№ 1531
гр. ***, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430102694 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.232 ал.2 във вр. с чл.79 и сл. от ЗЗД.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на Г. Л. Д.
от гр.*** и В. Г. П. от гр.***, представлявани от адв. В.М. от АК *** против
„****, гр.***. Ищците твърдят, че са наследници на Г. Д. ***, починал на
06.08.2003г., б.ж. на с.*** и на *** ***а, починала на 03.10.2020г., б.ж. на
с.***. Твърдят, че като техни наследници са собственици на земеделски земи,
а именно : имот с идентификатор 30590.19.11 в местността „***“ с площ от
3,408 дка в землището на с.***, имот с идентификатор 30590.115.21 в
местността „С**** с площ от 13,005 дка в землището на с.***, имот с
идентификатор № 30590,125.7 в местността „****“ с площ от 1,000 дка в
землището на с. *** и имот с идентификатор №30590.130.6 в местността
„***“ с площ от 3,197 дка в землището на с.***.
Твърдят, че на 09.10.2018г. наследодателката на двамата ищци
сключила с ответника договор за наем № 31900020/09.10.2018г за стопанската
2019 / 2020г. На 24.09.2019 сключила с ответника договор за наем №
1
3200020/ 24.09.2019г. за стопанската 2020/2021г. Твърди, че на 25.10.2020г.
ищците получили от ответника сумата от 478,20 лева, представляваща част от
дължимия наем за стопанската 2019 / 2020г., тъй като дължимият наем се
заплаща не по – късно от 30.10. на стопанската година. По договора за
стопанската 2020/2021г. твърдят, че плащания не са извършвани.
В заключение молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от
552,30 лева остатък от дължимия наем за стопанската 2019/2020 съгласно
договор за наем №31900020/09.10.2018г. ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба, както и сумата от 1030,50 лева по
договор за наем №32000020/24.04.2019г. за стопанската 2020/2021г.
Претендира лихва за забава върху двете суми - в размер на 86,50 лева върху
главницата от 552,30 лева и в размер на 56,96 лева върху главницата от
1030,50 лева за периода от изпадане в забава до датата на подаване на
исковата молба. Претендират разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковете. Твърди, че с наследодателката на двамата ищци *** ***а
имало сключени договори за наем на земеделска земя за стопанската
2017/2018 и 2018/2019г. Твърди, че по отношение на три от договорите лично
наследодателката им е получила дължимия наем. Представя разписка от
16.10.2017г., разписка от 10.10.2018г. и разписка от 24.09.2019г. Твърди, че
след смъртта на наследодателката, на 25.10.2020г. първият ищец получил
сумата от 478,20 лева, което било предварително заплащане на дължимия
наем за 2020/2021г. по договор за наем от 24.09.2019г. Твърди, че поради
фактическа грешка в резултат на съвпадение на имена, в разписката от
25.10.2020г., заплатил на ищцата 478,20 лева.
В съдебно заседание страните поддържат исковата молба и писмения
отговор. Ищците чрез процесуалния си представител представят писмени
бележки, с които поддържат предявените искове. В бележките навеждат
доводи, че наследодателката на ищците *** през 2015г. е била член на
Управителния съвет на земеделска кооперация „***“, която през 2016г. е
изпаднала в неплатежоспособоност и е имала сключени договори преди
2016г. Навежда доводи, че извършеното плащане през 2017г. касае плащане
на дължими суми по предишни договори за наем на процесните земеделски
земи с ЗКПУ „Напредък 2020“.
2
От фактическа страна съдът приема за установено следното :
Представено е удостоверение за наследници № КО-22 /19.01.2022г., от
което се установява, че *** ***а с ЕГН ********** е починала на 13.10.2020г.
и е оставила за свои законни наследници ищцата В. Г. П. и *** Г.ев Д.,
починал на 07.11.1981г. и оставил свой законен наследник ищеца Г. Л. Д..
На лист 27 от делото е представен договор за наем №20, сключен между
наследодателката на ищците и ответното дружество на 25.10.2016г., в който е
отразено, че се отнася за стопанската 2017/ 2018г. , сключен е за една
стопанската година независимо от датата на сключването и подписването му.
В договора страните са уговорили, че наемът се дължи в срок до 30 дни в
края на всяка стопанска година.
На лист 29 е представен договор за наем на земеделска земя №3180020,
сключен между наследодателката на ищците и ответното дружество на
16.10.2017г., по силата на който страните са сключили договора за
стопанската 2018/2019г., като плащането на наема е до 30.10. на съответната
стопанска година.
На лист 6 е представен договор за наем на земеделска земя №3190020,
сключен между наследодателката на ищците и ответното дружество на
09.10.2018г., по силата на който страните са сключили договора за
стопанската 2019/2020г., като плащането на наема е до 30.10. на съответната
стопанска година.
На лист 7 е представен договор за наем на земеделска земя №32000020,
сключен между наследодателката на ищците и ответното дружество на
24.09.2019г., по силата на който страните са сключили договора за
стопанската 2020/2021г., като плащането на наема е до 30.10. на съответната
стопанска година.
Посочените четири договора за наем са сключени с наследодателката на
ищците, което обуславя правния интерес и съответно допустимостта на
претенциите с оглед активната и пасивна легитимация на страните.
Спорно по делото е заплатена ли е договорената наемна цена :
1.По договора №31900020/09.10.2018г. сключен за стопанската
2019/2020г.
2.По договор №*********/24.09.2019г. за стопанската 2020/2021г.
3
Съответно, ако не е платено – какви суми се дължат и кога е настъпил
падежа за плащане, с оглед установяване на основателността на претенциите
за лихва за забава.
Съдът е указал, че в тежест на ищците е да докажат, че за тези две
стопански години – 2019/2020г. и 2020/2021г. наследодателката на ищците и
ответното дружество са били в облигационни отношения по силата на
сключените договори за наем. В тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил изцяло и в срок уговорените в договорите суми.
По делото, съдът прие представените от страните РКО и разписки за
получени суми.
С разписка от 16.10.2017г. на *** ***а е изплатена сумата от 940 лева.
С РКО от 10.10.2018г. на наследодателката на ищците е изплатена
сумата от 1030,50 лева за стопанската 2017/2018г.
С разписка от 24.09.2019г. е изплатена сумата от 1030,50 лева.
С разписка от 25.10.2020г. е изплатена също сумата от 478,20 лева.
Видно е, че само в РКО от 10.10.2018г. е отразено за коя стопанска
година се отнася извършеното плащане, като в останалите разписки, това не
се сочи. Във връзка с това, в определението за насрочване съдът е указал на
ответника да докаже твърденията си, че плащането в размер на 1030,50 лева
извършено на 24.09.2019г. се отнася за стопанската 2019/2020г., а плащането
извършено на 25.10.2020г. касае стопанската 2020/2021г. В тази връзка съдът
назначи съдебно счетоводна експертиза, която да даде заключение към кои
стопански години са отнесени процесните плащания в аналитичната ведомост
на дружеството.
В заключението е отразено, че по счетоводни данни съгласно
аналитична оборотна ведомост на ответното дружество, заплатените суми за
наем на процесните земеделски земи по партидата на наследодателката на
двамата ищци са в общ размер на 3575,50 лева. Вещото лице е установило, че
между страните е имало сключени четири договора за наем, по които
арендаторът дължи на арендодателя общо сума в размер на 4122,00 лева.
Разликата между дължимото и платено е в размер на 546,50 лева, което касае
частичното плащане по разписка 25.10.2020г.
Следва да се проследят извършените плащания, като се съобрази
4
приложения на лист 31 РКО, който сочи, че извършеното на 10.10.2018г.
плащане касае стопанската 2017 / 2018г. Освен, че в ордера е отразено, че
плащането се отнася за стопанската 2017/2018г., вещото лице също е
установило в заключението, че в аналитичната ведомост, това плащане е
отнесено към стопанската 2017/2018г. Видно и от договора от 25.10.2016г.,
сключен за стопанската 2017/2018г, плащането се дължи до един месец след
приключване на стопанската година. Т.е. за стопанската 2017/2018г, за която
страните са сключили договор на 25.10.2016г., ответникът е платил в
договорения от страните срок – на 10.10.2018г.
Проследявайки следващия договор, сключен на 16.10.2017г. и касаещ
стопанската 2018/2019г, по която плащането се дължи до 30.10.2019г,
ответникът е платил на 24.09.2019г. От заключението се установява, че
плащането е начислено в счетоводните регистри за стопанската 2018/2019г.
Следващият договор е сключен на 09.10.2018г. и касае стопанската
2019/2020г. Плащането по него се дължи в срок до 30.10.2020г. и плащането
по него е извършено на 25.10.2020г. Това се установява и от заключението, в
което е отразено, че платената на 25.10.2020г. сума в размер на 478,20 лева е
начислена в счетоводните регистри за стопанската 2019/2020г.
След тази дата друго плащане не е извършвано.
По делото е представен и договор за наем от 24.09.2019г., сключен за
стопанската 2020/2021г., по който плащането се дължи до 30.10.2021г. По
делото не са представени доказателства тази сума да е заплатена.
Ответникът твърди, че неправилно във ведомостта сумите са
начислявани за предходната стопанска година. Съпоставяйки отразеното в
счетоводните регистри, същото съответства на единствения касов ордер, в
който има отразена стопанската година, за която се отнася.
Отделно от това, ответникът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че извършеното на 16.10.2017г. плащане на сумата от 940 лева и на
15.11.2017г. сумата от 96,30 лева касаят договорът, сключен на същата дата.
По делото не се установи по безспорен и категоричен начин коя стопанска
година касаят тези две плащания.
По отношение на претенцията за частично плащане на дължимият
наем за стопанската 2019/2020г., съдът приема същата за основателна, тъй
5
като се установи, че поради техническа грешка, възникнала в резултат на
съвпадение на имената, ответникът е заплатил на ищците част от дължимата
сума, а именно 478,20 лева вместо дължимите 1030,50 лева и остава да дължи
сумата от 552,30 лева.
Ответникът не е направил възражения за прихващане с платена без
правно основание сума, което прави претенциите на ищците за сумата от
552,30 лева за стопанската 2019/2020г. и 1030,50 лева за стопанската
2020/2021г. основателни и доказани.
Видно и по двата договора плащането на наема се дължи до един месец
след приключване на стопанската година. Падежът настъпва на 31.10. и от
01.11., ответникът изпада в забава дължи лихва.
Изчислена с електронен калкулатор законната лихва за периода
01.11.2020 до 18.05.2022г. върху главницата от 552,30 лева е в размер на 86,50
лева. Законната лихва върху главницата от 1030,50 лева за периода
01.11.2021г. до 18.05.2022г. е в размер на 56,96 лева. Поради това съдът
приема, че двата иска за лихва са основателни и следва да бъдат уважени до
целия размер.
С оглед изхода на делото, ответното дружество дължи на ищците
направените по делото разноски в размер на 500 лева.
По така изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.232 ЗЗД „****, гр.***, със седалище и
адрес на управление гр.*** ул.***1, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на
Г. Л. Д. с ЕГН ********** от гр.*** ж.к.**** и В. Г. П. с ЕГН ********** от
гр.*** ул.*** ап.14 сумата от 552,30 лева представляваща дължим незаплатен
остатък за наем по договор за наем на земеделска земя
№31900020/09.10.2018г., ведно със законната лихва считано от 18.05.2022г.
до окончателното изплащане на сумата и 1030,50 лева представляваща
дължим незаплатен остатък за наем по договор за наем на земеделска земя
№32000020/24.04.2019г., ведно със законната лихва считано от 18.05.2022г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД „****, гр.***, със седалище и адрес
6
на управление гр.*** ул.***1, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л.
Д. с ЕГН ********** от гр.*** ж.к.**** и В. Г. П. с ЕГН ********** от гр.***
ул.*** ап.14 сумата от 86,50 лева представляваща лихва за забава върху
главницата от 552,30 лева за периода 01.11.2020г. до 18.05.2022г. и сумата от
56,96 лева върху главницата 1030,50 лева за периода 01.11.2021г. до
18.05.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „****, гр.***, със седалище и адрес
на управление гр.*** ул.***1, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Л.
Д. с ЕГН ********** от гр.*** ж.к.**** и В. Г. П. с ЕГН ********** от гр.***
ул.*** ап.14 разноски по делото в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7