О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ І-260575 15.03.2021год.
гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд , гражданско отделение, въззивен състав,
на петнадесети март през две хиляди и двадесет и
първа година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдията
Пламена Върбанова частно въззивно гражданско дело № 285
по описа за 2021 година на
Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 423 ГПК и е образувано по молба на Г.Х.П.,
ЕГН ********** от гр.***,чрез адвокат Надежда Арнаудова –АК-Бургас с адрес за
призоваване: гр.Бургас,ул.“Трайко Китанчев“№53, с
искане за приемане на възражение по чл. 423 ГПК против издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 170/2014г.
по описа на РС-Поморие. Моли да бъде
спряно незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение/ ЗИ/ по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 170/2014г. по описа на ПРС,тъй като били
налице безспорни доказателства за несъществуване на вземането-същото
било погасено по давност; ЧСИ следвало още през 2016година да прекрати
образуваното срещу П. изпълнително дело, тъй като паричното вземане било
погасено по давност.Изложени са съображения и
относно действията на съдебния изпълнител- че молителят не
бил получил ЗИ, получавал копия, не оригинали, от документите. Счита,че в случая ЧСИ умишлено не
е изпълнил задълженията си по закон, като не
връчил ЗИ, а само ИЛ, което представлявало недопустимо нарушение на
правото на защита на молителя,
дадено от Закона и Конституцията на РБ и
го лишавало от възможността да се
запознае със съдържанието на издадената срещу него заповед за изпълнение.На
следващо място заявява, че при издаване на обжалваната заповед
били допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон, довели до нейната нищожност/недопустимост, тъй като
заповедта била издадена само въз основа
на твърденията на „ЕОС МАТРИКС“ ООД,а
молителят не бил сключвал договор с такава фирма. Алтернативно, ЗИ следва да бъде обезсилена от настоящата
инстанция.Молителят заявява, че ИЛ е издаден на 30.04.2014г. и вземанията,
описани в него, били погасени по давност. С молбата по чл.423 ГПК
заявява, че упражнява и правата си по чл.420, ал.2 от ГПК, защото вземането било погасено по давност, а и не бил надлежно уведомен за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по делото, както и не бил получил
ПДИ.Затова счита,че претенциите
му следвало да бъдат уважени от
настоящата инстанция, без да се налага да представя надлежно обезпечение. Освен
това молителят на основание чл.413, ал.1
от ГПК обжалвала издадената заповед и в частта за разноските по делото, които
били присъдени неправомерно, тъй като не
дължал посочените в ЗИ суми за главница
и лихви.Моли се обезсилване на атакуваната
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№170/2014г. по описа
на ПРС, включително в частта за разноските, както и да се обезсили ИЛ, издаден въз основа на заповедта за изпълнение по същото дело, тъй като паричното вземане
било погасено по давност; моли да бъде отменено незабавното изпълнение без да
представя надлежно обезпечение, тъй като
паричното вземане се погасило по давност;моли да се постанови спиране и/или
прекратяване на производството по изп.д.№ 726/2020г.
по описа на ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 на КЧСИ с район на действие БОС; моли
присъждане на разноските по делото,включая и в заповедното, включващи заплатените д.т. и
адвокатски хонорари, съгласно приложените квитанции и договори за правна защита
и съдействие.Представя доказателства.
Постъпил е писмен отговор по
възражението от „ЕОС Матрикс”
ООД, със седалище и адрес на
управление в гр.София,
район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията”, № 4-6, ЕИК *********,
представляван от Райна Иванова Миткова-Тодорова, отговорът предявен
чрез адвокат Жельо Денев Денев, в който се заявява становище за недопустимост на възражението
по чл.423 ГПК по подробно изложени в него съображения;моли оставянето му без
разглеждане и без уважение.
Бургаският Окръжен съд,
като взе предвид изтъкнатите във
възражението съображения и доводи, както и тези, изложени в писмения отговор на
насрещната страна, съобрази данните по делото и разпоредбите на закона ,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По заявление по чл.410 ГПК
, подадено от „ЕОС Матрикс”
ООД
срещу К. Й. Т., ЕГН ********** от гр. *** и Г.Х.П., ЕГН ********** от гр. ***, е било образувано ч.гр.д.№ 170/2014 г. по описа на РС-Поморие .Със
Заповед за изпълнение съдът е уважил заявлението и е разпоредил солидарното заплащане от двамата длъжници
на претендираното от заявителя парично вземане.Видно
от служебно изготвена справка от деловодната система на съда, ч.гр.д.№
170/2014г. на ПРС е архивирано и унищожено; от справка от деловодната система
на ПРС първоинстанционният съд е констатирал, че
заповедта за изпълнение била лично връчена на длъжника П. на 03.04.2014г. На
30.04.2014г. е бил издаден изпълнителния
лист срещу Т. и П..
