Решение по дело №25/2025 на Районен съд - Благоевград

Мотиви на решение № 214/14.05.2025г. по НАХД № 25/2025г. по
административно наказателно дело № 20251210200025 по описа за 2025
година на Районен съд Благоевград, с което съдът е признал подсъдимия С. Б.
Б., роден на г. в гр. Благоевград, с адрес гр. Б., ул. „И. М. №, с., с ЕГН
********** за невинен в това, че на 04.10.2023г. около 16.00 часа в гр.
Благоевград, пред блок № 213 в ж.к. “Еленово“ е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на Б. З. Т. от гр. Благоевград с ЕГН
**********, довела до трайно затруднение в движението на ляв горен
крайник, защото деянието не е общественоопасно, тъй като е извършено при
неизбежна отбрана - за да се защити от непосредствено противоправно
нападение личността на отбраняващия се С. Б. и на сина му Д. Б. чрез
причиняване вреди на нападателя Б. Т. в рамките на необходимите предели,
заради което и на основание чл. 304 вр. чл. 12 вр. с чл. 133 вр.чл.129, ал.2 от
НК съдът го е оправдал по това обвинение.

Делото е образувано с внесено от районна прокуратура гр. Благоевград
постановление по досъдебно производство № 7852зм- 385/2023 г. по описа на
02РУ гр. Благоевград /наблюдателно производство № 8607/2023 г. по описа на
Районна прокуратура гр. Благоевград с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК на обвиняемия С. Б. Б. за извършено от него престъпление по
чл.133, вр.чл.129, ал.2 от НК, а именно за това, че на 04.10.2023г. около 16.00
часа в гр. Благоевград, пред блок № 213 в ж.к.“Еленово“ е блъснал с две ръце
на тялото на Б. З. Т., от което последния загубил равновесие и последвало
падане и подпиране на лявата му ръка, като по този начин подсъдимият е
причинил по непредпазливост на пострадалия Т. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване в ладиевидната кост от китковите кости на лява
гривнена става, довела до трайно затруднение в движението на ляв горен
крайник за около 3 – 4 месеца.
В съдебното производство подсъдимият се явява лично и със защитник, дава
обяснения, в които отрича обвинението. Прокурор от Районна прокуратура
Благоевград поддържа обвинението и пледира за наказване на подсъдимия с
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 78а от
НК.
Анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства дава
основание на съда да приеме, че са установени следните съществени за случая
факти:
Обвиняемият С. Б. Б. и пострадалият Б. З. Т. се познават, тъй като живеят в
съседни жилищни входове в гр. Благоевград, ж.к.“Еленово“ № 213. Техните
малолетни синове Д. Б. и М. Т. учат заедно в училище и често се
конфронтират. На 04.10.2023г. около 14.00ч. между децата отново имало
конфликт пред блока им. Малко след това към децата се присъединили
майката на М. Д. - А. Ф. и подсъдимият С. Б., който е баща на Д. Б..
Подсъдимият се опитал да помири децата и казал на Ф., че децата сами ще се
разберат. Ф. обаче не била съгласна, тъй като считала, че синът на подсъдимия
1

има превъзходство пред нейния син и повикала мъжа си Б. Т.. Т. излязъл пред
входа на блока, облечен в домашни дрехи и с джапанки на краката и бързо се
насочил към Д. Б.. Тогава подсъдимия С. Б. застанал пред сина си за да го
защити, а Б. Т. хвала подсъдимия за тениската в областта на гърдите и силно
го дръпнал, като дрехата се скъсала. Подсъдимият също хванал Б. Т. за дрехата
и го блъснал назад, от което Т. залитнал, подхлъзнали се обувките му и той
паднал назад. При падането бил отвел настрани лявата си ръка с отворена
назад длан и се подпрял с ръката в земята, от което се счупила кост от
гривнената става на ръката. Т. се изправил сам и силно ядосан псувал и да се
заканвал на С. Б.. Конфликтът им привлякъл вниманието на техния съсед -
полицай И. Ш., който отишъл при тях и се опитал да ги умиротвори, но Т. бил
много разгневен, викал и псувал, оплаквал се, че е пострадала ръката му. Ш.
останал при тях докато Б. Т. се успокоил и С. Б. си тръгнал. Но Б. не останал в
дома си, а малко след това излязъл и тръгнали отново с Д. за да вземат по-
малкия му син В. от училище. След като подсъдимият и Ш. си тръгнали, на
мястото пристигнали приятели и роднини на Б. Т., които разбрали за
конфликта. Така около 16.00ч. пред блока се били събрали доста хора. Те
пресрещнали С. Б., който се върнал с децата и го нападнали, като
племенниците на Б. Т. - М. и Т. К.и започнали да го блъскат и да го удрят по
главата и тялото. Пристигането на полицейски екип преустановило побоя. С.
Б. е заведен в лечебно заведение, където е установено, че му е причинено
мозъчно сътресение и той е оставен за стационарно лечение от 04 до 09
октомври. Б. Т., А. Ф. и племенниците им били заведени в полицейското
управление, където са дали обяснения по случая и са освободени. През нощта
болките в наранената ръка на Т. се усилили и на сутринта той потърсил
лекарска помощ в Спешно отделение на МБАЛ Благоевград, където е
установено счупване на ладиевидната кост на китката на лявата ръка,
направена е имобилизационна превръзка с препоръка за обездвижване на
ръката за около 2 месеца. От заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява, че тази фрактура е затруднила движението на
ръката трайно, тъй като обикновено при подобна травма са необходими 3-4
месеца за имобилизация на ръката, последваща рехабилитация и
възстановяване на нормалните функции на крайника. Експертизата е
установила механизма на увреждането, дължащо се на падане върху терена с
отведена настрани ръка и изправена назад длан. Тъй като ладиевидната кост е
директната връзка между дланта на ръката и предмишницата, при падане тя
поема голяма част от компресивните сили, което е причинило нейното
счупване. Експертизата е установила повърхностни охлузвания в областта на
лявата лакътна изпъкналост и в горната част на седалището вляво, които са
причинили на пострадалия болка и също са получени при падането на Б. Т. на
земята.
За да установи тези факти съдът е ценил показанията на всички разпитани
свидетели, чиито твърдения, макар и противоречиви, съвпадат относно датата
и мястото на деянието, естеството на възникналия конфликт първо между
2

децата на подсъдимия С. Б. и пострадалия Б. Т., прераснал в конфликт между
тях. Съдът цени като напълно безпристрастни показанията на полицай И. Ш.,
който не е в роднинска или близка връзка с никой от участниците в конфликта
и свидетелства за възприетите от него факти ясно, последователно и
непротиворечиво. Той е бил на мястото на конфликта и е наблюдавал
непосредствено поведението и на двамата участници. Той потвърждава, че Б.
Т. е бил много ядосан, викал, псувал, заплашвал С.ов и обяснявал, че ръката
му е наранена. Показанията на съпругата на подсъдимия - Б. Б. също са ценени
от съда като достоверни, въпреки брачната връзка. Б. свидетелства подробно и
последователно, без вътрешни противоречия и нелогични твърдения за
случая. Тя не е свидетел на сбИ.ето, но е научила за него от съпруга и децата
си. Б. твърди, че около 16.00ч. съпругът й С. и синът им Д. са дошли до
детската градина, където тя работи, за да вземат ключ от дома им. Тогава С.
казал, че е имал конфликт със съседа им Б. Т., без да обяснява подробности.
Малко по-късно й се е обадила съседка, която й съобщила, че пребиват мъжа
й. Б. тръгнала към дома им и когато пристигнала пред блока, видяла
полицейски автомобил и линейка. С. Б. бил там, по главата и тялото му личали
следи от удари, имал кръвотечение от рана на главата, по лицето му личали
следи от одрасквания, дрехите били скъсани и раздърпани, говорът му бил
забавен и вял. Той бил закаран в болница "Пулс" Благоевград и останал на
лечение там в продължение на пет дни, тъй като е било установено, че има
мозъчно сътресение и е било необходимо да бъде под лекарско наблюдение. Б.
Б. разбрала, че нараняванията са причинени от роднините на Б. Т. и още тогава
го е питала как е възможно подобно нападение над мъжа й, но М. и Т. К.и са
започнали да я заплашват и обиждат. Уплашена за децата им, Б. Б. не е смеела
да се прибира и излиза от блока сама, затова известно време е искала помощ
от съседи, които да я придружават, когато се прибира или излиза с децата от
дома им. След като С. Б. се прибрал у дома си, те са взели решение да
преместят децата си в друго училище с цел да осигурят тяхната безопасност и
са го направили, както и започнали да търсят жилище в друг район на града,
считайки, че са заплашени от Т. и неговата фамилия. Показанията на
свидетелката са подкрепени от представени писмени доказателства за
нараняванията на С. Б., за преместването на децата в 03 СОУ Благоевград.
Съдът е анализирал показанията на Б. Т., съпругата му А. Ф. и техните
племенници М. и Т. К.и и при оценката им взема предвид родствената и
семейна връзка, както и нелогични и противоречиви твърдения, поради което
съдът е преценил, че показанията не са напълно достоверни, като са опит да
бъдат оправдани действията на М. и Т. К.и, които са причинили наранявания
на С. Б. и на самия Б. Т., който е предизвикал конфликта със С. Б.. Така Т.
подробно свидетелства как е бил блъснат с голяма сила от С. Б. и е отхвърлен
на около 5 метра, след което е паднал на земята, подпрял се на ръката си и след
това я е поставил зад главата си с цел да не я удари в земята. Той отрича да е
заплашвал детето на подсъдимия, да нападал, псувал и заплашвал С. Б., както
и се опитва са омаловажи действията на М. и Т. К.и. А. Ф. също свидетелства в
3

подкрепа на показанията на мъжа си Б. Т., без да посочва, че повикан от нея,
той е нападнал С. Б., блъскал го, разкъсал е дрехата му. Тя също се опитва да
омаловажи действията на К.и, като твърди, че те са били ядосани от случая и
са удряли Б. с чехлите си, но нараняванията на С. Б., удостоверени с
медицински документи, сочат, че в действителност са му нанесени силни
удари с ръце в главата, причинили мозъчно сътресение. Ф. свидетелства са
нейното и на съпруга й миролюбиво поведение в конфликта, но очевидец на
случая - полицай И. Ш. твърди, че поведението на Б. Т. е било агресивно, той е
псувал и заплашвал С. Б. - обстоятелства, на които А. Ф. е станала свидетел,
но е премълчала пред съда. Показанията на М. и Т. К.и съдържат сериозни
вътрешни противоречия и несъответствия. Така те твърдят, че са се намирали
на хълм на разстояние около 300 м. от блока на чичо им Б. Т., когато са видели,
че пред блока се случва нещо. Тръгнали натам и видели чичо си Б. на земята,
децата му плачели и обяснили, че С. Б. го е бутнал на земята. Тогава те
отишли при Б. и започнали да викат и да го питат защо е постъпил така, но
той се държал агресивно, скъсал си тениската, Т. му ударил един шамар, а М.
го удряла с чехъла си по главата, но тогава дошъл Б. Т. и ги отблъснал, като от
своя страна ударил шамар на М. и й казал да не се разправят със С., тъй като
има полиция и всичко ще се реши по законен път. В показанията им има
съществени противоречия относно това как са възприели ситуацията, къде се
е намирал чичо им когато са дошли на мястото. Не отговаря на
действителността твърденията на Т. К., че веднага след като са разбрали какво
се е случило, те са видели, че С. Б. се опитва да избяга и са го настигнали, като
самият Т. К. го е бутнал, а М. К. го е ударила с чехъл по главата. Съдът
посочва, че от момента, когато Б. Т. е паднал на земята до връщането на С. Б.
на това място и конфликта му с К.и е минал повече от половин част, в който Б.
първо си е бил у дома, после е излязъл отново и е отишъл до работното място
на съпругата си и до училището на детето си В.. Поради това не могат да
бъдат приети за достоверни твърденията на К.и, че те са видели отдалече
конфликта между подсъдимия и чичо им Б., затичали са се натам, видели са, че
подсъдимият се опитва да избяга, настигнали са го и в гнева си, че той е
блъснал чичо им, са го ударили. Не са достоверни твърденията им, че освен
тях двамата, на мястото не е имало други хора от тяхната фамилия, тъй като
съдът е установил от показанията на полицейските служители, изпратени на
място, че след сигнал за съседски скандал два екипа са изпратени пред бл. 213
в кв. Еленово, където са разбрали за конфликта между С. Б. и Б. Т., както и че
много роднини на Т. са се събрали, нападнали са Б., хвърляли са камъни и пр.
Поради това съдът приема, че показанията на Т., Ф. и К.и не са напълно
достоверни и с изключение на свидетелствата за времето, мястото и
конфликта между подсъдимия и пострадалия, не могат да бъдат ценени като
сигурен източник на информация относно механизма, по който е получено
увреждането на Б. Т..
Анализ на установените по делото факти е дал основание на съда да признае
подсъдимия С. Б. Б., роден на г. в гр. Благоевград, с адрес гр. Б., ул. „И. М. №,
4

