№ 229
гр. Враца, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420103844 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно съединяване искове от М. СВ. Н., действаща
лично и като майка и законен представител на малолетното дете ПР. ЛЮБ. П., двете от
гр.Враца, чрез пълномощник, против ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София за установяване размер на
парично вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 65205/2020г. на СРС.
Ищците претендират заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди на М.Н. за сумата 7000 лв. и за търпени от П.П. неимуществени вреди
в размер на сумата 3000.00 лева, ведно със законната лихва върху главниците от 22.01.2020г.
– деня, в който изтича срока за произнасяне от ответника до окончателното изплащане на
сумите. Ищците твърдят, че на 28.07.2019г. около 14.30ч. в гр.Враца, на кръстовището на
ул.“Г.Апостолов“ и ул.“Спортна“, водачът на *****, поради неспазване на дистанция и
несъобразена скорост с пътните условия, реализира ПТ като блъска л.а.Ауди А4, който
намалява скоростта, за да навлезе в ул.“Спортна“. По скучая е съставен Протокол за ПТП,
издаден е АУАН с № 3565, а постарадали са двете ищци, които са транспортирани в МБАЛ
гр.Враца, където са прегледани и подложени на изследвания и хоспитализация за периода
28.07.2019г.-30.07.2019г. Заявяват, че са получили травматични увреждания с назначена
медикаментозна терапия, а след изписването от болницата продължават да чувстват
дискомфорт – болки в главата и шията, главозамайване при майката, и изнервяне, силен
плач, болки и страдания при малкото бебе. Поддържат, че водача на автомобила, причинил
ПТП, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника за периода 05.04.2019г.-04.02.2020г. Твърдят също, че са уведомили с молба вх.№
ОК-663440/21.10.2019г. застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, но в срока за произнасяне
по чл.496 от КЗ застрахователят не определил и изплатил обезщетение, нито отказал
1
плащането му. Правният им интерес от предявяване на настоящите установителни искове е
обусловен от подадено от ответника в срока по чл.414 от ГПК възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
Исковете са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 432 вр. чл. 493 КЗ и чл.
497 КЗ и са процесуално допустими.
В писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер.
Оспорва твърдението за причинена вреда на ищците при процесното ПТП и факта водача на
автомобила К.М. да е действал противоправно и виновно. Оспорва и механизма на ПТП,
като прави и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищците, които според
ответника не са били с поставен предпазен колан /майката/, а детето не било в детско столче
при ПТП. Оспорва иска и по размер като счита, че претендираното обезщетение не отговаря
на действителните вреди. Според ответника описаните в медицинската документация
повърхностни наранявания имат оздравителен период от около 2-3 седмици и счита, че сума
от около 3000.00 лева е адекватна на травматичните увреждания, ако искът се докаже по
основание.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните по делото, че към датата на
застрахователното събитие - 28.07.2019г. по отношение на лек автомобил марка Мерцедес,
модел Е280 ЦДИ с рег.№ ВР 7831СС е бил налице валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника с № на полицата ВG /02/119000410209, със срок на
валидност 05.02.2019г. – 04.02.2020г.
Приложен е Констативен протокол за ПТП № 1495226 от 28.07.2019г., в който е
вписан КР. ПЛ. М., водач на л.а. марка Мерцедес, модел Е280 ЦДИ с рег.№ ВР 7831СС, като
участник 1 в ПТП, реализирано на 28.07.2019г. около 14.30ч. в гр.Враца, на кръстовището
на ул.“Г.Апостолов“ и ул.“Спортна“ с материални щети по МПС – участник №2 - л.а.Ауди
А4 с рег. № ВР 0549 ВК – задна броня, врата, багажник, десен стоп и др. Като причина за
ПТП е отразено, че водача на МПС 1 вследствие неспазване на дистанция, реализирал ПТП,
като блъска МПС 2, което намалява скоростта, за да навлезе по ул.“Спортна“. На
нарушителя е съставен АУАН № 35659/28.07.2019г. за това, че на посочената дата и място
реализирал ПТП вследствие неспазване на дистанция от намаляващия пред него скоростта
лек автомобил Ауди А4 с рег. № ВР 0549 ВК и предизвикал материални щети. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Издадено е и НП № 19-0967-001033 от 13.08.2019г., с което на КР. ПЛ. М. за
нарушението, установено с цитирания АУАН е наложено наказание по чл.179, ал.2, пр.2 от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лева. НП е влязло в законна сила на 13.02.2020г.
