№…….. 02.12.2019 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на втори декември през 2019 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 9280
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК
Образувано е по
частна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, в качеството на взискател, срещу действия на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело
№ 20168580400159, изразяващи се прекратяване на производството по изпълнителното
дело при условията на чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа,
че към датата на подаване на жалбата му, не е погасено в цялост задължението,
като счита, че длъжникът останал задължен за сумата от 302,28 лева. Поддържа,
че получил плащане в общ размер от 2272,28 лева, от които 967,38 лева главница,
279,27 лева мораторна лихва, 41,45 лева законна лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
314,18 лева, разноски по производството, както и 670 лева юрисконсултско
възнаграждение. Поради това счита, че остатъкът на задължението към 10.06.2019
г. е в размер на 302,58 лева – за законна лихва, поради което съдебният
изпълнител неправилно прекратил изпълнителното производство.
Длъжникът по
изпълнителното дело – Л.С.Т., чрез назначения й по реда на чл.- 430 от ГПК
особен представител-адвокат Х.Б., в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК оспорва жалбата на взискателя
като неоснователна, като поддържа, че няма останали дължими и непреведени на взискателя суми.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ У.Д.по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 20168580400159 било образувано на 29.03.2016 г. по
молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД до ЧСИ У.Д., рег. № 858
на КЧСИ, с район на действие СГС, въз основа на издаден 09.11.2015 г. изпълнителен
лист по гражданско дело № 26272/2015 г. по описа на СРС, 57 състав, въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изпълнителния лист, Л.С.Т.
била задължена за сумата от 967,38 лева, главница, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.05.2015 г. до изплащане на задължението, лихва
за забава в размер на 279,27 лева, както и присъдени разноски в размер на 325
лева.
С молбата
взискателят възложил на съдебния изпълнител да проучи цялостното имущественото
състояние на длъжника като извърши всички действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. За
образуване на изпълнителното производство, взискателят
внесъл сумата от 108 лева.
В пределите на
инициирания изпълнителен процес се констатира, че съдебния изпълнител е
започнал проучване на имущественото състояние на длъжника, като е събрал
сведения от Службата по вписвания – гр.София и НАП; изпратил е уведомление по
чл. 191 от ДОПК до НАП, поискал е справки от функциониращите на територията на
Република България банки за евентуално налична банкова сметка ***, като такива
били установени в Алианц Банк
България АД, Юробанк България АД и Уникредит Булбанк АД.
Съобразно покана
за изпълнение от 07.04.2016 г.(лист 56 от делото), към тази дата цялото
задължение по изпълнителното дело възлизало на 2335,91 лева, от които 302,22
лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 21.04.2016 г. Горната покана
била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на 15.04.2016 г. на
известния по делото и установен чрез справка от НБДН постоянен и настоящ адрес,
находящ се в гр. София, Район „Средец“, бул. „Патриарх Евтимий“, № 16 А, ет. 2,
ап. 8.
Съобразно
справка от НАП Л.С.Т. дължи сумата от общо 26,92 лева към държавния бюджет,
като с разпореждане от 16.05.2016 г. Държавата била присъединена като кредитор
за това вземане.
На 17.05.2016 г.
били изпратени запорни съобщения на Алианц Банк България АД, Юробанк България АД и Уникредит
Булбанк АД., като сметките на длъжника в тези банки били запорирани
до размера на вземането, което към този
момент било вече в размер на 2432,11 лева, от които 26,92 лева публични
държавни вземания в полза на държавата и 360,74 лева такси и разноски по
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
В следствие на
наложените запори по сметка на съдебния изпълнител постъпила сумата от общо
2575,23 лева, които според изготвената сметка на лист 78 от делото следвало да
се разпределят по следния начин – 2272,28 лева в полза на частния жалбоподател;
26,29 лева в полза на държавния бюджет и 276,53 лева такси и разноски по
изпълнението.
Към този момент,
съобразно покана за изпълнение от 17.05.2016
г. задължението на Л.С.Т. било в размер на 2432,11 лева, от които 967,38 лева
главница, със законна лихва в размер на 102,80 лева за периода 15.05.2015 г. до
31.05.2016 г., 279,27 лева присъдена неолихвяеми
вземания, 325 лева, присъдени разноски, 370 лева разноски по изпълнителното
дело, 360,74 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ и публични вземания в размер на
26,92 лева. Горната покана също била връчена на длъжника на установения за нея
адрес по изпълнителното дело, чрез залепване на удомление
на 24.06.2016 г., като предвидения 2-седмичен срок за снабдяване на Л.Т.с
книжата по делото, изтекъл на 08.07.2016 г.
В кориците на
делото са налични съобщения за вдигане на запор до Алианц
Банк България АД, Юробанк
България АД и Уникредит Булбанк АД.
Въпреки
надлежното връчване на покани за изпълнение, съдебния изпълнител не пристъпил
към разпределяне на постъпилата в следствие на запорите сума от 2575,73 лева, а
повторно връчвал съобщения на длъжника, които също били връчвани чрез
залепване. Такова съобщение същия изпратил на 25.07.2017 г., а след неговото
връчване по реда на чл. 47 от ГПК, разпоредил на взискателя
да внесе авансово сумата от 181,18 лева, представляващо авансово възнаграждение
на особен представител на длъжника. След постъпване на доказателства за внасяне
на сумата, на длъжника бил назначен особен представител, представляващ същата и
в настоящето производство.
На особения
представител на длъжника било връчено съобщение от 11.10.2018 г., съобразно
което задължението на Л.Т.по делото било вече в размер на 2891,47 лева, от
които 967,38 лева главница, със законна лихва в размер на 334,71 лева лева за периода 15.05.2015 г. до 31.05.2016 г., 279,27 лева
присъдена неолихвяеми вземания, 325 лева, присъдени
разноски, 370 лева разноски по изпълнителното дело, 588,19 лева такси по
Тарифата към ЗЧСИ и публични вземания в размер на 26,92 лева.
Съобразно
представените преводни нареждания, на 14.11.2018 г. в полза на взискателя била преведена сумата от 2272,28 лева, в полза
на бюджета – сумата от 26,92 лева, а в полза на съдебния изпълнител останали
276,53 лева.
С разпореждане
от 21.01.2019 г. съдебният изпълнител, констатирал изпълнение на вземането на взискателя, като разпоредил вдигане на наложените по делото
запори и възбрани и приключил изпълнителното производство.
Горното
разпореждане било съобщено на взискателя със
съобщение от 03.06.2019 г., което той получил на 04.06.2019 г.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – взискател, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435,
ал. 1, т. 3 от ГПК – срещу прекратяването и приключването принудителното
изпълнение.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна, поради следното :
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Основанията
за приключване и прекратяване на изпълнителното производство са уредени с
императивни правни норми-чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като изпълнителното
производство се приключва с разпореждане, с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението.
От
събраните по делото доказателства се установява, че се касае за паричното
задължение, което е изпълнено чрез наложените запори още към 25.05.2016 г.,
когато по сметка на съдебния изпълнител постъпили две суми в размер на 143,62
лева и на 2432,11 лева, или общо в размер на 2575,73 лева. Към този момент
задължението на длъжника било в размер на 2432,11 лева, от които присъдена
главница в размер на 967,38 лева, със законната лихва върху тази сума от
15.05.2015 г. до 31.05.2016 г. в размер на 102,80 лева, 279,27 лева лихва за
забава, 325 лева присъдени разноски, 370 лева разноски по изпълнителното
делото, 360,74 лева такси по изпълнението и публични вземания в размер на 26,92
лева. Тези вземания са надлежно отразени
във връчената по реда на чл. 47 от ГПК покана за изпълнение на длъжника. Горната
покана била връчена чрез залепване на уведомление на 24.06.2016 г., като срокът
за снабдяване на длъжника със съдебните книжа изтекъл на 08.07.2016 г. Към този
момент, нито разпоредбата на чл. 47, нито тази на чл. 430 от ГПК (в редакцията
им от 23.02.2016 г., актуална към този момент), предполагали назначаване на
особен представител на длъжника. Следва да се отбележи също, че по същия ред
била връчена и покана за изпълнение Следователно, с изтичане на срока на
уведомлението, длъжникът се считал за редовно уведомен, като за съдебния
изпълнител липсвали каквито и да е пречки за пристъпване към принудително
изпълнение по отношение на постъпилата в следствие на наложените запори сума от
2575,73 лева, която била напълно достатъчна за погасяване на изпълняемото право. Следователно, основанията за
прекратяване на производството са възникнали още към 25.05.2016 г., когато
сумата, необходима за погасяване на вземането изцяло била преведена по сметка
на съдебния изпълнител. След тази дата липсва каквото и да е законово основание
в тежест на длъжника да бъде начислявана лихва, включително и за периода, сочен
в жалбата, настъпил след формалното прекратяване на изпълнителното производство.
Доколкото изпълняемото право изцяло можело да се
погаси със сумите, постъпили в следствие на наложените запори, липсва и
основание да се обсъжда поредността, в която е
станало това. Следва да се отбележи, че съобразно сочената покана за
изпълнение, дължимата на частния жалбоподател сума била в общ размер на 2044,45
лева. Горната сума е изцяло погасена с извършения в позна на частния
жалбоподател превод от 2272,28 лева. Следва също да се отбележи, че последващите разноски, сторени от този взискател,
както и забавянето на превода до 14.11.2018 г. не са настъпили в следствие
поведението на длъжника, като отговорността за тях следва да се понесе не от
него, а от съдебния изпълнител, по предвидения за това в ГПК ред.
Въз
основа на изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение.
Съдът
не е сезиран с искане за присъждане на деловодни разноски от страните, като не
дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на взискателя „Т.С.“ ЕАД, срещу постановление за прекратяване
производството по изпълнително дело № 20168580400159, по описа на ЧСИ У.Д.,
рег. № 858 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: …………. ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..… 2. …..………