Р
Е Ш Е
Н И Е
№
4459 15.12.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4215 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № .., чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, ЕИК ********* против М.Д.К., ЕГН **********, с
която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр.
с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор
за потребителски заем № ……. с отпусната сума от 1065 лева, по който не била
погасена главница от 169,23 лева. На 20.02.2017 г. вземанията станали изцяло
предсрочно изискуеми, поради липса на плащане на две и повече вноски, за което
кредиторът изпратил покана.
За сумата ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК
№ 661/03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1543/2020 г. на ПРС, срещу която в срок
постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли за уважаването
му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до
погасяването. Претендира разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор. Във възражението по зап. производство въвежда такова за
недължимост, поради изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 1543/2020 г. на ПРС, вземането по настоящото производство съответства на
това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока
по чл. 414, ал.2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият процес, е
предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че
между страните е възникнало твърдяното правоотношение по договор за
потребителски заем № .. със соченото в ИМ съдържание, по
който е останала неплатена сума за главница от 169,23 лв.
Установява се наличието на твърдяното
облигационно правоотношение по договора, като няма спор и относно получаването
на заявената парична сума. Сбъднало се е условието на т.5 от договора, при
което задълженията са обявени за предсрочно изискуеми, за което длъжникът е
уведомен. Настъпил е и окончателният падеж за плащане по договора, като
вземането за главница не е погасено по давност. Приложима е петгодишна такава, с
оглед характера на правоотношението, която, считано от падежа до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, откогато давността се счита прекъсната /фикция на
чл. 422, ал. 1 ГПК/, не е изтекла.
Остатъчното вземане за главница е доказано по
основание и размер.
В хода на процеса, ищецът подава молба, в която
признава, че на 07.10.2020 г. /след образуване на делото/, ответникът е платил
изцяло претендираното вземане, ведно с всички разноски.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след
като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на дълга,
съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, доколкото кредиторът
се счита за удовлетворен.
По
отговорността за разноски:
Признава
се плащането и на всички разноски, поради което такива не се присъждат на ищеца
за двете производства.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Франция, рег. № …, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК
********* против М.Д.К., ЕГН ********** иск за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта от страна на К. на сумата от 169,23 лева
– главница по договор за потребителски заем № ..., ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда - 31.01.2020 г. до окончателното погасяване,
за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 661/03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1543/2020
г. на ПРС, като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП