Решение по дело №5348/2018 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№

град София, 11. 10. 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 5348/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 333649/07. 02. 2018 год., постановено по гражданско дело № 18413/2017 год. на Софийски районен съд ІІІ Гражданско отделение 138 състав, са отхвърлени предявени от Я.Г.Я. срещу Спортна федерация на глухите в България искове с правно основание по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 18/27. 01. 2017 год. и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност масажист в СФГБ, и с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 КТ за заплащане на сума в размер на 5100 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за период 27. 01. 2017 год. до 27. 07. 2017 год. С решението ищецът е осъден за разноски на ответника на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в размер на 587 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е съобщено на ищеца на 27. 02. 2018 год.

На 13. 03. 2018 год. от ищеца е депозирана въззивна жалба против първоинстанционното съдебно решение, като се иска отмяна изцяло като незаконосъобразно и неправилно. В обстоятелствената част на жалбата са изложени оплаквания, че правните изводи в решението са противоречиви, които конкретни оплаквания са относно приложение на чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ. Развиват се съображения с оглед хипотезата „намаляване на обема на работа“, като се твърди липса на такова, като се проследява развитие на трудовото правоотношение на доводи, изтъкнати както в исковата молба, така и в хода на първоинстанционното дело.  С оглед на това се иска съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и да уважи изцяло исковите претенции на ищеца, както и да присъди направените от него разноски пред СРС и пред настоящата инстанция.

Към жалбата не са ангажирани доказателства от страна на ищеца.

Постановено е разпореждане на въззивен съд по чл. 267 ГПК, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не е депозиран отговор от страна на ответника на въззивната на ищеца жалба в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК по това дело, както и че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.

Така депозираната въззивна на ищеца жалба очертава пределите на въззивния съдебен контрол при условията на ограничен въззив.

Жалбата е подадена в съда в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на такова съдебен акт, вследствие на което се преценява да е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При осъществената служебна проверка съдът намира атакуваното решение да е валидно, в обжалваната му част /обжалва се „изцяло“/ да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба, в която връзка, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното:

С въззивната жалба ищецът изразява становището си решението, което атакува, да е изцяло незаконосъобразно и неправилно, поради което претендира отмяната му като такова и уважаване изцяло на претенциите, с присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Пространно излага съображения относно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ, като оспорва, че е налице намаляване на обема на работа към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, в подкрепа на което оспорване не представя доказателства с жалбата.

На довода, че решението е изцяло неправилно и незаконосъобразно, жалбата в тази й част се преценява да е бланкетна.

Съдържанието на жалбата е регламентирано изрично с правната норма на чл. 260 ГПК, където в т. 3 е предписано, че следва да е налице указание в какво се състои порочността на решението, а в конкретния случай ищецът не е посочил в какво конкретно счита да се състои порочността на коментираното съдебно решение на районния съдия. В нарушение на разпоредбата на чл. 260 т. 3 ГПК в жалбата не е указано в какво се състои порочността на съдебното решение по всяка от обжалваните претенции. Липсата на „указание“ в какво точно се състои порочността на оспорваното решение, като под „указание“ по смисъла на чл. 260 т. 3 ГПК следва да се разбират конкретните оплаквания, поради които ищецът не е доволен от обжалваното от него решение, възпрепятства осъществяване на въззивния съдебен контрол. В случая ищецът само бланкетно е посочил, че обжалваното решение е „неправилно и незаконосъобразно“, без да са релевирани каквито и да било конкретни пороци. Този пропуск, макар да не води до нередовност на жалбата, по аргумент от чл. 262 ал. 1 ГПК, създава неяснота, която съществено затруднява и препятства реализиране на право на отговор на ответника в производството. При така отразеното изложение в жалбата липсва яснота какви са пороците на решението и какъв е обемът на търсената от ищеца защита, като тези неточности правят неясен и петитума на жалбата, което, от една страна, е нередовност по чл. 260 т. 4 ГПК, а от друга, препятства възможността на ответника да организира адекватно защитата си, а съда да осъществи въззивния съдебен контрол.

Правилото на чл. 269 изречение 2 ГПК предвижда, че по останалите въпроси той – въззивният съд - е ограничен от посоченото в жалбата, тоест въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, съобразно приетото с ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Видно от представената бланкетна жалба, в случая в срока за обжалване на първоинстанционното съдебно решение ищецът не е изложил конкретни пороци на постановения съдебен акт.

Съдът не е длъжен да указва на ищеца да стори това, затова, защото законът не го изисква, както е регламентирано в правната норма на чл. 262 ал. 1 ГПК.

С изтичане на срока за обжалване преклудирана е възможността да се сочат пороци на решението, затова дори да постъпят „допълнения“ към жалбата, съдът не обсъжда подобни, като несвоевременно постъпили, а в дадения случай такава хипотеза не е и поставена на разглеждане.

Доколкото ищецът иска отмяна на решението изцяло като незаконосъобразно и неправилно бланкетно, то въззивната проверка следва да се ограничи от посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установи, че решението е валидно и е допустимо в „обжалваната“ част, тъй като е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон при служебната проверка на постановеното решение не се установяват нарушения на съдопроизводствени правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което решението е и допустимо – районният съдия е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановено решение. При постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, като по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му законодателна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК, както стана реч по-горе в настоящите.

С обжалваната заповед № 18/27. 01. 2017 год. трудовото правоотношение на ищеца с работодателя ответник е прекратено поради съкращаване на длъжността и намаляване обема на работа, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ, тоест на две основания, всяко едно от които достатъчно заповедта да породи правния си ефект. С жалбата не се релевират никакви конкретни пороци на решението, касаещи незаконосъобразност на заповедта с правно основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, нито са представени с жалбата доказателства, респективно направени доказателствени искания в посочения контекст. Събраните пред районния съдия доказателства удостоверяват приетата за установена от него фактическа обстановка, според която законосъобразно е съкращаването на заеманата от ищеца длъжност. Тоест налице е приложеното уволнително основание по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, което е и достатъчното такова да се приеме, че прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от страна на работодателя е законосъобразно, поради което и предявената претенция по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ следва да бъде отхвърлена, което предопределя и отхвърляне на акцесорните претенции по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ. Това прави безпредметно обсъждането на останалите доводи в жалбата, свързани с основанието по чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ. Така е защото в производство по чл. 290 ГПК ВКС, Г. К. ІV Г. О. е приел, че когато в заповедта за уволнение са посочени две основания и те са съвместими, тоест фактическият състав на едното не изключва другото, доказването от страна на работодателя на едно от тях е достатъчно за законността на уволнението, с решение № 232/13. 06. 2011 год. по гр. д. № 871/2010 год. В определение № 496/31. 05. 2016 год. по гр. д. № 1850/2016 год. Г. К. ІІІ Г. О. на ВКС в производство с правно основание чл. 288 ГПК е приел също така, че както е посочено и в представеното решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 565/2009 г. на ІІІ г.о., когато в заповедта за уволнение са посочени две основания, за законността й, е достатъчно да се установи наличието на състава на едно от тях, приема се и в производство по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК, с определение № 789/12. 06. 2014 год. по гр. д. № 2717/2014 год. на Г. К. ІІІ Г. О. на ВКС. Аналогично е прието в определение № 358/31. 03. 2010 год. по гр. д. № 1879/2009 год. на Г. К. ІV Г. О. на ВКС, тоест налице е задължителна и трайна съдебна практика. 

Предвид гореизложеното, в рамките на жалбата, настоящият въззивен съдебен състав намира същата за изцяло неоснователна.

При постигнатото съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съдия, жалбата на ищеца следва да не бъде уважавана като неоснователна, а атакуваното с нея решение следва да се потвърди изцяло, включително в частта за разноските пред първата съдебна инстанция.

При така сложилия се резултат на делото на ищеца разноски не се следват и не се присъждат дори при претендиране.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимост нему на такива.

По изложените мотиви и на основание чл. 272 ГПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 333649/07. 02. 2018 год., постановено по гражданско дело № 18413/2017 год. на Софийски районен съд ІІІ Гражданско отделение 138 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        

 

 

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                     2.