ответника са родители на детето ****, роден на 28.02.2019 г. През месец март 2020 г.
родителите се разделили поради несходство в характерите, като грижите за детето били
поети изцяло от ищцата. Сочи, че никога не е ограничавала възможността на бащата да се
вижда със сина си, когато пожелае. От раздялата бащата участвал спорадично в издръжката
на детето, като й давал пари, чийто размер не надвишавал 100 лева месечно, което е
недостатъчно за покриване нуждите на детето. Посочва, че понастоящем не работи и ползва
отпуск за майчинство, тъй като детето е малко. Твърди, че отглежда сама детето, без да
получава помощ и от родителите си. Предвид възрастта на детето и бързото му израстване,
за покриване на потребностите му от дрехи, обувки, занимателни пособия и други, са
необходими значителни средства. Излага, че ответникът работи на постоянна работа, има
достатъчно доходи и нямал други алиментни задължения.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който не се
оспорва, че с ищцата са родители на детето ****, но се оспорва предложения от майката
режим на лични отношения с детето. Твърди, че от раждането на **** и понастоящем
активно участва в отглеждането му и помежду им има изградена емоционална връзка.
Ответникът се интересува и познава режима на детето, съответно детето активно търси
присъствието му. Способен е самостоятелно да го нахрани, преоблече, изкъпе и приспи.
Оспорва се също твърдението, че не участва в издръжката на **** след раздялата с майката.
Сочи, че ищцата непрекъснато му е поръчвала да купува вещи, необходими за издръжката
на детето - памперси, мляко, лосиони, шампоани, вода, каша, прах за пране, шише за вода,
бънджи и прочие, включително е заплащал три месеца телевизия и интернет. От месец
април 2020 г. е плащал за детето издръжка в размер не по-малко от 180 лева месечно, като
наред с това активно е участвал и в грижите за него. Не оспорва нуждите на детето си, но
счита, че на този етап те са типичните за възрастта му и биха могли да бъдат задоволени с
издръжка от 180 лева месечно, което е съответно и на неговите възможности. Искането е
искът за издръжка за минало време да бъде отхвърлен, а този за бъдеще уважен до размера
от 180 лева.
Дирекция „Социално подпомагане” – **** не изразява конкретно становище относно
размера на издръжката.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е
определената издръжка за детето **** за минало време и в бъдеще.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
2
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
**** е на две години, не страда от хронични или тежки здравословни проблеми, няма и
данни за други извънредни нужди. С оглед на това и обществено–икономическата
обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с
всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на **** да определи общ
размер на издръжката от 350 лева.
В хода на производството е установено, че майката не получава трудови доходи, освен
плащанията за отглеждане на дете до двегодишна възраст, което е в размер на 380 лева. Тъй
като същото е навършило тази възраст на 28.02.2021 г., към настоящия момент същата
ползва платен годишен отпуск за предходни години и получава месечно възнаграждение в
размер на 623 лева.
Бащата за периода месец март 2020 г. – месец август 2020 г. е получил трудово
възнаграждение в размер на 10 337,28 лева или средномесечно – 1 722,88 лева.
Доводите, изложени от ответника, че плаща кредит към банка, за което представя
доказателства, са неоснователни не могат да обосноват по-нисък размер на месечната
издръжка. В тази връзка съдът съобразява трайната съдебна практика, според която, за
определяне издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими са брутните доходи на
родителите, а не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и
разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на
битовите си условия, включително чрез кредит от банкова институция, не следва да се
приспадат от общия му доход.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни
грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата
от 250 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му с
оглед данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.
Също така следва да се отбележи, че няма спор между страните, че след раздялата им
през месец април 2020 г. грижите за детето са поети основно от ищцата. Твърденията на
ответника, че е участвал през този период в издръжката чрез закупуване на памперси,
тоалетни принадлежности и храна не са оспорени, но трябва да се има предвид, че
отглеждането на едно дете не се изчерпва само с това. За издръжката на детето са нужни и
други неща, а също така и заплащане на месечни разходи за режийни разноски. Поради това
въззивният съд намира, че и този иск се явява доказан и основателен.
С оглед изложените мотиви първоинстанционното решение в обжалваните му
3
части е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде
постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна /ищец/ разноски пред
настоящата инстанция. Въззиваемата е претендирала такива в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение, за което е представила доказателства.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260065 от 13.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 8817 по
описа за 2020 г. на Районен съд – ****, седми състав, в частта, с която е осъден М. В. М. да
заплаща в полза на детето **** М. месечна издръжка за разликата над 200 лева до 250 лева,
платима чрез неговата майка и законен представител Г. Ц. Г., с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от
датата на влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, на основание член 143 от Семейния кодекс; както и в частта, с
която е осъден М. В. М. да заплати в полза на детето **** М. издръжка за минало време за
периода 01.04.2020 г. до 27.07.2020 г. в размер на 774,19 лева, платима чрез неговата майка
и законен представител Г. Ц. Г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /28.07.2020 г./, на основание член 149 от СК; както и в частта, с която е
осъден да заплати съответните държавни такси.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4