с., с ЕГН ********** за невинен в това, че на 04.10.2023г. около 16.00 часа в
гр. Благоевград, пред блок № 213 в ж.к. “Еленово“ е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на Б. З. Т. от гр. Благоевград с ЕГН
**********, довела до трайно затруднение в движението на ляв горен
крайник, защото деянието не е общественоопасно, тъй като е извършено при
неизбежна отбрана - за да се защити от непосредствено противоправно
нападение личността на отбраняващия се С. Б. и на сина му Д. Б. чрез
причиняване вреди на нападателя Б. Т. в рамките на необходимите предели,
заради което и на основание чл. 304 вр. чл. 12 вр. с чл. 133 вр.чл.129, ал.2 от
НК съдът го е оправдал по това обвинение.
Престъплението по чл. 133 вр. с чл. 129 от НК се извършва от този, който по
непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда, за което
се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. От
обективна страна деянието се извършва чрез действия, с които на другиго е
причинена тежка или средна телесна повреда, а от субективна страна деянието
се извършва по непредпазливост, която изисква деецът да не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но
е мислил да ги предотврати. Съдът е приел, че на 04.10.2023г. около 16.00ч. в
гр. Благоевград, пред бл. 123 на кв. "Еленово" между подсъдимият С. Б. и
пострадалият Б. Т. е възникнал конфликт, при който Т. е застрашил сина на
подсъдимия, а след това е нападнал Б., хванал го е отпред за тениската и силно
го е дръпнал, като е скъсал дрехата. В отговор на това нападение С. Б. също е
хванал Т. за дрехата отпред и го е отблъснал, в резултат на това пострадалият
е залитнал, джапанките му са се подхлъзнали и той е паднал назад на земята.
При падането е отвел настрани лявата си ръка с отворена назад длан, която се
е ударила в земята и от силата на този удар се е счупила ладиевидната кост на
китката на ръката. Това нараняване е затруднило трайно движението на ръката
и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
Съдът приема, че действията на подсъдимия С. Б. са извършени при условията
на неизбежна отбрана - за да защити себе си и сина си от непосредственото
противоправно нападение на Б. Т., като е причинил на нападателя вреди в
рамките на необходимите предели. Неизбежната отбрана е регламентирана в
чл. 12 от НК и предвижда, че не е общественоопасно деянието, което е
извършено за да се защитят от непосредствено противоправно нападение
държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия
се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели. Съдът е установил всички елементи на неизбежна
отбрана, като е приел, че когато С. Б. е блъснал с ръцете си в областта на
гърдите Б. Т., той се е отбранявал от него, тъй като Т. е заплашвал детето му Д.
Б., дърпал и блъскал подсъдимият, скъсал е дрехата му и го е заплашвал.
Това нападение е предизвикано от Т. и не е било прекратено, то е
застрашавало С. Б. и детето му Д. Б., поради което подсъдимият е имал право
да се брани с цел да отблъсне нападателя си и да му причини вреди в рамките
5

на необходимото. Съдът приема, че причинените на Б. Т. вреди са били в
рамките на необходимото, тъй като телесната повреда е причинена от това, че
Б. е отблъснал назад Т., който е паднал, ударил е ръката си в земята и така се е
счупила кост от китката на ръката. С това действията на Б., насочени към
отблъскване на нападението, са прекратени, като той не е причинил повече
вреди на Б. Т.. Затова действията му, с които е отблъснал нападението на Т., са
съответни на нападението, по съществото си са защитни и са останали в
рамките на необходимото за да бъде отблъснат нападателя, което дава
основание на съда да приеме, че Б. не е допуснал превишаване на неизбежната
отбрана. При вземане на решението си съдът се е ръководил от постулатите на
Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленум на ВС,
според които деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е
правомерно, общественополезно и необходимо, затова при пряко и
непосредствено общественоопасно нападение върху личността или правата,
всеки има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде
отблъснато нападението. Съдът приема, че извършеното от С. Б. е
правомерно, тъй като той се е защитавал от общественоопасното нападение на
Б. Т., който е блъскал и дърпал Б., когато подсъдимият е бил застанал пред
сина си за да го защити от нападателя. Действията на Б. Т. са били
противоправни, като независимо от случилото се между неговия син М. и сина
на подсъдимия Д., Т. не е имал право да се саморазправя с детето Д. и с
неговия баща, а бил длъжен да се въздържа от действия, които застрашават и
увреждат здравето на Д. и С. Б.и. Нападението на Т. е непосредствено и е
продължавало, когато С. Б. го е отблъснал и е наранил нападателя си. Съдът
преценява, че защитата е съответствала на нападението - на блъскането и
дърпането на Т., той е отговорил, като го е блъснал назад със сила, която е
била достатъчна Т. да залитне и да загуби равновесие. Травмата в областта на
китката на лявата ръка е причинена от това падане, тя не се дължи на пряк
удар, нанесен от подсъдимия. Механизмът на това увреждане ясно доказва
характера на защитата - тя е била необходима и достатъчна, за да отблъсне
нападението на Т., но не е продължила след като нападателя е отблъснат.
Поради това и като е преценил съвкупността на всички елементи, отнасящи се
до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на
защитавания обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия,
неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита,
мястото и времето на нападението, съдът е преценил, че няма превишаване на
пределите на неизбежната отбрана, тъй като защитата не е надхвърляла
необходимото за отблъскване на нападението.
Това са мотивите на съда за постановяване на присъдата по делото.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	214
Дата:	14 май 2025 г.
Съдия:	Калинка Костадинова Иванова

Дело:	20251210200025
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 януари 2025 г.

Решение по дело №25/2025 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите