РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2240
07.11.2019 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 1802 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Постъпила е жалба от И.Ц.Ж., ЕГН **********,***, чрез
адв.Ф., с която се обжалва решение № 2153-15-142 от 02.05.2019
г. на директор на ТП на НОИ – Пловдив, в частта с която е потвърдено
Разпореждане № РНП-1-4-15-00551395/11.04.2019г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Пловдив.
Недоволна от решението и разпореждането в
потвърдената част, иска отмяна на акта. Според жалбоподателката очевидно към
онзи момент е представила необходимите документи , въз основа на които е
отпусната пенсия по реда на чл.2б от ЗП /отм./ и факта, че те впоследствие са
изчезнали, изгубени или ненамерени, по никакъв начин не води до извод за
недобросъвестно поведение от нейна страна, свързано със знание, че няма право
на отпуснатата й пенсия. Счита за неотносимо позоваването на органа на влязлото в сила
решение на ПАС по адм. дело № 1526/2017г. Твърди се липса на законово
задължение на пенсионера да съхранява правнозначими
документи. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. В. намира жалбата
за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения излага в постъпило по делото писмено становище.
За яснота е необходимо да се отбележи, че фамилното
име на жалбоподателката П., след влизане в сила на Решение от 16.03.2018г.
постановено по гр.дело № 2367/2017г. на Асеновградски
районен съд за прекратяване на брак е променено на предбрачното
й фамилно име Ж.. Така навсякъде в настоящото решение, името П. е идентично с
името Ж..
Пловдивският
административен съд – XVI състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
С Разпореждане № 2181/21.02.2000 г. за отпускане на
пенсия (л.15) на И.Ц. П. (понастоящем Ж.) е отпусната пенсия на основание
чл.46а от ЗП /отм./ и пар.25 ЗИДЗП/1996 пожизнено по
чл.2 ал.1 от ЗП при трудов стаж от втора категория – 26 г. 09 м. 12 д. и
индивидуален коефициент – 2.386. По
делото няма спор, че към 01.06.1999г., датата на която е отпусната пенсията,
лицето има навършена възраст 53г. 08м. 07 дни.
С Разпореждане
№ ********** от 30.07.2000г. на основание пар.7 от ПЗР на КЗОО от 01.01.2000г. личната пенсия за ОСВ е преизчислена при
осигурителен стаж от втора категория 14г. 07м. 10дни, осигурителен стаж към
трета категория 17г. 10м. 27дни, общ осигурителен стаж на основания чл. 104 от КСО превърнат към трета категория 36г. 02м. 02дни.
Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета
е преценена необходимост от проверка законосъобразността на отпуснатата на П. (понастоящем
Ж.) пенсия. Така с писмо изх. № К-23446/23.05.2013г. от лицето е изискано да представи
оригиналните документи за стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията
не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата,
съгласно изискванията на НПОС. П. не представя исканите документи. Няма спор,
че с декларация вх. № К-4964/29.05.2013 г. декларира, че не съхранява документи
за стаж, като същевременно посочва периоди и осигурители, при които е придобила
стажа си.
След стартирана процедура по реда на чл. 108, ал.1, т.1
от КСО, проведена служебна кореспонденция с посочените от лицето работодатели и
допълнително представени от жалбоподателката документи, са събрани доказателства
относно редовно оформен осигурителен стаж на жалбоподателката за периода от
01.08.1962 г. до 31.12.1998 г., както следва: осигурителен стаж от втора категория
труд - 03 г. 05 м. 04 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 26 г. 05
м. 16 дни, на основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета
категория труд - 30 г. 08 м. 29 дни.
С разпореждане №********** Протокол №2142-15-15/21.03.2017г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т.2, б. „г" от КСО е
отменено разпореждане №2181/21.02.2000 г. и всички последващи,
и на И. П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2
от КСО, считано от 25.12.2004г. пожизнено. С Решение № 2153-15-91/19.05.2017 г.,
директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив отменил
разпореждането в частта му, с която е отпусната на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателката и е потвърдил разпореждането в частта му, с която
е отменено разпореждане № 2181/21.02.2000 г. и всички последващи.
С решение № 2300 от 21.12.2017г. по адм.дело № 1526/2017г. Пловдивски административен съд е
отхвърлил жалбата на И.Ц. П. против Решение № 2153-15-91/19.05.2017 г. на директора
на ТП на НОИ-гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********
/прот. № 2142-15-15/ от 21.03.2017 г. на ръководителя
на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив, в частта, с която е отменено разпореждане №
2181/21.02.2000 г. и всички последващи го. Така
постановеното съдебно решение е потвърдено с Решение № 2097 от
13.02.2019г. по адм.
дело № 2059/2018г. на Върховен административен съд.
Последвало е издаване на Разпореждане № РНП-1-4-15-00551395/11.04.2019г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Пловдив, с което на
основание чл.98 ал.2, във връзка с чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО е постановено
жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получената сума за пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 35 650,15 лв., от които главница за периода от
01.01.2009г. до 31.03.2017г. и от 01.07.2017г. до
30.09.2017г. в размер на 20 898,96 лв. и лихва в размер на
14 751,19лв., начислена към 11.04.2019г.
