№ 8616
гр. София, 05.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110172636 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. Противно на възраженията на
ответника А.М., исковете са допустими – видно от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение те са предявени срещу АЛБ. АЛ. М. и М.Г. Матева. Действително, в исковата
молба е посочен ответник, различен от гореупоменатите – Д. АЛ. М.. Това обаче е
нередовност на иска по чл. 422 ГПК, доколкото той следва да е насочен срещу длъжниците
по заповедното производство, като в случая ищецът не излага обстоятелства, от които може
да се направи извод, че има воля да насочи иска срещу Д.М.. Тази нередовност е отстранена
по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК – с молба на ищеца от 28.1.2022 г., препис от която е връчен на
адвоката на ответниците на 23.2.2022 г. /видно от разписка на л. 50 от делото/. Останалите
възражения касаят основателността, а не допустимостта на иска.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Искането за задължаване на третото лице да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния
имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите
за топла вода, следва да бъде уважено.
По искането за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, съдът
ще се произнесе в първото съдебно заседание, след отделяне на спорните от безспорните
факти.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Техем
сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответниците в срок до първото открито заседание да заявят ясно
оспорват ли дължимостта на процесните вземания, като вземат предвид, че едното от
представените към отговора споразумения е за имот, различен от процесния, а другото
се отнася до период, следващ процесния.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис” ЕООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач в срок до първото
съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот в периода май 2018 г. – април
2020 г., включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите
за дялово разпределение и на водомерите за топла вода или протоколи за неосигурен
достъп, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи разпоредбата на чл.
161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането за допускане на
СТЕ и ССчЕ за първото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.5.2022 г. – 14,30 часа, за когато да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
отговора на А.М..
Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея, уточнителните
молби, отговора на А.М. и настоящото определение на конституираното трето лице-
помагач.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия
и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
2
длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията.
Ответниците оспорват исковете, като ответникът М. сочи, че процесните задължения
са погасени чрез плащане.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и изпадането на длъжниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената
на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответниците покана за заплащане
на таксата за дялово разпределение.
Ищецът не сочи доказателства, че е отправил, а ответниците са получили покана
да заплати дължимата такса за дялово разпределение.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълговете на падежа/ след
получаване на поканата, за което не сочат доказателства.
С оглед становището на ответниците и на основание чл. 153 ГПК не подлежи на
доказване обстоятелството, че в периода след смъртта на Д. АЛ. М. до април 2020 г.
ответниците са били собственици на процесния недвижим имот, като дяловете им са
равни, както и че ответникът Мария М. е единствен наследник по закон на Д.М..
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3