Р Е Ш Е Н И Е :
№ 796 / 18.10.2019 година,
гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 25.09.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА А.
Секретар: ТОДОРКА ДАРАКЧИЕВА
като разгледа докладваното от Съдия А. по гр.дело № 1009
по описа за 2018 година
Предявен е установителен иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения „ EООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В. Левски“ № 114,ет.Мецанин , чрез юрк. С. против ответника В.В.К. ***, твърди че на 16.03.2016 година между „Аксес Файнанс“ ООД в качеството му на кредитодател и ответницата по настоящото дело –В. В.К. в качеството й на кредитополучател е бил сключен договор за кредит“Бяла карта“ с № 459279.С подписването на договора кредитополучателят удостоверявал ,че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложени към него,както и че е получил Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК съгласно Приложение № 2 от ЗПК.Съгласно клаузите на договора кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателят револвиращ кредит в максимален размер от 400 лева под формата на разрешен кредитен лимит ,който се усвоявал чрез международна кредитна карта ACCESS FINANCE / CARDCARD/ VISA, а кредитополучателят се задължавал да го ползва и да го върне съгласно условията на сключения договор.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора кредитополучателят е имал възможност по всяко време да усвои сумата до максималния размер на кредитния лимит.Ответницата К. след предоставяне на платежен инструмент –кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД ,ведно със запечатан плик съдържащ ПИН код за ползване на картата е усвоила сумата от 400 лева ,представляваща кредитен лимит и към настоящият момент дължи сумата от 397.62 лева-главница по договор.Съгласно клаузите на договора при усвояване на кредита ,кредитополучателят дължал дневен лихвен процент –договорна лихва ,която към настоящия момент е в размер на 46.41 лева ,за периода от 19.03.2016 година (датата на първата транзакция) до 06.07.2017 година
( датата на настъпване на предсрочната изискуемост).Твърди се още ,че страните по договора са уговорили изрично ,че ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа съгласно условията на сключения договор същият се задължава да предостави на кредитодателя в срок от три дни след падежа обезпечение чрез поръчителство,за което между страните се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни.При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство кредитополучателят дължал неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,която е включена в текущото задължение на настоящия месец,като неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението.В конкретния случай на кредитополучателя била начислена неустойка в размер на 126.54 лева.Освен посоченото ответникът дължал и направените разходи свързани със събиране на задълженията в размер на 2.50 лева на ден до заплащане на дължимата сума ,както и такса в размер на 120 лева ,като в настоящия случай ответницата К. дължала разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на 197.50 лева.Поради трайна забава и виновно неизпълнение на договорените задължения от страна на ответницата цялото вземане е станало предсрочно изискуемо и е било обявено за такова на 06.07.2017 година и считано от тази дата К. дължала мораторна лихва върху главницата в размер на 27.09 лева за периода от 07.07.2017 година до 09.03.2018 година.
Твърди се още ,че по силата на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 от 10.01.2018 година ,сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД вземането срещу К. било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения „ООД изцяло ,заедно с всички привилегии,обезпечения и принадлежности.Депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-гр.Пещера за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Калинкани,която била връчена на същата при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Това мотивирало правният им интерес да установят вземането си.Молят да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответника ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер на: сумата от 397.62 лева-неизплатена главница ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 21.03.2018 година до окончателното й изплащане; сумата от 46.41 лева –лихва ,за периода от 19.03.2016 година до 06.07.2017 година;сумата от 126.54 лева –неустойка за неизпълнение на договорно задължение;сумата от 197.50 лева,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения; сумата от 27.09 лева мораторна лихва ,за периода от 07.07.2017 година до 09.03.2018 година.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирала писмен
отговор и не е ангажирала доказателства.От определения му особен
представител адв.А. е постъпил писмен
отговор ,в който е направено възражение ,че ответницата не е уведомена за
извършената цесия при условията на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : рамков договор за прехвърляне на парични задължения; договор за кредитна карта
„Бяла карта“;декларация-съгласие;пълномощно се установява ,че на 16.03.2016 година между „Аксес
Файнанс“ ООД в качеството му на кредитодател и В.В.К. в качеството й на кредитополучател е бил
сключен договор за кредит „БЯЛА КАРТА“ ,по силата на който кредитодателят се
задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 400 лева под формата на разрешен кредитен лимит ,който се усвоява ,чрез международна кредитна карта срещу задължение
на кредитополучателя да го ползва и
върне съгласно условията на договора. В него е уговорено изрично ,че същият се прекратява по взаимно съгласие на
страните или въз основа на някое от
основанията посочени в договора.Кредитополучателят е попълнил и подписал
декларация –съгласие за достъп до личните
й данни.Установява се още ,че на 11.11.2016 година между „Аксес Финанс „ООД гр.София и „Агенция за
контрол на просрочени задължения „ ООД гр.София е сключен договор за прехвърляне на парични
задължения ,по силата на който „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД
купува всички вземания възникнали по
договор за потребителски кредит „Бяла
карта“ .Установява се още ,че ищецът по настоящото дело е бил изрично
упълномощен да уведоми от името на „Аксес Файнанс“ ООД всички длъжници по всички
вземания на дружеството ,които са цедирани ,съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 11.11.2016 година.
Като доказателство по делото е приложено ч.
гр. дело № 401/2018
година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е
образувано по заявление на
„АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ „ООД гр.София по реда на чл.410 от ГПК срещу В.В. К. от гр.Пещера за издаване на заповед за
изпълнение за следните суми : сумата от 397.62 лева-неизплатена главница ,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 21.03.2018 година до
окончателното й изплащане; сумата от 46.41 лева –лихва ,за периода от
19.03.2016 година до 06.07.2017 година;сумата от 126.54 лева –неустойка за неизпълнение на договорно задължение;сумата от 197.50 лева,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения; сумата от 27.09
лева мораторна лихва ,за периода от 07.07.2017
година до 09.03.2018 година.Претендирани са и направените по делото разноски.
Въз
основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 115 от
21.03.2018 година ,постановена по ч.гр.дело №401/2018 година по описа на ПщРС
,с което е разпоредено длъжникът В.В.К. да заплати на заявителя следните суми: : сумата от 397.62 лева-неизплатена главница ,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 21.03.2018 година до
окончателното й изплащане; сумата от 46.41 лева –лихва ,за периода от
19.03.2016 година до 06.07.2017 година;сумата от 126.54 лева –неустойка за неизпълнение на договорно задължение;сумата от 197.50 лева,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения; сумата от 27.09
лева мораторна лихва ,за периода от 07.07.2017
година до 09.03.2018 година и разноски
по делото в размер на 225 лева. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 20.06.2018 година съдът е
указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в
месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.
За
изясняване на спора от фактическа страна
бе назначена и изслушана съдебно –икономическа експертиза като вещото
лице Цв.К. в заключението си сочи ,че към момента на депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК 09.03.2018 година задълженията по договора за кредит са както
следва : непогасена главница в размер на 397.62 лева; договорена лихва по чл.4,ал.1,т.2 от договора за периода от 06.04.2017 година до 06.07.2017 година в размер на 46.41 лева ; лихва
за периода от 07.07.2017 година
до 09.03.2018 година в размер на 27.20
лева ;неустойка за неизпълнение на
договорно задължение по чл.21 от
договора в размер на 126.54 лева и
разходи и такси за събиране на
задължението е в размер на 197.50 лева или общо сумата от 795.27 лева.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае
се за иск по чл.415 от ГПК за уважаването на който следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и, че
претендираното от ищеца вземане съществува
в размера ,който е посочен в
исковата молба.
Безспорно
се установява по делото ,че са налице положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за изпълнение; /връчване при условията на
чл.47,ал.5 от ГПКТ/ и спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на
който следва да бъде предявен установителния иск.
След
връчване на съобщението на заявителя за предявяване на иска на 02.06.2018 година е предявен такъв на 20.07.2018 година /видно от пощенско клеймо/ , с оглед на което съдът счита ,че същият е допустим.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че на 16.03.2016 година
между „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата К. са възникнали облигационни правоотношения по правилата
на договор за заем за потребителски
кредит.
Договорът за
потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
Установи се ,че договорът е
сключен в писмена форма,която е форма за действителност ,като в него са
уговорени :размерът на заетата сума;начина
на погасяване.По делото не се оспорва ,че заемодателят е изпълнил
задължението си по договора ,а именно
предаване в заем на ответницата
на сума в максимален размер
от 400 лева под формата на разрешен кредитен лимит ,който се усвоява
чрез международна кредитна карта .Установи се
от заключението на вещото лице ,че
лимитът е бил използван от
кредитополучателя изцяло.В тежест на кредитополучателят е да установи изпълнение на своите задължения по договора,а
именно връщане на заема.Към настоящия
момент няма доказателства договорът да е
прекратен по взаимно съгласие на
страните или да е бил прекратен на някое от основанията
посочени в договора.Действително от
събраните по делото доказателства се установи ,че към депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
задълженията на ответницата по договор
за кредит „Бяла карта“ от 16.03.2016 година
са били в размер на непогасена
главница в размер на 397.62 лева;
договорена лихва по чл.4,ал.1,т.2
от договора за периода от 06.04.2017
година до 06.07.2017 година в размер на 46.41 лева ; лихва
за периода от 07.07.2017 година
до 09.03.2018 година в размер на 27.20
лева ;неустойка за неизпълнение на
договорно задължение по чл.21 от договора
в размер на 126.54 лева и разходи и
такси за събиране на задължението в размер на 197.50 лева или общо сумата от
795.27 лева.Установи се ,че между е налице рамков договор между ищецът по
настоящото дело и кредиторът на ответницата за прехвърляне на парични задължения по договори
за потребителски кредити „Бяла
карта“ ,но липсват доказателства
процесното задължение да е било
прехвърлено на ищецът по
делото-липсва доказателство Приложение №
1 ,в което да е описано и настоящото
задължение,поради което настоящият
състав не може да направи извод ,че
ищецът е придобил вземането
срещу К. ,ведно с всички привилегии,и други
принадлежности,включително и с изтекли
лихви.
По
отношение на направеното възражения от процесуалния представител на
ответника за нередовност на уведомяването по реда по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД следва да се отбележи следното:
По делото
е налице упълномощаване от „Аксес Файнанс“
ООД на настоящия ищец да уведоми
от негово име всички длъжници
на дружеството за извършената цесия.По делото липсват
каквито и да е писмени доказателства
за това ищецът да е изплащал уведомление
до ответницата по реда на чл.99 от ЗЗД.
В случая не може да се приеме и че е извършено връчване
на тези уведомления с връчване на препис от исковата молба и приложените
към нея доказателства, тъй като
съдебните книжа не са получени лично от ответницата или от упълномощен
от нея представител, а от особен представител
назначен от съда по реда на чл.47,ал.5
от ГПК, който може да извърши съдопроизводствени действия от името на
ответницата, но не и да получава материалноправни изявления, адресирани до
отсъстващата ответница, каквото изявление ,представлява уведомлението за цесия.
С оглед
на горното съдът намира,че цесията няма действие по отношение на ответницата-длъжник по
договор за потребителски кредит, тъй като
тя не е била съобщена на същата.
В
предвид на изложеното настоящия състав приема, че ищецът не е доказал
качеството си на кредитор на ответницата за процесните вземания,поради което
следва да приеме, че процесните суми не са дължими и съответно предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан
Водим
от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД гр. София, ул.“Панайот Волов“ №
29, ет. 3 чрез юрисконсулт С. иск против
В.В.
К. с ЕГН-********** *** за
признаване за установено по отношение на В.В.К., че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД гр. София има
валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер сумата
от 397.62 лева-неизплатена главница, ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 21.03.2018 година до
окончателното й изплащане; сумата от 46.41 лева – лихва, за
периода от 19.03.2016 година до
06.07.2017 година;сумата от 126.54 лева –неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 197.50 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения; сумата от 27.09
лева мораторна лихва, за
периода от 07.07.2017 година до 09.03.2018 година
РЕШЕНИЕТО м о ж
е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: