П Р О Т О К О Л

                                                     гр. Русе, 19.02.2014 г. 

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в

 публично съдебно заседание на 19.02. 2013 г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА

                                                         

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.К.

                                                                            В.К.

 

при участието на секретар ……П.Н.……….

 и прокурора …… СТИЛИЯН ГРОЗЕВ…… сложи за разглеждане наказателно общ характер дело № 566 по описа за 2013 год., докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.  

На именното повикване в 11,45 часа се явиха: 

 

          СЛЕД произнасяне на присъдата, СЪДЪТ се занима с въпроса, относно мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия Г.Д.П. и на осн.чл.309, ал.1 НПК намира, че същата следва да бъде потвърдена, поради което

           О П Р Е Д Е Л И:

           ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия Г.Д.П. - „Подписка” .

                  

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр.Велико Търново.

 

          ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 12,00 часа.

          ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                            2.                                        

 

 

                                                                  

                  

Ру­сен­с­ка окръжна про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла подсъдимия Г.Д.П., в това, че през периода от 01.04.2010г. до неустановена дата на м. февруари 2011г.в гр.Р., противозаконно присвоил чужди движими вещи-пари в брой в размер на 600 000 лева, собственост на „Б.-ф.з.” ООД-гр.Р., които владеел и пазел по силата на Договор за поръчка, сключен на 16.12.2008г. между „Б.-ф.з.” ООД-Р. и Г.Д.П., Анекс от 03.04.2009г. и Анекс № 2 от 30.12.2009г. към същия договор, като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай- престъпление по чл.206 ал.4, вр.ал.1 от НК.

Съдебното следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по обвинението, за което е предаден на съд, като му бъде определено наказание по реда на чл.58а ал.1 от НК, при наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства, в размер на 12 години лишаване от свобода, което след редукцията с 1/3 да бъде намалено на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит  тип. На подсъдимият да бъдат наложени и наказанията по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК, а именно: лишаване от право да заема държавна или обществена материално-отчетническа дейност; лишаване от право да упражнява дейност, свързана с владеене и пазене на чуждо имущество, чиито размер да се определи в срока на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава се за виновен. Подсъдимият и неговият упълномощен защитник адв.М.Я. ***, изразяват становище, че не са налице обективните и субективни признаци на извършено престъпление, по посочения текст или по друг от закона, а са налице гражданско-правни отношения между страните. Молят подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан изцяло.  Алтернативно, ако бъде признат за виновен за престъпление по чл.206 от НК да му бъде определено наказание, по реда на чл.58а от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, от вида лишаване от свобода, в размер под минимално предвидения в текста.  

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

По­д­съ­ди­мият Г.Д.П. е роден на ***г***, понастоящем е в затвора-Белене, където изтърпява наказание лишаване от свобода по предходни присъди. Той е осъждан 12 пъти за кражби,измами,данъчни престъпления и други /свидетелство за съдимост т.1, папка 2, л.16-24 от ДП и представените в съдебно заседание преписи от присъда, групиране и постановление- л.151-157 от делото/. Последната му присъда е № 1/ 10.01.2011г. по НОХД № 795/10 на РОС,с която е признат за виновен в извършено престъпление по чл.255 ал.3,вр.ал.1 от НК,за което е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода,което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Със същата присъда, на основание чл.25, вр.чл.23 от НК, са групирани наказанията наложени на П. по НОХД № 136/2003г.на РС-Бяла и по НОХД № 2880/04 на РРС,като му е определено едно общо наказание- три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата е влязла в сила на 25.11.2011г. Понастоящем подсъдимият изтърпява това наказание.

Подсъдимият е български гражданин, с основно образование, женен, не работи. Той е женен за В. М. П., с която имат две деца: Д. Г. Д. и св.Д.Г.Д.. През 2008г. и през следващите години подсъдимият живеел на семейни начала с А.М. С., с която имат едно дете- А. Г. Д., родена 2007г. На името на подсъдимия няма регистрирани трудови договори в НАП и няма данни той да е притежавал законни източници на доходи. Той не притежава недвижими имоти и автомобили на свое име. Подсъдимият страда от дългогодишна артериална хипертония, захарен диабет втори тип, наднормено тегло и вероятна нощна диспнея. Във връзка със заболяванията на подсъдимия се провеждат прегледи, лечение и консултации в болнични заведения, в планов порядък /епикриза от 09.01.2014г. л.125 от делото/.

Търговско дружество „Б.- ф.з.” ООД-Р. е вписано в Регистъра за търговски дружества с решение на Окръжен съд-Русе № 3287/ 06.12. 1995г. Основният му предмет на дейност е търговия със зърно, производство и търговия на фуражни смески. Към 2008г. съдружници в дружеството били ЕТ „Ч.М.”***, управляван и представляван от св.Ч.Й.М., М.П.П. от гр.София и св. С. Д.Б. ***. От момента на създаването на дружеството, то се управлявало и представлявало от св.Ч.Й.М..

Подс.П. и св.М. се познавали от 1998-1999г. Към  него момент основен доставчик на зърно на фуражния завод бил ЕТ „А.К.-*** с управител св.А.К. ***. Зърното било доставяно във фуражния завод от подс.П., като представител на едноличния търговец К., който запознал подсъдимия със св.М.. По този повод между подсъдимия и св.М. възникнали приятелски и делови отношения. През годините подсъдимият на няколко пъти продължил да доставя зърно на завода, като по този начин спечелил доверието на св.М..Освен това подсъдимият помогнал на св.М. да построи два склада за съхранение на зърно в завода, като му намерил и осигурил бригада от квалифицирани работници.

През есента на 2008г.подсъдимият и св.М. се срещнали случайно. По време на разговора подсъдимият споменал, че продължава да се занимава с търговия на зърно и можел да осигури значителни количества на фуражния завод. След няколко срещи между двамата било договорено подсъдимият да осигури 3000 тона фуражно зърно- пшеница, реколта 2008г.,за нуждите на предприятието, което да бъде закупено с пари на стойност 600 000 лева,собственост на фуражния завод.

На 16.12.2008г. между св.М., в качеството му на *** „Б.-ф.з.” ООД-Р. и подс.П. бил сключен договор за поръчка с предмет доставка на 3000 тона фуражно зърно-пшеница реколта 2008г.,с цена на доставката 600 000 лева.  /приложен в т.1, п.1 л.233-235 от ДП/. Съгласно клаузите на договора първият се явявал доверител,а вторият бил довереник. Поръчката следвало да бъде изпълнена от името на довереника,на за сметка на доверителя. По силата на договора подс.П. се задължавал да достави горепосоченото количество зърно в срок до 31.03.2009г. Св.М. от своя страна следвало да предостави на подс.П. сумата от 600 000 лева авансово след сключването на договора срещу издадена от довереника разписка. Доверителят дължал на подс.П. възнаграждение в размер на 5% от стойността на доставеното количество зърно,платимо в 5-дневен срок от датата на доставката. Съгласно чл.7 от Договора подс.П. имал задължение да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин и да пази имуществото,което му е било предоставено от св.М.,във връзка с изпълнението на поръчката. По силата на договора подс.П. дължал, при неизпълнение на задълженията си по договора за доставка на уговореното количество в срок,както и при необоснован отказ от изпълнение на поръчката, връщане на цялата сума на доверителя. В договора изрично били посочени основанията за неговото прекратяване,след които било и изтичането на срока за доставка на зърното.

С разписки от 17.12.2008г.,от 20.12.2008г.,от 22.12.2008г. и от 29.12. 2008г. св.М. предал на подсъдимия съответно парични суми в размер на 160 000 лева, на 184 000 лева, на 150 000 лева и на 106 000 лева-общо в размер на 600 000 лева, съгласно чл.7 т.8 от договора за поръчка от 16.12.2008г. Подсъдимият подписал и запис на заповед за общия размер на сумата /копие приложено в т.1, п.1, л.18 от ДП/.

До изтичане срока на договора подс.П. не изпълнил задълженията си по поръчката. След изтичане на срока на договора св.М. провел редица срещи с подсъдимия. Последният обяснил,че не е изпълнил договора за доставка в срок,тъй като не могъл да се включи в цената фиксирана в него,а именно 200 лева за тон с ДДС.Св.М. изрично го попитал защо не е успял да се включи в тази цена,при положение,че е имал възможност да го направи. В срока на действие на договора зърно-производителите в Русенска област продавали тон хлебна пшеница на цена около 200 лева с ДДС. Например З. к. „***” и „К. -К” ООД с.Г., обл.Р. го продавали за периода м.януари 2009г. на цена около 200 лева с ДДС, за м.февруари 2009г.-около 210 лева с ДДС, през м.юли 2009г. цената била 180-190 лева с ДДС,а през м.октомври 2009г. стигнала до 170 лева с ДДС.

Подс.П. продължавал да поддържа пред см.М. обясненията, че цената на зърното се била повишила значително през този период от време и по тази причина той не могъл  да се включи в цената и срока на договора за доставка.

Срокът на договора бил изтекъл,а подс.П. не доставил уговореното количество фуражно зърно, което мотивирало св.М. да поиска от подсъдимият да му върне сумата по договора- 600 000 лева.

Подс.П. обяснил на св.М.,без да уточнява подробности, че участвал на търг,като подизпълнител на „Д. ООД-Р.,което дружество било изпълнител на СМР на „Б.” ЕАД-С..Понеже „Д.” ООД имало задължения към доставчици, подс.П. използвал парите за зърното и с тях погасил задълженията на „Д.” ООД. Обяснил, че поради тази причина не можел да върне парите. В подкрепа на думите си подсъдимият показал копие от договора между „Б.” ЕАД-С. и „Д. ООД-Р.. От 1993г. подсъдимият притежавал ЕТ „Г.П.-П.”, с предмет на дейност търговия на дребно с облекло. Към него момент ЕТ не развивал никаква дейност и нямал делови или други отношения с горепосочените две дружества.

В действителност на 14.12.2007г. между „Б.” ЕАД-С. и „Д. ООД-Р. бил сключен договор № 202,по силата на който първото дружество възложило на второто да извърши СМР на обект „К.с.” П., включващи подобекти „Служебно-експлоатационен блок със столова и кафе помещение” и „Служебно-експлоатационен блок-административна и ремонтна част”. Цената на договора била 370 627,96 лева без ДДС. В договора не била включена клауза,позволяваща „Д.” ООД да ползва пир СМР подизпълнител. Въпреки това на същата дата-14.12.2007г., „Д.” ООД сключило договор с „П.-*” ЕООД, като подизпълнител на горепосочените строителни обекти,с цена на договора 335 000 лева без ДДС. Управител и собственик на „П. *” ЕООД била Е.Т. Н.-бивша снаха на подс.П.. Към него момент тя била омъжена за св.Д.Г.Д. ***, който има издадено от нея генерално пълномощно да управлява и представлява дружеството, във връзка с дейността му. Първата издадена фактура от „П.-*” ЕООД, като доставчик на СМР към „Д.” ООД била на 05.02.2008г., а последната на 02.10.2008г. Подс.П. не е вземал никакво участие във връзка с изпълнението на договорните отношения между „Д.” ООД и „П.-*” ЕООД.

В хода на СМР „Б.” ЕАД-С. платило с 12 бр. платежни нареждания за периода от 12.02.2008г. до 12.01.2009г. на „Д. ООД-Р. общо сумата от 326 473,33 лева.Последното плащане било на 03.10.2008г. на стойност 4 333,11 лева.

Договорът между „Б.” ЕАД-С. и „Д. ООД-Р. бил прекратен със съставянето и подписването на 2 броя Актове обр.10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 03.04.2009г., обхващащи всички подобекти,в които изрично било записано,че спирането на строителството е поради неизпълнени на задълженията на „Д.” ООД.

Тези обстоятелства,към него момент, не били известни на св. Ч.М..

След като подсъдимият убедил св.М.,че не е получил никакви пари от „Б.” ЕАД през периода м.април-м.май 2009г.,обещал на същия, че след приключване на СМР или ще му върне цялата сума по договора или ще изпълни поръчката и ще достави зърното.

За св.М. било важно да получи договореното количество фуражно зърно, за да обезпечи производството във фуражния завод. Затова той се съгласил и договорил с подсъдимия да удължат срока за изпълнение на договора. С Анекс от 03.04.2009г. към договора за поръчка от 16.12.2008г. срокът му бил удължен до 31.12.2009г.

В така удължения срок подсъдимият отново не извършил доставка на фуражна пшеница-предмет на договора. При една от срещите между подсъдимия и св.М.,който настоявал да му бъдат върнати парите, подс.П. обяснил,че изпълнявал СМР съвместно с ЕТ „О.-И.В.” на строителен обект в гр.Ш. и от там очаквал да получи значителна сума пари в размер на няколкостотин хиляди лева. В действителност подсъдимият запознал и свързал собственика на ЕТ- св.И.В.И. *** с управителя на ЕТ „К.-Ю.Ф.”,който станал подизпълнител на този обект. За тази услуга св.В. не е заплатил възнаграждение на подсъдимия, тъй като не е било уговорено такова. От врене на време го черпел и му давал дребни суми за пътни разходи до гр.Ш..

 Тези обстоятелства, към него момент не били известни на св.М..

За св.М. било важно да получи договореното количество фуражно зърно, за да обезпечи производството във фуражния завод. Затова той се съгласил и договорил с подсъдимия да удължат срока за изпълнение на договора. С Анекс № 2 от 30.12.2009г. към договора за поръчка от 16.12.2008г. срокът му бил удължен до 31.03.2010г. В този анекс страните добавили нова алинея,към чл.3 от договора,а именно: „При неизпълнение на задълженията на довереника за доставка на 3000 тона фуражно зърно до 31.03.2010г.същият дължи връщане на получената сума от 600 000 лева”.

Подсъдимият отново не изпълнил задълженията си по договора и в срока на анекс № 2 от 30.12.2009г.,като не доставил на „Б.-ф.з.” ООД-Р. 3000 тона фуражна пшеница, както и не върнал авансово дадената му сума пари от управителя на дружеството ,в размер на 600 000 лева,която владеел и пазел,по силата на договора за поръчка от 16.12.2008г.

През 2010г.финансовото състояние на „Б.-ф.з.” ООД-Р. се влошило,като едно от основните причини за това била невъзможността на дружеството да се разплаща към кредиторите си със своите средства в размер на 600 000 лева, които преди това били предадени на подсъдимия по договора за поръчка и доставка на 3000 т.фуражно зърно. Тъй като това зърно не било доставено от подсъдимия, това преградило възможността за производство и реализация на продукция от страна на фуражния завод. Същевременно парите не били върнати в касата на дружеството, което не позволило на ръководството да оперира финансово с тях.

На неустановена по делото дата през м.февруари 2011г. св.М. се срещнал и разговарял, за последен път, с подсъдимия, като за пореден път поискал от него да върне сумата от 600 000 лева, тъй като вече му било ясно, че подс. П. няма никакво намерение да изпълни договора между тях. Преди това двамата се срещали многократно, като една от срещите им била в присъствието на адвоката на подс.П.. На тези срещи подсъдимият никога не е отричал,че парите са собственост на  фуражния завод, че ги е получил и дължи тяхното връщане, но винаги намирал причина да не стори това. На последната среща подсъдимият обяснил на св.М., че в момента не може да върне парите, тъй като изпълнявал малка поръчка на фирма „О.”, с управител св.И.В.И., но очаквал по-голям договор от страна на тази фирма, за която работел в гр.П.. Сумите,които очаквал по двете поръчки били около 350 000 лева. В действителност подсъдимият свързал св.И. с възложителя на обекта в гр.П., но за това не получил възнаграждение, тъй като такова не било уговорено.

След тази последна среща подсъдимият престанал да отговаря на св.М. и се укрил. Известно време след това напуснал територията на Р България и заминал в чужбина.

С молба вх.№ 2501/10.03.2011г.св.М. *** да обяви и открие производство по несъстоятелност на „Б.-ф.з.” ООД-Р.. Било образувано търговско дело № 84/2011г. по описа на ОС-Русе, била обявена неплатежоспособността на предприятието и открито производство по несъстоятелност. Към настоящия момент дружеството се представлява и управлява от синдика Д.В.Х.-***.

 След като подсъдимият преустановил всякакви контакти със св. М., последният подал жалба в полицията.

В хода на разследването били разпитани множество свидетели, събрани писмени доказателства,назначени експертизи и било предприето издирване на подс.П..

В хода на разследването било установено, че подсъдимия и жената,с която живеел на семейни начала- А. С. нямали регистрирани трудови доходи в НАП и нямали законни източници на доходи. За периода от 15.10.2010г.до м.юли 2011г.двамата живеели с детето си под наем в апартамент в гр.Р.,ул.”** **” № **, вх.*, ет.*, ап.*, за който плащали 400 лева месечен наем /договор за наем,разписки и други,приложени в т.1,п.2,л.120-127 от ДП/. За периода от 21.05.2009г.до 06.06.2011г. А.С. придобила собственост върху три автомобила: на 21.05.2009г. л.а. „**” ** /т.2,п.3,л.66/, регистриран в КАТ-Русе на 02.06.2009г.; на 13.01.2010г. л.а. „** **”, регистриран в КАТ-Русе на 14.01.2010г. /т.1, п.2, л.115-116 от ДП/; на 04.06.2011г. л.а. ** **, регистриран в КАТ-Русе на 06.06.2011г./т.1, п.2, л.107-109 от ДП/, както и приложените документи в т.2, п.3, л.57-68 от ДП.  

От заключението на съдебно-графологическата експертиза /т.1,п.2, л.163-168 от ДП/ е категорично установено,че подписите в договора,анексите към него и разписките за получени суми, за „довереник” и „получил сумата” са изпълнени от подсъдимия П., а подписите за „доверител” са изпълнени от св.Ч.М..

От заключението на съдебната ценова-икономическа експертиза /т.1, п.2, л.152-155 от ДП/ се установява средната пазарна цена на тон фуражна пшеница към 31.03.2009г., към 31.12.2009г. и към 31.03.2010г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза /т.1,п.2,л.173-177 от ДП/ е установено,че в касата на „Б.-ф.з.” ООД-Р.,към 16.12.2008г. е била налична сумата от 600 000 лева; предадените на подсъдимия суми са отразени в счетоводната документация; разчета за 600 000 лева не е закрит в счетоводната отчетност на дружеството.

От заключението на  съдебно-счетоводната експертиза / т.3,п.9,л. 86-127 от ДП/ е установено, че  в касата на „Б.-ф.з.” ООД-Р. са  била налични към 17.12.2008г.- 160 000 лева, към 20.12.2008г.- 184 000 лева, към 22.12.2008г.-150 000 лева и към 29.12.2008г.- 106 000 лева, за които е отразено,че са извършени плащания в разписки от същите дати, подписани от подс.П.. Четирите разписки могат да се считат за първични счетоводни документи, по смисъла на Закона за счетоводството.

До момента причинените от деянието вреди, в общ размер на 600 000 лева, не са възстановени на собственика им- „Б.-ф.з.” ООД-Р..

На 02.10.2012г. подс.П. бил задържан във Великобритания,във връзка с издадена ЕЗА по отношение на него по настоящето ДП,в качеството му на обвиняем и като осъдено лице с групирано общо наложено наказание лишаване от свобода с Определение № 44/20.02.2012г. по ЧНД № 42/12 по опис на ОС-Русе /изпълнителна преписка П № 00044/2011 на РОП/. Срокът на задържането му, считан от 02.10.2012г., бил приспаднат с постановление на ОП-Русе от 11.02.2013г. по посочената изпълнителна преписка, на основание чл.417 от НПК и чл.60 от ЗЕЕЗА, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с Присъдата по НОХД № 795/2010г.на ОС-Русе, групирана с други наказания с посоченото определение № 44/20.02.2012 по ЧНД № 42/2012г. на РОС.

Та­зи фа­к­ти­че­с­ка об­с­та­но­в­ка съ­дът при­е­ма за установена спо­ред показанията на свидетелите: Ч.М., П.П., М.С., С.Б., С. Б., Г.Я., С.П., А.К., В.Т., Е.Ц., Д.Д., В.К., И.Ц., М.В., Е.Н., Р.А., И.И., Д.Х., Д.М., частично от обясненията на подсъдимия, както и от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени по делото.

Това са приложените към ДП: договор за поръчка от 16.12.2008г. между „Б. –ф. з.” ООД и Г.Д.П., анекс от 03.04.2009г. към договора, анекс №2 от 30.12.2009г. към договора, 4 броя разписки за предаване на парични суми от „Б.-ф.з.” ООД-Р. на Г.Д.П. от 17.12.2008.г., от 20.12.2008г.,от 22.12.2208г.,от 29.12.2208,от 29.12.2008г. /приложени в оригинал в т.1, папка 1, л.233-241 от ДП/; копие на запис на заповед издадена от Г.П. на „Б. –ф. з.” ООД за сумата от 600 000 лева; протоколи за очна ставка, копие от РД № 1100139/ 15.07.2011г. на ТД-НАП-Варна, писмо на „О. К.” ЕООД от 16.12.2009г., копие от нотариално заверено пълномощно с упълномощител М. П., справка за реализация на хлебна пшеница за периода м.12.2008-2010г. от „К. К. -*” ООД- гр.Г., обл.Р., копие от нотариално заверено пълномощно с упълномощител С.Б., копие от договор от 04.06.2011г. за покупко-продажба на л.а. „***” с рег.№ ***ведно с фактура № ***/04.06.2011г. към него, копие от договор от 13.01.2010г.за покупко-продажба на л.а. *** с рег. № ***, заверено копие от договор за наем от 15.10.2010г. сключен между С. Й. и А.С.,копие от лична карта на А.С., копие от приемо-предавателен протокол от 15.10.2010г. към договора за наем, копие от разписки за наем за месеците от октомври 2010г. до юни 2010г.,включително; компютърни разпечатки на оборот на сметка 402-доставчици по аванси за периода от 01.01.2008г.- 31.12.2008г., от 01.01.2009г. - 31.12.2009г., от 01.01.2010-31.12.2010,от  01.01.2011-07.12.2011г.на „Б. –ф. з.” ООД; постановления до ОД МВР-Русе за възлагане на отделни действия по разследването и отговори към тях, писмо-отговор от ОД „З.”-Ш. и ОД „З.”-Т., писма до ОД МВР-Русе и отговори с докладни записки към тях, писмо-отговор от НСИ, писмо-справка от „Б.” ЕАД с приложени копия от преводни нареждания, писмо-отговор от НАП-Русе, писмо-отговор от КАТ-Русе с приложени копия на документи, писмо-отговор от Служба по вписванията, писмо на РОП от 24.01.2012г.,ведно с приемо-предавателен протокол от 26.01.2012г., докладна записка за проведени издирвателни мероприятия, 37 броя писма-отговори от множество банки в Р България, предложение на РОП за разкриване на банкова тайна, Решение № 197/12 по ЧНД № 479/12 на РС-Русе за разкриване на банкова тайна, справки от търговския регистър, копие от договор от 14.12.2007г. между „Б.” ЕАД и „Д.” ООД с копия на платежни нареждания към договора, копие на договор от 14.12.2007г. между „Д.” ООД и „П.-*” ЕООД с копия на фактури към него, копие от договор за обществен трезор между Ч.М. и „Пощенска банка” АД от 13.05.2005г., договор за банкова касетка от 22.05.2008г. между Ч.М. и „Ю. И ЕФ Д. Б.” АД, копие от хронологичен регистър на сметка 501-каса на „Б. –ф. з.” ООД за 2008г.-2010г.; копие на ОПР и счетоводен баланс на „Б.-ф.з.” ООД за 2008г.,за 2009г. и за 2010г.; писмо на „Б.” ЕАД до ОД МВР-Русе, ведно с копия на фактури със сметки за разчети за изплащане на завършени натурални видове работи и протоколи за установяване завършени СМР,във връзка с договор от 14.12.2007г.;  рапорти, справки от ЕСГРАОН и НБД население; разпечатки от ТР; три броя папки с документи във връзка с изготвена ЕЗА и международно издирване на подс.П., копие от ЕЗА; експертна справка №119/18.05.2001г.; два броя съдебни-счетоводни експертизи, съдебна ценова-икономическа експертиза, графологическа експертиза, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата, автобиография и други.

Приложените по настоящето дело: епикриза /л.125/ и други писмени доказателства, във връзка със здравословното състояние на подсъдимия; преписи от присъди и определения на РОС и постановление на РОП от 11.02.2013г. относно изтърпяването на наказанията от подс.П. и приспадането на предварителното задържане на същия.   

По делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Времето, мястото и начина на извършване на  деянието е установено по безспорен начин от писмените, гласните доказателства и заключението на посочените експертизи, които съдът намира за  последователни,логични и обективни, а експертизите за обосновани и компетентни.

От приложените по делото оригинали на договора за поръчка, анексите към него и разписки се установява, че подсъдимият е получил процесната сума, в общ размер на 600 000 лева.

От заключението на съдебно-графологическата експертиза /т.1,п.2, л.163-168 от ДП/, се установява по безспорен начин, че подписите в договора, анексите към него и разписките за получени суми, за „довереник” и „получил сумата” са изпълнени от подсъдимия П., а подписите за „доверител” са изпълнени от св.Ч.М..

От заключението на съдебната ценова-икономическа експертиза /т.1, п.2, л.152-155 от ДП/ се установява, по категоричен начин, каква е средната пазарна цена на тон фуражна пшеница към 31.03.2009г., към 31.12.2009г. и към 31.03.2010г., с ДДС и без ДДС, както и, че за периода 31.03.2009г.-31.03.2010г. няма рязко покачване на цената на същата за областите Р.,Ш.,Т.. Цената се движи от 192 лева до 198 лева за тон ,без ДДС и съответно 234 лева за тон с ДДС.  

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза /т.1,п.2,л.173-177 от ДП/ се установява, по безспорен начин, че в касата на „Б.-ф.з.” ООД-Р., към 16.12.2008г. е била налична сумата от 600 000 лева; предадените на подсъдимия суми са отразени в счетоводната документация; разчета за 600 000 лева не е закрит в счетоводната отчетност на дружеството.

От заключението на  съдебно-счетоводната експертиза /т.3, п.9, л. 86-127 от ДП/ се установява, по категоричен начин, че  в касата на „Б.-ф.з.” ООД-Р. са  била налични към 17.12.2008г.- 160 000 лева, към 20.12.2008г.- 184 000 лева, към 22.12.2008г.-150 000 лева и към 29.12.2008г.- 106 000 лева, за които е отразено,че са извършени плащания в разписки от същите дати, подписани от подс.П.. Четирите разписки могат да се считат за първични счетоводни документи, по смисъла на Закона за счетоводството.

От приложената справка от НСИ е видно, че инфлацията в Р България за периода 2009-2011г. е била между 4 и 6 процента.

От приложените множество писмени доказателства и от разпитите на свидетелите-зърнопроизводители, посочени по-горе, се установява, както цената на пшеницата през периода, имащ отношение към обвинението, както и това, че  подсъдимият не е водил преговори за закупуване на пшеница,с физически или юридически лица, през инкриминирания период.

  Показанията на свидетелите- управители, счетоводители и други лица, имащи отношение към дейността на „Б.-ф.з.” ООД-Р. кореспондират с посочените експертни заключения и писмени доказателства. Показанията на свидетелите във връзка с продажбата на леки автомобили на А.С., напълно кореспондират с приложените договори за продажба и други писмени доказателства. Показанията на свидетелите- съдружници или лица имащи отношение към дейността на горепосочените ЕТ и търговски дружества и дейностите свързани със строителство на различни обекти, напълно кореспондират с приложените договори и други писмени доказателства и установяват,че подсъдимият не е извършвал строителни или други дейности,за каквито е твърдял, пред св.М..

От приложените справки за притежавани банкови сметки от подсъдимия и негови близки в различни банкови институции / т.2 п.4 от ДП/ и от писмените доказателства, свързани с дейността на ЕТ,чиито представляващ е подсъдимия и дружествата и други се установява с какви доходи е разполагал подсъдимия през периода,предмет на обвинението.

С оглед изложеното показанията на св.Д.М., който е бивш зет на подсъдимия /т.3, п.9, л.146 и следв. от ДП/, в частта им за среща, между подсъдимият и св.М., на която подсъдимият е подписал документи, без реално да взема пари и обясненията на подсъдимия от ДП в същата насока,остават изолирани от останалия доказателствен материал, поради което съдът не им дава вяра и ги отчита като защитна теза. В същото време те не опровергават направеното пред настоящата инстанция признание от подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание се подкрепя от всички останали писмени и гласни доказателства и от заключенията на експертите, по посочени по-горе експертизи.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, с изключение на посочения, като последователни, правдиви, логични, обективни и кореспондиращи с писмените доказателства и експертните заключения.

С оглед обстоятелството,че производството по делото протече по реда на чл.371 т.2 от НПК съдът няма да прави подробен анализ на свидетелките показания и останалите доказателствата по делото.

Анализа на кредитираните доказателства, разгледани в съвкупност, налага следните правни изводи:

От обе­к­ти­в­на стра­на подсъдимият Г.П. е осъществил състава на престъплението  по чл.206 ал.4, вр.ал.1 от НК,тъй като през периода от 01.04.2010г. до неустановена дата на м. февруари 2011г.в гр.Р., противозаконно присвоил чужди движими вещи-пари в брой в размер на 600 000 лева, собственост на „Б.-ф.з.” ООД-гр.Р., които владеел и пазел по силата на Договор за поръчка, сключен на 16.12.2008г. между „Б.-ф.з.” ООД-Р. и Г.Д.П., Анекс от 03.04.2009г. и Анекс № 2 от 30.12.2009г. към същия договор, като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Престъплението е извършено през периода от 01.04.2010г. до неустановена дата на м.февруари 2011г. На 31.03.2010г. е изтекъл и последния срок за изпълнение на договора от страна на подсъдимия, съгласно анекс №2 и от 01.04.2010г. подсъдимият дължал връщането на парите. Края на периода е неустановена дата през м.февруари 2011г.,тъй като тогава се е провел последния разговор между св.М. и подс.П., след която подсъдимият започнал да се укрива. Престъплението е извършено в гр.Р.,тъй като там е сключен договора и анексите към него,там са дадени парите, там е следвало да бъдат върнати същите, в случай че не се достави зърното.

Със сключването на договора подсъдимият е получил на правно основание сумата в общ размер на 600 000 лева. Тази сума той е следвало да владее и пази. Парите са били предадени във владението на подсъдимия временно, с изричната уговорка за закупуване на зърно /фуражна пшеница/. Така в акта на поверяването на парите /договора/ е изрично уточнено какви точно действия подсъдимият може да осъществява тях. Собствеността върху парите не е била прехвърлена на подсъдимия, тя винаги е била на „Б.-ф.з.” ООД. Така парите са били през цялото време чужди движими вещи, по отношение на подсъдимия, като той е упражнявал фактическа власт върху тях, правомерно, на правно основание- договорни отношения, по силата на сключения писмен договор, по който подсъдимият е страна. На посоченото правно основание подсъдимият или е следвало да върне парите /ако не закупи зърното/ или да се разпореди с парите само по определения посочен в договора начин /като закупи зърно/.

С изтичането на посочения в анексите краен срок на договора подсъдимият е бил длъжен да върне парите, тъй като в срока не е доставил поръчаното фуражно зърно. Той е бил длъжен на ги върне и без да е било необходимо някой изрично да иска това от него. Въпреки това подсъдимият не е върнал парите, не само след изтичането на срока на договора, но и след многократните искания от страна на св.М., управляващ и представляващ собственика им „Б.-ф.з.” ООД.

Като не е върнал парите подсъдимият ги е присвоил, като по този начин манифестирал промененото си отношение към тях. Той вече ги държал като свои и се разпоредил с тях като ги ползвал за свои лични нужди. В подкрепа на това са многобройните различни неистински обяснения, които подсъдимият е давал на св.М. за използването на парите в различни строителни начинания, за провалени опити за доставка на зърно, за инфлацията в България, както и твърденията му, че след реализиране на различни строежи, цял да получи съответни суми, с които ще възстанови дадените му по договора пари. В същото време подсъдимият е разходвал парите за свои лични нужди- за плащане на месечни наеми и издръжка на семейството си, за закупуване на автомобили на името на жената, с която живее на семейни начала, за пътуване извън България и други. Доказателства в тази насока са липсата на каквито и да е доходи от страна на подсъдимия и св.А.С. и данните за направените от тях разходи през периода, предмет на обвинението.

С тези неверни твърдения, подсъдимият е целял да запази и задържи сумата от 600 000 лева като своя. Като последица от това негово поведение е и     последващо му укриване от собственика на парите, а след това и от правораздавателните органи, чрез напускането на странната.

Така подсъдимият трайно и неотменно е задържал парите в своя фактическа власт. Неизпълнението на задължението му да върне парите се явява противоправно своене на същите, което доказва обсебването на чуждите движими вещи, каквито в случая се явяват парите. С изтичането на срока на договора и не доставяване на зърното, за подсъдимият не съществува правно основание да държи парите, напротив за него съществува задължение да ги върне на собственика им, още повече, че е имало многократни искания за това. По този начин демонстрирания отказ на подсъдимия да върне парите се явява неправомерен и деянието му е обществено-опасно, тъй като осъществява всички обективни признаци на състава на чл.206 от НК. Налице е външна  промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той е владеел и управлявал за сметка на другиго на правно основание. В случая именно не връщането на парите и   противозаконното фактическо разпореждане с тях в свой интерес е формата на изпълнителното деяние на  престъплението обсебване. 

Налице е квалифициращото обстоятелство по ал.4 на чл.206 от НК-особено големи размери и особено тежък случай.

Предмета на престъплението са чужди движими вещи- пари на стойност 600 000 лева. Тази сума надвишава 140- кратния размер на минималната работна заплата за страната, към момента на деянието, която за периода 01.01. 2010г.- 31.08.2011г. тя е била в размер на 240 лева /ПМС № 326/30.12.2009г./.

Касае се за особено тежък случай,по смисъла на чл.93 т.8 от НК, с оглед паричната стойност на присвоеното и високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Предмета на престъплението надвишава 40 пъти сумата, приета от съдебната практика за критерий за особено големи размери. Касае се за изключително висока степен на обществена опасност на извършеното конкретно деяние, в сравнение с обикновените случаи на обсебване, с оглед начина на извършване на престъплението, експлоатирайки с доверието на представляващия ощетеното ЮЛ, използвайки разнообразни действия и поведение спрямо представляващия пострадалото търговско дружество и настъпилите тежки вредни последици за дружеството. В случая търговското дружество е било лишено от възможността да оперира с присвоените средства през продължителен период от време, като по този начин са му причинени значителни финансови затруднения, при осъществяване стопанската дейност, което в крайна сметка е довело до изпадане в неплатежоспособност и в обявяването на дружеството в несъстоятелност. Налице е и изключително висока степен на обществена опасност и на дееца, който е осъждан 12 пъти за тежки умишлени и користни престъпления, което сочи на трайно изградени престъпни навици.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Той много добре е знаел, че парите са чужди и той ги владее на правно основание /подписания договор/, че му е позволено да върши само определени действия с тях /да закупи зърно/. Той е предвиждал, че като не закупи зърно и не върне парите и в резултат на разпореждането с парите за себе си, те ще преминат в негова полза, както и че така излиза извън предоставените му правомощия по договора, за разпореждане с предмета на посегателство. Целта на подсъдимия е  била именно тази- да се разпореди противозаконно с парите, предмет на престъплението в свой интерес, което се потвърждава от цялостното му поведение и действия.

Неоснователни са възраженията на защитата,че се касае за гражданско-правни отношения. Обсебването е престъпление, с което се засягат отношенията свързани със защитата правото на собственост. Гражданско-правната форма на отношенията между подсъдимия и св.М., като представляващ търговското дружество, предоставило парите, не изключват наказателно-правните последици от поведението на подсъдимия, което в случая е обективирано в престъпното своене на чуждата движима вещ. Обективен признак на това престъпление е чужда движима вещ, без значение на нейния вид или характер. С оглед на това няма никаква пречка предмет на обсебване да бъдат чужди пари, поради което и възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. В този смисъл е правната доктрина и трайната съдебна практика.

          Неоснователно е и възражението на защитата за недоказаност на разпореждането с парите, предмет на престъплението, в полза на подсъдимия.

          От доказателствата по делото се установява по безспорен начин,че подсъдимият реално е получил сумата от 600 000 лева. Както беше посочен по-горе, нито подсъдимият, нито жената,с която живее на семейни начала са разполагали с трудови доходи, пари в банкови сметки, имущество или други средства. В същото време през периода по обвинение те са правили разходи за ежемесечната издръжка на тричленното си семейство- за храна, отопление, дрехи и други. От м.октомври 2010г. са живеели под наем, за което месечно са плащали по 400 лева /договор и разписки в т.1, п.2, л.121-128 от ДП/. През период 2009г.-2011г. на името на св.А.С. са закупени три леки автомобила, видно от приложените по делото писмени договори и други доказателства. Дори и посочените в договорите суми от 1000 до 3500 лева са значителни за имущественото състояние на подсъдимия и семейството му, като в същото време единият от автомобилите е на 2 години, което пък внася сериозно съмнение в действителния размер на платената за него сума. Подсъдимият е издирен и задържан във Великобритания,от където е екстрадиран в България, което също сочи на направени значителни разходи от негова страна за пътуване до там и издръжка по време на престоя му зад граница.    

          С оглед гореизложеното, подсъдимият следва да бъде признат за виновен.

          При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Г.Д.П., съдът взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда приложението на чл.58а от НК.

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: влошеното  здравословно състояние на подсъдимия, данни за което се съдържат в приложената по делото епикриза, видно от която той има множество заболявания и понастоящем провежда лечение в затвора; полагането на грижи за малолетно дете.

          Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: упоритостта в умисъла при извършването на престъплението; наличието на не възстановени и към момента щети от престъплението в огромен размер-600 000 лева.

          Множеството предходни осъждания и високата обществена опасност на конкретното деяние и на дееца не следва да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като са взети предвид при квалификацията на престъплението, като особено тежък случай. Направените от подсъдимия признания  не следва да се отчитат като смекчаващо отговорността обстоятелство,тъй като са взети предвид при приложението на разпоредбата на 372 ал.4 от НПК и намаляването на размера на наказанието му, като в същото време не е налице особено съдействащо поведение от страна на подсъдимия, в хода на разследването. 

          Предвид наличието на посочените отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от тях се явява изключително, поради което не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.58а ал.4 от НК, вр.чл.55 от НК. С оглед изложеното наказанието следва да бъде определено по реда на чл.58а ал.1 от НК,вр. чл.54 от НК, в рамките на предвиденото в текста.

          Като съобрази изложеното, съдът отчете тежестта на посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и намери, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при лек превес на първите, към средата на предвиденото в текста, а именно ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдът редуцира така определеното наказание лишаване от свобода с 1/3, като осъжда П. да изтърпи наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          Относно кумулативно предвидените в текста на чл.206 ал.4 от НК наказания лишаване от права и конфискация, съдът взе предвид същите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид характера на престъплението и на основание чл.206 ал.4, вр.ал.1, вр.чл.37 т.6 от НК,във връзка с чл.58а ал.5 от НК съдът ЛИШАВА подсъдимия от право да заема държавна или обществена длъжност като материално отговорно лице, за срок от ТРИ ГОДИНИ. А на основание чл.206 ал.4,вр.ал.1, вр. чл.37 т.7 от НК и във връзка с чл.58а ал.5 от НК ЛИШАВА същия от право да упражнява търговска дейност и работа свързана с владеене и пазене на чуждо имущество за срок от ТРИ ГОДИНИ.

          Предвид факта, че подсъдимият не притежава никакво движимо или недвижимо имущество и с оглед разпоредбата на чл.45 ал.1 от НК не може и не следва да му бъде налагано кумулативно предвиденото наказание конфискация.

       С оглед съдебното минало на подсъдимия, размера на определеното му наказание лишаване от свобода и на основание чл.61 т.2, вр.чл.60 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража то следва да бъде изтърпяно ефективно, при  първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.

        С така определените наказания, по вид и размер, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за продължителен период от време, като така ще му се попречи да продължава да върши престъпления. Той ще има възможност да преосмисли поведението си занапред, ще се постигне възпиращ и превъзпитаващ ефект, както  спрямо него, така и спрямо останалите членове на обществото, като в същото време тези наказания се явяват адекватни на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от него престъпление.          

             С оглед изхода на делото подсъдимият дължи направените по делото разноски,а именно 567 лева по сметката на ОСлО-РОП- разноски направени на предварителното производство. Пред РОС не са направени разноски, поради което не се следват такива.

Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: