Р Е Ш Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, 22.05.2017 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи април, две хиляди
и седемнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 4975 по описа за 2016 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 128 т. 2 от КТ
във вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 224 от КТ.
Образувано е по предявени искове
от Н.К.М. против „П.“ ООД за присъждане на трудово възнаграждение с мораторна
лихва за забава и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Ищецът твърди, че с ответното
дружество е сключил трудов договор на 15.06.2015г. и е бил назначен на длъжност
„строителен техник“ с месечно възнаграждение в размер на 1500 лева. Със заповед
от 27.06.2016 г. трудовото правоотношение е било прекратено по негова молба. За
периода от 01.10.2015 г. до 25.04.2016 г. не било изплатено трудовото му
възнаграждение. За този период ищецът е следвало да получава нетна заплата в
размер на 1175.85 лева месечно, но му е била заплатена само сумата в размер на
1140 лева и твърди, че задължението на работодателя му към него е в размер на
6992.87 лева.
Освен дължимите заплати имал
право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1285.71
лева общо за 20 дни – 10 дни за 2015 г. и 10 дни за 2016 г.
Мораторната лихва върху
неизплатените възнаграждения била в размер на 560.30 лева.
Предвид обстоятелството, че е
прекратил трудовите си правоотношения по своя молба е не е отработил
едномесечното предизвестие, следва да се приспадне сумата от 1500 лева.
Искането е да бъде осъдено „П.“
ООД да му изплати трудово възнаграждение за периода от 01.10.2015 г. до
25.04.2016 г., възлизащо на 5492.87 лв.; обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за периода от месец октомври 2015 г. до 25.04.2016 г. в размер
на 1285.71 лв. със законната лихва върху тези главници от предявяване на ИМ и
мораторна лихва в размер на 560.30 лева формирано както следва:
1. Законна лихва за неплатено месечно възнаграждение в размер
на 1175.85 лв. за м.октомври 2015г. считано от 30.11.2015г. до
30.10.2016г.,възлиза на 109.97 лв.
1.Законна лихва за неплатено месечно
възнаграждение в размер на 1175.85 лв. за м.ноември 2015г, считано от
30.12.2015г. до 30.10.2016г.,възлиза на 100.15 лв.
2. Законна лихва за неплатено месечно възнаграждение в размер
на 1175.85 лв. за м.декември 2015г. считано от 31.01.2016г. до 30.10.2016г.,възлиза
на 89.67 лв.
3. Законна лихва за неплатено месечно възнаграждение в размер
на 1175.85 лв. за м.януари 2015г. считано от 29.02.2015г. до
30.102016г.,възлиза на 80.18 лв.
4. Законна лихва за неплатено месечно възнаграждение в размер
на 1175.85 лв. за м.февруари 2016г. считано от 31.03.2016г. до
30.10.2016г.,възлиза на.70.04 лв.
5. Законна лихва за неплатено месечно възнаграждение в размер
на 1175.85 лв. за м.март 2016г. считано от 30.04.2016г. до 30.10.2016г.,възлиза
на 60.22 лв.
6. Законна лихва за неплатено месечно възнаграждение в размер
на 1007.87 лв. за м.април 2016г. считано от 31.05.2016г. до
30.10.2016г.,възлиза на 50.07 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, в който исковете се оспорват като неоснователни
по размер.
Договорено било в чл. 8 от
Трудовия договор, че размерът на възнаграждението се определя на база ставка,
съгласно утвърдени вътрешни норми за труд през 2013 г. на единица заработка. В
тази връзка твърдят, че каквото е изработено от ищеца му е изплатено.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл. 128 т. 2 от КТ във вр.
с чл. 86 от ЗЗД и чл. 224 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 128,
т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение за извършена
работа.
За основателността на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи, че в процесния период страните са били
обвързани от трудово правоотношение, както и размера на трудовото
възнаграждение.
В тежест на ответника е да
установи, че възмездяването на положения труд е извършено в цялост или че не е
било налице основание за това.
Не е
спорно между страните, че за процесния период са били в трудови правоотношения.
Спорният въпрос е дали е изплатено пълното дължимо трудово възнаграждение на
ищеца.
Съгласно
представения трудов договор от 15.06.2015г. Н.М. е бил назначен на длъжност
„ръководител по организация движение“ за неопределен срок след изтичане на 6
месеца изпитателен срок. Уговореното основно месечно възнаграждение е в размер
на 1020.54 лева. Същото се изплаща съгласно чл. 247 ал. 2, чл. 266 ал. 2 и чл.
268 ал. 1 и ал. 2 от КТ – според изработеното. В чл. 8 от трудовия договор е
написано, че възнаграждението се отчита на месечна база като се съобразят
изпълнението на сключения договор и трудовите норми, качеството и количеството
на изработеното съгласно подробен отчетен доклад от служителя, приет от
работодателя, възраженията на възложители на обекти, констатации за
некачествено или забавено изпълнение, причинени вреди на работодателя и др.
Съгласно
чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или
служителя. В нея е вписано, че Н.М. е работил на длъжност строителен техник със
заплата първоначално 1020.54 лева, а след това 1500 лева месечно. Книжката е
подписана от представител на ответното дружество.
В
представения по делото отговор ответникът само е възразил, че всичко изработено
е изплатено на ищеца и е в негова тежест да докаже какви заработки и норми е
изпълнил. Ищецът в исковата молба заявява, че му се дължи пълното трудово
възнаграждение. В тежест на работодателя бе да обори презумпцията за добросъвестно
изпълнение на трудовите права и задължения, която се предполага съгласно чл. 8
ал. 2 от КТ.
Съгласно
Кодекса на труда размерът на трудовото възнаграждение се определя според
времетраенето на работата или според изработеното. При втората система на
заплащане само ако работникът или служителят не изпълни трудовите си норми по
своя вина, тогава се изчислява и заплаща според изработеното – чл. 266 ал.2 от КТ.
В случай
че работник или служител не изпълни трудовите си норми не по своя вина,
получава трудово възнаграждение според изработеното, но не по-малко от
уговореното възнаграждение за пълно изпълнение – в настоящия случай не по-малко
от 1500 лева.
Предвид
презумпцията за добросъвестно изпълнение на трудовите задължения /чл. 8, ал.2
от КТ/, която не е оборена в настоящия процес, съдът намира, че ищецът има
право на трудово възнаграждение за периода 01.10.2015г. – 25.04.2016 г. за
пълен отработен месец. За престой /чл. 267, ал.1 КТ/, както и за неизпълнението
на трудовите норми /чл. 266, ал.1 КТ/, не по вина на работника е дължимо пълно
трудово възнаграждение, респ. възнаграждение за пълно изпълнение.
Ищецът
претендира дължимо нетно трудово възнаграждение с исковата молба в размер на
5 492.87 лева за периода 01.10.2015г. – 25.04.2016 г. след приспадане на
дължимото обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1500 лева. Между
страните не се спори, че предизвестието не е спазено, а такова е уговорено в
чл. 11 от Трудовия договор.
По
делото беше назначена съдебно – счетоводна експертиза, която вещото лице е
изготвило на база декларирани от ответника данни за начисления осигурителен и
облагаем доход по месеци за процесния период в ТД на НАП. Заключението е
детайлно, компетентно и добросъвестно изготвено, поради което съдът го цени в
цялост като вярно.
В същото е посочено, че за
процесния период чистата сума за получаване в размер на 8054.57 лева или след
приспадане на авансовото плащане, за което ищецът признава в исковата молба,
дължимата сума е в размер на 6 914.57 лева. След приспадане на дължимото
обезщетение към работодателя за неотработеното предизвестие в размер на 1500
лева съгласно чл. 220 ал. 1 от КТ дължимата сума е в размер на 5 414.57
лева.
Ето защо
съдът намира, че следва да уважи иска по чл. 128 т. 2 от КТ до размера от 5 414.57
лева и да го отхвърли за размера над 5 414.57 до 5 492.87 лева.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
Искът е акцесорен и предполага
уважаване на главния иск за заплащане на трудово възнаграждение.
Вещото
лице е изчислило размера на лихвата за забава в размер на 551.84 лева за
периода от 30.11.2015 г. до 30.10.2016 г., поради което искът следва да се
уважи до този размер и да се отхвърли за сумата от 8.46 лева.
По иска с правна квалификация чл.
224 ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване
на трудовото правоотношение служителят има право на обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, чийто размер се определя въз основа на
полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, през който служителят е работил най-малко 10 работни дни.
В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на
ползване на отпуска или заплащането на дължимото обезщетение за неизползването
му.
По
делото не бяха представени доказателства за ползването на отпуската или за
заплащане на обезщетение. Съгласно експертизата дължимият нетен размер е 1350
лева, което е повече от претендираната сума, поради което искът следва да се
уважи за пълния размер от 1285.71 лева.
По разноските.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 690 лева съобразно
уважената част от исковете.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
следва да се осъди ответното дружество да заплати държавна такса в размер на
293 лева и разноски за вещо лице в размер на 80 лева по сметка на РС Стара
Загора.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „П.“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона
Голеш, с управител Сашо Петков Желязков да заплати на Н.К.М. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 5 414.57 лева дължимо нетно трудово възнаграждение за
периода 01.10.2015 г. до 25.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба - 01.11.2016 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за размера над 5 414.57 лева до 5492.87 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „П.“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона
Голеш, с управител Сашо Петков Желязков да заплати на Н.К.М. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 551.84 лева мораторна лихва върху дължимото трудово
възнаграждение за периода от 30.11.2015 г. до 30.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 551.84
лева до 560.30 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „П.“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона
Голеш, с управител Сашо Петков Желязков да заплати на Н.К.М. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1285.71 лева дължимо обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2015 г. и 2016 г. в размер на 20 дни, ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба – 01.11.2016 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „П.“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона
Голеш, с управител Сашо Петков Желязков да заплати на Н.К.М. с ЕГН **********,
с адрес *** разноски в размер на 690 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „П.“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона
Голеш, с управител Сашо Петков Желязков да заплати по сметка на Старозагорски
районен съд държавна такса в размер на 293 лева и разноски за вещо лице в
размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: