№ 19700
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110108512 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по по искова молба, уточнена с молба от 25.06.2024 г., подадена
от ******** срещу И. Г. И. и М. Г. И., с която са предявени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи
дължи по 1/2 ид.ч. на ищцовото дружество от следните суми: 8 044, 26 лв. – дължима, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., 1 309, 61 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до
07.10.2021 г., 22, 40 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода м.09.2018 –м. 04.2020 г., 4, 62 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г., ведно със
законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 60663/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабден имот с аб. № ******, аб. № на инсталация
************** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди се, че лицата са преки наследници на М. Й. К., а
постоянняит адрес на И. Г. И. в приложеното удостверение на за наследници бил този на
топлоснабдения имот, което било индиция, че лицето живее или е живяло там. Сочи, че в
случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
1
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от ********, което дружество е изготвило
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М. Г. И., въпреки
че исковата молба му е надлежно връчена на 06.04.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Г. И.,
подаден чрез назначения му от съда особен представител адв. П. К.. Поддържа се, че
исковете са неоснователни и недоказания. Оспорва се ответникът да има качеството на
потребител на топлинна енергия. Оспорва се да е доставено количеството топлинна енергия,
чиято цена се претендира. Оспорва се извършения отчет на доставеното количество
топлинна енергия. Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните
суми. Моли за отхвърляне на исковете.
С определение от 23.05.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
********. Третото лице-помагач не изразява становище относно основателността на
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 60663/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 01.11.2020 г.
Заповедта е връчена на длъжника И. Г. И. И. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, длъжникът М. Г.
И. е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което съдът е дал указания на
заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че вземанията на заявителя произтичат от неплатени
2
задължения за топлинна енергия и дялово разпределение на имот, находящ се в **********,
аб. № ******. А в исковата молба е посочено, че претенциите се отнасят до топлоснабден
имот с аб. № ******.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
Твърдението на ищеца ******** е, че ответниците И. Г. И. и М. Г. И. са собственици
на процесния имот, по отношение на който е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение и е издадена такава, а именно топлоснабден имот, находящ се в **********.
По делото не са събрани доказателства, че ответниците са титуляри на правото на
собственост върху процесния имот, респективно, че същите притежават качеството
„потребител“ на топлинна енергия и отговарят за заплащането на цената на доставената
топлинна енергия и извършваната в имота услуга дялово разпределение.
По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за наследници на М.
Й. К., видно от което нейни наследници по закон са синовете й М. Г. И. и И. Г. И. –
ответници в настоящото производство. По отношение на И. Г. И. в удостоверението за
наследници е посочен адрес ******, *****. Както правилно сочи ищеца в молба от
19.06.2024 г. това отбелязване има единствено характер на индиция, но не може да послужи
като доказателство относно притежаване на право на собственост върху имот. Освен това
посочения в удостоверението адрес е различен от процесния, по повод на който е издадена
заповед за изпълнение и е предявен установителен иск, а именно адрес ******, *****. Приет
като доказателство по делото е протокол от 12.09.2002 г., изготвен от собствениците на адрес
3
**********. В списъка на собствениците под номер 23 и аб. № ****** липсва посочено име
на собственик, написано е ЕГН **********, което съвпада с ЕГН на ответника И. Г. И., но
същото е зачеркнато. От този списък също не могат да бъдат извлечени никакви годни
данни, установяващи право на собственост върху процесния имот, още повече, че същият
съдържа зачерквания. Във връзка с издадени съдебни удостоверения по делото е постъпило
писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ видно от което
не се намира в архИ. на Дирекцията документ за досие на блок , находящ се на **********.
Постъпило е писмо от Агенция по вписванията, в което се съдържат данни, че след
извършена справка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър
не се установи партида с вписвания, отбелязвания и заличавания на лицето М. Й. К..
Постъпило е и писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ с което е
примложена декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот, находящ се в *********** по отношение
на който И. Г. И. е вписан като съсобственик с 1/3 ид.ч., а лицето М. Г. И. няма подавани
декларации по ЗМДТ. В приложената декларация се съдържат данни, че данъчно задължено
лице по отношение на този имот е била М. Й. К.. Следва да се отбелжи, че адресът на
декларирания имот и адресът на процесния се различават. Освен това само по себе си
деклариране на недвижим имот не представлява титул за собственост. Нито пък от подадена
декларация за собственост в някакъв друг момент, може да се направи извод, че ответникът
е бил собственик към процесния момент. Прието като доказателство е писмо от „ГИС
София“ ЕООД до ********, видно от което настоящ адрес ********** с вх. А и вх. Б се
отнася за жилищна сграда блок 1, с два входа, нанесена на планоснимачен номер 335 в
кадастрални листове 472 и 495 по плана на ****. Събрани са писмени доказателства – писмо
от Столична община – Район „Красно село“, от което се установява, че в архИ. на отдел
УОСЖН не са намират данни за продажба или за държавен или общински характер на
имота, находящ се на б****, *****.
От събраните писмени доказателства по никакъв начин не може да се достигне до
извод относно собствеността на процесния топлоснабден имот с адрес ******, *****, нито
пък може да се направи заключение, че именно ответниците М. Г. И. и И. Г. И. са били
негово собственици към процесния период от м. 05.2018 г. до м.04.2020 г.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че по делото са приети като
доказателства Обща фактура № **********, издадена на 31.07.2020 г. от ******** с
получател В. Г. К. с адрес ********** и аб. № ******. Освен това третото лице-помагач
****** е приложило и са приети като писмени доказателства по делото индивидуална
справка, адресирана до В. Г. К. с адрес *****, **********, вх. 2, ет. 3 ап. 27 и аб. № ******.
Приложена по делото и приета като доказателство е справка от НБД „Население“, видно от
която Г. И. К. е починал на 04.12.1981 г. В справката се съдържат негови данни за родствени
връзки, а именно за съпруга М. И. К., дъщеря В. Г. К. и син Р. К.. Приет като доказателство е
списък на абонатите на СЕК София, живущи на **********, бл. 1, вх. 2, сред които под
номер 7 е посочен Г. К. – „етаж 3, ап. 7, ап. по квитанция 27“. Тези писмени доказателства
съдържат индиция, че собственик на процесния топлоснабден имот с адрес ******, ***** е
4
друго лице.
Във връзка с изложените, съдът приема, че по делото не се доказа ответниците М. Г.
И. и И. Г. И. да са страна по облигационното правоотношение с топлофикационното
дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да
заплащат цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово
разпределение. Липсата на първата предпоставка, обуславяща доказването на исковите
претенции изключва необходимостта от преценка на основателността на останалите
елементи от фактическия състав, поради което и съдът не дължи произнасяне във връзка с
тях. При това положение исковете следва да бъдат отхвърлени само на основание липсата на
доказано облигационно отношение между страните, респективно липсата на материална
легитимация на ответниците да отговарят по предявените претенции.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора и неоснователност на предявените искове, право на разноски имат само ответниците.
Ответникът М. Г. И. не е претендирал разноски.
Ответникът И. Г. И. е защитаван от особен представител, респективно не му се
дължат такИ..
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ********, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в ************ искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу И. Г. И., ЕГН **********, с адрес в *******, ***** и М. Г. И., ЕГН **********,
******** за признаване на установено в отношенията между страните, че всеки от
ответниците дължи на ищеца по ½ от следните суми 8 044, 26 лв. – дължима, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., 1 309, 61 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2019 г. до
07.10.2021 г., 22, 40 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода м.09.2018 –м. 04.2020 г., 4, 62 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г., ведно със
законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 60663/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца **********, ЕИК ******** – ********.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6