РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Бургас, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500216 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по в.гр.дело № 216/2021г. по описа на Апелативен съд-Бургас е по реда
на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на А. Г. И. и К. П. К., представлявани от адв.Г., против
решение №289/08.10.2020г. по гр.дело №1863/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд, с
което е уважен предявеният против тях от Б. Г. В. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на
друго, с което искът да бъде отхвърлен. Не се оспорва, че между страните е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, договорената в него цена
от 80 000 лв., от които 60 000 лв. заплатени по банков път в деня на подписването му и
договарянето остатъкът от 20 000 лв. да бъде изплатен в деня на нотариалното изповядване,
както и договорения срок за сключване на окончателен договор до 30.04.2014г. Неправилен
според страната е изводът на съда, че възражението за нищожност на предварителния
договор с разпоредбата на чл.152 ЗЗД обаче е недоказано. Счита за установено със
събраните по делото показания на свидетелите, че предварителният договор е съглашение
между страните за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в
закона и, 1 тъй като целта е била имотът да послужи за обезпечение на договор за заем
между тях, а не да бъде прехвърлена собствеността. Представените по делото разписки за
1
заплатени лихви по заем опровергаван извода, че липсват писмени доказателства за
съществуването на договора за заем. Съдът неправилно е констатирал воля у
жалбоподателите да продадат имота въз основа на показанията на св.Г., който е брат на
ищеца. Неправилно са кредитирани и показанията на св.Б.. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
В отговор на въззивната жалба, подаден от Б.В.Г. чрез адв.Ч. се иска оставянето и без
уважение като неоснователна. Счита, че заемно правоотношение между страните не е
доказано по делото, не са събрани и доказателства предварителният договор да прикрива
друго съглашение. Недопустимо е, съгласно практиката на ВКС, при липса на обратен
документ или „начало на писмено доказателство“ да бъде доказвано привидно съглашение
чрез свидетелски показания. Неправилно се твърди наличието на писмени доказателства за
сключен договор за заем. Преведената сума от 60 000 лв. е за закупуване на имота, тя не е
декларирана пред НАП. В отговора на исковата молба не се съдържат твърдения за
сключване на договора чрез измама. Основателно съдът е приел, че ответниците са
възнамерявали да продадат имота съобразно показанията по делото.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на
собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:
С обжалваното решение съдът обявявил за окончателен сключения на 06.12.2013г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответниците са се
задължили да продадат на ищеца следния недвижим имот, находящ се в гр.Н., а именно:
самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 51500.506.566.2.44, с
предназначение: жилище, апартамент, с адрес на имота: гр.Н., п.к.*, вх.*, ет.*, ап.*,
представляващ апартамент № *, ет. *, със застроена площ от 61,15 кв.м., а по кадастрална
схема 61 кв.м., състоящ се от входно предверие, дневна с трапезария, стая, кухненски бокс,
баня с тоалетна и тераса, находящ се в жилищна сграда за временно обитаване №2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.506.566 по КК на гр.Н., община Б., с
площ от 3 478 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, при граници:
поземлени имоти с идентификатори 51500.506.568, 51500.506.560, 51500.506.580,
51500.505.316, 51500.507.1, който по регулационния план на курортен комплекс „С.“
съставлява УПИ № II-4201, заедно с 18,86 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и ведно с
0,86 % ид.ч. от правото на строеж върху УПИ, срещу цена от 80 000 лв.(осемдесет хиляди
лева).
За да приеме решението си, съдът, след като намерил за недоказано възражението на
ответниците, че предварителния договор е нищожен поради това, че представлява
съглашение от вида на посоченото в чл.152 ЗЗД, приел предварителния договор за валидно
сключен и обвързващ страните. По отношение на уговорената цена установил, на основание
чл.362, ал.1 ЗЗД, че ищецът е останал задължен по него с насрещно вземане и го осъдил да
заплати 40 000лв., представляващи част от уговорената цена по сделката в законния срок от
2
влизане на решението в сила.
Въззивният съд намира така постановеното решение за неправилно по следните
съображения:
Още с отговора по чл.131 ГПК ответниците, в качеството им на предварителни продавачи,
са направили възражение за нищожност на предварителния договор, което по същността си
следва да бъде разгледано на първо място.
Възражението е обосновано със забраната по чл.152 ЗЗД. От фактическа страна
ответниците сочат, че предварителният договор е подписан с единствената цел-обезпечаване
на договор за заем, сключен между ищеца и ответника. Представени са 11 разписки за
платени лихви от по 3000лв. в периода м.януари 2014г. до м.декември 2014г., носещи
подписа на ищеца като получател на лихвата. Автентичността на положения от него подпис
е потвърдена чрез назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, заключението по
която е прието без оспорване. Разпитани са свидетели, които в различна степен на
конкретност потвърждават за наличието на сложни финансови взаимоотношения между
страните. За да обсъди доказателствата стойност на свидетелските показания, съдът на първо
място следва да се произнесе по възражението на ищцовата страна за недопустимост на
гласните доказателства предвид забраната на чл.164 ГПК.
Въззивният съд съобрази следното:
На въпроса допустими ли са гласни доказателства, без да са налице изключенията,
предвидени в чл.165, ал.1 и ал.2 от ГПК, когато страната твърди, че договор между нея и
противната страна е нищожен поради противоречие с чл.152 от ЗЗД, тъй като прикрива
съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора,
различен от предвидения в закона, са посветени редица съдебни решения на ВКС, като
прието може да бъде резюмирано последния начин:
По принцип страната, която е подписала договора, т.е.извършила е изявление в частен
документ със съответното съдържание, всъщност желае да опровергае съдържанието на
писмен документ. Съгласно чл.164, ал.1, т.6 от ГПК свидетелските показания са
недопустими, освен ако няма изрично съгласие на страните или при т. нар. начало на
писмено доказателство (чл.165, ал.2 от ГПК). Забраната да се уговаря предварително начин
на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона (чл.152 от ЗЗД, чл.209
от ЗЗД) е наложена от законодателя в обществен интерес с цел да се предотврати
незаконното предоставяне на парични заеми срещу лихви и прикрити обезпечения.
Характерното за тези отношения нежелание на заемодателите да подписват обратен
документ в значителна степен, практически до невъзможност, прегражда нормалният път
за защита от симулацията. Ако при това положение страната бъде лишена от възможност да
установи симулацията и нищожността на прикритата сделка с помощта на свидетели, съдът
ще придаде правно действие на незаконна дейност. Със средствата на процеса не следва да
3
се постига подобен резултат. В този смисъл е разбирането на практиката, застъпено в
решения № 206 от 17.07.2012г. по гр.д.№ 824 по описа за 2011г. на ІV ГО на ВКС, № 405 от
25.11.2014г. по гр.д.№ 3709/2014г. и № 461 от 16.01.2012г. по гр.д.№ 1206/2010г. на ІV ГО
на ВКС, Решение №331/12.01.2016г. по дело №1870/2015г. на ВКС, ГК, III г.о.
Въз основа на това разбиране следва извода, че за установяване на обезпечение на
договор за заем чрез предварителен договор за продажба са допустими всички
доказателствени средства и ограничението по чл.164, ал.1, т.6 ГПК не намира приложение.
Когато страната твърди, че сделката е сключена в нарушение на чл.152 ЗЗД за обезпечение
на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай,
доколкото не се претендира изпълнението на договора за заем, е неприложима забраната и
по чл.164, ал.1, т.3 ЗЗД. Доказването на заемното правоотношение е за необходимостта от
разкриване на характера на съглашението като обезпечаващо връщането на получен заем и
по този начин да се заобиколи забраната на чл.152 ЗЗД. Затова за установяване, че сделката е
сключена в нарушение на чл.26, ал.1 ЗЗД в противоречие с императивната норма на чл.152
ЗЗД са допустими всички доказателствени средства.
