№ 118
гр. Карнобат, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско дело
№ 20242130101217 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, за
осъждане на Ф. Р. Ш., ЕГН **********, от ****, да заплати на ищеца сумата в общ размер
от 320,00 лева, от които 200,00 лв. - дължима главница, 12,50 лева -дължима договорна
лихва, 107,50 лв. - дължима неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до изплащане на вземането.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че на 17.01.2023г. между
"КРЕДИ ЙЕС" ООД (заемодател), от една страна и Ф. Р. Ш. (заемател) от друга, бил
подписан Договор за паричен заем № 610805 в размер на 200,00 лв. Заемателят се е
задължил да погаси отпуснатия заем чрез 15 седмични вноски, всяка от които в размер 20
лв., като първата падежна дата е била 24.01.2023 г., а последната на 02.05.2023 г. Общата
дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в посочения период, е била
в размер на 212,50 лева. Ответникът не изпълнил задължението си и не е внасял суми за
погасяване на заема.
На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като цесионер, бил сключен Договор за цесия, по силата на
който „КРЕДИ ЙЕС" ООД цедирал вземането си по гореописания Договор за паричен заем
на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС" ООД
прехвърлило на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за паричен заем, подробно описани в
1
Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения
Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за паричен заем №
610805 от 17.01.2023г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и Ф. Р. Ш.. Придобитото ищеца
вземане възлизало на 320,00лв., които били разпределени за погасяване на главница,
договорна лихва и неустойка по описания по-горе начин.
За извършената цесия ответникът бил надлежно уведомен от ищеца упълномощен от
цедента „КРЕДИ ЙЕС" ООД. С исковата си молба ищецът е направил искане, в случай, че
съдът прецени, че длъжникът не е бил уведомен за цесията, същият да се счита за уведомен
с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено
прехвърляне на вземанията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище
по иска, не е оспорил представените писмени доказателства, не е ангажирал доказателства.
Съдът изиска и прие като доказателство към настоящото дело ч.гр.дело № 1047/2024г
на КбРС.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява. С писмено становище
ищецът моли делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковите претенции и моли за
тяхното уважаване.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.01.2023г. е бил сключен договор за паричен заем № 610805(л.7) между „Креди
Йес“ ООД, като заемодател, и ответника Ф. Р. Ш.– заемател, по силата на който „Креди Йес“
ООД е предоставило на ответника сумата от 200,00 лева, а ответникът се задължил да върне
на заемодателя на 15 вноски всяка от които в размер от 14,17 лева, при фиксиран месечен
лихвен процент 3,340% и ГПР 49,024%. Общата сума по договора която ответникът е
следвало да върне възлиза на 212,50 лева. Заемателят е удостоверил с подписа си
получаването на сумата от 200,00лева – чл.4 от договора.
Страните по договора постигнали съгласие заемът да бъде обезпечен от гарант/и
отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2 т.1 от Общите условия към договора за заем и с
ценна книга издадена в полза на заемодателя.
Съгласно чл. 8 от договора ако заемателят не предостави на заемодателя
договореното в чл.6 от договора обезпечение или същото не отговаря на условията
посочени в чл.10, ал.2 т.1 и т.4 от ОУ заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер
на 87,50 лева, при разсрочено плащане съгласно приложения към договора погасителен
план.
В ОУ – чл.10, ал.2 т.1 са поставени множество изисквания, на които следва да
отговаря обезпечението – двама гаранти – физически лица, всяко от които да има нетен
осигурителен доход над 1000лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател
по договор за заем, сключен със заемодателя да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да има добро кредитно досие, а т.4 изисква от заемателя да представи банкова
2
гаранция от лицензирана в БНБ търговска банка за периода от сключване на договора за
заем до изтичане на 6 месеца след падежа, на общата сума за плащане в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора.
Предвидена е в чл. 11, ал.1 от ОУ и еднократна неустойка в размер на 10% от
непогасената главница неизпълнение на задълженията по договора считано от 60-тия ден
след съответната падежна дата.
