№ 1083
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503601 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №265558 от 30.08.2021г., постановено по гр.д.№14588/2019г., СГС е
осъдил Софийски районен съд да заплати на „Турин имоти“АДСИЦ, ЕИК175349419, на
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000
лева, настъпили в резултат от нарушение на правото за разглеждане и решаване на гр. дело
№ 31231/2011 г. на Софийски районен съд, 60-ти състав, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в размер на 5000 лева,
ведно със законната лихва от 07.11.2019 г. до окончателното плащане и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 228.12 лева, като е отхвърлил иска
за сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена жалба от ответника СРС, в
която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като извода на
първоинстанционния съд, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в присъдения
размер е необоснован, доколкото обезщетението надхвърля обичайните размери в такива
случаи : налице е било несъгласие между законния представител на дружеството-ищец и
процесуалния му представител ; съдопроизводствените действия по гр.д.№31231/2011г. на
СРС са прецедент, което изключва заявеното усещане за „загуба на доверие в съдебната
система“.При определяне на обезщетението е нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
1
установения в нея принцип на справедливост, както и съдебната практика на ВКС за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от бавно правосъдие в сходни
случаи.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по
същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност да
намали размера на обезщетението.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от ищеца „Турин имоти“АДСИЦ, ЕИК175349419, в който
се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението
в обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.В ал.2 от цитираната по-
горе разпоредба са изброени неизчерпателно критериите, които следва да се отчетат от съда
при определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди : общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на подадена
на 19.07.2011г. искова молба от „Турин имоти“АДСИЦ, ЕИК175349419, е било образувано
гр.д.№31231/2011г. по описа на СРС.Делото е било насрочено в открито заседание и
обявено за решаване на 21.11.2012г., но е налице бездействие на съдията-докладчик да
постанови съдебно решение за период по-голям от 8г.
Предмет на делото е бил иск за обезщетение срещу „ЧЕЗ Разпределение
България“АД за заплащане на сумата от 10 000лв./частичен иск при пълен размер на
вземането от 34 500лв./, представляваща обезщетение за ползване на „съоръжение за
присъединяване“ към електроразпределителната мрежа.
Правната и фактическа сложност като критерий за определяне размера на
обезщетението се преценява по всяко конкретно дело, а не въз основа на неговия предмет.В
процесния случай не се установява висока правна и фактическа сложност на делото, тъй
като в предмета на доказване се включва изграждането на „съоръжение за присъединяване“
от страна на инвеститора, построил определена сграда, което действие е извършено по
възлагане на електроразпределителното дружество, съотв. неговия последващ отказ да го
изкупи в предвидените в договора срокове и условия.
Не се установява, че с поведението си ищецът и неговия процесуален
представителите са забавили делото, което е основание да се редуцира размера на
2
обезщетението поради съпричиняване на увреждането.
С оглед на горното съдът намира, че предявеният с правно основание чл.2б от
ЗОДОВ иск е частично основателен и следва да бъде уважени за сумата от 5 000лв.
Неоснователни са направените в жалбата оплаквания.Съгласно практиката на ЕСПЧ
съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява неимуществени вреди.И това се презюмира както относно
вредите на физически, така и относно вредите на юридически лица.Изложеното означава, че
оспорващата настъпването на тези вреди страна следва да проведе обратно доказване, което
в случая не сторено.Обезщетението е било съобразено изцяло с всички критерии, които
специалния закон е посочил, поради което не може да е приеме, че е нарушена разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.Същото е в границите, в които се е насочила съдебната практика в сходни
случаи : с влязло в законна сила решение на Софийския апелативен съд по в.гр.д.
№552/2021г. е присъдено обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ от 12 000лв. за необосновано
забавено исково производство, което е продължило 12г.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски, които
се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Основателно е възражението на насрещната
страна за неговата прекомерност, тъй като производството пред въззивния съд не е
съставлявало правна или фактическа сложност – оплакванията в жалбата касаят само
определения размер на обезщетение за неимуществени вреди ; делото е приключило в едно
съдебно заседание и не са били извършвани процесуални действия. На страната следва да се
присъдят разноски, които са съобразени с минимума на адвокатските възнаграждения, които
са предвидени в Наредба №1 за МРАВ.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №265558 от 30.08.2021г., постановено по гр.д.
№14588/2019г. на СГС в частта, в която Софийски районен съд е осъден да заплати на
„Турин имоти“АДСИЦ, ЕИК175349419, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, настъпили в резултат от нарушение на правото
за разглеждане и решаване на гр. дело № 31231/2011 г. на Софийски районен съд, 60-ти
състав, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от 07.11.2019 г. до
окончателното плащане
ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати на „Турин имоти“АДСИЦ,
ЕИК175349419, сумата от 580/петстотин и осемдесет/лв., представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4