В конкретния случай се установява с писмени доказателства сключването на два
предварителни договора с предварителен купувач ищеца за два имота собствени на
ответниците-първият от 06.12.13г., а вторият от 17.12.13г. Доказано е получаване от
ответника по негова банкова сметка от сметка на ищеца на сумата 60 000лв. С писмени
доказателства (разписки от 2014г. за получаване на лихви в размер на 3 000лв.) е установено
погасяване на задължение за лихви. На 23.12.14г. е извършен от ответника по сметка на
ищеца банков превод на сумата 20 000лв. с основание за плащане „възстановена сума по
предварителен договор“(л.17). От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
през 2013г. отв.И. е имал нужда от пари и е търсел начин да ги набави. Представени са
писмени доказателства (л.405 и сл.) за взет от него заем от 50 000лв. през м.май 2013г., с 5%
месечна лихва, обезпечен с договорна ипотека и запис на заповед, който е върнат и през
м.ноември 2013г. Заемодателят (св. Б.) е поискал заличаване на договорната ипотека върху
имот на отв.И., вписана за неговото обезпечаване. Св.К. заявява, че още в края на
м.септември 2013г., заедно с ищеца е присъствал на оглед на апартамента в гр.Несебър, на
който не е присъствал представител на продавача и ищецът е имал ключ от имота. Св К. и
св.М. заявяват, че знаят за делото, което се води, защото „А. е взел пари от Б.“ и „за лихви“.
Св.Б. заявява, че ищецът му споделил след като видял апартамента, че „имота не струва тези
пари, които аз ги давам на Сашо (отв.А.И.)“ и посочва сума от 100 000лв. Същият свидетел
потвърждава, че ищецът е проверил в Агенцията по вписвания, че за имота е вписана
ипотека в полза на банка. Свидетелят подробно обяснява и за разочарованието на ищеца, че
по друг предварителен договор, ответникът е прехвърлил имота си на трето лице, въпреки
подписания вече предварителен договор.
При така установеното от представените доказателства от фактическа страна се доказва,
че в деня на сключване на предварителния договор 06.12.13г. е преведена по банков път
4
сумата от 60 000лв. от ищеца на ответника. Ищецът е знаел, че към този момент върху
имота тежи ипотека на банка, обезпечаваща кредит на ответника. На първия месец след това
е започнало ежемесечно изплащане на сумата от по 3 000лв., посочена като „лихви по заем“
и така до края на 2014г., когато отново по банков път ответникът превежда (връща) на
ищеца сумата от 20 000лв. с основание по банковия документ-“възстановена сума по
предварителен договор“. Плащането на суми е продължило, но при възприети от
свидетелите спорове относно нежеланието на ищеца да подписва разписки. Предявяването
на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е в последния ден преди изтичане на петгодишния срок. Всички
свидетели са възприели, че ищецът е изразявал безпокойство, че ответникът не му връща
пари.
Преценени в цялост и в контекста на твърденията на страните, така установените между
тях взаимоотношения по-скоро съответстват на отношения по договор за заем, като
подписания предварителен договор гарантира на ищеца, че заемът ще бъде върнат. Без
практическо значение в този случай е въпросът за размера на заема, защото не неговото
изпълнение е предмет на делото.
В свое Решение №211/07.11.2017г. по дело №4793/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о. Върховният
касационен съд приема, „че ако преди или заедно с възникването на едно вземане страните
постигнат съгласие, в случай на неизпълнение кредиторът да стане собственик на
определена вещ или да бъде удовлетворен по различен начин от този, който е предвиден в
закона, съглашението нарушава забраната на чл.152 ЗЗД и е нищожно поради противоречие
на закона. Подобни съглашения не се сключват явно, тъй като нищожността им е очевидна и
лесно прогласима, затова те се сключват под прикритието на друга-явна сделка за
прехвърляне на собственост, която е допустима от закона, но страните са съгласни тя да не
ги обвърже. Такава явна сделка, прикриваща действителните отношения между страните е
симулативна и поради това нищожна. Симулативната сделка не може да породи правни
последици.“
За наличието на договор за заем между страните може да се съди от заплащането на
месечни лихви веднага след предаване на сумата, доколкото договорът е реален. На
следващо място предварителният договор е подписан в деня на предаване на сумата т.е. в
случая съглашението е постигнато едновременно с възникване на вземането.
Поради изложеното настоящият състав приема, че предварителния договор от 06.12.13г.,
на който основава правата си ищецът по делото, е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
поради противоречието му със забраната, установена от закона в чл.152 ЗЗД, а предявеният
на основание чл.19, ал.3 ЗЗД иск за обявяването му за окончателен е неоснователен.
Поради нищожността на предварителния договор неоснователни са и евентуално
предявените от ищеца искове за присъждане на сумата от 24 000лв. даден задатък в двоен
размер и сумата 28 000лв., дадена по предварителен договор, ведно със законната лихва
върху двете суми от завеждане на исковата молба до окончателното изплъщане.
5
Това е така, защото както се приема по-горе в настоящото решение, нищожността на
предварителния договор произтича от неговия забранен от закона обезпечителен характер,
т.е. в изпълнение на него не са правени никакви плащания, което да обоснове връщане на
даденото в изпълнение на нищожен договор.
По изложените съображения Апелативен съд-Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №289/08.10.2020г. по гр. дело №1863/2018г. по описа на Бургаския
окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, предявен от Б. Г. В., чрез
пълномощник адв.С.Ч. от АК-С., със съдебен адрес: гр.С. *, ул.„К.“ №*, ет. * против А. Г.
И. и К. П. К. със съдебен адрес: гр.С., ул.“В.“ № *, ет.*, ап.*, адв.А.Г. от АК-Б., за обявяване
за окончателен сключения на 06.12.2013г. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, с който А. Г. И. и К. П. К. са се задължили да продадат на Б. Г. В. следния
свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Н., а именно: самостоятелен обект в сграда с
кадастрален идентификатор 51500.506.566.2.44, с предназначение: жилище, апартамент, с
адрес на имота: гр.Н., п.к.*, вх.*, ет.*, ап.*, представляващ апартамент №В3, ет.3, на кота
+6,25 метра, секция В, със застроена площ от 61,15 кв.м., а по кадастрална схема 61 кв.м.,
състоящ се от входно предверие, дневна с трапезария, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна
и тераса, при съседи: на същия етаж-СО с кадастрален идентификатор 51500.506.566.2.43,
51500.506.566.2.45, 51500.506.566.2.41, над обекта-СО с кадастрален идентификатор
51500.506.566.2.65, под обекта-СО с кадастрален идентификатор 51500.506.566.2.22 и
51500.506.566.2.19, находящ се в жилищна сграда за временно обитаване №2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 51500.506.566 по КК на гр.Н., община Б., с площ от 3 478
кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 51500.506.568, 51500.506.560, 51500.506.580, 51500.505.316, 51500.507.1,
който по регулационния план на курортен комплекс „С.“ съставлява УПИ № II-4201, заедно
с 18,86 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 0,86 % ид.ч. от правото на строеж
върху УПИ, срещу цена от 80 000 лв.(осемдесет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. Г. В., чрез пълномощник адв.С.Ч. от АК-С., със съдебен адрес:
гр.С. *, ул.„К.“ №* ет.* против А. Г. И. и К. П. К. със съдебен адрес: гр.С., ул.“В.“ №* ет.*,
ап.*, адв.А.Г. от АК-Б., за осъждането им да му заплатят: сумата от 24 000лв.,
представляваща двоен задатък по Предварителен Договор от 06.12.13г.; сумата от 28 000лв.
представляваща дадена сума по предварителен договор от 06.12.13г.; законната лихва върху
сумата от 24 000лв., представляваща двоен размер на дадения задатък и върху сумата от 28
000лв., дадена по предварителен договор от 06.12.13г. от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане.
6
ОСЪЖДА Б. Г. В., чрез пълномощник адв. С.Ч. от АК-С., със съдебен адрес: гр.С. *, ул.
„К.“ № *, ет. * ДА ЗАПЛАТИ НА А. Г. И. и К. П. К. със съдебен адрес: гр.С., ул.“В.“ № *,
ет.*, ап.*, адв.А.Г. от АК-Б. съдебно деловодни разноски за двете инстанции в размер на
5420лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7