Решение по дело №809/2017 на Районен съд - Ловеч

                                            Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                        гр.ЛОВЕЧ, 16.06.2017 год.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на четиринадесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Анелия Маринова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №809 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Производство с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на граждански брак по взаимно съгласие.

            Ловешки районен съд е сезиран с молба от М.Т.Х. *** и от М.С.Х. ***, двамата чрез пълномощника си адв.С., в която изтъкват, че между тях има сключен граждански брак с акт №0281/06.12.1995 год. в гр.Ловеч, първи и за двамата.Заявяват, че от брака си имат родени две деца - момче и момиче, като момчето е пълнолетно, а момичето - Р.М.Х., родена на *** год., ЕГН-********** е ученичка в първи клас в училище "Христо Никифоров”.

            Поясняват, че след сключване на гражданския брак и след раждане на първото дете започнали заедно семеен бизнес, който в началото вървял, но в последствие, нещата не потръгнали, тъй като изтеглили кредити за развиване на бизнеса им, но предвид икономическите условия в страната фалирали и задлъжняли към кредиторите. Започнали неудачите, като съпругата започнала работа в "Спарки Елтос"-гр.Ловеч, но постоянно й удържали от трудовото възнаграждение. Съпругът й станал постоянно нервен и обезпокоен от така стеклите се обстоятелства. Постепенно станало непоносимо да живеят заедно и се разделили. Тя, заедно с децата заминала да живее жилището на родителите й в с.Лисец, а съпругът й отишъл при неговите родители. По този начин повече от седем години са във фактическа раздяла.

            Вследствие на дълго обмисляне между двамата относно сключения между тях граждански брак, решили да го разтрогнат, но по взаимно съгласие, тъй като според тях същият е безсмислен и изпразнен от необходимото съдържание. Помежду им съществува сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на сключения граждански брак, което не можело да бъде преодоляно.

            Изложеното дотук пораждало за тях правният интерес от подаване на настоящата молба при условията на чл. 50 СК.

            Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак с развод по взаимно съгласие без да издирва мотивите и да се произнася по отношение на вината. Към молбата си представят писмено споразумение по чл.51, ал.1 от СК, в което са уредили имуществените и неимуществените си отношения както следва :

            I.НЕИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ

            1 .УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА От брака имат едно непълнолетно дете Р.М.Х., родена на *** год., ЕГН-********** и родителските права ще се упражняват от майката М.Т.Х., ЕГН-**********,***.

            2. ФАМИЛНО ИМЕ СЛЕД РАЗВОДА След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име Х. , за което съпругът М.С.Х. , дава изричното си съгласие

            II.ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ

            1 .ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

            2. Съпрузите не желаят след развода  издръжка между тях.

             3.ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦАТА - По отношение на малолетното дете родено по време на бракът Р.М.Х., родена на *** год., ЕГН-**********, бащата М.С.Х., ЕГН-**********  ще заплаща на майката М.Т.Х., ЕГН-**********  месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от дата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до поява на законна пречка за нейното изменяне или прекратяване.

             4.ПОЛЗВАНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ Последното семейно жилище, в което молителите са живели е в гр.Ловеч, бул."България”№70, вх."В”, ет.9, ап.25 , като за в бъдеще съпругата няма да предявява претенции.

              5 .НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ По време на брака съпрузите не са придобили недвижими имоти.

              6.ДВИЖИМИ ВЕЩИ Молителите няма да предявяват никакви претенции за движими вещи. Уредили са предварително взаимоотношенията помежду си като за в бъдеще няма да предявяват претенции по тях.

            В съдебно заседание молителката М.Т.Х., редовно призована, се явява лично, поддържайки молбата си за развод по взаимно съгласие. Съгласието й за развод е сериозно и непоколебимо. Лично е подписала споразумението и е съгласна с всички клаузи в него.

            Молителят М.С.Х., редовно призован, се явява лично в първото по делото заседание като и той, както съпругата му, поддържа молбата за развод и моли съда да я уважи. Категоричен е в желанието си да се разведе със съпругата си без съдът да издирва действителните причини за разстройството на брака.

            Пълномощникът на молителите адв.С. от името на доверителите си поддържа молбата и моли съда да допусне допълнение към представеното с молбата споразумение като в т.7 по отношение заплащането на окончателната държавна такса се отбележи, че ще бъде заплатена от молителя М.Х., а разноските ще останат за сметка на молителите така, както са направени.

            Активната процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 24.11.2008 год. на Община-гр.Ловеч, от което е видно, че М.С.Х. и М.Т. Иванова са сключили граждански брак на 06.12.1995 год. в гр.Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак №0281/06.12.1995 год. на Община-гр.Ловеч. След брака съпругата приела фамилното име на своя съпруг и вместо Иванова се именува Х..

            Фактът е, че от брака си молителите имат родено малолетно дете – Р.М.Х., родено на *** год., се установява от копие на удостоверение за раждане серия АР №**********/20.07.2009 год. на Община-гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за раждане №0236/20.07.2009 год. на Община-гр.Ловеч.

            За целите на настоящото охранително производство е представен социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Ловеч, от който се установява, че основните грижи за детето Р.М.Х. се полагат от майката, която е осигурила благоприятни условия за развитие на детето. Жилището, в което майката отглежда дъщеря си в с.Лисец, ул.”Опълченска”№66, по данни на М.Х., е собственост на майка й Пенка Цанова Т., която също живее в него. Състои се от четири основни стаи, баня и сервизни помещения. То е електрифицирано и водоснабдено, като разполага с всичко необходимо за нормалното му функциониране. За детето е осигурено лично пространство и индивидуални принадлежности. На детето са осигурини достъп до здравеопазване, подходящо образование и грижи, съответстващи на възрастта и потребностите.

            Съдът като съобрази представените с молбата писмени доказателства, както и становището на молителите, изразено в съдебно заседание, приема, че между тях е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Волята им за прекратяване на сключения между тях граждански брак е твърда и непоколебима, за което съдът придоби непосредствени впечатления от изразеното от тях в съдебно заседание.

            Затова районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие. В съответствие с нормата на чл.51, ал.1 от СК приема, че представеното от М. и М. Христови писмено споразумение е законосъобразно и е в интерес на роденото от брака малолетно дете Р.М.Х., тъй като в него са уредени всички въпроси във връзка с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на личните отношения и неговата издръжка. Не без значение е и представения социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч, приобщен към доказателствения материал по делото, в който е посочено, че ще е в интерес на детето да остане да живее при майката, тъй като по данни на М.Х. съпругът й М.Х. е в чужбина. В този смисъл съдът приема, че с подписаното от страните споразумение са защитени в максимална степен интересите на роденото от брака дете, което налага да се утвърди от съда подписаното от молителите споразумение, по реда на чл.51, ал.2 от СК, без да издирва какви са действителните мотиви за прекратяване на брака.

            При този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, на основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като към момента на завеждане на молбата е внесена сумата в размер на 25 лева. Следователно, в съответствие с извършеното в съдебно заседание на 31.05.2017 год. допълнение на споразумението по т.7 окончателната държавна такса в размер на сумата 15 лева ще следва да се заплати от молителя М.С.Х.. Последният ще следва да заплати и сумата 86,40 лева, представляваща 2 на сто върху тригодишните платежи по споразумението за издръжката на детето Р.Х., на основание чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или общо сумата 111,40 лева по сметка на РС-гр.Ловеч.

            Водим от горното, Ловешки районен съд

 

 

                                                                      Р    Е    Ш    И    :

 

 

            ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 06.12.1995 год. с акт №0281 на Община-гр.Ловеч между М.Т.Х., ЕГН-********** *** и М.С.Х., ЕГН-********** ***, поради настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение между страните в съответствие с чл.51 от СК, както следва :

                   I.НЕИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ

                   1 .УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

                   От брака молителите имат едно малолетно дете Р.М.Х., родена на *** год., ЕГН-********** и родителските права ще се упражняват от майката М.Т.Х., ЕГН- **********,***.

                   2.ФАМИЛНО ИМЕ СЛЕД РАЗВОДА

                   След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име Х., за което съпругът М.С.Х. дава изричното си съгласие.

                 II.ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ

                   1 .ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

                   2. Молителите не желаят след развода  издръжка между тях.

                   3.ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦАТА

По отношение на малолетното дете родено по време на брака Р.М.Х., родена на *** год., ЕГН-**********, бащата М.С.Х., ЕГН-********** ще заплаща на майката М.Т.Х., ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано от датата на подаване на молбата – 02.05.2017 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до поява на законна пречка за нейното изменение или прекратяване.

4.ПОЛЗВАНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

Последното семейно жилище, в което молителите са живяли е в гр.Ловеч, бул. "България”№70, вх."В”, ет. 9, ап.25, като за в бъдеще молителката няма да предявява претенции.

                5.НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ

                По време на брака молителите не са придобивали недвижими имоти.

                6.ДВИЖИМИ ВЕЩИ

               Молителите няма да предявяват никакви претенции за движими вещи. Уредили са предварително взаимоотношенията помежду си като за в бъдеще няма да предявяваме претенции по тях.

               7.Разноските остават за сметка на молителите така, както са направени по делото, а окончателната държавна такса ще се заплати от М.С.Х..

               ОСЪЖДА М.С.Х., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ общо сумата 111,40 /сто и единадесет лева и четиридесет стотинки/, от които 15 лева, представляваща окончателна държавна такса и 86,40 лева, представляваща 2 на сто върху тригодишните платежи по споразумението за издръжката на детето Р.Х., на основание чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :