№ 1210
гр. София, 22.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603828 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С Определение от 21.04.2021г. на СРС, НО, 8 състав е оставено без уважение
исканията на защитата на подсъдимия за спиране на наказателното производство или
прекратяване на основание на съдебното производство на чл.248,ал.1, г.2 и т.3 от НПК
по НОХД № 1622/2020г. по описа на СРС, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.10.2021г.
Делото е постъпило в СГС на 01.10.2021г.
Срещу Определението на основание чл. 249,ал.3 вр. чл.248,ал.1, т.2 и т.3 и
чл.341, ал.2 от НПК е подадена частна жалба от защитата на подсъдимия, с която се
отмяната му от въззивната инстанция като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Според защитата е налице основание за спиране на наказателното
производство, тъй като по предявен от подзащитния му отрицателен установителен
иск, уважен, съгласно с решение на СРС, е прието, че в инкриминирания период А. е
дължи издръжка на двете си деца. Съображенията на защитата се основават на
обстоятелството, че това решението не е влязло в сила, а настоящото наказателно
производство образувано въз основа отново на съдебно решение на граждански съд, с
което А. е бил осъден да заплаща издръжка. В този смисъл след като съдебното
решение е основание за образуване на досъдебно производство и представлява част от
диспозитива на обвинението, което е внесено за разглеждане в съда, е налице спор
дали подсъдимият дължи издръжка, което следва да бъде решено от граждански съд,
поради което се явява и предварителен въпрос, решението на който е основен за
наказателното производство. В конкретния случай, въпреки че наказателния съд е
ангажиран със събиране на доказателства относно извършено ли е престъплението, при
наличие на влязло в сила решение на граждански иск, че подсъдимият не дължи
издръжка, би могло да се стигне да ситуация, в която да бъде прието че А. е извършил
престъпление, без да е дължал издръжка.
Алтернативно в жалбата са развити съображения в подкрепа на направеното
искане в разпоредително заседание за прекратяване на съдебното производство на
1
основание чл.248, ал.1 т.3 от НПК и връщане делото на СРП за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.защитата посочва, че по отношение
на подзащитния му е налице обвинение за неизплащане на издръжка на двете му деца,
за което е осъден с едно решение на СРС, III ГО. Същевременно А. е привлечен към
наказателна отговорност за две отделни престъпни деяния, което е в противоречие със
съдебната практика, категорично застъпваща тезата, че не може да има обвинение по
отношение на всяко едно от децата поотделно. Не на последно място така
повдигнатото обвинение може да доведе до прилагане на чл.23 и чл.24 от НК, което е
би влошило положение на подсъдимото лице.
По делото е постъпила частна жалба от повереника на К.А., майка и законен
представител на Д.Б. А. и Б.Б. А.. С жабата се иска същата да бъде приета за
допустима и по същество да бъде отменен мълчаливия отказ на съда да конституира
К.А. в качеството й на частен обвинител по делото и да я конституира като такъв. В
жалбата са изложени подробни съображение.
Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено следното:
Жалбата на защитата на подсъдимия е процесуално допустима, подадена е в
установения от закона срок, с правно основание чл.249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.2 и т.3 от
НПК.
При разглеждането й по същество настоящият съдебен състав намери същата за
неоснователен, поради следните съображения:
Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза.
Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че
да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на
обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му -
описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на
неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и
др. Правната квалификация на деянието – словесно и цифрово следва да бъде посочена
в заключителна част на обвинителния акт съгласно чл. 246, ал. 3 НПК т.е. в
обвинителния акт следва да е налице единство между обстоятелствена и диспозитивна
част – съответствие между фактическата и правна страна на деянието.
В атакуваното определение СРС, с оглед направените от защитата искания на
първо място за спиране на наказателното производство, поради наличие на невлязло в
сила Решение на СРС , с което е уважен отрицателен установителен иск на
подсъдимия, с който е установено, че същият не дължи издръжка на двете си деца, е
приел, че посоченото не е основание за спиране на наказателното производство, а
предмет е на обсъждане след събиране на съответните доказателства при развитие на
наказателния процес по същество. Относно искането за прекратяване на съдебното
производство, първата инстанция е приела, че посочените от защитата като допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения не е налице, тъй като съдът не е
компетентен да указва да прокуратурата как да повдига обвинение и същевременно във
внесения за разглеждане обвинителен акт се съдържат минимум от факти, които
очертават твърденията относно деянията и правната квалификация.
Въззивната инстанция се съгласява с изводите на районния съд, че не са налице
основания за спиране на наказателното производство. Посоченото от защитата
решение по гр.дело № 2308082-2-г. на СРС, ГО, с което е уважен предявения от Б.А.
отрицателен установителен иск и е установено, че същият не дължи издръжка за
конкретен период, следва да бъде преценено от съда, с оглед неговата относимост към
предмета на доказване по делото и съответно обсъдено при постановяване на акта по
същество, но обстоятелството, че е налице решението по гр.дело, което към момента
не е влязло сила, не е между посочените основание за спиране на наказателното
2
производство, съгласно чл.25 от НПК. Изложените от защитата в тази връзка
съображения, че обвинението се основава на решението по гражданско дело, с което А.
е осъден да заплаща издръжка, която се твърди, че не е плащал като междувременно с
друго решение се установи, че не дължи издръжка, би довело до ситуация, в която да
бъде прието по наказателното дело, че е извършил престъпление, неплащайки
издръжка, която не дължи, е предположение. Както и защитата е посочила,
наказателният съд е ангажиран със събиране на доказателства, които е задължен да
обсъди, при постановяване на акта си по същество, с оглед на което и наведените в
тази връзка доводи в жалбата, са неоснователни.
По отношение направеното алтернативно искане от защитата за прекратяване на
съдебното производство на основание чл.248, ал.1 т.3 от НПК, настоящият съдебен
състав намира същото за неоснователно и се съгласява с изложеното в тази връзка от
районния съд. Съдържанието на обвинителния акт съответства на чл.246 от НПК. В
обстоятелствената част прокурорът е изложил ясно фактически си твърдения, а в
заключителната е посочил правната квалификация на извършеното от подсъдимия. В
този смисъл въззивният съд не констатира допуснати процесуални нарушения на
досъдебното производство, водещи до ограничаване на правата на подсъдимия. Не на
последно място следва да бъде посочено, че с акта си по същество съдът следва да се
произнесе и по правната квалификация на деянията. В заключение налице е
съответствието на съдържанието на обвинителния акт с изискванията на закона, като
на подсъдимият и защитата е осигурена в необходимата степен и обем яснота относно
фактите, действията, чрез които е осъществил инкриминираното деяние и тяхната
правната квалификация, така че същите да се защитава срещу тях.
По отношение на частната жалба подадена от повереника на К.А., майка и
законен представител на Д. А. и Б.А., с искане да бъде отменен мълчаливия отказ на
съда същата да бъде конституирана като частен обвинител по делото, въззивната
инстанция намира, че не е във правомощието да се произнесе по същата, поради
следните съображения: В наказателното производство не съществува мълчалив отказ
т.е. съдът дължи произнасяне по направеното искане за конституиране на частен
обвинител. След съответното произнасяне по така направеното искане, в
правомощията на въззивната съдебна инстанция е да провери неговата
законосъобразност и правилност и в случай, че са налице основания за отмяна на
атакуваното определение да отмени същото и да реши въпросите по частната жалба. В
случая, в разпоредителното заседание, проведено на 21.04.2021г. е направено искане от
адв. Г., повереник на К.А., последната да бъде конституирана като частен обвинител,
тъй като пряко и непосредствено е претърпяла вреди от неплащането на издръжка от
подсъдимия на двете им деца, а именно постоянния стрес за осигуряване на децата. В
протокола от съдебното заседание, не се установява произнасяне на съда относно
направеното искане. Съдът, е взел отношение по възражения на повереника на К.А. за
допуснати нарушения за водене на справедлив процес, след което с оглед депозирана
молба от Б.Б. А. и искането на назначения особен представител на децата Б.А. и Д. А.,
с определение е конституирал като частен обвинител по делото Д. А.. Липсва, както
нарочно определение по искането на адв. Г. за конституирането на К.А. като частен
обвинител срещу подсъдимия Б. А.А., така и становище на съда в тази връзка изразено
в мотивите, предхождащи определението. Доколкото не е налице произнасяне на
първоинстанционния съд по молбата за конституиране на К.А. като частен обвинител
по делото, въззивната състав намира, че въпросът, поставен частната жалбата на адв.
Г., не може да бъде решен по същество за първи път в това производство пред тази
инстанция, тъй като по този начин лицето ще бъде лишено от инстанционен контрол.
При така установеното, при връщане на делото на районния съд, същият следва се
произнесе с мотивирано определение по искането на К.А., направено в разпоредително
заседание за конституирането й като частен обвинител по делото.
С оглед гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12-ти
3
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.04.2021г. по НОХД № 1622/2020г. по
описа на СРС, НО, 8 състав, с което е прието, че на се налице основание за спиране на
наказателното производство или прекратяване на съдебното производство .
Връща делото на СРС, НО 8 състав за да се произнесе с определение в
разпоредително заседание само в частта по искането на К.А. за конституирането й
като частен обвинител по делото.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4