Решение по дело №1/2009 на Административен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 161

 

гр. Сливен, 11.11.2009  г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори ноември, през две хиляди и девета година в състав :

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря В.К. и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията Светлана Драгоманска адм. дело № 1/2009 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

           

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.

Образувано е по жалба на С.П.В. ***, с посочен адрес за призоваване гр. Ямбол, ул. “Ж. П.” № 14, кант. 402 – адвокат С. К., против Заповед № РД-15-1966 от 21.11.2008 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрено изменението на подробният устройствен план /ПУП/ с план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за обхватите на УПИ III „За музей", ІV-5481, V-5480 и VI общ. в кв. 281 по плана на ЦГЧ-гр.Сливен, като се обединяват УПИ III и VI в нов УПИ III „За музей и обществено обслужване", а УПИ ІV-5481 и V-5480 се отреждат „За търговско и обществено обслужване", съгласно направените поправки със зелен цвят върху плана за регулация както и указания начин на застрояване показан на плана за застрояване.

            В жалбите си оспорващата твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразно, тъй като в административното производство са допуснати редица нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в ненадлежно издирване и конституиране на заинтересованите лица в процеса, уведомяването им за започналото производство и неговото развитие, че изменението на плана е извършено без знание на оспорващата, въпреки че засяга нейния имот, тъй като се допуска застрояване на двата имота на калкан. Нарушени са нормите, определящи максималната плътност и интензивност на застрояване. Посочва се, че още с откриване на процедурата за самата процедура по изменението на ПУП, същата е опорочена, а именно : липсват в преписката разрешение на Кмета на общината и искане за възлагане от заинтересованите лица изработването на частично изменение на ПУП, което представлява нарушение на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ; допуснато е нарушение на чл. 131 от ЗУТ, тъй като общината не е уведомила за съгласуване и одобряване на изменението на ПУП всички заинтересовани лица, засегнати от предвижданията на плана. Иска се от съда оспорената заповед да бъде отменена.

            В съдебно заседание оспорващата се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ангажира доказателства. Представени са писмени бележки. Претендира разноски.

            Община Сливен чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Р. излага становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлени. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Заинтересованите страни М.П.Г. и П.М.П., чрез упълномощен представител – адвокат М.С. от АК – Сливен, считат жалбата за неоснователна. Твърди се, че атакуваната заповед е постановена при спазване на процедурата, както и на материалния закон. Молят жалбата да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.           

            Заинтересованите страни – Х.А.Г. и П.А.М. редовно призовани не се явяват и не изразяват становище.

            Административният съд, с оглед произнасяне по допустимостта и основателността на жалбата, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Оспорващата С.П.В. и заинтересованите Х.А.Г. и П.А.М. се легитимират като собственици на имот, представляващ УПИ V-5480, кв. 281, ЦГЧ по плана на град Сливен, съгласно Заповед № РД-15-443/24.04.1992 г. на Кмета на Община Сливен и Решение № 1355 от 04.03.1996 г., на Сливенски районен съд, постановено по гр. дело № 926/92 г. по описа на съда.

 Видно от нотариален акт № 42 том VІ, рег. № 7553, дело № 679/2002 г.  на нотариус Е. Ш., вписана в регистъра на Нотариалната камара  под № 128 М.П.Г. и П.М.П. са собственици УПИ № ІV-5481 в кв. 281, по плана на град Сливен, заедно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда.

С жалбата се атакува ИАА - заповед за одобрено частично изменение на ПУП (план за регулация и застрояване ), попадаща в актовете по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, посочен изрично от законодателя като подлежащ на съдебен контрол. За да е процесуално допустима, жалбата следва да е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срок. Заповедта е била съобщена с изпращане на писмо с обратна разписка адресино до П. А. Ш. и С.П.В. ***, който адрес е различен от постоянния и настоящ адрес на оспорващата – получено на 17.12.2008 г. Жалбата против Заповедта е изпратена по пощата на 03.01.2009 г., подадена чрез кмета на община Сливен до Административен съд. При така установеното от фактическа страна, съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от заинтересовано лице, процесуално легитимирано да подава жалби, съгласно чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Одобрената със Заповед № РД-15-1966 от 21.11.2008г. на Кмета на Община Сливен градоустройствена разработка по смисъла на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове представлява Изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване / ПУП-ПРЗ/ за част от кв. 281 по ПРЗ на ЦГЧ-гр.Сливен, и по-конкретно касае :

