№ 18012
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110157317 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т.
1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да заплати на ищцата сумата от 1 024
лева, представляваща обезщетение за причинените й от ПТП, настъпило на 08.06.2022
г., имуществени вреди, формирани от направените от нея разходи за лечение, ведно със
законната лихва от 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищцата-С. Л. К. твърди, че на 08.06.2022 год. е претърпяла ПТП, при което са й
причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на таза-на горното
рамо на лявата срамна кост, многофрагментни, базални, вътреставни счупвания на
втора, трета, четвърта и пета стъпални консти, ставни изливи с травматични увреди и
на връзките на дясна глезенна става и стъпало, контузия на главата с оток и
кръвонасядане на лявата теменно-слепоочна област, кръвонасядане на лявата половина
на лицето, оток и кръвонасядане на лявата половина на долната челюст, ръзкъсно-
контузна рана по задно-страничната повърхност на левия лакът, множество пръснати
драскотини по цялата дължина на лявата предмишница, хематом на лявото бедро и
масивно, пъстро кръвонасяане и охлузване на външно-страничната повърхност на
лявото бедро, мораво-синкав оток и кръвонасядане по вътрешната повърхност на
лявото коляно, овално кръвонасядане на вътрешния ръб и предната повърхност на
дясното коленно капаче, кръвонасядане назад към дясната коленна свивка, обширно
кръвонасядане под коляното и по цялата дължина на дясната подбедрица, масивен
оток и кръвонасядане на дясното стъпало. Излага, че във връзка с лечението си е
направила разходи, както следва: 150 лева за компютърна томография на таз и ТБС,
1
490 лева за медицински транспорт с линейка за скенер , ЯМР и асистенция, и 640 лева
за ЯМР преглед на ляво коляно, и ЯМР преглед на десен глезен. Твърди, че ПТП е
причинено от И. К.ов Х., който е управлявал лек автомобил „Ауди А7“ с рег. №///// по
ул. „Н.К.“ с посока на движение от ул. „Гео Милев“ към бул. „Шипченски проход“ и в
който момент тя е пресичала пътното платно на ул. „Н.К.“, на около 40 м. от
кръстовището с бул. „Шипченски проход“. Излага, че пътното платно на ул. „Н.К.“ е с
две пътни ленти, във всяка посока, разделени с ясно изразена пътна маркировка, като
непосредствено преди кръстовището, образувано от ул. „Н.Коперник“ и бул.
„Шипченски проход“, пътните ленти стават три, като е обособена пътна лента за завой
на ляво посока бул. „Шипченски проход“. Сочи, че преди да бъдат разделени пътната
маркировка между двете ленти е с двойна непрекъсната осева линия, която забранява
изпреварването на автомобили. Към момента на настъпване на произшествието при
кръстовището, в най-дясната пътна лента имало спрели автомобили, които изчаквали,
на червен сигнал на светофарната уредба, като колоната продължавала около 80 метра.
В лентата за извършване на ляв завой нямало изчакващи автомобили, поради което
водачът на лек автомобил „Ауди А7“ решил да изпревари колоната, като наруши
пътната маркировка и навлезе в лентата за насрещно движение с цел да се включи в
лентата за извършване на ляв завой по бул. „Шипченски проход“. Сочи, че в този
момент е пресичала пътното платно на необозначено за това място и между нея и
автомобила е настъпил удар. Твърди, че стойността на направените разходи за лечение
са 1280 лева, от които претендира 1024 лева, поради 20% съпричиняване от нейна
страна на редоносния резултат. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата
на което ответникът да бъде осъден да й заплати сторените разходи за лечение, в
размер на 1024 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от
уведомяване на ответника-14.06.2022 год. до окончателното плащане на сумата.
Ответникът-Л.И. АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизмът на
процесното ПТП и вината на И. К.ов Х. за настъпването му, като прави възражение за
80% съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Претендира и направените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и
противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните
2
последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.
В производството за безпорни и ненуждаещи се от доказване са обявени
обстоятелствата относно наличието на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по
отношение лек автомобил „Ауди А7“ с рег. номер //////, че ищцата е подала до
застрахователя претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените й имуществени вреди, както и че при процесното ПТП С. Л. К. е
пресичала на необозначено за това място.
С оглед изложеното съдът намира, че застрахователното правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ауди А7“ с рег. №///// е
възникнало от деня на сключване на договора, от който момент, застрахователят носи
риска при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи
обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от
трети увредени лица, при управление на застрахованото МПС.
Няма спор и че по време на действието на застрахователния договор, на
08.06.2022 год. е настъпило процесното ПТП, което се установява и от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №282, в който като участници са посочени лек
автомобил „Ауди А7“ с рег. № /////, собственост и управляван от И. К.ов Х. и С. Л. К.-
пешеходец. В обстоятелства и причини за ПТП е отбелязано, че на 08.06.2022 год., в
гр. София, около 11 часа, лек автомобил „Ауди А7“ с рег. №/////, управляван от И. К.ов
Х. се е движил по ул. „Н.К.“ с посока от ул.“Гео Милев“ към бул. „Шипченски проход“
и в района на №22 участва в ПТП с пресичащия от дясно на ляво, спрямо посоката на
движение на лекия автомобил, пешеходец С. Л. К..
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на
пътното транспортно произшествие ищцата е получила следните увреждания: счупване
на горното рамо на лявата срамна кост, многофрагментни, базални, вътреставни
счупвания на втора, трета, четвърта и пета стъпални кости, ставни изливи с
травматични увреди и на връзките на дясната глезенна става и стъпало, контузия на
главата с оток и кръвонасядане на лявата теменно-слепоочна област, кръвонасядане на
лявата половина на лицето, оток и кръвонасядане на лявата половина на долната
челюст, разкъсно-контузна рана по задно-страничната повърхонст на левия лакът,
множество пръснати драскотини по цялата дължина на лявата предмишница, хематом
на лявото бедро и масивно, пъстро кръвонасядане и охлузване по външно-страничната
повърхност на лявото бедро, мораво-синкав оток и кръвонасядане на вътрешния ръб и
предната повърхност на дясното коленно капаче, кръвонасядане под коляното и по
цялата дължина на дясната подбедрица, масивен оток и кръвонасядане на дясното
стъпало. Установява се, че при направения от вещото лице анализ на приетите като
3
доказателства по делото финансови документи, разходите са направени във връзка с
получените увреждания при инцидента. Вещото лице е дало заключение, че при
счупвания на таза е желателно извършването на компютърна томография на таз и ТБС,
тъй като томографията е изследване, при което по-точно и ясно се вижда вида на
счупванията и посоката на разместване. Посочено е, че такова изследване е направено.
Установява се, че на ищцата е направен и ЯМР, което е било необходимо, с оглед вида
на уврежданията. Установява се и че при приемането на ищцата в УМБАЛ „Света
Анна“ е констатирано счупване на горния клон на лявата пубисна кост и е назначена
терапия с постелен режим и което увреждане изисква специализиран медицински
транспорт.
Предвид приетите по делото писмени доказателства и съдебно-медицинската
експертиза съдът приема, че уврежданията на ищцата са настъпили във връзка с
процесното ПТП.
В случая се оспорва вината на водача управлявал лекия автомобил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
За установяване на механизма на ПТП са ангажирани компютърно-техническа
експертиза, автотехническа експертиза и гласни доказателства.
Вещото лице изготвило компютърно-техническата експетиза относно файл Car
accident 08.06.2022.MOV, находящ се на диск, на който фигурира видео запис на ПТП е
дало заключение, че във видоето се вижда двупосочен, трилентов път, който е част от
кръстовище със светофарна уредба, като от ляво и от дясно на пътя се намират
тротоари, жилищно кооперации и магазини. Посочено е, че от началото на видеото до
0:24 (0 минути и 24 секунди) светофарът свети в червено, в 0:24 светофарът светва в
жълто (с червено), а в 0:27 светофарът светва в зелено. В 0:28 пешеходката тръгва да
пресича от левия към десния тротоар през пътното платно. Описано е, че в 0:30,
носейки черна торба и притичвайки, пешеходката се придвижва до кофите, които се
намират вдясно на сив автомобил марка „Пежо“, в 0:33 изхвърля черната торба,
веднага в 0:34 се обръща и тръгва отново тичайки, да пресича в обратна посока,
поглеждайки надясно и после напред. Посочва, че в 0:35, в лявата част на камерата, се
вижда приближаващ към пешеходката черен автомобил, марка „Ауди“, със светещи
стоп светлини и рег. №/////, че в 0:35 настъпва удар между предната дясна част на
движещия се лек автомобил и пешеходката, вследствие на което последната е
изхвърлена встрани и пада на земята. Сочи, че в 0:37 пешеходката вече е паднала на
земята, в 0:38 автомобилът спира в непосредствена близост до сблъсъка и шофьорът
излиза от него. От заключението се установява, че файлът е автентичен.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е направило заключение за
идентичен с описания по-горе механизъм, както и че водачът на лек автомобил „Ауди
А7“ е възприел своевременно възникналата опасност, когато се е намирал на 29,85
4
метра от мястото на ПТП и своевременно е задействал спирачната уредба на
автомобила. Установява се, че причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на лекия автомобил, който се е движил със скорост и дистанция,
при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното
средство, при внезапно възникнала опасност, както и поведениетона пешеходката,
която е предприела пресичане на ул. „Н.К.“, на необозначено място за пресичане и не е
пропуснала движещия се по ул. „Н.К.“, в посока бул. „Шипченски проход“ лек
автомобил „Ауди А 7“. Установява се, че предотвратимостта на произшествието се
намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата
участници, в момента на удара и от разстоянието между тях в момента на възникване
на опаснотта. Дадено е заключение, че автомобилът се е движил със скорост 62,53
км/ч, възприел е опасността от 29,85 м., поради което не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, но при движение със скорост 50 км/ч
/максимално позоволената скорост при движение по градски път/, превозното средство
би спряло на мястото на удара, а пешеходката ще е преминала в лентата за движение
на ул. „Н.К.“ в посока ул. „Гео Милев“, без да настъпи съприкосновение. Установява
се, че пешеходката също е можела да предотврати произшествието ако се е огледала и
е изчакала преминаването на лек автомобил „Ауди“ и след това безпрепядствено
пресече пътното платно на ул. „Н.К.“ или извърши пресичането на обособеното за това
място-пешеходна пътека. Установява се, след като е възприел своевременно
пешеходката водачът на автомобила е задействал спирачната уредба.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства, които са
безпротиворечиви съдът приема, че вина за настъпването на ПТП имат и двамата
участници в него-водачът на лек автомобил „Ауди А7“ и пешеходецът-С. Л. К., респ.
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата е основателно. В случая водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 21 от ЗДвП, според който при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава стойности на скоростта в случая 50 km/h. Съобразно заключението на
вещото лице изготвило автотехническата експертиза скоростта, с която се е движил
водачът на лек автомобил „Ауди А7“ е била 62,53 км/ч, т.е. над разрешената, като ако
се е движил с разрешената скорост 50 км/ч, факта, че е възприел ищцата и е задействал
своевременно спирачната уредба, то би спрял на мястото на удара, без да настъпи
5
съприкосновение с ищцата, която е щяла да бъде в лентата за движение на ул. „Н.К.“.
По отношение на извода за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, следва да се има предвид, че то не може да почива на предположения, а следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване респ., че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем. В случая ищцата е предприела пресичане на пътното
платно на необособено за това място, при зелен светлинен сигнал за автомобилите,
които се движат направо и на ляво, без да се огледа и да изчака преминаването
им,което беше установено от експертизите. От показанията на свидетеля Н. Ц. Н.,
които съдът кредитира като обективни, тъй като кореспондират с останалите
доказателства по делото и непосредствено възприети се установява, че той е упралявал
лекия автомобил „Пежо“ и се е наложило да спре принудително, тъй като ищцата е
притичала пред автомобилът му. С тези си действия Стефани К. е нарушила ЗДвП-чл.
113, съгласно който при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства и да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика.
Предвид изложеното съдът приема, че с действията си ищцата е съпричинила
вредоносния резултат с 70 %, а при определяне на размера на дължимото обезщетение
за имуществени вреди следва да намери съответно приложение разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД.
По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на
лек автомобил „Ауди А7“ следва да възмезди претърпените от ищцата имуществени
вреди в размер на 30%. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия
автомобил/ е бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност в Л.И. АД,
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от
КЗ да заплати обезщетение за тези вреди за отговорността на водача. С договора за
застраховка “Гражданска отговорност”, ответното застрахователно дружество се е
задължило да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от водача на лекия автомобил на трети лица, в случая на
ищцата. За установяване размера на претърпените имуществени вреди са приети
платежни документи за извършени изследания в размер на 1280 лева, които са във
връзка със злополуката, съобразно заключението по съдебно-медицинсксата
експертиза.
Предвид изложеното съдът приема, че предявения иск с правно основание чл.
432 от КЗ за претърпени имуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 384
лева, до който следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен от
1024 лева.
6
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. От това следва, че забавата се
определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния
случай застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие-14.06.2022 год., ако лихвите са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи законна лихва
за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок /в този смисъл е Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС
по т. д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК/.
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
210 лева, основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат В. В. О. сумата от 181,08 лева, а
ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от
662,50 лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от претенцията.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.И.“ АД, ЕИК /////, с адрес: гр. ///// да заплати на С. Л. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: /////, чрез адв. О., на основание чл. 432 от Кодекса на
застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 384 лева /триста осемдесет и четири
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП
реализирано на 08.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 14.06.2022 год., като отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от
1024 лева, като неоснователен и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 210 лева
/двеста и десет лева/, съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Л.И.“ АД, ЕИК ///// да заплати на адв. В. В. О., на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 181,08 лева /сто осемдесет и един лева и осем стотинки/.
ОСЪЖДА С. Л. К., ЕГН ********** да заплати на „Л.И.“ АД, ЕИК /////, на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 662,50 лева /шестстотин шестдесет и
два лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски,
7
съразмерно с отхвърлената част от претнициите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8