Съгласно договора - чл.6. т.4 ответникът е издал на 17.01.2023 г. в полза на
заемодателя „КРЕДИ ЙЕС" ООД запис на заповед за сумата от 300,00 лева(вж ч.гр.дело №
1047/2024г. на КбРС).
На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, цесионер, бил сключен Договор за цесия, по силата на който
„КРЕДИ ЙЕС" ООД цедирало вземането си по гореописания Договор за паричен заем на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Цесията е потвърдена на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД (лист 29).
Ищецът бил упълномощен от името на цедента да уведоми всички длъжници по
вземанията на „КРЕДИ ЙЕС" ООД за сключения договор за цесия. За настъпилата цесия
ответникът е бил уведомен с писмо с обратна разписка - л.13-14 от делото.
По заявление на ищеца е било образувано ч.гр.дело № 1047/2024г. по описа на РС-
Карнобат, образувано на 15.10.2024г. по заявление на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
основание заявление по чл.417, ал.1, т. 10 от ГПК срещу ответника И.И.З.. С разпореждане
№ 1442/16.10.2024г. влязло в сила на 06.11.2024г., заповедният съд е отхвърлил заявлението,
което дава основание на ищеца да търси защита на правата си с предявяването срещу
ответника на настоящия осъдителен иск.
По делото не се представиха доказателства от ответника за погасяване на
задължението –напълно или частично.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Предявените искове са с правно основание по чл.415, ал.3 предл второ във вр. ал.1 т.3
от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 ал. 1 от ЗЗД.
С новелата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г./ изрично е предвидено задължение на
съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По претенцията за неустойка:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправната
страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите
от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
3
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на
добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна
по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Следва да се отбележи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор, регламентираща
задължението на заемателя да заплати неустойка е и неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП, поради което също е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Така уговорената
неустойка е във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез
възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на
заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че изначално е предвидено неустойката да
се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й(чл.8). Поради това
следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за
добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143,
ал.2 т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка, поради което вземането за неустойка не е породено, поради нищожност на
клаузата.
Предвид гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него, в който
смисъл е трайната практика на ВКС( решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3620/2021 г., III г. о., ГК, решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г. о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о.),
предявеният осъдителен иск по чл.415, ал.3 вр. ал.1 т.3 от ГПК е основателен до размера на
чистата стойност на отпуснатия кредит. Сумата предоставена като заем на ответника е в
размер на 200,00 лева. Останалите претенции от 12,50лева – договорна лихва и 107,50 лева
– неустойка следва да се отхвърлят, като неоснователни.
4
По претенцията за разноски:
В исковото и заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва:
заплатена държавна такса в исковото производство в размер на 125,00 лева и държавна
такса по заповедното производство в размер на 25,00лева. На ищеца не се дължи
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство предвид отхвърлянето на
заявлението по ч.гр.дело № 1047/2024г. по описа на КбРС. Съдът като взе предвид
фактическата и правната сложност на настоящото дело, което приключи в едно с.з., в което
представител на ищеца не се яви определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00лева.
Съобразно уваженият размер на претенциите ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски на ищеца в исковото производство в размер на 128,12 лева, а в
заповедното производство в размер на 15,64 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Р. Ш., ЕГН **********, от ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД СУМАТА от 200,00 лева - дължима главница по договор за паричен
заем № 610805, сключен между ответника и „КРЕДИ ЙЕС" ООД, на 17.01.2023г., което
вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с договор за цесия от
12.01.2024г. , ведно със законната лихва върху главницата от 15.10.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за договорна лихва в размер на
12,50 лева и неустойка в размер на 107,50 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ф. Р. Ш., ЕГН **********, от ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД разноски в заповедното и исковото производство в общ размер от
143,76 лева, от които 128,12 лева –разноски в исковото производство и 15,64 лева –разноски
в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5