Приложена е медицинска документация на ищците във връзка с претърпяното
ПТП – Направления за хоспитализация от 28.07.2019г., в които са отразени констатации при
2
клиничен преглед и 2 бр. Епикризи от Хирургично отделение на МБАЛ Враца за техен
болничен престой за времето от 28.07.2019г. -30.07.2019г.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда като обективна и компетентна, се установява, че П.П. е получила
следните увреждания: мозъчно сътресение и общ стрес за организма. М.Н. получила
следните увреждания мозъчно сътресение със загуба на съзнание и контузия в шийната
област. Получените увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП, а
именно директен удар и камшични инерционни сили, действащи върху врата на М.Н..
Експертът е посочил, че М.Н. получава мозъчно сътресение със загуба на съзнание, силно
главоболие, силна болка в шийната област, главозамайване. П.П. получава мозъчно
сътресение и общ стрес за организма. Приложени са изследвания по необходимост.
Периодът за възстановяване на физическите травми е от 1 до 2 месеца. Преслава П., в
следствие мозъчното сътресение и загуба на съзнание, както и болките в шийната област, е
била затруднена в ежедневието си. Имала е нужда от чужда помощ. М.Н. все още усеща
слаби болки и дискомфорт в шийната област. Вещото лице дава заключение, че П.П. е била
в детско кошче, обезопасена с колан. За М.Н. не може категорично да се твърди, че е била с
предпазен колан. Този факт се установява само от съдебен лекар. Травмите се получават при
директен удар и камшични инерционни сили, действащи върху шийната област на М.Н..
Носенето на предпазен колан, значително намалява интензитета на травмата.
По делото е изслушано заключение на допуснатата САТЕ, неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и компетентно, според което относно механизма на ПТП
експертът е отговорил – на 28.07.2019г. в 14:30 часа в светлата част на деня и пътно
покритие - асфалтово, състояние - сухо, пътно платно - без разделителна ивица, движение -
двупосочно МПС 1- ***** се движи в гр.Враца по ул. „Георги Апостолов“ с посока на
движение от ул. „Генерал Леонов“ към бул. Васил Кънчов“ и на кръстовището с ул.
„Спортна“ при неспазване на дистанция реализира ПТП като блъска в задната част МПС 2 -
***** което намаля скороста, за да навлезе по ул. „Спортна“. От техническа гледна точка
вероятна причина за настъпване на произшествието е водачът на ППС Мерцедес Е280 ЦДИ
с *****, управлявано от КР. ПЛ. М., който не се движи на такова разстояние от движещия се
пред него лек автомобил ***** че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта, за да навлезе по ул.„Спортна“. Експертът дава заключение, че от техническа
гледна точка възможностите за водача на лек автомобил „Мерцедес“ с peг. №ВР7831СС да
предотварти настъпването на процесното ПТП е било необходимо да спазва дистанция 31 м.
/тридесет и един метра/ или по-голяма от движещия се пред него лек автомобил ***** при
максимална допустима скорост 50км./час. Вещото лице посочва, че в материалите по делото
няма информация за поставени или непоставени обезопасителни колани. Пътниците в
моторни превозни средства категория Ml, когато са в движение, трябва да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани и системи за
обезопасяване на деца в зависимост от теглото на детето, в конкретния случай група 0 - за
деца с тегло под 10 килограма. По делото няма данни за М. СВ. Н. дали е била с поставен
или непоставен обезопасителен колан. Коланите са най-ефективното пособие за безопасност
на пътниците в превозните средства. Използването на предпазен колан може да повиши с
40-60% шанса за оцеляване след потенциално смъртоносна катастрофа. Има данни за
малолетното дете ПР. ЛЮБ. П., а именно: тя е била поставена в столче на задната седалка.
Фабрично автомобилът Ауди А4 с рег.№ ВР0549ВК е снабден с обезопасителни колани на
задните седалки, местата, където са се намирали ищците при настъпването на ПТП.
3
По делото са допуснати гласни доказателства на ищците за доказване начина на
извършване на ПТП, обстоятелствата около настъпването му и неговия механизъм, както и
вида и размера на претърпените неимуществените вреди. В показанията си св. К.М. твърди,
че през 2019г. е управлявал л.а. Мерцедес и е причинил ПТП, като е блъснал отзад
движещия се пред него лек автомобил. Причина за ПТП според свидетеля е неспазване на
дистанция. Твърди, че времето е било слънчево, сухо, дневна светлина. Повредите по
неговия автомобил били в предната част в ляво, а по другия пострадал автомобил в задната
част - багажника, бронята и капака. Посочва, че на мястото на инцидента дошла полиция и
му бил съставен АУАН.
В показанията си св. Мариана Н. /майка на ищцата М.Н./ твърди, че дъщеря й и
внучка й след произшествието били приети в „Спешен център“. Детето Преслава към онзи
момент била на 4 месеца и плачела, а дъщеря й Михаела треперела цялата и била много
притеснена. Престояли няколко дни в болницата, където им правели вливания. Детето още
се кърмело към онзи момент, но по лекарско предписание дъщеря й прекъснала кърменето
за известно време, заради медикаментите, които приемала. Свидетелката поддържа, че
дъщеря й я боляла ръката и била с комоцио, детето също било с комоцио, а свидетелката и
другата й дъщеря се редували да спят при тях в болницата. Михаела била изписана с
ортопедична яка на врата и двете с детето се нуждаели от още грижи в домашна среда около
месец-два, било им забранено да гледат телевизия и телефони. След изписването от
болницата детето било неспокойно, будело се често нощем и плачело. Това продължило
около месец-два. Инцидента според свидетелката се отразил негативно на психическото
състояние на Михаела, която се страхува да се вози в автомобил. На дъщеря й било
забранено да вдига тежко и затова къпане, преобличане на детето и всичко свързано с
обслужването му в този период след изписване от болницата извършвала свидетелката,
включително държала детето когато майка му го кърми. Споделя, че дъщеря й още има
оплаквания от болки във врата, особено при навеждане и изправяне.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Разпоредба на чл. 432 КЗ предвижда право на увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата.
Същевременно, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка
"Гражданска отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. чл. 380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно,
за да са допустими и да се приемат за разглеждане претенциите по чл. 432 КЗ, е необходимо
ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно обезщетение
и че е изтекъл срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017 г. на
ВКС по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК). В случая от представеното копие от писмо вх. №
ОК-663440/21.10.2019г. на ищците до ответния застраховател се установява, че е отправено
искане за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника. До предявяването на
настоящите искове на 20.09.2021г. /по гр.дело № 54322/2021г. на СРС/ са изминали три
4
месеца, което прави предявената претенция допустима на специалното основание, въведено
с КЗ /2016 г./.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В случая ищците претендират неимуществени вреди, претърпени в резултат на
настъпилото ПТП на 28.07.2019г.
Не се спори, че за автомобила, с който е причинено ПТП е налице валидно
сключена и действаща към датата на произшествието застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество. Всички останали обстоятелства от значение за
основателността на иска са спорни и подлежат на доказване съобразно разпределената от
съда по реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест.
При наличие на договор за застраховка ГО /чл. 344 КЗ/, покрит период на
застраховане към датата на ПТП /чл. 351 КЗ/ и при спазване на изискването на чл. 380 КЗ за
уведомяване, съдът следва да прецени наличието на общите предпоставки по чл. 45 вр. чл.
49 ЗЗД за деликтната отговорност на застрахованото лице.
Видно е от събраните писмени и гласни доказателства, вкл. от заключението на
допуснатата САТЕ, че водачът на л. а. Мерцедес Е280 ЦДИ с *****, при управлението му на
28.07.2019г. виновно е причинил ПТП с пострадали лица ищците. В протокола за ПТП са
посочени участниците в процесното ПТП: участник № 1 – управлявания от св. К.М.
автомобил, застрахован със застраховка ГО при ответника; участник № 2- водача на другия
автомобил, в който се возели пострадалите ищци. В коментираните части протоколът има
характер на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че
отразените в него факти са верни.
Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол за ПТП, който не се
ползва с обвързваща сила относно отразения в него механизъм на произшествието и
поведението на участниците в него. Предвид това, на общо основание страната, която
оспорва протокола, следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за
обстоятелствата, при които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В
конкретния случай, от страна на ответното дружество не се доказа по никакъв начин
различен механизъм за настъпване на ПТП, в което ищците са пострадали лица.
От доказателствата по делото, в т.ч. заключението на СМЕ се установи, че във
връзка с настъпилото ПТП на ищците са причинени увреждания. П.П. е получила мозъчно
сътресение и общ стрес за организма, а М.Н. е получила мозъчно сътресение със загуба на
съзнание и контузия в шийната област.
Направено е възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в
5
каквато хипотеза обезщетението може да бъде само намалено, не и изключено.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалите е неоснователно и
недоказано. Наведени са доводи за съпричиняване на вредите от страна на ищците, които
според ответника не са били с поставен предпазен колан /майката/, а детето не било в детско
столче при ПТП. Съгласно констатациите и заключението на вещото лице по САТЕ, детето е
било в детско столче на задната седалка, а за майката няма данни била ли е или не с
поставен обезопасителен колан. С оглед на горното, съдът намира, че по делото не се
установи наличието на обстоятелства, сочещи на различен механизъм, водещ до извод за
съпричиняване на резултата от пострадалите лица.
Към датата на ПТП за автомобила е имало действащ застрахователен договор,
което не е спорно в отношенията между страните.
Предвид горното, след като виновният за настъпване на произшествието водач на
л.а. има застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, то при иск, предявен против
застрахователя, последният дължи заплащане на щетите, причинени при това ПТП. В този
смисъл, съдът намира, че са налице основанията за ангажиране отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" и са налице предпоставките на
закона за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ. Посочената разпоредба признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Ето защо,
предявеният иск по чл. 432 КЗ е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане, състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г.
на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки, страдания,
6
неудобства и стрес, понесени от ищците, като последица от получените при ПТП
травматични увреждания.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед
характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и
страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
От представената медицинска документация, ангажираните специални знания и от
гласните доказателства става ясно, че ищците се възстановявали около 2 месеца от
травматичните увреждания, резултат от ПТП. Претърпените травми са възпрепятствали
нормалния им начин на живот, както на майката, така и на 4 месечното дете. Освен болките
и страданията ищците са понесли и психически стрес, негативни емоции, които са дали
отражение върху психиката им – детето често плачело и се будело ношем, а майката след
инцидента се страхува да се вози в автомобил /св.Мариана Н./. Самият факт, че са
пострадали при ПТП, води до извод, че са изпитали освен болки и страдания от телесните
увреждания, и стрес от случилото се. Стресът преживян във възрастта, в която се намира
ищцата М.Н. – 23г., а ищцата П.П. – на 4 месеца би могъл да даде продължителен негативен
отзвук и проявление дори на по-късен етап през живота им.
Уврежданията, както и периодът на възстановяване, претърпените болки и
страдания, се установяват и от показанията на разпитания по делото свидетел. Макар
същият да е в близки отношения с ищците и да е налице вероятна заинтересованост от
изхода на делото, съдът прецени показанията му съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете,
че няма пречка същите да бъдат кредитирани, тъй като са ясни и последователни,
кореспондират на другите събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото
обкръжение имат най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото
полагат грижи.
Към момента на ПТП ищците са били на 23г. майката, съответно детето - на 4
месеца, т. е. майката в активна трудоспособна възраст, а детето в пеленаческа възраст. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. медицинската документация
безспорно се установяват получените травми, имали са и престой в болница. Вещото лице
по СМЕ установява, че периодът за възстановяване на физическите травми е от 1 до 2
месеца, а Преслава П. в следствие мозъчното сътресение и загуба на съзнание, както и
болките в шийната област, е била затруднена в ежедневието си и е имала нужда от чужда
помощ.
Не са налице данни за усложнения във връзка с претърпените травми, а
оздравителният процес е приключил в рамките на 1 до 2 месеца според СМЕ. Няма данни да
е било необходимо провеждане на рехабилитация. Страхове от возене в автомобил за
ищцата М.Н. съществуват, но няма данни да се е наложило консултация или лечение от
7
специалист психиатър или психолог. Към момента у ищците няма данни да са налице
психични разстройства или психичен дискомфорт, причинени от претърпяното ПТП.
Въз основа на горното и като отчита възрастта на ищците към момента на
настъпване на ПТП, обстоятелствата при настъпване на ПТП, интензитета на болките и
страданията, стреса и последвалото физическо възстановяване, съдът намира, че справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата от 5000.00 лева за ищцата
М.Н. и 3000.00 лева за ищцата П.П., до които исковете са основателни и доказани и следва
да се уважат, а в останалата му част до пълния претендиран размер искът на М.Н. за
обезщетение следва да се отхвърли, като недоказан.
Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе
обстоятелства, релевантни за размера и с установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта, като ще допринесат за репариране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в патримониума на ищците.
По акцесорната претенция:
Съгласно разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В
конкретния случай, липсва изричен отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение,
поради което приложима е първата хипотеза – изтичане на срока от 3 месеца от
уведомяването, като от тази дата е дължима и лихва за забава. Ищецът е представил писмо
вх. № ОК-663440/21.10.2019г. до ответния застраховател за доброволно плащане на
обезщетение, която следва да се счита за дата на начало на срока, поради което 3 месечния
срок за произнасяне е изтекъл на 21.01.2020г., а от 22.01.2020г. е изпаднал в забава, откогато
и дължи лихва за забавено плащане, съгласно цитираните разпоредби.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ищците, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Такива от тях обаче няма направени, тъй като на основание чл.83, ал.2 от ГПК
са освободени изцяло от заплащане на дължимата д.т. за предявяване на исковете и за
евентуалните разноски по водене на делото, а процесуалното им представителство е
осъществено в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и такова следва да се присъди на
представляващия ги адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.
От страна на ответника разноски са направени само за заплатени депозити по
допуснатите по негово искане въпроси към двете експертизи от общо 200.00 лева, поради
което съобразно отхвърлената част от исковете такива му се присъждат на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в размер на 40.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, гр.София с *****, със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на М. СВ. Н. с ЕГН ********** от гр.Враца ул.“Втори
юни“ №109, вх.А, ап.2 сумата 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 28.07.2019г. в гр.Враца ПТП, ведно
със законната лихва от 22.01.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение в останалата част до пълния претендиран размер.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, гр.София с *****, със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете ПР. ЛЮБ. П., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител М. СВ. Н. с ЕГН **********, двете от гр.Враца,
ул.“Втори юни“ №109, вх.А, ап.2 сумата 3000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 28.07.2019г. в
гр.Враца ПТП, ведно със законната лихва от 22.01.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, гр.София с ***** ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.И. Д. от
АК София, с адрес на кантората гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 57 сумата 664.00 лева
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците по реда на чл.38, ал.1, т.2
от ЗА.
ОСЪЖДА М. СВ. Н. с ЕГН ********** от гр.Враца ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул
Инс” АД, гр.София с ***** сумата 40.00 лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9