При така изложената
фактическа обстановка настоящият състав на ОС-Бургас прави следните правни
изводи:
Защитата на длъжника в
заповедното производство срещу издадената против него заповед за изпълнение се
реализира чрез упражняване на правото да подаде възражение в двуседмичен срок
от връчването й, съгласно чл.
414, ал. 2 от ГПК, а когато при някоя от хипотезите на чл.
423, ал. 1, т. 1-т.
4 от ГПК е бил лишен от възможността да оспори вземането в този срок и
заповедта е влязла в сила, съобразно чл.
416, изр. 1, предл. 1 от ГПК, той разполага с
правото да подаде възражение до въззивния съд в
едномесечен срок от узнаването на заповедта, съгласно чл.
423, ал. 1 от ГПК, което в случай, че бъде прието, има за последица
възобновяване висящността на заповедното
производство, аналогично на отмяната на влязло в сила съдебно решение.
Както срокът по чл.
414, ал. 2 от ГПК, така и този по чл.
423, ал. 1 от ГПК за подаване на възражение, са преклузивни
и с изтичането им се погасява правото на длъжника да възрази срещу заповедта за
изпълнение.С оглед целените бързина при реализиране на безспорни вземания и
сигурност в гражданския оборот, законодателят е предвидил конкретни хипотези,
при наличие на които и установяването им от молителя в производството по чл.423 ГПК , се възобновява висящността на заповедното
производство.
В настоящият случай П.
твърди, че и до настоящия момент не бил получавал лично издадената срещу него заповед за изпълнение. С нормата
на чл.423,ал.1,т.2 ГПК е предвидена възможност длъжникът,който е бил лишен от
възможност да оспори вземането,да подаде възражение по чл.423 ГПК до въззивния
съд , но само тогава, когато заповедта
за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България. От цитираната
разпоредба /чл.423,ал.1,т.2 ГПК/ става
ясно, че законодателят изисква в условията на едновременност наличие на две
предпоставки,които молителят следва да твърди и да установи в производството по
чл.423 ГПК, а именно: 1/ лично неполучаване на заповедта за изпълнение и 2/че длъжникът в деня на връчването й не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България.В случая длъжникът изтъква единствено че не бил получил лично съобщението с връчване
на Заповедта за изпълнение, което
твърдение обаче,само по себе си не
припокрива изискването за допустимост на възражението по чл.423,ал.1,т.2 ГПК.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.
46, ал. 1 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на
адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. В чл.
46, ал. 2 от ГПК е посочено, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от
домашните му или който живее на адреса. Лицето, чрез което става връчването, се
подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата,което в
случая е изпълнено.Следователно,само
така изтъкнатото твърдение- за лично неполучаване от длъжника на съобщението със заповедта за изпълнение,води до извод за
процесуална недопустимост на възражението по чл.423,ал.1,т.2 ГПК , което налага
оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството по делото.По
изложените съображения без правно значение и не подлежи на изследване обстоятелството- кой е получил и подписал
уведомлението по чл.47 ГПК, с което е връчена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№ 170/2014г. на ПРС, в каквато връзка молителят е заявил искане за
назначаване на съдебно-графологическа експертиза.
При извода за
недопустимост на възражението по чл.
423 от ГПК и на основание чл.
423, ал.3 от ГПК Окръжен съд-Бургас
не дължи произнасяне по жалбата
на длъжника в частта за спиране изпълнението на издадената заповед по
чл.410 ГПК, както и за разглеждане на
подадената с възражението частна жалба по чл.413,ал.1 ГПК.На разглеждане
в настоящето производство не подлежат и заявените с жалбата твърдения за недължимост поради погасяване по давност на паричните суми, за които е издадена
заповедта за изпълнение.Това е така , тъй като защитата на длъжника при
условията на чл.
423 от ГПК има извънреден характер и се основава на изрично и лимитивно посочени
от законодателя предпоставки. Повдигнатия пред въззивния
съд спор в това производство има изцяло процесуално правен характер и не касае
съществуването на заповедния дълг.Дори при постановяване на определение, с което въззивния съд приема
предявеното възражение/каквото в случая не може да се постанови/,това
определение не може да разреши материалноправния
спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното задължение.
Неоснователно
е искането на молителя за присъждане на
разноски, доколкото с оставяне без разглеждане на молбата му за приемане на възражение по чл.423 ГПК не
се възстановява висящността на заповедното
производство. Ответната страна в производството по чл.423 ГПК не е заявила
искане за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима молбата на Г.Х.П., ЕГН ********** от гр. ***,чрез
адвокат Надежда Арнаудова –АК-Бургас с адрес за призоваване:
гр.Бургас,ул.“Трайко Китанчев“№53,/ за приемане
на възражение по чл.423 ГПК срещу
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 170/2014г. по описа на РС-Поморие.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.д.№ 285/2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в 1-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.