Р
Е Ш Е
Н И Е №
262563
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Гергана Бонева-Петрова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 16343 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективносъединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и
86 от ЗЗД
по
искова молба на „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайо Хитов“,
бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап.
123, представлявано от ...... С.С.К. чрез адв. В. против В.Р.И. с ЕГН ********** с адрес *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 2223,97 лв. /две хиляди двеста двадесет и три лева и деветдесет и седем
стотинки/ лв. от която -1301,25 лв-главница; ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното
плащане договорена лихва - 113,07 лв., - за период от 27.11.2018 г. до 27.08.2019г., допълнителна услуга в размер на 809,65 лв. по договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
на 27.11.2018г. между страните е сключен договор за заем за сума от 2700 лв. Дължи се възнаградителна лихва -482,22 лв. за
периода 27.11.2018-27.08.2019 г. и 1821,78 лв. сума по договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 27.11.2018 г.
Общото задължение е 5004,00
лв., която следва да бъде заплатено на равни месечни вноски от по 556,00 лв. Извършени са плащания общ размер на 2780,03 лв., които са погасили 6 месечни вноски, а именно:
28.12.2018г. - 556,00 лв; 10.01.2019г. - 216,00 лв.; 28.01.2019. -106,00 лв.; 30.01.2019г. -
240,00 лв.; 27.02.2019. - 274,74 лв.; 28.02.2019г. -
279,43 лв.; 28.03.2019г. - 300,86 лв.; 29.03.2019г. - 251,00 лв.; 30.04.2019г.
- 556,00 лв.; След 30.04.2019 г. няма постъпили суми. Срока на последната месечна вноска е
27.08.2019 г. Остатъкът от задължението на
ответника е в размер на 2223,97 лв., която включва: главница в размер на 1301,25 лв; договорена лихва - 113,07 лв., - за период от 27.11.2018 г. до 27.08.2019г., допълнителна услуга в размер на
809,65 лв. по Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. Я., в който се оспорва иска.
Твърди наличие на неравноправни клаузи.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства- договор за заем от 27.11.2018 г., стандартен
европейски формуляр, общи условия, погасителен план, е видно, че между ищеца и ответника
е сключен договор
за потребителски кредит по силата, на който
кредиторът
се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 2700 лв. за срок от 9
месеца при лихвен процент-41,03 %, ГПР-49,69%, платим на 9 месечни вноски от по
556 лв. Предвидено е заплащане на допълнителна услуга. Общия размер на
задължението е 5004 лв.
От представения договор за договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг е видно, че на същата дата между ищеца и
ответника е постигнато споразумение за извършване на имуществено проучване на
кредитополучателя и предоставяне на удостоверение за направената оценка, за
което дължи 1821,78 лв.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по
делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Съгласно чл. 22
от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Предвид изложените от
ответника възражения и съобразно чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК
при липса на посочен лихвен процент и условия за прилагане договора се явява
недействителен. Макар в случая в договора да е посочен фиксиран лихвеният процент от 41,03 %, е налице липса на разпоредба за
условията за прилагането му, базата, върху
която се начислява същия и периода, за който се отнася-
годишен, месечен или за периода на договора. Следователно не е ясно как е разпределен във времето и съответно, как се формира
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при
фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени
суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, а не
към чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, която
съдът намира
за нарушена. Липсата на посочен общ размер на дължимата за срока на
договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, е пречка да се направи проверка при какви условия е приложен
лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран
размер. На
следващо място ГПР е определен на 49,69 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и
лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да
не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще
дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване
на посоченото законово основание.
Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че
общият размер на дължимата сума не е сборът от стойността на главницата и
лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на 5004 лева. Изрично е отбелязано, че в тази обща сума е
включена стойността на допълнителната услуга, като тази допълнителна услуга има
своето основание не в договора за кредит, а в сключения заедно с него- договор
за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, по
който се дължи възнаграждение за предоставената от ответника на ищеца услуга в
размер на 1821,78 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че
са свързани, но възнаграждението по единия (за услугата), е предвидено да се
заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за
подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част
от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за
договора за услуга също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва
се отчитат и договорките по договора за услуга. Казано по друг начин, в договора
за кредит има вписана уговорка за такса за допълнителна услуга, която макар и
формално да е дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора
за заема, като включена в съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са
абсолютно несъстоятелни аргументите на ищеца за това,
че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без
отношение към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми
се установява точно обратното.
Предвид горното, съдът намира, че чрез клаузата за
заплащане на допълнителна услуга, уговорена в договора за имуществено
проучване, но включена във вноските по погасителния план на кредита, се
нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК. Формално в договора за кредит не е вписана такса за действия,
свързани с усвояване или управление на кредита, но реално тази допълнителна
услуга по естеството си представлява именно заплащане на разходи, свързани с
отпускането на кредита, доколкото имущественото проучване на длъжника
представлява анализ на неговата кредитоспособност. Според смисъла на чл. 16 от ЗПК кредиторът
е задължен да направи такава предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди сключване на договора за кредит, т. е. това е вид преддоговорно
задължение на кредитора, което не следва да води до допълнително увеличаване на
задълженията по кредита, тъй като рискът да се отпусне необезпечен кредит е на
кредитора и той не следва да се прехвърля като финансова тежест на длъжника при
изплащането му на кредита. Доколкото обаче в случая е направено именно това- за
оценката на платежоспособността на потребителя е начислена такса, платима после
по погасителния план на кредита, по този начин въпросната такса се превръща в
разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1
от ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
закона. Затова и тази клауза е нищожна на основание чл. 19, ал. 5
от ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги.
Така таксата за тази услуга прикрива разходи, които по естеството си следва да
са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21, ал. 1
от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или
резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск
сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че клаузата е недействителна, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал.
1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на страните.
Изложените мотиви сочат недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК.
Съобразно с изложеното и чл. 23 ЗПК,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените
суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата.
Макар и по делото да не се представят доказателства от ответника за
заплащане от заемополучателя на суми покриващи главницата, но от ищеца се
признава, че е извършено плащане на сума от 2780,03 лв., надхвърляща размера на предоставената заемна сума
от 2700 лв., съдът намира, че иска за 1301,25 лв.-главница се явява неоснователен
и следва да се отхвърли, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното
плащане.
Недължимостта на възнаградителната
лихва и такса за допълнителна налага отхвърляне на исковете за сумите от 113,07 лв., - възнаградителна лихва за период от 27.11.2018 г. до 27.08.2019г. и 809,65 лв. по договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
На ответника не следва да
се присъждат разноски поради липса на отправено искане и представяне на
доказатерства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайо Хитов“,
бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап.
123, представлявано от ...... С.С.К. против В.Р.И. с ЕГН ********** с адрес *** искове за заплащане на сумата от 1301,25 лв. (хиляда триста и един леваи 15
ст.) -главница;
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба 07.12.2020 г. до
окончателното плащане; сумата от 113,07 лв.(сто и итринадесет лева и 07 ст.)
- договорена лихва - - за период от 27.11.2018 г. до 27.08.2019г., и сумата от 809,65 лв.(осемстотин и девет лева и 65
ст.) допълнителна услуга по договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