-  изменение на план за регулация /ПР/ - от УПИ Ш-„За музей" и УПИ VІ-общински се обособява нов УПИ Ш-„За музей и обществено обслужване, като не се променят страничните регулационни линии към съседните УПИ II, УПИ ХVІ-5493, УПИ ХІV-5491, УПИ VІІ-5483, УПИ V-5480 и УПИІV-5481 ;

-  изменение на план за застрояване /ПЗ/ - променя се начина и характера на застрояване за УПИ ІV-5481 и УПИ V-5480 и характера на застрояването за новообособеният УПИ III.

Разработката е изготвена по „виза за проектиране" на гл.архитект на Община Сливен (стр.№ 38 от делото), в която като основания за изработване и задължителни условия за съгласуване е вписано :„на основание чл.134, ал.2, т. 6, вр..Решение № 1223/21.12.2006г. на ОбС-Сливен и при условията на чл.124, ал. 3 от ЗУТ важи за проектиране Частично изменение на действащ ПУП в частта на плана за регулация за УПИ ІІІ-„за музей", ІV-5481, V-5480 и VІ-общ. С предложение за премахване на вътрешните регулационни граници между Ш и VI, запазване или допълване на отреждането с допустимо съгласие статута на зоната и съответното изменение на ПЗ, в т.ч. на характера и начина на застрояване при спазване действащите нормативи и съгласуване на скицата по реда на ЗУТ, в т.ч. и с НИПК-София относно силуета по бул. "Ц.О. ".

 Процесната разработка в частта си „изменение на план за регулация /ПР/" се явява изменение на действащия към момента ПУП-ПРЗ - одобрен със Заповед № РД-15-170 от 13.03.2001г.(План за улична регулация, обществени мероприятия и устройствени зони на ЦГЧ, „К." и „К.", гр.Сливен), а в частта си „изменение на план за застрояване /ПЗ/" се явява изменение на одобрения със Заповед № РД-15-472 от 06.05.1994г. като Изменение на ЗРП на кв. 209, 210,214 и 215 гр.Сливен застроителен план.

Съгласно ЗРП от 1994г. имотите, предмет на настоящата процесна разработка са попадали в кв.210, като регулационни граници са идентични с тези от плана 2001 г., а като застрояване предвиждат:

-  за имот 5494 /парцел Ш-„За музей"/ - запазват се изцяло всички сгради в имота, като сградата на музея и едноетажната зад нея са отразени със сигнатура на „паметник на културата" ;

-  за имот 5481 / парцел ІV-5481/ - запазва се изцяло съществуващата в имота сграда, като същата е отразена със сигнатура на „деклариран паметник на културата" ;

-   за имот  5480 /парцел V-5480/ -  отразеното застроително  петно е за двуетажна обществена сграда, отразена със сигнатура на „съществуващи обществени сгради", и покрива изцяло площта на имота, т.е. контура съвпада с имотните граници;

- за имот 5482 /парцел VІ-5482/ - предвидена е двуетажна жилищна сграда, покриваща от юг „на калкан" фасадата на двуетажната жилищна сграда в парцел VІІ-5483 , а от север калкана на предвиденото двуетажно застрояване в парцел V-5480.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. В.А. - Д. Заключението на вещото лице съдът възприема като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства.  Според заключението на вещото лице процесната разработка е допусната и одобрена като изменение на ПУП-ПРЗ и се състои в следното :

1./ Изменение на план за регулация - премахва се вътрешната регулационна линия между УПИ Ш-„За музей" и УПИ VІ-5482 и от двата УПИ се обособява един общ -УПИ Ш-„За музей и обществено обслужване".

2./ Изменение на план за застрояване - променя се като „начин" и „характер" застрояването за УПИ III, УПИ IV и УПИ V , а именно :

-   съгласно определенията по чл. 23 от ЗУТ се променя „характера" на застрояване - от „ниско застрояване- с височина до 10м.", новото застрояване е „средно - с височина до 15м."

-   за УПИ ІV-5481 и УПИ V-5480 се променя „начина" на застрояването – отпада отразената като запазваща се двуетажна сграда , т.е.„свободно" застрояване за УПИ IV-5481   и   се   предвижда   новото   застрояване   да   бъде   „свързано"   по   страничната регулационна линия с новопредвиденото застрояване за УПИ V-5480 и „свързано" по регулационната линия с УПИ III - новообособен . Към страничната регулационна линия с УПИ III новото застроително петно отстои на по- малко от изискуемите отстояния, т.е. застрояването е при условията на „намалени отстояния" от сградата на историческия музей в УПИ III, която е и паметник на културата. За    УПИ V-5480 се предвижда двустранно   „свързано"   застрояване       -   по   страничната   регулационна   линия   с новопредвиденото   застрояване в УПИ ІV-5481   и по страничната регулационна линия със застрояването в новообособения УПИ III.

 

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка и събрани служебно от съда писмени доказателства.

            Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, но съдът установи, че при издаването й са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и не е спазена установената от закона  форма, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно  чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Кмета на община Сливен, в качеството му на компетентен административен орган не е изпълнил това си задължение, като по този начин е  нарушил императивни законови разпоредби. Установява се, че заинтересованите лица, засегнати от предвижданията на плана не са били уведомени за процедурата по изменение на ПУП, както изисква чл. 131 от ЗУТ. По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 от АПК, които визират задължение на административния орган да уведоми известните граждани и организации за започване на производството. По този начин е нарушена възможността за участие в производството на страните, съгласно изискванията на чл. 34 от АПК.

При издаването й са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби.  Като мотиви за допускане на частично изменение на влязъл в сила ПУП е визирана разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ, чл. 109, ал. 2, при условията на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ и е в изпълнение на Решение № 1223/21.12.2006 г. на Общински съвет – гр. Сливен. Според сочената разпоредба на т.6 от ал. 2 на чл. 134 от ЗУТ, за да се одобри такова изменение, е необходимо да има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици. Кръгът на заинтересованите лица е определен с разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ. Съгласно ал. 2, т. 1 на същата разпоредба, такива са собствениците на имоти предмет на самия план. Следователно, за да е налице съгласие на всички пряко заинтересувани собственици в конкретния случай, е необходимо и съгласието на собствениците на имот – УПИ V-5480, кв. 281 по плана на ЦГЧ – гр. Сливен, а именно съгласие и на оспорващата и на заинтересованите – Х.А.Г. и П.А.М.. За да е законосъобразно издадена заповедта на кмета, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, според настоящия съдебен състав, следва собствениците на имотите предмет на плана да са дали съгласие за исканото изменение. Установява се от събраните по делото доказателства, че те дори не са уведомени за започване на производството по изменение. В този смисъл се явява основателно възражението на оспорващата. По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 от АПК, които визират задължение на административния орган да уведоми известните граждани и организации за започване на производството. По този начин е нарушена възможността за участие в производството на страните, съгласно изискванията на чл. 34 от АПК.

 

 Самата процедура, видно и от заключението на вещото лице, при започването й е опорочена. В документите към делото, както и в преписката в Община Сливен, е констатирало вещото лице, липсват изискващите се по чл.135, ал.(1) и ал.(2) от ЗУТ искане (заявление) на „заинтерисованите лица" по чл.131 от ЗУТ за допускане изработването на разработката, както и „проект-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ". В допълнителното си заключение отново вещото лице е посочило, че при повторната справка в техническата служба на Община Сливен не е намерила информация, относно това по чия молба е издадена скица № 1232/04.05.2007 г., на която е вписана “виза за проектиране” на ПУП-ПРЗ от гл. архитект. Следователно, липсата на искане (заявление) на „заинтерисованите лица" по чл.131 от ЗУТ за допускане изработването на разработката в случая е неизпълнение на изискване на нормативен акт, което представлява още едно процесуално нарушение.

На следващо място съдът счита, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, и поради липса на фактическо основание за издаването й. В същата само се цитира чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, без да се сочи фактическото основание за изразената правна воля. Като мотиви в заповедта е посочено “Проектът за ПУП е допуснат за изработване на основание чл.134, ал. 1, т. 1 и ал.2 т.6 вр. чл. 109 ал.2, при условията на чл.124 ал.3   от ЗУТ и е в изпълнение на Решение № 1223/21.12.2006 г. на Общински съвет – гр. Сливен.” Съдът счита, че това изброяване на правни основания не съставлява излагане на фактически мотиви, доколкото в тях не се съдържат материалноправни предпоставки за издаването на административния акт. Още повече, че в изложеното по-горе се установява, че и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ – съгласие от всички собственици на имотите предмет на плана, сочен като основание е бил нарушен. Въз основа на така изложеното, съдът счита, че непосочването на фактически основания в самата заповед съставлява липса на мотиви, поради което не е спазена установената от закона форма, във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 на АПК. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му. Както вече бе посочено, този реквизит не е отразен в оспорената Заповед на кмета на Община Сливен.

При издаването на оспорената заповед, административния орган е допуснал нарушение и на материалния закон, поради което жалбата разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

По делото се установи, че при изменението на плана в част план за застрояване се променя, първо характера на застрояването от ниско застрояване, новото застрояване е средно и второ за УПИ ІV-5481 и УПИ V-5480 се променя „начина" на застрояването – отпада отразената като запазваща се двуетажна сграда , т.е.„свободно" застрояване за УПИ IV-5481   и   се   предвижда   новото   застрояване   да   бъде   „свързано"   по   страничната регулационна линия с новопредвиденото застрояване за УПИ V-5480 и „свързано" по регулационната линия с УПИ III. Следователно с изменението се допуска застрояване на калкан, без да е осигурено съгласие за свързано застрояване от собствениците на УПИ V-5480. Не се твърди, а и не се представят доказателства за наличие на съгласие както от страна на оспорващата С.В., така и от  Х.А.Г. и П.А.М. – собственици на сградата в УПИ V-5480, кв. 281, по плана на град Сливен.   Определянето на начина на застрояване, в случая - свързано, става с ПУП и именно в производството по допускането му е приложима нормата на чл.21, ал.5 от ЗУТ, съгласно която, свързано ниско застрояване се допуска  при съгласие на собствениците на съседни поземлени имоти, за които се установява свързано застрояване.Видно от заключението на вещото лице, предвиденото в одобрения с оспорената заповед план застрояване е средноетажно.Следователно в по-голяма степен нормата е относима за случаите на средно етажно застрояване, какъвто е конкретния случай.Разпоредбите на чл.131, ал.2, т.1 и чл.21, ал.5 от ЗУТ не оставят съмнение относно изискването изготвянето на плановете да става при изричното съгласие на собствениците на имоти, обхванати от предвижданията на самия план. Изискването за съгласие за този вид устройствени разработки е императивно, като съгласието се дава за конкретен план и конкретно застрояване.След като такова съгласие не е осигурено, то е нарушен материалния закон, и довода на оспорващата следва да бъде уважен. Само за пълнота следва да се отбележи, че от изслушаната експертиза се установява, че  към страничната регулационна линия с УПИ III новото застроително петно отстои на по - малко от изискуемите отстояния, т.е. застрояването е при условията на „намалени отстояния" от сградата на историческия музей в УПИ III, която е и паметник на културата. От тук следва, че са налице намалени отстояния и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е следвало разработката да бъде обявена и на собствениците на съседните имоти.         

                 Поради гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба е основателна и като такава, следва да бъде уважена, а атакуваната заповед да бъде отменена, като издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и противоречаща на материалноправните разпоредби.

                  С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид направеното искане за присъждане на разноски в полза на оспорващата, ответникът - Община Сливен, ще следва да бъде осъден да заплати от бюджета си направените от оспорващата съдебно-деловодни разноски в общ размер на 460 лв., от които: 10 лв. - платена държавна такса, 150 лв. - за възнаграждение на вещо лице., 300 лв. – за адвокатско възнаграждение.

                Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, решенията и заповедите за одобряване на устройствени планове по този закон влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентния съд, чието решение е окончателно. С оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, компетентният съд, по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ, е съответният административен съд, чието решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 210 от АПК.

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-1966 от 21.11.2008 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрено изменението на подробният устройствен план /ПУП/ с план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за обхватите на УПИ III „За музей", ІV-5481, V-5480 и VI общ. в кв. 281 по плана на ЦГЧ-гр.Сливен, като се обединяват УПИ III и VI в нов УПИ III „За музей и обществено обслужване", а УПИ ІV-5481 и V-5480 се отреждат „За търговско и обществено обслужване", съгласно направените поправки със зелен цвят върху плана за регулация както и указания начин на застрояване показан на плана за застрояване, КАТО  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на С.П.В., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 460 / четиристотин и шестдесет / лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: