№ 867
гр. Варна, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500377 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, против Определение
№623/16.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 376/2023 г. на ВРС, с което е
прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-
София.
В частната жалба се твърди неправилност и необоснованост на
обжалваното определение. Жалбоподателят излага, че заявлението е
депозирано срещу солидарно отговорни лица и дори двамата длъжници да са
с различни адреси, попадащи в районите на различни съдилища, то в случая е
налице хипотеза с множество подсъдности, като съобразно разпоредбата на
чл. 116 от ГПК кредиторът има правото на избор на подсъдност. Предвид това
моли да бъде отменено обжалваното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по подадено от „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник - потребител по договор за
продажба на изплащане В. Н. Ц., с настоящ адрес в гр.София и встъпилия в
дълга втори длъжник „ЕВРОСОЛИДАРНОСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр.Варна.
1
В мотивите на обжалваното определение съдът е приел, че
компетентен съд е СРС, предвид регистрираните постоянен и настоящ адрес
на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК заявление срещу
потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес,
а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В заповедните производства
срещу потребители местната подсъдност представлява абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Посочената
специална норма определя местнокомпентентния съд по императивен начин,
поради което е недопустимо дерогирането й под предтекст за упражнен от
заявителя избор по чл.116 от ГПК. С оглед вложения в закона замисъл за
охраняване на по-слабата страна в правоотношението, нормата на чл.411,
ал.1, изр.2 от ГПК следва да се приложи приоритетно. Противното тълкуване
би създало предпоставки за заобикаляне на закона и злоупотреба с право.
По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че
местно компетентен да се произнесе по заявлението е съдът по настоящия
адрес на длъжника – потребител, а именно Районен съд – София.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №623/16.01.2023 г., постановено по
ч.гр.д. № 376/2023 г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2