Р Е Ш Е Н И Е
№ 770 17.07.2023
година град
Бургас
Административен
съд –Бургас, дванадесети състав, на пети
юли през две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Йовка
Банкова, като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 957 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.68 от
Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.Я.В. ***,
с ЕГН:**********, против Заповед № 3286з-1305/11.04.2023г.
на Директора на ГД "Национална полиция", с която е постановен отказ
за снемане на полицейска регистрация. В жалбата са изложени доводи, че
заповедта е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да бъде
отменена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно
призован, се явява лично. Поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Пледира
заповедта да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна.
Ответната страна – Директор на ГДНП
София, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са
постъпили писмени бележки от юрисконсулт М., в които сочи, че жалбата е
неоснователна. Поддържа становището, че настъпването на реабилитация не е
основание за снемане на полицейската регистрация. Формулира искане за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд -
Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез
административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед рег. № 3286з-1305/11.04.2023г., издадена от
Директора на ГДНП, с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 708/26.05.2010г., извършена от РУ Приморско ОДМВР
Бургас.
Видно от представеното по делото
свидетелство за съдимост от 28.06.2023 г. на РС Царево (л.43), същото
удостоверява, че към момента на издаването му В. е неосъждан.
Във връзка с горното, на 13.02.2023г.
(л.17) жалбоподателят е депозирал до ОДМВР Бургас молба, в която е поискал да
бъдат заличени въведените за него данни и полицейска регистрация в масивите на
МВР.
По делото не е спорно, че на С.В. е
извършена полицейска регистрация №708/26.05.2010г. по описа на РУ Приморско при ОДМВР Бургас за
извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
По повод постъпилата молба е поискана
информация за воденото срещу В. ДП (л.18). С писмо с вх.№ТОЦ-243/2010 г.(л.19)
РП Царево е уведомила директора на ОДМВР Бургас, че ДП №57/2010г. по описа на
РУ Приморско е приключило, като срещу В.
е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.325, ал.2 и чл.216, ал.1 от НК. От приложената присъда (л.20-21) и
Решение (л.22-26) е видно, че В. е признат за виновен за това,че на
31.10.2010г. , около 09.00 ч., в гр.Приморско, ул.“Трети март“ пред заведение
–кафе „Дежавю“ противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на трето
лице –поради което му е наложено наказание пробация. Видно от електронната
справка за съдимост (л.27-28) лицето е реабилитирано на основание чл.86,
ал.1,т.3 от НК.
След събиране на относимите
доказателства и информация е изготвено предложение до Директора на ГДНП
(л.13-14). Към предложението са приложени материалите събрани в хода на извършената
проверка. Предвид горното, Директорът на ГДНП е постановил оспорената в настоящото
производство Заповед, с която е отказал снемане на полицейска регистрация № 708/26.05.2010г.
на С.В.. Като мотив за постановяване на този резултат, административният орган
е посочил, че осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно
изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация.
Недоволен от така постановения
административен акт, жалбоподателят е оспорил заповедта на Директора на ГДНП,
по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В жалбата се
твърди и нарушаване на материалния закон, доколкото, според жалбоподателя
настъпилата реабилитация следва да се приеме като материалноправна предпоставка
за снемане на полицейска регистрация.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е издаден от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК
определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Със Заповед № 8121з-267/ 10.03.2015
г. (л.32) Министърът на вътрешните работи е оправомощил директора и
заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да
издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. В
този смисъл, заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга да
предоставените му правомощия.
Заповедта
съответства и на материалния закон. По делото не е налице спор по фактите и в
частност не спори между страните, че жалбоподателят е бил осъден с влязла в
сила присъда за извършено престъпление от общ характер, както и че същия е
реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1,т.3 от НК. Спорно е дали
настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска
регистрация.
Съгласно нормата на чл.68, ал.1 от ЗМВР полицейските органи извършват
полицейска регистрация на лицата, които са привлечени като обвиняеми за
извършено умишлено престъпление от общ характер, като органите на досъдебното
производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на
регистрацията от полицейските органи. Целта на полицейската регистрация е
посочена в чл. 27 от ЗМВР, като е посочено, че данните от нея се използват само
за дейности, свързани със защитата на националната сигурност, противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред. Основанията за снемането й са
изрично нормативно установени в чл.68, ал.6 от ЗМВР, както следва: 1.
регистрацията да е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното
производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24, ал.3 от НПК; 3.
наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;
4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането
може да бъде направено от неговите наследници.
Видно е, че настъпване на
реабилитация по право, не е измежду хипотезите, регламентиращи снемането на
полицейската регистрация, тъй като целта на реабилитацията като институт на
наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на
административното право са различни. Полицейската регистрация е последица не на
осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието, и
именно поради тази причина тя се извършва към този момент. Заличаването на
последиците на осъждането, какъвто ефект има реабилитацията, е неотносимо към
снемането на полицейската регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по
чл.27 от ЗМВР и в този смисъл, настъпването на реабилитация не влияе върху
обществените отношения, свързани със снемането на полицейска регистрация,
поради което и не е предвидено измежду основанията по чл.68, ал.6 от ЗМВР. В
този смисъл е и практиката на ВАС-Решение №8524/14.07.2021г. по адм.дело
№11134/2020г. по описа на ВАС.
В допълнение следва да се посочи, че
в случая не се касае за генериране на лични данни в процеса по изграждането на
информационни фондове по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗМВР за събиране,
обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и
предоставяне на информационни и аналитични документи и продукти по реда на Раздел
VІ от Глава ІІ на ЗМВР, в който случай тези данни могат да бъдат заличени на
основание чл.26, ал.2 от ЗМВР, при наличието на предвидените там предпоставки.
Съгласно чл.27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата,
извършена на основание чл.68 от ЗМВР, се използват само за защита на
националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред. Касае се за два различни института на правото с различни цели
и последици, като именно поради тази причина заличаването на полицейската
регистрация, вкл. и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само
при точно и лимитативно определени от законодателя предпоставки, като в случая
нито една от тях не е налице.
Предотвратяването и разкриването на
престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети
от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на
обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени с
влязла в сила присъда, включително и след реабилитирането им. Именно поради
това при упражняване на правомощията по чл.68, ал.6 от ЗМВР администраторът на
лични данни действа в условията на обвързана компетентност и въпросът не е
предоставен на неговата преценка, за разлика от възможността, предвидена в
чл.26, ал.2, предл.1 от ЗМВР, в който случай администраторът заличава личните
данни по своя преценка. В този смисъл не е налице прекомерност на засягането на
личната сфера на оспорващия, както и на другите лица с полицейска регистрация,
доколкото законодателят е предвидил засилена защита на обществения интерес,
именно за охрана на който се извършва полицейската регистрация, съответно
обработването на лични данни.
В контекста на изложеното съдът
намира, че не е налице нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС, както се твърди в жалбата.
Следва да се подчертае, че правото на
общността не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите,
обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка
с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на
предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на
престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на
такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/П. на Съвета, изрично се
предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят
операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за
наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от
съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни,
съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни
производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и
наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да
обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни
престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните
действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления – целта на
полицейската регистрация, разписана в чл.27 от ЗМВР.
По изложените съображения оспорената
заповед е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане
на направените разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на
спора пред настоящата инстанция и на основание чл.143, ал.3 от АПК, съдът
намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр.
субсидиарно
приложими на основание чл.144 от АПКV
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Я.В. ***, с ЕГН:**********, против Заповед № 3286з-1305/11.04.2023г. на Директора
на ГД "Национална полиция", с която е постановен отказ за снемане на
полицейска регистрация №708/26.05.2010г. на РУ Приморско при ОДМВР Бургас.
ОСЪЖДА С.Я.В. ***, с ЕГН:**********, да заплати на
Министерство на вътрешните работи сумата от 100, 00 (сто) лева разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: