№ 11337
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110169549 по описа за 2024 година
След влизане в законна сила на протоколно определение от 27.03.2025 г. и на
протоколно определение от 15.05.2025 г., с които производството е частично прекратено,
делото се води по искова молба /уточнена с молба с вх. № 397774/06.12.2024 г. и молба с вх.
№ 142945/23.04.2025 г./ на „*************“ АД срещу Ю. И. Л., с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 942.28 лв. – цена за предоставени
В и К услуги за имот, находящ се в гр. *************, с кл. № *****090155, за периода от
17.01.2019 г. до 13.11.2023 г., ведно със законната лихва от 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането; 43.74 лв. – мораторна лихва за периода от 18.02.2019 г. до 17.12.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
36743/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги за
процесния имот с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор
„*************“ АД, одобрени от КЕВР. Поддържа, че е доставил за исковия период на
ответника В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води, за които са издадени фактури, но той не е заплатил тяхната цена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца при
твърдения, че не е собственик на процесния имот, нито е подавал заявление за сключване на
договор с ищеца. Оспорва приложимостта на общите условия на ищеца по отношение на
него, във връзка с което сочи, че не ги е приемал. Оспорва реалната доставка на услугите и
тяхната стойност. Твърди, че не са правени ежемесечни отчети на водомера с негово
участие. Не оспорва размера на мораторната лихва за процесния период. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
1
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36743/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в законоустановения срок, при наличието на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца твърдения главният иск е с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ. За неговата основателност в доказателствена тежест на
ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие през исковия период на договорно
правоотношение с предмет продажба/доставка на В и К услуги между него в качеството му
на продавач/доставчик и ответника в качеството му на потребител; че ищецът реално е
доставил В и К услуги на ответника в количество, съответстващо на претендираната сума и
отчетено съгласно нормативните изисквания.
По въпроса дали през исковия период е съществувало договорно правоотношение
между страните съдът намира следното:
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът, като
този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата/доставката
на В и К услуги. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на изричен писмен договор. Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната
разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/ „потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи „потребители на услугите В и К“ са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на
посочената нормативна уредба е собственикът или лицето с учредено вещно право на
ползване или на строеж за съответния имот, т.е. законът приравнява придобиването на право
на собственост, вещно право на ползване или право на строеж за имота със сключването на
договор с В и К доставчика.
В случая за доказване, че ответникът е бил собственик на имота през процесния
период, ищецът е представил Справка чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията – София, видно от която по партидата на ответника е вписано на 28.10.2019 г.
заличаване на законна ипотека /том 24, акт № 172/1988 г./ върху процесния имот, учредена в
полза на кредитора „Банка ДСК“, с ипотекарни длъжници ответника и Антоанета
Методиева Л.а. Обстоятелството, че ответникът е трето лице са имали качеството на
ипотекарни длъжници за процесния имот, сочи на извод, че имотът е бил съсобствен между
тях. Макар посочената справка да няма материална доказателствена сила, съдът намира, че
щом ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на отразеното в нея, и
вземайки предвид предмета на делото – установяване дължимост на задължения за
2
доставени В и К услуги, а не установяване със сила на пресъдено нещо на правото на
собственост на ответника върху имота, в който е извършвана доставката, то тази справка е
достатъчна за доказване, че към 28.10.2019 г. Л. е бил съсобственик на имота. При липса на
доказателства за притежавания от него дял от съсобствеността, следва да се приеме, че
съсобствеността е притежавана при равни квоти, т.е. той е притежавал към посочената дата
1/2 ид. ч. от имота. Той не твърди и не доказва след този момент да се е разпоредил с
правото си на собственост, включително да е учредил в полза на друго лице вещно право на
ползване върху имота, нито пък такъв извод следва от вписванията по партидата му.
Ответникът също така не твърди и не доказва друго лице да е станало потребител на В и К
услугите чрез сключване на писмен договор с ищеца или подаване на заявление за откриване
на партида на свое име. От изложеното следва, че през исковия период ответникът е бил
собственик на 1/2 ид. ч. от имота, респ. той се явява потребител на В и К услуги и дължи
съответна на квотата му в съсобствеността част от задълженията за тях. Този извод намира
подкрепа и в писмо с вх. № СВ-3109/13.09.2019 г. от Л. до ищеца, обективиращо
извънсъдебното признание на ответника за неизгодния за него факт, че има качеството на
потребител на услугата по доставка на питейна вода за процесния имот.
Предвид изложеното съдът приема, че между „*************“ АД и ответника в
качеството му на съсобственик на имот, находящ се в гр. *************, с кл. №
*****090155, е възникнало и съществувало през процесния период облигационно
отношение по договор за продажба/доставка на В и К услуги в имота, по силата на който Л.
е отговорен за 1/2 от задълженията, произтичащи от доставката на В и К услуги в имота.
Договорът съобразно чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ се регулира от общи условия, които са
одобрени от КЕВР и са публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник,
като те влизат в сила в 1-месечен срок от публикуването им. Според чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да
предложат различни условия, като предложените от потребителите и приети от В и К
операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В
случая по делото са представени Общ условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от „*************“ АД, одобрени с Решение № ОУ-2/13.07.2016 г. на КЕВР.
Тяхното публикуване в един централен и един местен ежедневник е служебно известен факт,
поради което те са влезли в сила. Ответникът не твърди и не доказва да е предложил на
ищцовото дружество различни условия, респ. такива да са били приети и отразени в
допълнителни писмени споразумения, сключени между тях. Ето защо съдът приема, че
горепосочените общи условия намират приложение към договорното правоотношение
между страните.
От приетото без оспорвания от страните заключение на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че през исковия период имот с кл. № *****090155 е бил водоснабден, като в него е имало
реално потребление на В и К услуги. Тяхното количество е определяно въз основа на реален
отчет на намиращите се в имота 4 бр. водомери или въз основа на самоотчет по телефона, а
в случаите, когато реален отчет не е извършван поради неосигурен достъп, нито е извършван
самоотчет от потребителя количествата В и К услуги са изчислявани служебно въз основа на
предишен реален отчет, а впоследствие е извършвано изравняване, при което фактурираните
количества са коригирани, така че да бъдат равни на реално изразходваните количества,
установени при следващ реален отчет. Следователно по делото е доказана реалната доставка
на В и К услуги. Обстоятелството дали са правени ежемесечни отчети на водомера с участие
на ответника не влияе върху този извод, защото в чл. 23, ал. 1, т. 2 от общите условия е
предвидена периодичност на отчитане на показанията на водомерите на водопроводни
отклонения за потребители, ползващи В и К услугите за питейно-битови нужди, какъвто не
се спори, че е ответникът, за период, не по-дълъг от 3 месеца, т.е. не е предвиден ежемесечен
3
отчет. Освен това неучастието на ответника или негов представител в отчитането е
нарушение на задълженията му по чл. 6, т. 1, б. „а“ и чл. 22, ал. 1 от общите условия, което
не може да доведе до благоприятни за него последици, т.е. заради това не може да се
обоснове извод за недоказване на реалната доставка на В и К услуги, тъй като никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Изяснява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че стойността на
доставените през периода от 11.12.2018 г. до 13.11.2023 г. В и К услуги възлиза на 939.25 лв.
Тя е определена от вещото лице в съответствие с утвърдените от КЕВР цени, като е
съобразено обстоятелството, че периодът започва с изчислени количества В и К услуги, а
последващата корекция обхваща и период на реална консумация извън процесния период.
В случая обаче исковото производство е частично прекратено, поради което предмет на
главния иск е вземане за цената на доставени в имота В и К услуги за по-кратък период от
първоначалния – от 17.01.2019 г. до 13.11.2023 г. Ето защо размерът на задължението за този
период следва да бъде определен съгласно чл. 162 ГПК по преценка на съда, но при
отчитане на посочената от вещото лице стойност за по-дългия период. В случая съдът
приема, че за периода от 17.01.2019 г. до 13.11.2023 г. задължението възлиза на сумата от
923.33 лв.
Следователно по делото се установи възникването на вземане на „*************“ АД
срещу ответника за 1/2 от цената на В и К услугите за процесния имот през разглеждания
период, т.е. за сумата от 461.67 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквото е процесното вземане
за главница, давността тече от деня на падежа. Така е, защото съгласно чл. 33, ал. 1 от
общите условия В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества, а според чл. 33, ал. 2 от общите условия на
ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно за всяко месечно
задължение давностният срок тече от момента, в който изтича срокът за неговото заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията на ищеца за доставени В и
К услуги се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
4
В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 18.06.2024 г., поради което
погасени по давност са месечните вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
10.04.2021 г. Данни за датите на издаване на фактурите се съдържат в таблица № 1 от
заключението на съдебно-техническата експертиза. Видно е, че месечните задължения за
периода до 09.02.2021 г. са погасени по давност, защото за последния месец от този период е
издадена Фактура № *********/17.02.2021 г., задълженията по която са станали изискуеми,
считано от 20.03.2021 г., респ. от този момент е започнал да тече давностният срок за тях и
към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл, респ. изтекла е
давността и за задълженията по всички предходни фактури. Ето защо съдът приема, че
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е частично основателно – за
периода от 17.01.2019 г. до 09.02.2021 г. включително.
Дължимата от ответника 1/2 от цената на доставените В и К услуги през необхванатия
от давността период – от 10.02.2021 г. до 13.11.2023 г., съдът определи съгласно чл. 162 ГПК
по своя преценка и приема, че възлиза на сумата от 225.88 лв.
По изложените съображения главният иск е частично основателен – за сумата от 225.88
лв., представляваща 1/2 от цената на доставените В и К услуги в процесния имот през
периода от 10.02.2021 г. до 13.11.2023 г., върху която сума ответникът дължи и законната
лихва за периода от 18.06.2024 г. до окончателното плащане, а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер, както и за периода от 17.01.2019 г. до 09.02.2021 г., искът за
главницата следва да бъде отхвърлен като недоказан в едната си част и погасен по давност –
в другата част.
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който в
случая е в размер на 225.88 лв., и забава в погасяването му. Както беше посочено,
задължението за заплащане на цената на В и К услугите е уговорено като срочно, а в случая
данни за датите на издаване на фактурите за непогасената по давност част от исковия период
се съдържат в таблица № 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Следователно началото на забавата по отношение на непогасената по давност част от
главното задължение е 18.04.2021 г. Размера на мораторната лихва върху главницата за
периода от 10.02.2021 г. до 13.11.2023 г. за период на забава от 18.04.2021 г. до 17.12.2023 г.
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и приема, че възлиза на сумата от 30 лв.
Следователно акцесорният иск е частично основателен – за сумата от 30 лв. и за период
на забава от 18.04.2021 г. до 17.12.2023 г., а за разликата над 30 лв. до пълния предявен
размер и за периода от 18.02.2019 г. до 17.04.2021 г. е неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски за исковото и за
заповедното производства съразмерно на уважената част от исковете, както следва: за
исковото производство – сума в общ размер на 118.75 лв., включваща: 18.75 лв. – държавна
такса; 75 лв. – депозит за вещо лице, и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за
заповедното производство – сума в общ размер на 18.75 лв., включваща: 6.25 лв. – държавна
такса, и 12.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК на
процесуалния представител на ответника се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ за исковото и заповедното производства съразмерно на
отхвърлената и прекратената част от исковете. При определянето на размера на
възнаграждението съдът съобрази Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, от
което следва, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения. След постановяването му съдебната практика
приема, че посочените в наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, но
без да са обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне стойността
на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и
5
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В случая извод за осъществената правна помощ и за размера на съответстващото й
възнаграждение съдът прави въз основа на данните по двете дела. Предмет на исковото
производство са два обективно кумулативно съединени иска с ниска обща цена, по които
има обилна съдебна практика, поради което делото не се отличава с никаква правна
сложност. То е лишено и от фактическа сложност – проведени са две открити заседания и са
приети малко по обем писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа
експертиза. Извършените по делото действия от адвоката на ответника не надхвърлят
обичайното при този вид дела – изготвяне на отговор на искова молба и явяване в откритите
заседания. Що се отнася до заповедното производство, предвид неговия характер то по
дефиниция е лишено от фактическа и правна сложност, а извършените от адвоката действия
по него се свеждат до подаване на възражение по образец, поради което не обосновават
определяне на сума над 50 лв. като основа за изчисляване на крайното дължимо адвокатско
възнаграждение за заповедното производство. Предвид изложеното и съобразявайки
отхвърлената и прекратената част от исковете, съдът приема, че на процесуалния
представител на ответника се дължат следните възнаграждения: за исковото производство –
сума в размер на 300 лв.; за заповедното производство – сума в размер на 37.50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
Ю. И. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, ********, кантора 313,
дължи на „*************” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, Бизнес Център „*************“, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 225.88 лв. – цена за предоставени В и К услуги за имот,
находящ се в гр. *************, с кл. № *****090155, за периода от 10.02.2021 г. до
13.11.2023 г., ведно със законната лихва от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 30 лв. – мораторна лихва за периода от 18.04.2021 г. до 17.12.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
36743/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично, както следва: иска за
главницата – за разликата над 225.88 лв. до 942.28 лв. и за периода от 17.01.2019 г. до
09.02.2021 г.; иска за мораторната лихва – за разликата над 30 лв. до 43.74 лв. и за периода от
18.02.2019 г. до 17.04.2021 г.
ОСЪЖДА Ю. И. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, ********,
кантора 313, да заплати на „*************” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, Бизнес Център „*************“, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 118.75 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 18.75 лв. –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „*************” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, Бизнес Център „*************“, да заплати на адв. Р. Л. Д. от
САК, личен № **********, с адрес: гр. ***********, ********, кантора 313, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Ю. И. Л. за исковото
производство, и сумата от 37.50 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на Ю. И. Л. за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7