№ 73
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603722 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 02.06.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав по
НОХД № 12119 / 2019 г., подсъдимият Ж. А. Н. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е
наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложил изпълнение наказанието ”Лишаване от свобода” за срок от три години.
На основание чл.189 от НПК Ж. А. Н. е бил осъден да заплати и разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Н. Н., защитник на подсъдимия
Ж. А. Н.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Излагат се доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подс. Ж. А.
Н. да е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение. Поради това се иска
отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.
С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови
доказателства.
Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за
правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради
1
което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят на защитата - адв. Н. Н., моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни
доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подсъдимото лице Ж.
А. Н. да е осъществило деянието, за което му е било повдигнато обвинение, поради което се
иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.
Представителят на Софийска градска прокуратура излага съображения, според които
депозираната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда следва да бъде
оставена без уважение.
В дадена последна дума, подсъдимият Ж. А. Н. моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността
на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и
писмени доказателства – обясненията подсъдимия Ж. А. Н., показанията на свидетелите
А.А., К.Д., Г.А. и А. Н., показанията на свидетелите А.А., К.Д. и А. Н., дадени в хода на
досъдебното производство, в приобщените им части по надлежния ред; заключенията на
назначените по делото комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи,
както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото, които съдът е
обсъдил внимателно и задълбочено.
Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият Ж. А. Н. е роден
на ******* г., в с. Ябланица, обл. София, българин, български гражданин, живущ в гр.
София, кв. *******“, ул. “*******, с основно образование, работещ, женен, с ЕГН
**********, неосъждан.
На 31.12.2017 г., около 12:30 ч. в местност “Открит рудник“ до кв. *******“, в гр. София,
свид. А.А. извел на паша животните си, и седял на земята, когато се появил подс. Ж. Н. с
неговите крави. Подс. Ж. Н. яздел кон, а в ръката си държал брадва ( секира ) и викнал на
свид. А.А. да се маха оттам, защото това място било за неговите крави и той нямал право да
пасе животните си там. През това време, докато се приближавал яздейки коня си,
подсъдимият размахвал брадвата над главата си и през цялото време крещял на свид. А.А.,
включително и думите “да не се изпотрепаме“ и че “ще стане белята“. Когато се приближил
до свид. А.А., подсъдимият замахнал с брадвата към него два пъти, но не успял да го улучи.
В този момент наблизо била дъщерята на свид. А.А., която му носела храна за обяд – свид.
Г.А., която присъствала на този инцидент, видяла цялата ситуация и също се изплашила.
След това подс. Ж. Н. започнал да гони с коня си животните на свид. А.А. и да замахва с
брадвата по тях, като кравите се разбягали. После подсъдимият се оттеглил на коня си, а
свид. А.А. се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента, след което отишъл в 05 РУ - СДВР
и подал жалба.
От заключението на комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза, се
2
установило, че освидетелствания А.А. притежава психичните годности правилно да
възприема фактите по делото и да дава достоверни сведения за тях. Към момента на
стресовото събитие и в следващите няколко дни осв. А.А. е преживял остра стресова
реакция в резултат от отправената към него заплаха и невербална агресия. Описаното
състояние е с всички характеристики на разстройство при остър стрес и следва да се
приравни към юридическото понятие “основателен страх“ за отнемане на живота му.
Психичното му състояние и интелектуалното развитие му позволяват правилно да
възприема факти и обстоятелства от значение за делото и да ги възпроизвежда в
хронологичен порядък.
Според заключението на комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза,
при освидетелстваната Г.А. няма данни да страда от психично разстройство в тесния и
широкия смисъл на това понятие, т.е. тя е психично здрава. Към момента на
инкриминирания период е преживяла усещане за витална застрашеност, довели до промени
в жизнените стереотипи, породени от изживян травматичен стрес, което ни дава основание
да приемем, че е изпитала основателен страх за своя живот и този на баща си. Психичното
състояние и интелектуалното развитие на осв. й позволяват правилно да възприема факти и
обстоятелства, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения в хронологичен
порядък, които вярно да отразяват обективна действителност и да участва пълноценно в
наказателното производство, въпреки възрастта си.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с
действията си подсъдимия Ж. А. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Въззивният съд в пълна степен споделя, както фактическите констатации, направени от
Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция
изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по
делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен,
че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един
категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също
така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната
жалба, че подсъдимото лице е невиновно по повдигнатото му обвинение, с оглед на което
постановената присъда следва да бъде отменена като неправилна, а подсъдимият да бъде
признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал
процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.
Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе
всички необходими мерки за разкриване на истината.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по
делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че показанията на
разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят
3
от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от изготвените експертизи
на вещи лица. И въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество
доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подс. Ж. А. Н. е
виновен за това, че на 31.12.2017 г., около 12:30 часа в гр. София, кв. *******“, местност
“Открит рудник“, се е заканил с убийство на А. Д.А. от същия град, като замахнал два пъти
със секира срещу него, като това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
Правилно, първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият Ж. А. Н. с
поведението си подсъдимият е обективирал закана с убийство, която е била насочена пряко
към А.А. и е била от такова естество, че е могла да възбуди и е възбудила у него основателен
страх от осъществяването й, тъй като с оглед цялостната обстановка, начина на
извършването на заканата, предхождащите отношения между подсъдимия и пострадалия в
деня на инцидента, пораждането на решение за извършване на престъплението било много
вероятно. Подсъдимият е бил изключително ядосан, крещял е на пострадалия, яздейки кон е
размахвал секирата си и два пъти се е опитал да го удари с нея, казал му е да се не
“изпотрепаме“ и че ще стане „белята“, като по този начин ясно е манифестирал своята
закана с убийство. Правилно първоинстанционния съдът е приел, че по делото не се
установила употребата на изразите от подсъдимият “ще те убия“, поради което и за същото
е бил оправдан.
От субективна страна, подс. Ж. А. Н. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е
съзнавал, че отправя закана с убийство спрямо пострадалия и неговото поведение обективно
е от естество да възбуди основателен страх у него. Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
настъпване им, като е искал да възбуди именно страх у пострадалия. Анализът на всички
доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в съдебното следствие
подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния
извод на Софийски районен съд в тази насока.
Въззивният съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното
наказание – ”Лишаване от свобода“ за срок от три месеца намирайки го за справедливо и
кореспондиращо с характера и тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, с
което ще бъдат постигнати и целите на наказанието съгласно чл.36 от НК. Правилно са
преценени и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства относими към настоящото
съдебно производство, като смекчаващите не се явяват изключителни или многобройни по
смисъла на чл.55 от НК. Съдът правилно е приел, че са били налице предпоставките за
приложението на института на условно осъждане, чрез отлагане на изпълнението на така
наложеното наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Ж. А. Н. дължи да
заплати разноските по делото, както и държавна такса за разглеждане на гражданския иск и
5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист - изводи, които са напълно правилни и
законосъобразни.
4
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което постановената присъда от
02.06.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав по НОХД № 12119
/ 2019 г., следва да бъде потвърдена.
Водeн от горното, Софийски градски съд, на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.06.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 1 състав по НОХД № 12119 / 2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5