Недоволна от това разпореждане, П. го е обжалвала
пред решаващия орган, който с Решение № 2135-15-142/23.05.2019 г. (л.250) е заличил
погасеното й по давност задължение по Разпореждане № РНП-1-4-15-00551395/11.04.2019г.
за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. в размер
на 23 405,79 лв. от които главница в размер 11 984,22 лв. и лихва в
размер на 11 421,57 лв. и е оставил в сила разпореждането в останалата му
част за събиране на сумата от 12 244,36 лв., от които 8 914,74 лв.
главница за периода от 01.01.2014г. до 31.03.2017г. и
от 01.07.2017г. до 30.09.2017г. и лихва – 3 329,62 лв. начислена към
11.04.2019г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след
11.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Именно това решение, в частта с която е потвърдено Разпореждане
№ РНП-1-4-15-00551395/11.04.2019г. е обжалваният в настоящото производство
административен акт.
Същото е връчено на упълномощено от П. лице на 06.06.2019 г., видно от приложеното на лист 263 по делото
известие за доставяне на същото, а жалбата е подадена на 18.06.2019 г. от лице
имащо правен интерес.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за
допустима.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен
от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено на основание чл.98, ал.2,
във вр. с чл.114,
ал.1 КСО, като административното производство е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98, ал.1, т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Като
правно основание на процесното разпореждане са посочени
разпоредбите на чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 КСО. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл. 98, ал. 2 КСО,
дава възможност на длъжностните лица по чл.98, ал.1 КСО да издават разпореждания
и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии, а тази на чл.114, ал. 1 КСО гласи, че недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги
получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО. Тук следва да се отбележи, че правилото
на чл.114, ал.1 КСО е общо такова за Кодекса,
приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно
получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства
компетентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение
на НОИ или друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на поделението/така
чл.114, ал.3 КСО/, докато нормата на чл.98, ал.2 КСО дава специална компетентност
и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ да издава подобни разпореждания,
но само за неоснователно изплатени суми за пенсии. В случая няма спор, че издателят
на разпореждането от 11.04.2019 г. е Ръководителят на "Пенсионно осигуряване"
в ТП на НОИ – Пловдив, поради което е налице компетентността по чл.98, ал.2 КСО
на длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган – Разпореждане №**********
Протокол №2142-15-15/21.03.2017г. е издаден
на основание чл. 99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО, то безспорно е налице и търсената
от закона хипотеза на неправилно отпусната пенсия.
В случая с
И.Ц.Ж. се установява, че проблемът касае липсата на предпоставката – осигурителен
стаж по условията на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ наличие на 20 години стаж превърнат
към втора категория, от които 13 г. 04 м. действително положен по условията на втора
категория, тъй като за определен период от време лицето не е представила документи
удостоверяващи стажът при отпускането на пенсията през 2000 г. Ето защо правилно правото й на пенсия е
преценено в съответствие с правно дължимото, макар и по-късно с разпореждането от
21.03.2017 г. на Ръководителят на "ПО" в ТП на НОИ – Пловдив.
Видно от съдържанието
на разпоредбите, послужили за основание за издаване на процесното
разпореждане, се установява, че нормата на чл.98, ал.2 КСО говори за "... неоснователно
изплатени суми... ", докато тази на
чл.114, ал.1 КСО говори за "... недобросъвестно получени суми...
". Очевидно е в тази връзка, че всяка недобросъвестно получена сума задължително
се явява и като неоснователно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неоснователно
изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното
лице. В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неоснователно изплатените
суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и получил само,
ако са получени недобросъвестно, т. е. лицето е знаело според обстоятелствата, че
този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало
в нарушение на конкретно правило за поведение. Ето защото и независимо, че на Ръководителя
на пенсионното осигуряване също е дадено правото да издава разпореждания за възстановяване
на неоснователно изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване
от съответните лица, които са получили този вид плащане именно и във връзка с уредбата
по чл.114, ал.1 КСО, ще подлежат само получените
недобросъвестно от тях неоснователно изплатени суми за пенсии.
Следователно
спорът е относно приложението на материалния закон - чл.114, ал.1 от КСО. Както бе посочено
по-горе в мотивите на настоящото решение
чл.114, ал.1 от КСО предвижда недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл.113 от кодекса. В ал.2 на чл.114 от КСО се сочи, че добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение
на случаите по т.1-3, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането
на срока за доброволно изпълнение.
Действително,
както сочи и жалбоподателя в тежест на административния орган е да докаже проявената
от лицето недобросъвестност при получаване на осигурителното плащане, а това той
може да стори единствено с данните, които се съдържат по административната преписка.
С
декларация вх. № от 29.05.2013г. (лист 33 по делото) И. П. е посочила
пред органите на ТП на НОИ, че не съхранява документи за стаж, но посочва
периоди и осигурители при които е придобила стажа си. А с жалбата си против разпореждането
от 21.03.2017 г. на Ръководителят на "ПО" в ТП на НОИ (лист 131 и
сл.), И. П. представя допълнително удостоверение обр.УП-30
№ 1/20.11.2000г. на ЗК „Съгласие –ПЕВ“ с.Патриарх Евтимиево
и удостоверение обр.УП-30 без № и дата с издател ОТКЗС „Лопушанска
дружина“ с.Горно Дамяново, които пък не е представила и декларирала в хода на
административното производство по издаване на разпореждането от 21.03.2017 г..
С оглед на
това в рамките на служебното установяване на осигурителния стаж на П., не е констатирано
наличие на действително положен по условията на втора категория труд от 13 години
и 04 месеца, а само 03 години, 05 месеца
и 04 дни. Именно това обстоятелство е посочено и от ответния ръководител, като основание
да се приеме, че лицето е недобросъвестно.
Разликата
между осигурителния стаж от втора категория минимум от 13 години и 04 месеца, въз
основа на който е отпусната пенсията, съгласно разпореждане № 2181/21.02.2000 г.
и впоследствие установения от 03 години,
05 месеца и 04 дни от същата категория, е значителна. Както бе посочено по-горе
в мотивите, спорът относно размера на осигурителния стаж на лицето е приключил с
влязъл в сила съдебен акт.
Самият факт,
че П. не доказва стажът си действително положен по условията на втора категория
труд, а в същото време е получавала пенсия в по-висок размер, сочи недобросъвестност
от нейна страна. Може да се направи извод, че П. си е послужила с документи с недоказано
съдържание по отношение на положения стаж за разликата над 03 години 05 месеца и
04 дни. След като към момента на отпускане на пенсията жалбоподателката е била на
53 г. 08 м. 07 дни и при толкова голяма разлика между осигурителния стаж, взет като
база за пенсия през 2000 г. и реално установения, макар и в по-късен период, тезата
на П. за добросъвестност при получаване на цитираното осигурително плащане, не може
да бъде споделена.
За
пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.108, ал.1, т.1 от КСО не определя
срок, в който органите на Националния осигурителен институт могат да извършват проверки
по пенсионните досиета, а алинея втора от същия текст задължава физическите лица
да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите
от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация,
свързани със спазване на осигурителното законодателство.
Несъстоятелно
е възражението на жалбоподателката, че в пенсионното досие не се съдържат
никакви документи, въз основа на които първоначално е била отпусната пенсията,
както и че в досието й не е открит опис на представени/ върнати документи. Следва
да се отбележи, че съответните длъжностни лица носят отговорност за това, че
няма опис в досието на П., но това не е предмет на настоящото съдебно производство.
Още повече, че разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, ( обн. ДВ. бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от
1.01.2000 г.), при чието действие е П. е подадала
заявлението за отпускане на пенсия (07.02.2000г.), предвижда по първоначално постъпило
заявление за отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният
граждански номер на заявителя. Към досието се прилагат: заявлението за пенсия; документите
за осигурителен доход; удостоверение за наследници; лични декларации; всички последващи заявления и жалби на лицето; експертни решения на
ТЕЛК (НЕЛК); постановени актове, касаещи осигурителните права на лицето. Следователно
към пенсионните досиета не се съхраняват документи за осигурителен стаж, поради което това не може да бъде препятствие за
доказване на право на пенсия на жалбоподателката.
Съгласно чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл.113 от същия кодекс. Последната разпоредба сочи, че вземанията
за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната
такава. В случая няма данни жалбоподателката да е предприела действия по погасяване
на главницата в срока за доброволно изпълнение, поради което не може да се ползва
от правото по чл.114, ал.2, т.2 от КСО, възстановяването на сумите да е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателката, че недобросъвестността й при получаване на
пенсията не е доказана от административния орган. В тази връзка следва да се
посочи, че ако лицето действително е имало изискуемия осигурителен стаж от 20
години превърнат към втора категория, от които 13 г. 04 м. действително положен
по условията на втора категория труд, то при възстановяване на пенсионното й досие,
тя би доказала поне изискуемите минимум 13 г. 04 м. осигурителен стаж от тази категория.
Действително, преценка е изцяло в компетентността на пенсионния орган, но това
става единствено и само въз основа на представени от лицето документи. Във всеки
отделен случай фактите, установяващи дали е налице добросъвестност при получаване
на осигурителното вземане са различни и следва конкретно да бъдат установени от
съда.
С оглед
изложеното настоящият състав на съда, приема, че е налице недобросъвестност на Ж.,
което обосновава извод за законосъобразност на оспореното решение, в частта с която
е потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-15-00551395/11.04.2019г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Пловдив.
При този
изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на
100.00 (сто) лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, както и съобразно фактическата и правната сложност на делото.
Ето защо
и поради мотивите, изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, XVI състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Ц.Ж., ЕГН **********,***, против решение № 2153-15-142 от 02.05.2019 г. на
директор на ТП на НОИ – Пловдив, в частта с която е потвърдено Разпореждане № РНП-1-4-15-00551395/11.04.2019г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Пловдив.
ОСЪЖДА И.Ц.Ж., ЕГН **********,*** да заплати на ТП на НОИ
– Пловдив сумата от 100 /сто /
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14–дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: